Осигуряване на достъп до общи избени помещения в етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 595 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

гр.София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 595 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 5333 от 20.11.2024 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 1252 от 18.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1342 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 260032 от 02.03.2023 г. по гр.д.№ 14426 от 2020 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. срещу Е. С. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., находяща се в [населено място], [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на сградата, като предаде ключ за входа към избения етаж, който вход се намира откъм дворното място.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.12 ГПК и чл.269 ГПК/ по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички съдържащи се във въззивната жалба доводи и възражения, касаещи правилността на първоинстанционното решение, тъй като в конкретния случай е констатирано, че въззивният съд не е обсъдил довода във въззивната жалба, че ответницата поддържа противоправно състояние с недопускането на ищците да преминават през понастоящем единствения вход към избения етаж /откъм двора/, след затварянето от страна на бащата на ответницата на другия вход към тези помещения от вътрешността на сградата.

Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание, но са депозирали писмени молби, в които вземат становище по жалбата: касаторите заявяват, че я поддържат, а ответницата- че я оспорва. Излагат съображения в подкрепа на становищата си. Претендират и за разноските по делото.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по основателността на жалбата приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците Н. Ш. и Н. Ш. са собственици на жилище, находящо се на ет.2, а ответницата Е. К.- на жилище, находящо се на ет.1 от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., находяща се в [населено място], [улица]. Избеният етаж на сградата, извън двете собствени на ответницата К. помещения, е обща част на сградата и ищците и ответницата притежават съответна част от него /ищците 1/2 ид.ч., ответницата също 1/2 ид.ч./. Единственият същестуващ вход /врата/ към този избен етаж е откъм двора. Тази врата била изградена още от бащата на ответницата и обслужвала нейните собствени избени помещения. От заключението на съдебно-техническата експертиза и изготвената ситуационна скица било видно, че вратата действително води пряко до собствените на ответницата избени помещения /намира се на чупката до калканната стена на сградата и от нея се влиза директно в двете избени помещения, за които не се спори, че са собственост на ответницата/. В момента до общото избено помещение може да се стигне чрез преминаване от вратата, през избените помещения на ответницата, след това през общи обслужващи помещения /санитарен възел и предверие/ и едва тогава се достига до общото избено помещение.

При това положение въззивният съд е приел, че ответницата нито извършва действия, нито поддържа състояние, с което да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, включващо и правото да ползват общото избено помещение.Това било така, тъй като ответницата била индивидуален собственик на двете избени помещения, които се обслужват от сочения вход. Липсвали законови основания нейното право на собственост върху тези помещения да бъде ограничено чрез разрешаване на други етажни собственици да преминават през собствеността й. Откъде другите етажни собственици могат да осъществят достъп до общото избено помещение било без значение за спора, тъй като предмет на изследване бил единствено въпросът дали поведението на ответницата води до ограничаване на собственическите права на ищците, а отговорът на този въпрос категорично бил отрицателен.

При постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил съдържащият се във въззивната жалба на ищците довод, че ответницата поддържа противоправно състояние с недопускането на ищците да преминават през понастоящем единствения вход към избения етаж /откъм двора/, след затварянето от страна на бащата на ответницата на другия вход към тези помещения от вътрешността на сградата. Тоест, не е обсъдено доколко затварянето от страна на бащата на ответницата на единствения достъп до избения етаж от сградата /откъм вътрешността на сградата/ и последващото недопускане на ищците да преминават през единствения останал достъп до този избен етаж /през врата откъм дворното място/ представлява действие, с което се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от избения етаж, извън двете собствени на ответницата избени помещения. Като не е обсъдил и не се е произнесъл по този довод, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.12 и чл.269 ГПК, което е довело до постановяване на неправилно решение, което на основание чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено.

След отмяната на въззивното решение, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по валидността, допустимостта и материалната и процесуална законосъобразност на въззивното решение в обжалваната му от ищците част, касаеща иска с правно основание чл.109 ЗС.

За да се произнесе за горното, настоящият състав на ВКС взема предвид, следните безспорни между страните и установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства обстоятелства:

1. Че ищците Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. са собственици на основание нотариален акт за покупко-продажба № 58 от 16.08.2019 г. на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18.48 от 006.2009 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 1/2 ид.ч. от избен етаж с декларирана площ от 38 кв.м., 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/82 ид.ч. от дворното място, върху която тя е изградена.

2. Че ответницата Е. С. К. е собственик на основание нотариален акт за дарение № 47 от 12.12.2019 г. на жилище, състоящо се от две стаи, килер и мивка, с площ по документи от 53,63 кв.м., находящо се в сградата в [населено място], [улица], ет.1, ведно с прилежащите към апартамента две изби /едната с площ от 16,70 кв.м., а другата с площ от 19,65 кв.м./, с вход към същите през килера на жилището, с право на общо ползване на санитарния възел на етажа със собствениците на другия самостоятелен обект, намиращ се на същия етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата.

3. Че избеният етаж от сградата, в която ищците и ответницата притежават самостоятелни жилища, включва следните помещения: двете собствени на ответницата помещения /едното с площ от 16,70 кв.м., а другото с площ от 19,56 кв.м., описани в нотариалния й акт/, едно помещение с полезна площ от 2,60 м. на 3,45 м. /отбелязано на скицата на вещото лице в.л.инж.С. Ж. към основното заключение на съдебно-техническа експертиза като обща изба/, санитарен възел и преддверие, като от последните три помещения ищците притежават 1/2 ид.ч. В исковата молба ищците са признали факта, че двете помещения от избения етаж от сградата, които са описани в нотариалния акт на ответницата, са нейна индивидуална собственост, а от своя страна пълномощникът на ответницата- адв.Х. е признала в съдебно заседание от 28.09.2023 г., че останалата част от избения етаж, извън двете собствени на ответницата помещения, е съсобствена с ищците.

4. Че до 1980 г. достъпът до всички помещения на избения етаж от сградата се е осъществявал през вътрешно стълбище от към собственото тогава на праводателката на ответницата жилище /обстоятелство, по което страните не спорят и което се установява от показанията на свидетеля С. К./. От старото стълбище се влизало първо в едно антре. От антрето имало две врати- първата водела към собствените на ответницата две избени помещения, а втора- към стаята, в която се намирали водомерите.

5. Че след 1980 г., след като се установило, че старото стълбище е компрометирано /имало опасност да се срути/, бащата на ответницата С. К. е затворил с бетонна плоча вътрешното стълбище и е отворил вход към избения етаж откъм двора, през външната стена на едното от двете собствени на ответницата избени помещения.

6. Че към момента на огледа на вещото лице инж.Ж. единственият достъп до избения етаж от сградата е от юг, през врата откъм дворното място. От тази врата се влизало директно в двете собствени на ответницата избени помещения, през тях- в санитарния възел и в преддверието, а в преддверието имало врата към помещението, описано като обща изба.

При тази безспорно установената фактическа обстановка ВКС достигна до следните правни изводи: Като етажни собственици в сградата и съсобственици на 1/2 ид.ч. от помещенията на избения етаж от сградата /извън двете собствени на ответницата помещения/, ищците имат право да ползват тези помещения. Доколкото единственият достъп до тези помещения се осъществява през врата откъм дворното място, ищците имат право да преминават през тази врата. Като отказва да им даде ключ от вратата, ответницата пречи на ищците да упражняват необезпокоявано правото си на собственост, поради което и на основание чл.109 ЗС следва да бъде осъдена да им предостави достъп през тази врата.

Без значение за изхода на спора е обстоятелството, че съществуващото фактическо състояние /липсата на достъп до общите избени помещения от друго място, различно от входа откъм двора/ не е резултат от действия на ответницата, а от действия на нейния баща. Като поддържа това създадено от баща й фактическо състояние и отказва да предостави на ищците ключ от единствената сега съществуваща входна врата към избения етаж, ответницата извършва неоснователни действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваната от тях част от помещенията на избения етаж, поради което е материалноправно легитимирана да отговоря по предявения срещу нея иск с правно основание чл.109 ЗС.

Фактът, че за да се достигне до общите помещения на избения етаж пред входа откъм дворното място, се преминава през двете собствени на ответницата избени помещения, не е основание ответницата да бъде освободена от задължението си да предостави достъп на ищците до общите помещения. Всеки етажен собственик е длъжен да осигурява достъп на останалите етажни собственици до общите части на сградата, дори когато те са разположени или достъпът до тях е през самостоятелни обекти- индивидуална собственост на етажния собственик. В този смисъл е практиката на ВКС, например решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 749 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 50018 от 22.03.2023 г. по гр.д.№ 1849 от 2022 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др.

При решаване на делото ВКС не може да съобрази факта /дори и да приеме този факт за доказан/, че след постановяване на въззивното решение ответницата е извършила преустройство, при което е затворила входа към избените помещения откъм двора и е започнала възстановяването на достъпа до собствените си избени помещения през капандура от собственото й жилище /факт, който се твърди в писменото становище на ответницата от 18.03.2025 г./, поради следното: В производство, образувано по касационна жалба, ВКС може да приема и събира нови доказателства само в хипотезата на чл.295, ал.2 ГПК- при повторното разглеждане на делото от касационния съд. В останалите случаи, когато производството се развива по реда на чл.293 ГПК, ВКС не може да приема нови доказателства за настъпили след постановяване на въззивното решение факти. При първото разглеждане на делото касационната инстанция не е съд по същество, а единствено контролна инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението на въззивния съд. Тя проверява правилността на решението на този съд, изхождайки от установената пред въззивния съд фактическа обстановка, като не може да възприема друга фактическа обстановка, различна от установената пред въззивния съд. В този смисъл са т.8 и т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили актуалност и при действието на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г.

По същите съображения ВКС не може да приеме и вземе предвид представеното към молбата на адв.А. от 09.12.2024 г. и възникнало след постановяване на въззивното решение доказателство- брачен договор от 20.06.2024 г., в който ищците са уговорили, че към настоящия момент собственик на жилището на втория етаж от сградата е само ищецът Н. Ш..

Независимо от горното, във връзка с твърденията на ответницата по жалбата, че вече е затворила единствения съществуващ до скоро вход за избения етаж откъм дворното място, ВКС счита за необходимо да посочи, че ответницата е длъжна да осигури достъп на ищците до съсобствените избени помещения, независимо от това откъде към настоящия момент се влиза в избения етаж от сградата- дали от входа откъм дворното място или от друг вход през вътрешността на сградата.

По изложените съображения въззивното решение в обжалваната му част, касаеща иска по чл.109 ЗС, следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено решение за уважаване на този иск.

Следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, като с настоящото решение се присъдят разноски за трите съдебни инстанции, съобразно крайния изход на делото /уважен иск по чл.109 ЗС и отхвърлен облигационен иск за сумата 4 893 лв./.

За първата инстанция ответницата дължи на ищците сумата 531,20 лв., включващи направените от тях разноски за държавна такса по иска по чл.109 ЗС в размер на 80 лв., 101,20 лв., представляващи половината от внесения депозит за вещо лице по основната експертиза, на която са били поставени задачи, касаещи основателността на двата предявени иска /искът по чл.109 ЗС и облигационният иск за 4 893 лв./ и 350 лв., представляващи половината от платеното адвокатско възнаграждение, уговорено в общ размер от 700 лв. за правна защита и съдействие по двата предявени иска. От своя страна ищците дължат на ответницата сумата 600 лв. /150 лв. заплатеното от ответницата възнаграждение за вещо лице по допълнителната задача, касаеща отхвърления като неоснователен облигационен иск и 450 лв., представляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 900 лв., уговорено за защита и процесуално представителство на ответницата по двата предявени иска/. Или за първата инстанция ищците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата 68,80 лв. /600 лв. минус 531,20 лв./.

За въззивната инстанция ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата 40 лв., представляваща внесена държавна такса за въззивно обжалване на решението по иска с правно основание чл.109 ЗС и 350 лв., представляваща половината от внесеното адвокатско възнаграждение от 700 лв., уговорено за правна помощ и съдействие на ищците по подадената от тях въззивна жалба срещу решението по двата предявени иска. Или общо ответницата дължи на ищците разноски за въззивното дело в размер на 390 лв.

За касационната инстанция ищците са направила разноски за държавни такси в размер на 80 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 550 лв. С оглед основателността на касационната жалба, тези разноски /в общ размер от 1 630 лв./ следва да бъдат понесени от ответницата.

Или за трите съдебни инстанции ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата 1 951,20 лв. /390 лв. плюс 1630 лв. минус 68,80 лв./.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1252 от 18.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1342 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав в обжалваната му част, касаеща иска по чл.109 ЗС, както и в частта за присъдените за двете съдебни инстанции разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Е. С. К. от [населено място], [улица], ет.1 да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. и двамата от [населено място], [улица], ет.8, ап.31, да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на сградата, като им предаде ключ за единствения вход към избения етаж на сградата, който се намира откъм дворното място.

ОСЪЖДА Е. С. К. с горепосочения адрес да заплати на Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. на основание чл.78 ГПК сумата 1 951,20 лв. /хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.