Допустимост на съдебна делба на дворно място с построени в него сгради

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 432

София, 02.07.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1762 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 512/06.02.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 531 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 746/2022 г. на Окръжен съд-Плевен по касационна жалба, подадена от В. П. А. и В. Ц. А.. Жалбоподателят В. П. А. е починал на 14.05.2023 г. /след подаване на касационната жалба/ и с определение № 2503/22.05.2024 г. са конституирани на неговото място наследниците му П. В. А., Ц. В. А. и В. Ц. А., която участва и на лично основание.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 109/06.07.2022.07.2021г. по гр.д. № 622/2021г. на РС гр.Кнежа и вместо това е отхвърлен предявеният от В. П. А. и В. Ц. А. иск за делба против Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х., Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К., и П. М. К., и съпругата му М. Б. К. по отношение на съсобствения им недвижим имот: ПИ с идентификатор № ***по КК на [населено място], с адрес [улица],2, с площ 685 кв. м. Не е поискана делба на построените в него сгради.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът е приел, че дворното място е обща част на сградите и има обслужващо ги предназначение, поради което по отношение на него е недопустима съдебна делба. Навежда се оплакване за нарушение на чл. 201 ЗУТ, защото е установена поделяемост на дворното място с представен пред въззивната инстанция проект за разделянето му, който съдът не е изпратил за становище на главният архитект на общината.

Ответниците по касация Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х., Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К., и П. М. К., и съпругата му М. Б. К. оспорват касационната жалба, защото считат, че е налице хоризонтална етажна собственост, тъй като всеки от съсобствениците на дворното място притежава и обект в сграда, построена в него и дворното място има обслужващо значение за обектите.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

В. П. А. и В. Ц. А. са предявили иск за делба на дворното място, /без да посочат в петитума и сградите, построени в него/. Посочили са, че в местото имат собствени сгради. На основание договор за замяна, оформен с н.а. № 184,т.ІІ/30.06.2020 г. те се легитимират като собственици на 455/680 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], с адрес [улица],2, съставляващо УПИ *** от кв. ***, ведно със самостоятелен обект с идентификатор ***– гараж от 71 кв.м. от сграда 2 ***, цялата с площ 143 кв.м.

С н.а. № 59, т. 1/16.05.1986 г. С. Г. З. и Н. Ц. К. придобиват по замяна 200 кв.м. от имот ***, съставляващ югоизточната част от парцел *** от кв. ***, целия от 642 кв.м. Представен е пред въззивната инстанция протокол за разделяне на изградения групов строеж от 1991 г. с който са се разбрали Н. К. да получи апартамент на първия етаж от четириетажната сграда, построена в парцела, Н. Х. да придобие апартамент на втория етаж, а С. З. да получи апартамента на третия етаж Посочен е процента от общите части към всеки апартаментите. Протоколът обаче е частен документ, не е с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на действащия към момента на посочената година на съставянето му чл. 192 ЗТСУ /отм/. Трите жилища са в четириетажната сграда е с идентификатор ***. С н.а. № 378, т.1/19.12.1997 г. С. З. и съпругата му И. Т. З. продават на С. И. Т. третия етаж ведно с 1/3 ид.ч. от общите части и от дворното място, в което е построена сградата, а той продава същия обем права на П. М. К.. В производството са конституирани и съпругите на всеки от първоначалните ответници.

РС е допуснал съдебна делба на дворното място при квотите, посочени в исковата молба: за В. П. А. и В. Ц. А. – 455 дяла, за всяко от останалите три семейства – по 75 равни дяла.

Против решението на РС е подадена въззивната жалба от П. М. К., и съпругата му М. Б. К.. Те са представили освен протокол за разделяне на груповия строеж и проект за разделяне на дворното място. Този проект предвижда да се образуват два нови УПИ: УПИ *** от 385 кв.м., в който се намира сграда с площ 143 кв.м., а останалата площ е незастроена. В този проектен УПИ се намира сградата с идентификатор ***, част от която е гаража на ищците с идентификатор ***. Вторият проектен УПИ е *** с площ 300 кв.м., в което се намира четириетажната жилищна сграда. Този проект не е изпращан в Общинската администрация за становище дали е възможно подобно разделяне на процесното дворно място.

Въззивната инстанция е приела, че е безспорно, че ищците В. П. А. и В. Ц. А. са собственици на 455/680 ид.ч. от поземления имот, а останалите общо 225/680 ид.ч. се разпределят между трите семейства – ответници, като всяко получава по 75/680 ид.ч. Приел е, че върху поземления имот има изградени собствени сгради на страните и обекти – индивидуална собственост, при което поземления имот придобива статута на обща част и е недопустима неговата делба съгласно чл. 38, ал.3 от ЗС - дворното място става неразделно и обслужва отделените сгради. Аргументирал се е с чл. 38, ал.1 ЗС, който определя дворното място, върху което е построена сградата – етажна собственост като обща част, обслужващо самостоятелните обекти, построени в него. Съдът се е позовал на разясненията по т.1, б. „д“ от Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2 от 04.05.1982г.

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Допустим ли е иск за делба на поземлен имот при наличие на сгради, които са индивидуална собственост на страните и превръщат дворното място в обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, която не подлежи на делба и какви са изискуемите действия на съда в този случай?

С Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/11 на ВКС, ІІ гр.о., решение № 131/27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 на ВКС, І гр.о., решение № 66 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2016 г., I г. о., решение № 97/17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. Решение № 74 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., II г. о решение № 124 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2019 г., I г. о., се приема, че допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от друга и до регулационните граници. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така, че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект на собственост, отделна сграда - индивидуална собственост или сграда етажна собственост. Делбата е недопустима ако не съществува такава възможност. За изясняване на този въпрос, съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай влиза в сила с влизане в сила на решението за допускане на делба – чл. 201, ал.3 ЗУТ.

Даденото разрешение по т.1, б. „д“ от Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2 от 04.05.1982г. е принципна постановка, залегнала в чл. 38, ал.3 ЗС, актуална при действието на ЗТСУ/отм/. Към настоящия момент при действието на ЗУТ делба на дворно място е недопустима когато е приложим чл. 183, ал.4 ЗУТ или когато разделянето е недопустимо, защото не могат да се спазят кумулативно изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица и повърхнина, отстояние на сградите една от друга и до регулационните граници. Тъй като след построяването на сградите, и превръщането на дворното място в обща част, то може да е променило градоустройственият си статут, следва да се изследва въпроса дали към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза, дворното место е със статут на обща част за всички сгради в него и/или е възможно разделянето му при спазване на изискванията на чл. 19 ЗУТ и за отстояние на съществуващите сгради от регулационните граници. Целта на делбата е прекратяване на съсобствеността или поне съсредоточаването й в по-малък кръг съсобственици, поради което разделянето на дворното място при спазване па посочените изисквания, така, че то да обслужва собствениците само на отделни сгради–индивидуална собственост или отделни сгради-етажна собственост, би отговорило в по-голяма степен на обслужващото му предназначение, т.е. не би противоречало на целта на нормата на чл. 38, ал.3 ЗС. Забраната, съдържаща се в тази норма е именно за да се запази обслужващият му характер по отношение на сградите в него така, че да не остане сграда без дворно място, което да я обслужва, т.е. чрез разделяне на дворното място, което е обща част не може да се създава суперфициарна собственост. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от принципа за служебно начало, приложим и в особеното исково производство за делба, съдът следва да предприеме процесуалните действия, необходими за движението и разглеждането на делото до постановяване на съдебното решение по чл. 344, ал.1 ГПК, независимо от наличието или отсъствието на съответно изрично искане от страните с оглед приложението на императивната норма на чл. 201 ЗУТ.

По касационната жалба:

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, решението е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. Тя следва да изясни съсобствеността върху дворното място – на кои лица принадлежи то и при какви права, както и дали трети лица, които не притежават сграда или обект-индивидуална собственост не притежават идеална част от дворното място. В последния случай делба на дворното място е допустима между всички съсобственици дори то да е неподеляемо. /Решение № 40 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2017 г., II г. о./ Дворното място не винаги е обща част на етажната собственост, предвид нормата на чл. 63 ЗС и свободата на договаряне. /Виж аргументите в Решение № 661 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2009 г., I г. о. Решение № 191 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., II г. о./ То би било обща част само ако отделни сгради в него са индивидуална собственост /хоризонтална етажна собственост/ или ако в имота са изградени сгради-етажна собственост с обекти, които са собственост на съсобствениците на дворното място. /За разграничението между двете хипотези виж Решение № 476 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2012 г., I г. о./ По делото няма доказателства за придобиване в режим на индивидуална собственост на обектите от сграда с идентификатор *** , освен за апартамента на третия етаж и гараж в северната част на тази сграда, като не е представено доказателство относно това, как е прекратена съсобствеността по отношение на тези обекти. Представеният пред окръжния съд протокол за разделяне на изградения групов строеж от 1991 г. е частен документ, който не е с нотариална заверка на подписите на лицата, посочени в него, т.е. той не отговаря на изискуемата в чл. 192 ЗТСУ /отм./ форма за действителност. Ако не е налице хоризонтална или вертикална етажна собственост, а е налице съсобственост на обектите и/или сградите, построени в дворното място, то не е обща част, а обикновена съсобствненост.

След изясняване на посочените въпроси, при участие на всички съсобственици на дворното място в производството, съдът следва да изпрати представеният проект за становище по възможността за разделяне на дворното место при спазване на изискването на чл. 19 ЗУТ и изискванията за отстояние на сградите една от друга и до регулационните граници. За изясняване на тези въпроси, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, съгл. чл. 293, ал.3 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 531 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 746/2022 г. на Окръжен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: