Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2025
Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение със снимки от Гугъл Мапс
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин иска отмяна на влязло в сила съдебно решение по имотен спор, представяйки разпечатки от Google Street View като новооткрити доказателства за състоянието на сграда. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение. Съдът приема, че представените снимки не съставляват новооткрити доказателства или обстоятелства по смисъла на закона, тъй като фактите относно сградата вече са били изследвани по делото.
Какво приема съдът
Снимкови материали и данни за факти, които вече са били предмет на обсъждане и експертизи по време на висящия процес, не представляват нови обстоятелства или писмени доказателства и не са основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 590, ал. 2 ГПК
- чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на решениенови доказателстваГугъл МапсStreet Viewреституцияиск за собственост
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр. София, 10.07.2025 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 4188 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. Б. М., за отмяна на влязло в сила решение № 779 от 31.05.2022 г., постановено по гр. дело № 3081/2021 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения против нея от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД иск по чл. 108 ЗС за признаване на принадлежността на основание чл. 104, ал. 1 и 2 ЗЛЗ на правото на собствеността на дружеството на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв. м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв. м., столова със застроена площ от 180 кв. м. и зала със застроена площ от 90 кв. м., която сграда е построена в УПИ *-* в квартал 294 по плана на [населено място], образуван от бившия парцел *, имот с пл. № * в квартал 294 по плана на [населено място], находяща се на ул. „Ц. С. I-ви“ № 21, заедно с правото на строеж за същата сграда, и осъждането й да предаде владението на същия имот. В молбата за отмяна молителят се позовава на нови обстоятелства относно състоянието на процесната сграда, установени от заснемането й през м. март 2012 г. - двадесет години след влизане в сила на ЗВСОНИ (аритметично неточно посочени като десет години в молбата за отмяна и последващите я молби), и през м. юни 2023 г. - след извършен основен ремонт и реконструкция на сградата, станали й известни на 28.09.2023 г. За установяването на тези обстоятелства са представени препис-извлечения от снимков материал (фотографски изображения) от м. март 2012 г. и м. юни 2023 г. на сграда, находяща се на адрес в [населено място], ул. „Ц. С. I-ви“ № 28, изготвени от електронен сайт за картографска услуга (приложение) Гугъл Мапс (Google Maps, Гугъл Карти) на 28.09.2023 г. и в препис по чл. 590, ал. 2, изр. 2 ГПК с нотариално удостоверено съдържание от 07.06.2024 г., чрез използване на функцията Street View на приложението. Поддържа, че тези нови доказателства относно състоянието на сградата, включително и за състоянието й на монолитна и масивна сграда след извършените от нея ремонт и реконструкция по предписание със заповед № 640 от 17.08.2008 г. на кмета на [населено място] и въз основа на изготвен инвестиционен проект № 75 от 24.07.2014 г. и издадено разрешение за строеж № 98 от 24.07.2014 г., са от значение за правилността на извода на съда за наличие на нов обект на собственост именно като такава сграда (монолитна и масивна) към момента на влизане в сила на реституционния закон, респ. са от значение за делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Иска отмяна на решението на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД навежда възражения за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й извън преклузивния срок и за нейната неоснователност, като оспорва и истинността на представените препис-извлечения. Претендира разноски. Тези позиции на страните се поддържат и в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание и след преценка на изложените твърдения по заявеното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е редовна и допустима, като допустимостта й е приета и с определението от 16.12.2024 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК. При наведените в молбата за отмяна твърдения, очертаващите основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, и възможно най-ранния момент на узнаване на изображението на сградата от последната дата на м. юни 2023 г. по представените препис-извлечения – 01.07.2023 г., който предхожда датата на влизане в сила на решението – 04.07.2023 г., подаването на същата на 02.10.2023 г. (понеделник, работен ден) е осъществено в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок. Този най-ранен възможен момент на узнаване и възможност за снабдяване с препис-извлечението, а и доколкото тримесечният срок за иницииране на извънинстанционното производство не може да започне да тече преди влизане в сила на съдебното решение, предмет на молбата за отмяна, възраженията на ответника по молбата за нейното просрочие, подържани от процесуалния му представител и в открито съдебно заседание, се явяват неоснователни. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Исковото производство е образувано по предявен на 28.12.2012 г. от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД против М. М. иск по чл. 108 ЗС иск за признаване на собствеността и предаване владението на процесната сграда, придобита чрез включването й в капитала на дружеството въз основа на заповед № РД-18-27 от 28.07.2000 г. на министъра на здравеопазването и която е построена през 1953 г., след като съществуващите в имота при неговото отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС сгради са разрушени. Ответникът М. М. (сега молител) е оспорила иска за собственост, противопоставяйки принадлежността й на правото на собственост на сградата въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на лицето, от което имотът е отчужден, и към съществуващите в който сгради е изградена процесната сграда чрез тяхното пристрояване, без последното да представлява самостоятелен обект на право на собственост, а при евентуалност въз основа на осъществявано от нея давностно владение. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска с настоящата молба и което е постановено след отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на предходно влязло в сила решение, въззивният съд е приел, че одържавените по реда на ЗОЕГПНС имоти, собственост на Г. Б., между които и дворно място в [населено място], на ул. „*” № 21, а сега ул. „Ц. С. І-ви”, заедно с построените в него едноетажна масивна къща на площ от 90 кв. м. и навес - гараж с площ от 90 кв. м., са предоставени от държавата за стопанисване и управление и включени в баланса на „Санитарно курортен комплекс“ - [населено място], който със заповед от 28.07.2000 г. на министъра на здравеопазването е преобразуван при условията на чл. 103 и 104 ЗЛС, заедно с други подобни комплекси в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, поело активите и пасивите на преобразуваните комплекси и което се е снабдило с констативен нотариален акт № 81 от 16.11.2005 г. за правото на собственост на процесната масивна едноетажна сграда със застроена площ 390 кв. м. Изложил е, че поради извършено преустройство (строителна реорганизация) на отчуждените постройки, без те да са премахнати изцяло, чрез проведена поетапно във времето строителна дейност, започнала в периода след отчуждаването по ЗОЕГПНС и приключила към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и която е била съществена, се е променил техният статут със създадаването на изцяло нов обект на собственост, различен от първоначалните, което е препятствало възстановяването на правото на собственост на тези сгради по силата на реституцията по ЗВСОНИ на праводателите (наследниците на лицето, от което са одържавени) на ответника М. М. (сега молител), поради което и праводателите им, въпреки съставения им констативен нотариален акт № 40-А от 19.08.1999 г., не са й прехвърлили право на собственост на процесната сграда, респ. тя не е придобила такова на поддържаното от нея деривативно основание по договора за продажба по нотариален акт № 98 от 20.07.2006 г. Съдът при преценка на събраните по производството писмени и гласни доказателства, включително и строителен протокол № 162/1967 г., обосновал отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с решението от 06.10.2021 г. по гр. дело № 1209/2021 г. на ВКС, и при съобразяване на необходимостта от специални знания относно прилаганите технологични правила при строителството на сгради, констатациите за които са дадени в заключението на тричленната техническа експертиза от 03.10.2016 г. и при изслушването на вещите лица в съдебно заседание на 30.01.2017 г. при предходното разглеждане на делото от въззивния съд, е приел, че отчуждените постройки не са разрушени изцяло, а са били частично запазени и инкорпорирани в новия строеж, извършен поетапно във времето. Извършеното фактическо (строително) преустройство на отчуждените постройки обаче е било толкова съществено, че същото е променило като индивидуализиращи параметри изцяло първоначалните обекти на собственост. Това преустройство е създало коренно различен обект на собственост от първоначалните, като на мястото на отчуждените паянтови постройки е била изградена една монолитна и масивна сграда. За аргумент в тази насока е посочено и изцяло различното описание на старите имоти в нотариалните актове, легитимиращи насрещните страни по производството. Поради липсата на придобито от ответника М. М. право на собственост на процесната сграда на деривативно основание, противопоставимо на ищцовото дружество, съдът е разгледал и заявеното при евентуалност възражение за давностно придобиване на процесната сграда, прието за неоснователно поради оспорването на законността на процесната сграда, във връзка с която са водени административни производства, и което оспорване изключва субективната предпоставка на придобивната давност – „намерението“ й за своене по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. При така изложените мотиви съдът е приел искът по чл. 108 ЗС за основателен. На отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно при полагане на дължимата грижа при водене на делото. При посоченото основание е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Тази непълнота се разкрива и отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима при новооткрити юридически или доказателствени факти, а не нововъзникнали такива, тъй като те (новооткритите) са съществували към момента на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, или при новооткрити или новосъздадени документи за твърдени през висящността на производството факти, останали обаче недоказани поради липсата на тези документи. Данни за състоянието на процесната сграда към приетия от решаващия съд релевантен момент - влизане в сила на реституционния закон (ЗВСОНИ) на 25.02.1992 г., и след този момент в хода на производството се съдържат в различни събрани по производството доказателства, включително и експертни заключения (първото от които е представено на 28.06.2013 г.), изготвяни и въз основа на извършван от вещите лица в присъствието на представителите на страните оглед на процесната сграда, посочвана като масивна сграда в тях и в различните планове и други съставяни за сградата документи (като АЧДС № 281 от 07.02.2001 г. за масивна едноетажна сграда с година на построяване 1953 г., удостоверение № 26-С-77 от 12 декември 2008 г., издадено от гр. архитект на Община Кюстендил, за същата сграда като заверен строеж по пар. 21 ЗР на ЗУТ и други). Състоянието на процесната сграда отпреди извършените ремонт и реконструкция е отчетено при дадените експертни изводи по всяко от приетите в хода на производствата заключения, като в експертните заключения от 01.10.2013 г. и 07.01.2014 г., същото е прието като непозволяващо ползването на сградата и са описани не само наличието на компрометирана метална конструкция на „летен стол“ и необходимост от подмяна на носещи греди на гредореда, но и необходимост от подмяна на покривната й конструкция, изрично посочена в молбата за отмяна. Това състояние на процесната сграда и данните за нея през предходния релевантен период е съобразено и при експертните изводи на последната тричленна техническа експертиза от 03.10.2016 г., приета в съдебно заседание на 30.01.2017 г. при разглеждане на делото от САС. Вещите лица по тази експертиза са възприели и състоянието на сградата след извършения от ответника М. М. (сега молител) ремонт на сградата с реконструкция на някои елементи, посочени в молбата за отмяна и констатирани при огледа на сградата, като приключващи от вещите лица, включени в състава на експертизата, във връзка с която са и изложени мотиви в решението. В приложение № 3 на тази експертиза дори се съдържат снимки на сградата за състоянието й отпреди извършените ремонт и реконструкция, които са представени на вещите лица от страната, и съдържат сходни изображения на изображението от м. март 2012 г. За извършените ремонт и реконструкция на сградата са представяни и различни строителни книжа (архитектурно заснемане на сградата от 2012 г., архитектурен и конструктивен проект и разрешение за строеж № 98 от 24.07.2014 г.), приети при разглеждане на делото от инстанциите по същество. Така изложеното обосновава извод, че посочените обстоятелства за състоянието на сградата, резултат и от действия на ответника М. М. (сега молител) за извършени ремонт и реконструкция на сградата, са релевирани при разглеждане на делото и взети предвид при изложените в решението, чиято отмяна се иска, мотиви за значимостта на извършеното от отчуждаването по ЗОЕГПНС до влизане в сила на ЗВСОНИ преустройство и изведения от установяването му при преценката на събраните доказателства извод за създаден в резултат от преустройството нов обект на собственост, различен от първоначалните. Следователно, тези обстоятелства, сочени в молбата за отмяна, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и нови писмени доказателства по смисъла на посочената законова разпоредба. Представените препис-извлечения от фотографски изображения на сграда на адрес – 28, ул. „Ц. С. I-ви“, [населено място], от м. март 2012 г. и м. юни 2023 г., са изготвени на 28.09.2023 г., но те не установяват изготвянето и достъпността им в електронния сайт Гугъл Мапс към посочената в тях дата на заснемане на визуалния запис, предвид и изричното оспорване от насрещната страна. Представените преписи от 07.06.2024 г. по чл. 591 във вр. с чл. 590, ал. 2, изр. 2 ГПК, с които нотариално е удостоверено и съдържащите се в тези преписи фотографски изображения за състоянието на сградата с административен адрес: [населено място], ул. „Ц. С. I-ви“ № 21, и снемането на преписите от функцията Street View на Гугъл Мапс на 28.09.2023 г., предпоставени и от проверка на първообраза, установяват, че на датата на удостоверяването те са поместени и достъпни на електронния сайт Гугъл Мапс, както са достъпни и понастоящем. Тези препис-извлечения на фотографски изображения обаче, макар и като съдържащи словесно изявление относно времето и мястото на тяхното изготвяне и достъпност в електронния сайт Гугъл Мапс (Гугъл Карти), предоставящ картографски услуги и визуализация на изображения на улици и места, и несловесна информация (изображение), да представляват частен електронен документ по дефинитивната разпоредба на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕО) 910/2014 г., към която препраща чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, и да е приравнен на писмен такъв – арг. от чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, същите не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не установят релевирани от страната, но останали недоказани по производството обстоятелства за състоянието на процесната сграда, които обстоятелства и да са от значение за решаващите изводи на съда, а не за проверка на правилността на направените от него правни изводи, в каквато насока са наведените в молбата за отмяна доводи, които могат да се релевират само при осъществяван инстанционен контрол, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение. Не се установява и непредставянето на други доказателства за тези обстоятелства, доколкото възможността за изготвяне на такива изображения не е осъществимо само от приложението Гугъл Мапс, да е резултат от невъзможност на страната да се снабди с такива при проявена от нея грижа за защита на интересите й в процеса и да ги представи пред инстанциите по същество. Изложеното следва и от наведените в молбата твърдения на молителя М. М. за установяване с представените препис-извлечения на състояние на сградата в резултат от извършени от нея след 2014 г. ремонт и реконструкция на същата и във владение на която ответното дружество е въведено с протокол от 30.08.2018 г. Извършените ремонт и реконструкция на сградата са установени и за приключени от вещите лица от състава на последното прието по производството експертно заключение от 03.10.2016 г., констатации на което относно вида и метода на осъществяваното строителство през периода 1960 г. – 1985 г. са обосновали и извода на съда за изграждането на нов обект на собственост като масивна и монолитна сграда в мотивите на решението, чиято отмяна се иска. А и снимки, свързани с посочените ремонт и реконструкция на сградата по направеното отбелязване към молба от 10 октомври 2016 г., са и представени от страната (молителя М. М.), но искането й за приемането им като доказателство по производството е оставено без уважение от разглеждащия делото съд с протоколно определение от 30.01.2017 г. поради невъзможност да се направят конкретни доказателствени изводи въз основа на тях. Изводът на настоящия състав за липсата на невъзможност на страната да ангажира доказателства за тези обстоятелства не се променя и въз основа на представения препис-извлечение от фотографско изображение от м. юни 2023 г., тъй като в него се посочва, че същото отразява състояние на сградата към момента на изготвянето му – м. юни 2023 г., което състояние представлява нововъзникнало обстоятелство, а не обстоятелство съществувало към момента на приключване на устните състезания, след което решението е влязло в сила. Производството по отмяна обаче не е средство за попълване на делото с непредставени от страната или неприети по нейно искане от инстанцията по същество доказателства, поради което представените към молбата препис-извлечения от фотографски изображения не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Предвид гореизложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството и своевременно направеното искане на ответника по молбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да му се присъдят претендираните разноски от 4236 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Не е налице основание за редуциране на техния размер по направеното от молителя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение за производството. Уговореното и заплатеното от ответното дружество по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение за защитата му по производството е само едно. Неговият размер е и съответен на вида на спора, интереса на страната (определен от данъчната му оценка на имота от 185506.60 лева), вида и количеството на извършената работа – изготвяне на отговор, представителство на страната в съдебно заседание и представяне на писмена защита, и преди всичко с фактическата и правна сложност на делото, приета за основен критерий със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По гореизложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261014 от 02.10.2023 г. на М. Б. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 779 от 31.05.2022 г., постановено по гр. дело № 3081/2021 г. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], да заплати на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, ЕИК 130344823, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4236 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС за производството по отмяна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.