Предоставяне на родителски права и определяне на местоживеене на детето при майката

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 450

София, 08.07.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова

ЧЛЕНОВЕ: Филип Владимиров

Десислава Попколева

при участието на секретаря Албена Рибарска, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 2767 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1188 от 14.03.2024 г. е допуснато по жалба на М. Ч. Г., чрез пълномощника й адв. С. П.-К., касационно обжалване на въззивно решение № 391/24.03.2023 г. по в.гр.д. № 1224/2022 г. на Окръжен съд Пловдив /поправено с решение № 572/03.05.2023 г./ в частите, с които като е отменено решение № 43/25.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1121/2021 г. по описа на Районен съд Карлово относно родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения между бащата Х. Д. П. и детето Д.-Ч. Х. П. и издръжката, е постановено предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на бащата Х. Д. П.; опредено е местоживеене на детето при него в Република България – [населено място], общ Карлово; определен е режим на лични отношения между майката М. Ч. Г. и детето Д.-Ч. Х. П.: всяка събота и неделя на всяка четна седмица от годината от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и във вторник и четвъртък на всяка нечетна седмица от годината от 10,00 часа до 17,00 часа за всеки от дните, които да не съвпадат с часовете на учебни занятия на детето и 1 месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на бащата или с времето, определено от него за почивка с детето, като майката взема детето в 10 ч на първия ден и го връща по местоживеенето му до 16 ч. на последния ден; за Коледните празници - през четните години детето да бъде при бащата за времето на Коледната ваканция, а за нечетните години да бъде при майката, която го взема в 10 ч. на първия ден и го връща до 16 ч. на последния ден, а на 31 декември - детето да бъде при майката за четните години, която да го взема в 10 ч. на 31.12. и го връща до 10 ч. на следващия ден, а за нечетните години да бъде при бащата; майката М. Ч. Г. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето Д.-Ч. Х. П. чрез неговия баща Х. Д. П. от [населено място], общ. Карлово в размер на 195 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане;

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 ЗЗакр.Д, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Основните доводи са, че съдът не е обсъдил всички релевантни за правния спор факти, както и приетите за установяването им писмени доказателства - социален доклад, изготвен от английските социални служби, доклад от училището, което посещава детето, вкл. тези установяващи неговите успехи и занимания в свободното време, както и здравното обслужване на детето от личен лекар. Във връзка с личностните качества и родителския капацитет, съдът не е обсъдил приложената по делото кореспонденция по „вайбър“, от които се установява отношението на бащата към майката на детето, в т.ч. и отправените към нея закани и заплахи. Според касатора, въззивното решение противоречи и на нормата на чл.59, ал.4 СК, тъй като съдът не е преценил всички обстоятелства с оглед интереса на детето: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможностите за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности.

Ответната страна по жалбата – Х. Д. П., чрез адв. П. е депозирала отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на изложените внея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да отмени решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответника не са имали сключен граждански брак, живели са на фактически начала, като от съвместно им съжителство имат родено дете – Д.-Ч., [дата на раждане] ; страните са разделени от м.01.2021 г., като детето е останало да живее при майката след фактическата раздяла; от м.03.2021 г. ищцата и детето живеят в Лондон под наем, като детето има собствена стая, а размерът на месечния наем от 17.03.2021 г. е 1 425 бр.лири; детето посещава училище „Пелъм“ в Лондон, за което, в разговор със социалния работник, говори положително, както и че има много приятели; до 31.07.2021 г. майката е получавала социални помощи в размер на 1 916 бр.лири, а след тази дата – 1 823,17 бр. лири; бащата има собствен бизнес в [населено място], живее на първия етаж от двуетажна къща, собственост на негов приятел, притежава и апартамент в [населено място],[жк]със застроена площ от 63,71 кв.м., както и имот – къща с дворно място в [населено място], на която прави основен ремонт. При събраните по делото, вкл. и във въззивната инстанция, писмени доказателства – част от които изобщо не са обсъдени, макар и да установяват релевантни за спора обстоятелства във връзка с преценката на съда за най-добрия интерес на детето и събраните гласни доказателства, една част от които не са кредитирани от съда в цялост - тези св. Б. и Г., а тези на св.П. и св.Т. – в цялост, е прието че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят за упражняване на бащата, съответно следва да се определи местоживеенето на детето при него в [населено място]. За да стигне до този извод, съдът е съпоставил, от една страна, възрастта и пола на детето, за които майката е по-пригодна да задоволява нуждите на 6-7 годишното момиче и от друга страна – дефицита на родителски капацитет на майката, намерил израз в поведението й на препятстване и ограничаване на контактите на детето с бащата, водещи до тяхното отчуждаване, последица от което е увреждане на детската психика и неговото развитие като пълноценна личност. От друга страна е съобразил, че бащата е всеотдаен родител, който би могъл най-пълно да задоволи интересите на детето, неговото правилно отглеждане и възпитание, както и да му създаде трудови навици и дисциплинираност. Съпоставяйки условията на живот на детето в Англия и в България, съдът е приел, че в България за детето са създадени по-добри условия за отглеждане, обучение и развитие и социални контакти като цяло, доколкото в Англия майката с детето живеят на социални помощи, които са под необходимото за задоволяване на техните нормални нужди. Посочено е, че не е доказано по делото, ако майката започне работа, кой ще гледа детето през това време, както и на каква помощ за отглеждане на детето може да разчита.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, Т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, както и твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и следва ли при спор за упражняване на родителски права съдът да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, предвидени в чл. 59, ал. 4 СК или може да игнорира някои от тях и следва ли съдът да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства , за да се провери дали въззивният съд е процедирал и съответно дал разрешение в противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. и с посочената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК.

По първия въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която съдът е длъжен да прецени всяко допустимо и относимо доказателствено средство поотделно и в съвкупност помежду им, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти и ясно и точно изложи съображения по своите фактически заключения. Ако не го стори, нарушавайки чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, той нарушава принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл.10 ГПК. По втория въпрос също е налице трайна съдебна практика, според която при спор за упражняване на родителски права, съдът е дължен да обсъди в съвкупност всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като част от критериите, от които се ръководи, са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Съдът обаче не може да основе решението си само на някой от посочените в Постановлението обстоятелства и да игнорира други. Изброените в него обстоятелства са минимумът, които трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на един от двамата родители. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Тези обстоятелства са: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възрастта; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

С оглед приетото по въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, се явяват основателни. Решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 Закон за закрила на детето и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК и следва да бъде отменено, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на малолетното дете, съдът не е обсъдил всички допустими и относими доказателства по делото поотделно и в съвкупност помежду им, установяващи релевантни за спора обстоятелства и пози начин е изложил мотиви само по някой от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/1974 г., но не е обсъдил други от тях. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил социалният доклад, изготвен от английските социални служби след посещение в дома, в който детето живее с майка си, находящ се в Лондон, район Уимбълдън, [улица], от който се установява, че домът е чист, подреден и добре обзаведен, като детето разполага със собствена спалня, декорирана според неговите интереси; че посещава местното училище Рelham Primary school /в непосредствена близост до дома му/, като през учебната 2022/2023 г. е записана в първи клас; че детето говори за дома и училището си положително; изглежда щастливо и спокойно; има силна връзка с майка си; че детето е в състояние е да съставя ясни, структурирани изречения на английски език и споделя че има много приятели в училище и в общността, както и че обича да прави с майка си торти, да се разхождат в парка; че детето е регистрирано в здравно заведение. Според социалният работник детето няма притеснения относно контактите си с бащата, споделя че редовно разговаря с него чрез видеоразговори. По отношение на майката е посочено, че понастоящем посещава колеж „Саут Теймз“ два дни в седмицата, където завършва курс по ЕSOL /aнглийски език за чужденци/ на второ ниво, като към момента на изготвяне на доклада – м.09.2022 г. не работи, но има желание да си намери работа след като усъвършенства английския си език. Не са обсъдени изобщо и писмените доказателства, изготвени от администрацията на училището, което детето посещава, от които се установява, че Д. е жизнерадостно, мило и дружелюбно момиче, което отбелязва постоянен напредък, данните за неговите за занимания в свободното време – тенис през есенния срок на 2022 г. и йога – през пролетния срок през 2023 г., данните за здравното му обслужване от личен лекар.

По критериите грижи и отношение на родителите към детето, желанието им да отглеждат и възпитават детето, и двамата родители имат равен потенциал. По всички останали критерии, обаче, които според ППВС № 1/1974 г. обуславят интереса на детето при решаването на спор за родителски права, предимство има майката. Детето е момиче в предпубертетна възраст и от момента на фактическата раздяла между родителите - м.01.2021 г., живее с майка си, която полагала непосредствените грижи за него и между двете има изградена силна емоционална връзка. Социалната среда на майката също е по-благоприятна, тъй като детето посещава местното училище Рelham Primary school, което се намира в непосредствена близост до дома му в район Уимбълдън, Лондон, в което се чувства добре и спокойно, отбелязва постоянен напредък, има приятели в училище и посещава извънкласни спортни занимания. Майката също така е осигурила добри материални условия на живот, както от гледна точка на жилището, в който живеят /чисто, подредено и добре обзаведено/, така и от гледна точка на осигуряване на необходимата за отглеждането на детето емоционална среда. Необосновани в тази връзка се явяват изводите на въззивния съд, че в [населено място], където бащата живее, за детето са създадени по-добри условия за отглеждане, обучение и развитие и социални контакти като цяло. Към момента на изготвяне на социалния доклад, бащата ползва етаж от къща на негов приятел, тъй като ремонтира своята собствена, а в населеното място няма училище, което предполага детето да пътува до друго населено място за да посещава учебните занятия. Необосновани са и изводите на въззивния съд, че майката не притежава родителски капацитет, тъй като препятства и ограничава контактите на детето с бащата, водещи до тяхното отчуждаване. Доказателства в тази насока липсват, като същевременно от приетия социален доклад, се установява, е детето няма притеснения да контактува с баща си и разговаря с него чрез видеоразговори и други приложения. Фактът, че при посещението на бащата на 12.01.2022 г. в училището на детето, майката се е свързала с училищното ръководство и е помолила да не му се предоставят нейни данни за контакт поради поведението му спрямо нея след фактическата им раздяла, не може да обуслови извод за липса на родителски капацитет у майката. Тези й действия са провокирани от изключително негативното отношение на бившия й партньор към нея и от страха й от емоционално насилие, което се установява от приложената по делото, но необсъдена от въззивния съд кореспонденция по „вайбър“, в която от бащата към майката на детето са отправени закани и заплахи с изключително вулгарен и груб език. Съдържанието на тази кореспонденция, което не е оспорено от бащата, разкрива съществен дефицит на неговите възпитателски качества като родител.

Ето защо, настоящият състав на ВКС приема, че майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата да упражнява родителските права, както с оглед пола и възрастта на детето и полаганите в последните три години грижи и възпитание за него от майката, в резултат на които между тях е създадена силна емоционална връзка, така и с оглед проявените от нея в този период от време възпитателски качества и способност да го отглежда в осигурената от нея материална и социална среда, която ще допринесе за неговото правилно емоционално и обществено развитие.

Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.293, ал.2 ГПК и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

Изложеното по-горе налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако то продължи да живее с майка си, на която следва да бъде предоставено упражняването на родителските права, с регламентиране на режим на лични отношения с бащата, които трябва да бъдат определени така, че въпреки местоживеенето му в друга държава, да не се прекъсва добрата емоционална връзка между бащата и детето, която е необходима да правилното му развитие и възпитание. На бащата следва да бъде възложено заплащане на издръжка в размер на 250,00 лв. с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, считано от постановяване на настоящото решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане.

Насрещната страна по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 2055 лв.- разноски за въззивното и касационното производство, а по сметка на ВКС държавна такса върху размера на определената издръжка, в размер на 720,00 лв. за трите съдебни инстанции.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 391/24.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1224/2022 г. По описа на Окръжен съд Пловдив, поправено с решение № 572/03.05.2023 г., постановено по насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица] против М. Ч. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. П.-К., с правно основание чл.127, ал.2 СК да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.-Ч. Х. П., родено на 09.09.2016 г., с определяне на режима на лични контакти с другия родител и присъждане на издръжка.

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.-Ч. Х. П., родено на 09.09.2016 г. с ЕГН [ЕГН], на майката М. Ч. Г., ЕГН [ЕГН], живуща в Кралство Великобритания, Лондон, Уимбълдън, [улица], която да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като определя местоживеенето на детето по адреса на майката.

Постановява за бащата Х. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица], режим на лични отношения с детето Д.-Ч. Х. П., родено на 09.09.2016 г., като бащата го вижда и взема при себе си, както следва: 30 дни през лятната ваканция на детето всяка година, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като взема детето в 10,00 ч. на първия ден и го връща в 18.00 ч. на последния ден от адреса на майката, както и всяка нечетна година през Великденските празници, а всяка четна година – за Коледните празници, вкл. и Нова година, като за определения режим на двете ваканции бащата следва да взема и връща детето от адреса на майката, като конкретните дни на вземане и връщане на детето, се планират след предварителна уговорка между родителите най-малко един месец преди това, както и на рождения ден на детето - всяка нечетна година за време, съобразено с учебната му ангажираност /след учебните занимания/, като бащата има право да осъществява три пъти седмично едночасов контакт с детето по приложенията „Скайп“, „Вайбър“ или други, като майката е длъжна да осъществява техническа възможност за това.

Осъжда Х. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица], да заплаща на малолетнолетното си дете Д.-Ч. Х. П., родено на 09.09.2016 г., чрез неговата майка и законен представител М. Ч. Г., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на 250,00 лв. с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, считано от постановяване на настоящото решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане.

Осъжда Х. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица], да заплати на М. Ч. Г., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] – адв. П.-К., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2055 лв.- разноски за въззивното и касационното производство.

Осъжда Х. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса върху размера на определената издръжка, в размер на 720,00 лв. за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: