Отмяна на оправдателна присъда за катастрофа със загинал поради несъобразена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление * съществени процесуални нарушения * преквалификация на деяние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. София, 13 февруари 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1067 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София и жалба на частните обвинители Л. С., Н. С., Г. С. и Д. Б., съответно чрез поверениците им адв.С. Г. и адв.А. П., против въззивна присъда № 35/15.11.2023 г., постановена по внохд № 845/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

В протеста и в жалбата на частните обвинители са релевирани касационните основания по чл.346, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към протеста посочено е, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и да направи обективна и безпристрастна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, в резултат на което се е достигнало до нарушение на закона, изразяващо се в оправдаването на подсъдимия Н. по повдигнатото му обвинение по чл.343а, ал.1, б. „Б“ от НК. Според прокурора неправилно е прието, че пътните знаци, които регулират посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил, не се отнасят за кръстовището, на което е реализирано пътно-транспортното произшествие, а касаят кръстовището преди процесното. По този начин е прието, че произшествието е настъпило в участък, който попада извън обхвата на забраната за движение със скорост по-висока от означената - 60 км./ч., т.е. максимално допустимата скорост се явява 90 км./ч. и тъй като подсъдимият се е движел с разрешената такава от 75 км./ч. с поведението си не е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следователно не е извършил вмененото му във вина престъпление, тъй като са налице предпоставките на чл.15 от НК. Според представителя на държавното обвинение вход/изходът към бензиностанцията не би могло да се приеме за път по смисъла на закона, тъй като същият не е изграден за движение на ППС или на пешеходци, а е предназначен за достъп до търговския обект на клиентите, което се установявало от пътната маркировка. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал изключително разширително тълкуване на параграф 6, т.1 от ПЗ на ЗДвП. Представителят на държавното обвинение счита, че изводът на въззивния съд за наличието и на черен път срещу входа на бензиностанцията - от другата страна на околовръстното шосе, също е незаконосъобразен, въпреки че в кадастралната карта поземленият имот е отбелязан с начин на трайно ползване като „второстепенна улица“, което не го превръща в път, в съответствие с изискванията на горепосочения параграф, който да е част от пътната инфраструктура на страната, а по-скоро се касае за просека между дворни места. Претендира да се отмени оправдателната присъда на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В касационната жалба на частните обвинители е посочено, че въззивният съд превратно е интерпретирал събраните по делото доказателства следствие, на което не е приложил нормата на закона, която е следвало да се приложи. Те не споделят изводите на второинстанционния състав, тъй като считат, че поставените предупредителни знаци и в частност А26, както и въведеното със знак В26 ограничение на скоростта, имат предвид кръстовището, на което е настъпило процесното пътно транспортно произшествие, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Отправена е претенция също за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, като счита, че ако се приемат съжденията на въззивният съд, това означава, че след отклонението за бензиностанцията подсъдимият би могъл да управлява автомобила със заличена регистрация с разрешената скорост от 90 км./ч. до прецесното нерегулирано такова, където е трябвало да намали или да спре. Твърди, че ако поставеният знак се е отнасял за бензиностанцията е следвало да бъде А27, а не реално наличния А26 и Н. е следвало да кара със скорост не по-голяма от максимално разрешената от 60 км./ч., при която не би настъпило произшествието.

Частните обвинители Л. С., Н. С., Г. С. и Д. Б. не се явяват, редовно призовани. В изготвеното от поверениците писмено становище се твърди, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като едностранчиво и тенденциозно е възприел значителна част от доказателствата, а другите изцяло е игнорирал, следствие на което неправилно е прието, че непосредствено преди процесното кръстовище, подсъдимият е преминал през друго. Категорично се възразява срещу застъпеното в мотивите становище на въззивния съд, който не се е съобразил с представения от АПИ проект и съобразно който пътят вляво не съществува, а този вдясно не позволява от там да се излезе на път I - 6, което било пропуск на администрацията и не отразявало реално пътната маркировка, поради което са налице не едно, а няколко кръстовища, следствие, на което е прието, че подсъдимият се е движел с допустима скорост от 75 км./ч. при разрешената от 90 км./ч. Дори и да е вярно възприетото от въззивния съд, че макар скоростта на подсъдимия да е в границите на разрешената, предвид обстоятелството, че той се е движел при мокър път, скоростта не е била съобразена с пътните условия, съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което извършеното деяние не е „случайно“ по смисъла на чл.15 от НК, тъй като Н. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара и не е изпълнил предписанията на правилата за движение, като не е направил всичко зависещо от него да предотврати настъпването на обществено опасните последици.

Подсъдимият В. Н. и защитникът адв. Д. Д. пледират оправдателната присъда да се остави в сила като правилна и законосъобразна, тъй като не е налице нито едно от посочените в протеста и в жалбата на частното обвинение касационни основания. Според тях правилно е прието, че разрешената скорост на движение по околовръстния път на гр. Кюстендил, като път извън населено място е 90 км./ч., като не е вярно, че процесното кръстовище, на което е настъпило пътно транспортното произшествие, не е регулирано, тъй като пред пострадалия е бил поставен знак „Стоп“. Правилно е също така, че преди това кръстовище има други такива - вдясно, образувано с пътя, водещ към бензиностанцията и вляво - с ул.„Гърленски черешарник“, които отговарят на легалната дефиниция застъпена в ЗДвП и които са възприети като такива от подсъдимия, който след като ги е преминал, за него е отпаднало действието на знака, ограничаващ скоростта на 60 км/ч. и той се движел със 75 км./ч., при позволена от 90 км./ч., т.е. Н. с нищо не е нарушил закона и не е допринесъл с нищо за настъпването на ПТП, а пострадалият не му е осигурил предимство, като не е спрял на знак „Стоп“ и по този начин се е поставил в опасната зона за спиране, което попада в хипотезата на чл.15 от НК. Фактът, че автомобилът административно е със заличена регистрация, тъй като не е платена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, не променя по никакъв начин изводите за това виновен ли е или не подсъдимият, тъй като той не е уведомен за заличаването.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 2/15.03.2023 г. по нохд № 367/2022 г. на ОС - Кюстендил подсъдимият В. Т. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„Б“ вр. с чл.343, ал.1 б.„В“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г. от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години и в негова тежест са възложени направените по делото разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия адв. Д. и жалба на частните обвинители за увеличаване размера на наложеното наказание е образувано внохд № 845/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена осъдителната присъда на окръжния съд, включително и в частта за разноските, като подсъдимият Н. /работещ като „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР - Кюстендил/ е признат за невинен в това на 01.07.2021 г., на кръстовището, образувано от първокласен път I-6 /околовръстен път на гр. Кюстендил/ и третокласен път № 601, при управление на МПС - т.а.„***“, м.„К.“, собственост на неговата майка - Л. Н., да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.6, т.1 и чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. С., който е управлявал неправомерно собствения си л.а.„****.“ по третокласен път № 601, в нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45, ал.2 вр. с ал.1от ППЗДвП, като след деянието Н. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.343а, ал.1, б. „Б“ вр. с чл.343, ал.1 б. „В“ пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Предходните инстанции, макар че са достигнали до противоположен извод за наличието или не на виновно поведение от страна на подсъдимия, са приели за установена сравнително идентична фактическа обстановка. В съответствие с повдигнатото спрямо В. Н. обвинение безпротиворечиво са установени времето, мястото на настъпилото пътно транспортно произшествие, наличната хоризонтална и вертикална пътна маркировка, посоката на движение - по първокласен път I-6 с предимство на управлявания от подсъдимия т.а.„***“, марка „К.“, както и на пострадалия - 71 годишният Д. С., с л.а. „****“ по третокласен път № 601, който след като спрял на знак „Стоп“, навлязъл в кръстовището, образувано между горепосочените два пътя, без да осигури предимството на управлявания от подсъдимия автомобил, със скорост от 6 км./ч., която в момента на удара при ускорителен режим е достигнала до 29 км./ч.. Според съдържанието на мотивите към атакуваната оправдателна присъда, при слънчево време и много добра видимост, на 300 м. преди прецесното, т. нар. „второ“ кръстовище, отдясно на посоката на движение на подсъдимия са поставени три знака: А26 - „Кръстовище с път без предимство“, В24 „Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и В26 „Забранено движението със скорост по-висока от означената“ в случая от 60 км./ч.. Въззивният съд е приел, че след като преминал първото кръстовище, образувано между първокласния път и вход/изхода на бензиностанция „Юг ойл“, възприет за такъв по смисъла на парагр.6 т.8 вр. с т.1 от ДР на ЗДвП, за подсъдимия е отпаднала забраната да се движи с разрешената скорост от 60 км./ч., след което спрямо него е действало общото ограничение за движение извън населено място от 90 км./ч. и тъй като пострадалият с навлизането си на пътното платно е създал внезапна опасност, която не е могла да бъде предотвратена от подсъдимия, въпреки позволената му скорост от 75 км./ч., той не е очаквал и не е бил длъжен да предвиди неправомерното поведение на С., което е единствената причина за транспортната злополука, довела до смъртта му, т.е. Н. не е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, поради което е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Този извод на въззивния съд не се споделя от касационния състав, тъй като дори приетата за установена от апелативния съд фактическа обстановка предпоставя възможността за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за извършено от него престъпление по транспорта, тъй като Н. е управлявал т.а. „****“ с несъобразена скорост, с което е допуснал нарушение на правилата за движение по смисъла на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.

Принципно „случайно деяние“ е налице тогава, когато водачът не е допуснал нарушение на правилата за движение и е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност, която той не е могъл да предвиди и да предотврати по предвидените в закона начини. Следва да се подчертае, че съобразно приетото от състава на апелативния съд заключение на повторната комплексна автотехническа и видеотехническа експертиза, при движение със скорост от 60 км./ч. на товарния автомобил и своевременна реакция от страна на подсъдимия, „*****“ - ът би преминал зад л.а. „****“ и не би настъпил удар между тях. При наличието на още два спрели автомобила вляво от този на пострадалия на процесното кръстовище, към което е приближавал Н. и които са попадали в зоната му на видимост, потеглянето на л.а „****“ трудно може да се прецени като непредвидима и абстрактна опасност за движението, с която подсъдимият да не е длъжен да съобрази поведението си. Наличието на три спрели на кръстовището автомобила крие потенциална опасност за движението и създава задължение за останалите преминаващи водачи на МПС за значително намаляване на скоростта, а в някои случаи и за спиране. Дори и нерегламентирано, потеглянето от страна на пострадалия, не освобождава подсъдимия от задължението да вземе мерки за неговата безопасност, като намали скоростта, а при необходимост да спре, за да избегне сблъсъка, още повече че той е местен, при това полицай, т.е. запознат е с особеностите и характеристиките на пътя, а и непосредствено преди това е преминал знак за ограничението на скоростта, който той е знаел, че се отнася именно за процесното кръстовище, тъй като не случайно в обясненията си твърди, че е карал с не повече от 60 км./ч. От изложеното следва, че подсъдимият или не е спазил ограничението на скоростта от 60 км./ч. и е преминал с по-висока скорост през т.нар. „първо“ кръстовище, предвид възприетите от експертизата 75 км./ч. преди задействане на спирачната система или ако е спазил ограничението при интензивното движение е увеличил скоростта от 60 на 75 км./ч., въпреки задължението му да намали или да спре при възникналата видима опасност, макар че се е движил по път с предимство, което задължение произтича от нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. При това положение не може да се приеме, че единствената причина за настъпилото ПТП е допуснатото макар и грубо нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия. Доколкото разпоредбите на чл.21, ал.1 в ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП регламентират правилата за движение, свързани със скоростта и доколкото в обвинителния акт са налични факти, обуславящи нарушение и на двете норми, въззивният съд е следвало да приеме, че управлението на подсъдимия с несъобразена скорост запълва бланкетната диспозиция на състава на вмененото му във вина престъпление по чл.343а, ал.1, б. „Б“ вр. с чл.343, ал.1 б. „В“ пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК. В случая не е било необходимо изменение на обвинението по чл.287 от НПК, тъй като съставомерните факти и обстоятелства не са били неизвестни на подсъдимия, тъй като са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и той се е защитавал по тях. Тяхната различна, дадена от прокурора, правна оценка е съобразена с правомощията на въззивния съд, поради което с осъждането на подсъдимия не биха били допуснати нарушения на процесуалните правила, а още по-малко такива от категорията на съществените. В този смисъл, в рамките на приетите за установени от въззивния съд фактически положения това е било не само допустимо и възможно, но и задължително за него. Съвсем отделен е въпросът, доколко само обаждането на телефон 112, непосредствено след инцидента, изпълва с необходимото съдържание изискванията на чл.343а от НК , относно приетото от наблюдаващия прокурор наличие на оказана помощ на пострадалия, предвид обстоятелството, че в продължение на два часа след деянието В. Н., подкрепен от съпругата си, е твърдял, че именно тя е управлявала товарния автомобил, поради което той не е изпробван за употреба на алкохол, на наркотични вещества или техните аналози, но внасянето на обвинителния акт с тази правна квалификация, прави безпредметно това обсъждане. Следва да се подчертае, че при индивидуализацията на наказанието от страна на първоинстанционния съд, изцяло е подценена и тежестта на установените регистрирани 22 нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са издадени 13 влезли в сила наказателни постановления и 6 фиша, при условие, че подсъдимият работи като полицай към ОД на МВР - Кюстендил.

Не на последно място следва да се посочи, че в случая при отсъствието на противоречия относно скоростта на управлявания от пострадалия лек автомобил, предходните състави са възприели различни параметри относно скоростта на движение на т.а.„****“, м.„К.“. Въз основа на назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж.А. А., окръжният съд е приел, че управляваният от подсъдимия автомобил в района на произшествието се е движел с 90 км./ч., а в момента на удара с 65 км./ч. В резултат на допусната по искане на защита повторна комплексна автотехническа и видеотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж.С. М. и в.л. В. К., въззивният съд е приел, че скоростта на товарния автомобил преди местопроизшествието, преди задействане на спирачната система е била около 75 км./ч., а в момента на удара около 63 км./ч.. В мотивите към оправдателната присъда е посочено, че съдът възприема като относими изводите на експертите от назначената и приета в хода на въззивното производство експертиза, тъй като вещите лица са се съобразили не само с писмените доказателства и записа от камерата, но и със заключението на изготвената видеотехническа експертиза. При така констатираните близки стойности на скоростта на т.а. „****“ в момента на удара, съответно - 65 км./ч. и 63 км./ч., е налице е необяснимо голяма разлика - от 15 км./ч. относно действителната скорост в районна на произшествието, преди задействане на спирачната система от подсъдимия, което поражда основателни съмнения относно правилността на едно от двете заключения. Това е налагало въззивният съд да прояви процесуална активност, за да преодолее констатираното различие, до което са достигнали двете експертизи. Неговото правилно изясняване е от съществено значение, тъй като въпросът за скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил е част от релевантните обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В този смисъл въззивният съд не е изпълнил допълнително и задълженията си, произтичащи от нормите на чл.13 и чл.14 от НПК , като не е взел всички мерки за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. При това положение касационният състав счита, че е налице необходимост от назначаване на т.нар. и възприета в доктрината като „арбитражна“ експертиза, но тъй като процесуалният кодекс не използва изрично този термин, на основание чл.153, ал.1 предл. 2 от НПК при новото разглеждане на делото следва да се назначи повторна петорна експертиза в състава, на която се включат не само авто-експерти, но и специалист по механика на движението на телата, специалист в областта на видеозаписите и съдебен медик, която да даде компетентен, ясен и обоснован отговор по посочения по-горе въпрос.

По изложените съображения касационният съд приема, че въззивният състав не е обсъдил изчерпателно наличните по делото доказателства, пропуснал е да отстрани неизясните и не е направил обективен анализ по отношение на приетите от него фактически положения. Допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на подсъдимия. Визираните нарушения могат да бъдат отстранени единствено с провеждане на ново въззивно производство, поради което атакуваната оправдателна присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание, поради което и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 вр. с ал.1, т.5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 35/15.11.2023 г., постановена по внохд № 845/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: