Редовност на призоваването и отказ за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

София, 01.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2923/2024 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от М. С. Ф., чрез адв. И. П. Д., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав, с което М. С. Ф. е осъден, на основание ч. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на К. С. К. сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв.м., ведно със законната лихва считано от 22. 05. 2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 3409, 28 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Твърди се, че молителят узнал за постановеното решение на 21. 03. 2024 г., когато му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 202482204000233 по описа на ЧСИ М. С.-Ц., ведно с изпълнителен лист № 697/08. 02. 2024 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. След като се запознал с гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, молителят установил, че не му е бил връчен препис от исковата молба и не е бил призоваван за проведените открити съдебни заседания. В съобщение от 23. 05. 2023 г., с приложени към същото преписи от исковата молба и приложенията, е удостоверено от връчителя Т. Ат. К., призовкар от ПРС, на дата 25. 06. 2023 г., че „лично лицето М. Ф. отказва да получи документите“. Съобщението е прието за редовно връчено, при отказ. В призовката, изпратена до молителя за първото заседание е отбелязано от връчителя на 16. 10. 2023 г.: „При посещения на 15. 08., 28. 08., 11. 09., 26. 09., 5. 10., 14. 10., 16. 10. лицето и други живущи не бяха открити.“ За първото съдебно заседание, проведено на 23. 10. 2023 г., съдът е приел, че ответникът М. Ф. е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. В съобщението от 21. 12. 2023 г. за връчване препис от решението е записано от връчителя Т. Ат. К., призовкар при ПРС, на дата 23. 01. 2024 г., че „при посещенията на 29. 12., 07. 01., 23. 01. лицето и други живущи не бяха открити“. Решението е прието за връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Молителят твърди, че изявленията на лицето М. Ф., призовкар при ПРС, на призовките и съобщенията, не отговарят на истината. В резултат на неистинското удостоверяване, същият бил лишен от възможността да участва по делото лично или чрез упълномощен от него процесуален представител.

Иска отмяна на влязлото в сила решение.

С писмен отговор, подаден от ответника по молбата К. С. К., чрез адв. И. Н., е изразено становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 496 от 4. 02. 2025 г. по гр. д. № 2923/2025 г. на ВКС, 1 г.о.

При преценка основателността на молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното:

Исковото производство е било образувано по предявен от К. С. К. против М. С. Ф. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за присъждане на сумата 21564 лв. обезщетение за лишаване на ищеца от правото му да ползва, в периода 21. 09. 2020 г. – 28. 02. 2023 г., на собствените си 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обект за търговска дейност (магазин) с площ от 65 кв.м.

В съобщение от 23. 05. 2023 г., с приложени към същото преписи от исковата молба и приложенията, е удостоверено от връчителя Т. Ат. К., призовкар от ПРС, на дата 25. 06. 2023 г., че „лично лицето М. Ф. отказва да получи документите“. Съобщението е прието за редовно връчено, при отказ, на основание чл. 44, ал. 1, изр. Последно ГПК.

В призовката, изпратена до молителя за първото заседание, е отбелязано от връчителя на 16. 10. 2023 г.: „При посещения на 15. 08., 28. 08., 11. 09., 26. 09., 5. 10., 14. 10., 16. 10. лицето и други живущи не бяха открити.“ За първото съдебно заседание, проведено на 23. 10. 2023 г., съдът е приел, че ответникът М. Ф. е редовно призован на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

В съобщението от 21. 12. 2023 г. за връчване препис от решението е записано от връчителя Т. Ат. К., призовкар при ПРС, на дата 23. 01. 2024 г., че „при посещенията на 29. 12., 07. 01., 23. 01. лицето и други живущи не бяха открити“. Решението е прието за връчено на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

В настоящото производство са разпитани свидетелите Т. А. К., призовкар при ВРС, и М. П. Б., съсед и семеен приятел на молителя.

От показанията на свидетеля Т. К. се установява, че същият от 15 години работи в РС – Варна като призовкар. Познава М. Ф. лично, тъй като му е връчвал съобщения по други дела. Знае къде живее, има и личния му телефонен номер, на който се е свързвал по повод връчвания на съдебни книжа. Той е връчвал съобщението на лист 35 от делото на РС и той е удостоверил на 25. 06. 2023 г., че лично М. Ф. отказва да получи документите. Свидетелят заявява, че след като е отразил отказ за получаване на книжата, значи е бил на адреса, срещнал се е с лицето и същото е отказало получаване на призовката. В качеството си на призовкар посещава адреси за връчване на призовки и съобщения и в неделя (в случая на 25. 06. 2023 г.), както и извън работно време. Документ за самоличност изисква само при първо връчване, в случай че не познава лицето. Свидетелят заявява, че той е удостоверил на призовката на лист 40 от делото на РС, на 16. 10. 2023 г., че при посещение на адреса на 15. 08. , 28. 08., 11. 09., 22. 09. 05. 10., 14. 10., 16. 10., лицето М. С. Ф. и други живущи на адреса не били открити. Призовкарите работят с таблети и всяко посещение на адреса се чекира и проследява с GPS. Свидетелят е оформил и съобщението на лист 76 от делото на РС за връчване на препис от решението, на което е отразил, че „при посещенията на 29. 12., 07. 01., 23. 01. лицето и други живущи не бяха открити“. Свидетелят заяви, че е връчвал и съобщенията на лист 63, 64, 65 и 68 от делото на ВКС (представени от ответника по молбата за отмяна като приложения към молба вх. № 8344/7. 05. 2025 г.).

Свидетелката М. Б. над 30 години се познава с молителя и съпругата му и живее на 300 м. от дома им. На 25. 06. 2023 г. са били на църква, с молителя и съпругата му, като църковната служба е от 10 до 12, 30 ч., след което до 13, 30 – 14, 00 ч. са били заедно, за да се видят. Молителят и съпругата му не са имали трайно отсъствие от дома си, освен когато са на почивка или екскурзия. Обичайно, ако не е на адреса, молителят е на работа (същият работи във фирма „Карина“ на смени, по график, включително и в почивни дни) или в ателието при съпругата си. Пред кооперацията на ищеца има метална ограда, врата, дворче и преддверие с пощенски кутии преди входната врата на кооперацията. Кутиите са надписани.

От приложените към молба вх. № 8344/7. 05. 2025 г. писмени доказателства е видно, че М. Ф. е отказвал да получи съдебно съобщение и по друго дело, получавал е съобщения не в дома си, а в сградата на съда, отсъствал е от адреса в продължение на повече от месец (видно от разписките за връчване, намиращи се на л. 64, л. 63, л. 65, л. 68 от делото на ВКС).

Настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежно представляване на страната, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител.

Разпоредбите на чл. 41 и чл. 44 ГПК обезпечават правото на участие на страните в процеса и нарушаването им би могло да обоснове отмяна на влязло в сила решение. В случая обаче са били налице предпоставките на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК за приемане редовността на връчването на ответника на преписи от исковата молба и приложенията. Отказът на получателя е удостоверен по предвидения в цитираната разпоредба ред – с подпис на връчителя, поради което законосъобразно съдът е приел връчването за редовно. Налице са били и предпоставките за прилагане на чл. 41, ал. 2 ГПК – надлежно удостоверено отсъствие на ответника повече от месец от адреса, на който веднъж му е връчено съобщението и неуведомяване на съда за новия адрес.

Посочените обстоятелства са били удостоверени от призовкаря при ВРС Т. К. Разписките за връчени от съдебни служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителното изявление на съдебния служител Т. К., призовкар във ВРС, в коментираните по-горе съобщения и призовка, доказва факта на извършване на посочените от служителя действия, на посоченото място и на посочените дати. Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение.

В случая, събраните гласни и писмени доказателства и установените с тях обстоятелства са недостатъчни, за да се приеме, че в коментираните по-горе разписки са удостоверени неосъществили се в обективната действителност факти и е оборена доказателствената им сила. Обстоятелството, че на 25. 06. 2023 г. молителят е бил извън дома си от 10 до 14 ч. не изключва възможността първото съобщение по делото, изпратено до ответника, с приложени копия от исковата молба и приложенията и с указания за възможността за подаване на отговор в срока по чл. 131 ГПК и последиците от неподаването на такъв, да е връчено същия ден, преди 10,00 ч. или след 14, 00 ч. Съответно обстоятелството, че молителят и съпругата му не отсъстват трайно от дома си, освен когато са на почивка или екскурзия, не изключва възможността в периода 15. 08. – 07. 01. да са отсъствали от дома си в продължение на повече от месец. Тоест, установените със събраните гласни доказателства факти не са достатъчни, за да се приеме неистинност на удостоверителното изявление на призовкаря.

Поради изложеното настоящият състав намира, че не е било нарушено правото на молителя на участие в производството по делото. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Молителят М. С. Ф. следва да бъде осъден да заплати на К. С. К. сумата 2620 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. С. Ф. молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5198 от 20. 12. 2023 г. по гр. д. № 7230/2023 г. по описа на РС – Пловдив, 9 състав.

ОСЪЖДА М. С. Ф. да заплати на К. С. К. сумата 2620 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: