Допускане на втори свидетел при недоказан факт в трудов спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
ГР. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 4.06.2025 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3254/24 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Специализирана болница за активно лечение на детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД, С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №3268/24 г.. С въззивното решение са уважени предявените от В. Й. – Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищцата със заповед от 28.09.22 г. дисциплинарно уволнение от длъжност „старши рентгенов лаборант“ за нарушения по чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1,т.7 КТ.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - р. по гр.д. №1147/12 г. на четвърто г.о., по процесуалния въпрос: Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти? Във връзка с въпроса и цитираната практика касаторът се позовава на поискания от него с отговора на исковата молба и пред въззивния съд разпит на св. В. и Ч. /изготвили цитираните в заповедта за уволнение докладни за нарушенията на ищцата/, който въззивният съд е отказал да допусне с посочените в изложението определения по делото от 28.03.24 г. и от 9.05.24 г. и протоколно определение от 16.05.24 г.
В касационната жалба се излагат и в съдебно заседание се поддържат чрез адв. М. и изпълнителния директор на болницата - касатор Б. З. оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковете.
Ответницата по жалба В. Й. – Д. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Т. и адв. Т. съображения. Моли да се остави в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №1147/12 г. на четвърто г.о., е застъпено разбирането, че: „Посочване на доказателствено средство от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно, с указване на релевантни за спора факти, за които те ще бъдат разпитвани съгласно чл.156 ал.2 ГПК, не следва да бъде отклонявано.Такава възможност съдът има само когато за установяване на един и същи факт се сочат повече свидетели и макар и предварително, се прави преценка, че всички те не са необходими. В случай, че доказването с допуснатите свидетели се окаже неуспешно,следва да бъдат допуснати и останалите. При отказ да уважи доказателствено искане съдът е длъжен да се мотивира". В този смисъл е и установената последователна практика на ВКС ( гр. д. № 1008/2013 г. на IV г. о., гр. д. № 652/2011 г. на II г. о., ППВС № 6/68 ), според която в случаите по чл. 159, ал. 2 ГПК , ако допуснатите свидетели не установят спорния факт, съдът, и без искане на страната, е длъжен да допусне до разпит останалите посочени от нея свидетели. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е направила такова искане във въззивната си жалба, доколкото в случая не става въпрос за несвоевременно посочване на доказателства по вина на страната, а за своевременно посочени такива, които не са допуснати поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд.
По същество на жалбата: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че макар да е изискал обяснения от ищцата за нарушенията по пункт първи от заповедта за уволнение, работодателят не ги е обсъдил. Не се доказва при условията на главно и пълно доказване от страна на ответника по иска служителката да е извършила сочените в п.І-ви от заповедта нарушения на тр. дисциплина – непосочване на заместник за периода на отпуската й и че по нейна заповед било забранено друг, освен нея, да вика техниците за поправка на рентгеновия апарат. Не се установява по време на отпуската на ищцата работата на отделението да е била съществено и значимо затруднена от повредата на апарата на 15.09.22 г. и за болницата да са настъпили съществени вреди.
Макар да е приел, че за нарушенията по пункт втори от заповедта не са изискани от работодателя обяснения от ищцата, въззивният съд е разгледал по същество спора и в тази част и е преценил нарушенията за недоказани. Те се отнасят до цялостната организация на работата в отделението – създаване на нефункционален график, водещ до много часове извънреден труд, закъсняло внедряване на апарати, допълване на кодове. Графиците наистина се изготвят от ищцата, но считано от м.01.22 г. / много преди уволнението й/ дежурствата в отделението са преминали на 24 часов график. Поради тази значима промяна в работата на отделението личният принос на ищцата при изготвяне на графиците във връзка с натрупаните часове извънреден труд следва да се разглежда в контекста на цялостната организация на работата в отделението и не е решаващ.
По оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да допусне свидетел за установяване на обстоятелството, че ищцата е поканена да даде обяснения и за другата група дисциплинарни нарушения – по п.ІІ от заповедта: въззивният съд е приел, че ответникът с отговора не е навел своевременно твърдения за това, че ищцата е канена да даде обяснения за част от нарушенията отделно от писмената покана. Затова искането му в молба от 9.06.23 г., в която ответникът за първи път заявява, че на ищцата са искани обяснения и по друг, различен от сочения в исковата молба начин, е преклудирано. В случая липсват твърдения на ответника, поради което е настъпила преклузията по чл.133 ГПК. Тези изводи съответстват на обстоятелствата по делото и на закона. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил оплакването на ищеца в исковата молба, че не е поканена да даде обяснения, но се е позовал единствено на връчената й покана, свързана и с некачественото изпълнение на изготвянето на графици за работа в отделението по образна диагностика. Едва със становище от 9.06.23 г. и в с.з. от 14.06.23 г. ответникът е поискал един свидетел за установяване на обстоятелството, че ищцата е била поканена да даде обяснения за всички посочени в заповедта нарушения. Първоинстанционният и въззивният съд правилно са приели това искане за преклудирано на осн. чл.133 ГПК, поради невъведено своевременно в отговора на исковата молба от ответника възражение, че обяснения от ищцата са искани и устно или с друг, различен от поканата, писмен документ.
По оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения с недопускане на разпит на посочените от него свидетели за установяване на нарушенията по п.І-ви от заповедта и необоснованост на въззивното решение: с определение на СРС по делото от 18.03.23 г. пред първата инстанция са допуснати до разпит поисканите с отговора на исковата молба трима свидетели на ответника и му е указано да посочи в едноседмичен срок имената им и всяка група обстоятелства, за която се сочат свидетелите. С молба от 5.04.23 г. ответникът по иска е посочил свидетелите: д-р Г. Т., мед. сестра А. В. и рентгенов лаборант К. Ч. за посочените в заповедта нарушения. С определение от 3.05.23 г. първоинстанционният съд е изменил определението си, с което на ответника са допуснати трима свидетели, като вместо това му е допуснал един свидетел за установяване на твърдяните обстоятелства във връзка със ситуацията на 15.09.22 г. с апаратурата, липсата на персонал и приносът на ищеца; указано е, че втори свидетел за същите обстоятелства може да бъде допуснат по чл.159, ал.2 ГПК. В съд. заседание пред първата инстанция на 14.06.23 г., след разпита на допуснатия св. Т., процесуалният представител на ответника е поискал да му бъде допуснат и втори свидетел – очевидец на обстоятелствата, на осн. чл.159, ал.2 ГПК. Искането е оставено без уважение от съда, поради липса на необходимост от слушане на втори свидетел за същите обстоятелства.
След уважаване на исковете с първоинстанционното решение, с въззивната жалба ответникът по иска е направил мотивирано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила с ограничаване на свидетелските показания до разпит на един допуснат му свидетел и само за обстоятелствата на 15.09.22 г., поискал е преразпит на този свидетел – д-р Т. за относимите към спора факти и разпит на другите двама поискани с отговора на исковата молба свидетели – В. и Ч.. С определение от 28.03.24 г. в з.з. въззивният съд е допуснал преразпит на свидетелката Т. за сочените от въззивника факти, като е приел, че след провеждане на разпита й следва да се извърши преценка за допускане на още един свидетел в хипотезата на чл.159, ал.2 ГПК, на която ответникът се е позовал своевременно пред СРС. В о.с.з. от 16.05.24 г., след повторния разпит на св.Т., процесуалният представител на ответника отново се е позовал на чл.159, ал.2 ГПК и е поискал разпит на св. Ч. за наложената от ищцата практика апаратурата в отделението да се ремонтира единствено по нейна инициатива и за периода, в който не е работил ехографския апарат. Въззивният съд е отхвърлил това искане, като е приел, че не са налице предпоставките по чл.159, ал.2 ГПК за допускане на втория свидетел. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковете, поради неустановяване на посочените в заповедта по п.1 нарушения.
С отказа си да допусне по чл.159, ал.2 и чл.266, ал.3 ГПК втория посочен от въззивника – сега касатор, свидетел за установяване на отразените в заповедта за уволнение обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на делото откъм фактическа страна и необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд. Това нарушение налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за попълването му с поисканото своевременно от касатора доказателство – показания на свидетеля Ч.. С въззивното решение при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и за разноските по делото пред ВКС.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №3268/24 г. от 3.05.24 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: