Отмяна на осъдителна присъда за шофиране след употреба на алкохол заради противоречиви експертизи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр.София , 05 март 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 37/2025 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Д. Я., защитник на подсъдимия Х. Х., срещу въззивна присъда №26 от 08.10.2024 г., постановена по внохд №116/2024 г. по описа на Окръжен съд- Хасково.

В касационната жалба са релевирани основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че приетата от въззивната инстанция концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,29 на хиляда към датата на извършената проверка от контролните органи на 22.08.2022 г., не е установена по несъмнен и категоричен начин. Според защитника това е така, тъй като повторната химическа експертиза на контролната проба кръв, е дала заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на Х. е 1,03 на хиляда, като този резултат обосновава единствено ангажиране на административно-наказателна отговорност за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, но не и наказателна отговорност за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Счита, че назначената комплексна експертиза не опровергава изводите от повторното химическо изследване на контролната проба, доколкото е мотивирана изключително и само с правни съображения по Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Посочва, че съдът не е обърнал внимание на разпита в съдебното заседание на вещото лице П. В., който категорично е заявил, че при изследването на контролната проба, не е установил промени както във външния вид на епруветката, която е била с ненарушена цялост, така и по отношение нейното съдържимо. Като е игнорирал резултата от повторния химическа анализ, който внася обосновано съмнение в обвинителната теза, окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. В заключение се моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК подсъдимият бъде оправдан по възведеното му обвинение.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия- адв. Я., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като приема, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Твърди, че съдът е изложил убедителни мотиви за причините, поради които отказът на прокуратурата да уважи искането на защитата за повторно изследване на контролната проба, не е засегнала фактическата достоверност за това, че на 22.08.2022 г. подсъдимият Х. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,29 на хиляда. Не възприема тезата на защитата, че повторното химическо изследване, направено осем месеца след инкриминираната дата, създава съмнение в резултата от първоначалното изследване на кръвта, защото вещите лица от комплексната експертиза подробно са обяснили причините, на които може да се дължи разминаването в резултатите между експертизите от 05.09.2022 г. и от 25.04.2023 г. В заключение пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

В последната си дума подсъдимия Х. Х. изразява желание за справедливо съдебно решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №29 от 17.10.2023 г., постановена по нохд №506/2022 г., Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Х. Х. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

По въззивен протест с искане за осъждане на подсъдимия, пред ОС-Хасково е било образувано внохд №116/2024 г., приключило с нова присъда №26 от 08.10.2024 г., с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен и подсъдимият Х. Х. е бил признат за виновен в това, че на 22.08.2022 г., в [населено място], по [улица], управлявал МПС- т.а. /марка/, с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 150 лв. С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.

Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Налице са доказателствени източници, които не са били обсъдени изобщо, а други - не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, което е довело до това, че най-важното обстоятелство- концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания момент, имаща пряко отношение към правилното решаване на делото, е останала неизяснена. Действително касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика в доказателствената дейност на контролирания съд, въз основа на която се формира вътрешното му убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай.

За да приеме, че Х. Х. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на алкохол в кръвта си 1,29 на хиляда, въззивната инстанция се е позовала на заключението на първоначалната химическа експертиза, корелацията й с резултата от техническото средство Алкотест дрегер, на КСМХЕ-за и на показанията на свидетелите Р. П. и А. А.. Окръжният съд обаче е пропуснал да обсъди устните разяснения на вещото лице П. В., изготвило заключението по протокол №196 от 25.04.2023 г. за химическа експертиза, дадени в съдебното заседание пред първоинстанционния съдебен състав, относно състоянието на пробата при постъпването й в лабораторията. Съгласно тях, пробата е била донесена в запечатана с полицейски стикер моновета с кръв, с надпис с имената на подсъдимия; не е имало следи от отварянето й; предадена е на експерта в хладилна чанта; изследването е било извършено по газхроматографския метод и пробата не е била компрометирана. Тези твърдения е следвало да бъдат съпоставени с изводите от КСМХЕ-за. Контролираната инстанция не е преценила пълноценно обосноваността на КСМХЕ-за и дали тя въобще е в състояние да обори резултата от химическото изследване на контролната проба, доколкото видно от нейното съдържание, същата е посочила, че: 1. отчетеното намаляване в концентрацията на алкохол в кръвта „е повече от допустимото, регламентирано по Наредба №1/2017 г., което предполага настъпване на промени в пробата“ /величината на допустимото намаляване между първоначалното и повторното изследване, което да обосновава подобен извод , не е регламентирано в Наредбата. Това, което е посочено в нормативния акт, е че при отчетена разлика между първото и повторното изследване- на контролната проба, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2 , от органа по производството се възлага изследване на контролната проба в друга лаборатория/; 2. нарушение на реда на Наредбата, тъй като контролната проба би следвало да се анализира от трима специалисти, след получена разлика между първоначалното и повторното изследване на основната проба /съгласно Наредба№1/2017 г. само при констатирана разлика между първото и повторното изследване /на контролната проба/, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2 , се възлага изследване на контролната проба от трима специалисти, но не и в хипотезата на двукратно изследване на основната проба/ ; 3. подобно намаляване на концентрацията на алкохол в кръвта се случва, единствено ако е нарушена целостта на епруветката, т.е. налице е навлизане на атмосферен въздух в нея и/или изпарение на алкохолни пари от нея ; 4. поради изминалия период от време и отчетената разлика, повторното изследване на контролната проба „не може да се определи като аналитично издържано и като такова с доказателстевна стойност от експертно методологична страна“ . Последният довод не е бил преценен от гледна точка изискванията, визирани в разпоредбата на чл.26 ал.4 от Наредба №1/2017 г. Освен това, въззивният съд изобщо не е обсъдил устните разяснения на експертите от КСМХЕ-за, дадени в съдебното заседание пред него, свързани с това, че „ теоретично“ намаляване концентрацията на етилов алкохол без да е нарушена целостта на епруветката, не е възможно; че изследване за наличие на алкохол след три месеца, не би следвало да се допусне; че след третия месец пробата следва да се замрази; че в Наредба №1/2017 г. възможността тя да се пази повече от три месеца е обоснована с това, че може да се ползва за други изследвания- за наркотични вещества, за кръвно-групови изследвания, ДНК изследвания и пр. Вън от вниманието на съда са останали противоречията между посочените разяснения и заявеното от вещото лице П. В. при разпита му пред въззивната инстанция, а именно, че пробите, ако се съхраняват в хладилник при +4, както е по Наредба №1/2017 г., материалът ще се съхрани дори и една година; че една епруветка дори да е отваряна няколко пъти, резултатите са едни и същи в период от няколко месеца; че при извършване на изследването не се е натъкнал на някакъв процес- било биологичен или физически, които да му направи впечатление относно състоянието на пробата, като в противен случай, той е щял да го опише в протокола и в отделно писмо. Всички тези противоречия между устните изявления на вещите лица, изготвили отделните експертизи, са особено съществени и в известен смисъл непримирими, поради което са изисквали подробно и мотивирано съдебно обсъждане, нещо, което не е било сторено от окръжния съд.

По-нататък, съдържащата се в показанията на свидетелите П. и А. информация за това, дали при извършената от тях полицейска проверка, подсъдимият е миришел на алкохол, е следвало да бъде преценена във връзка с протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, в който е отразено, че мирис на такъв, не се установява.

И на последно място, единствено за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че упрек към касатора, досежно съдържанието на молбата от 26.10.2022 г. /пет дни след привличането на Х. в качеството на обвиняем/, подадена до РП-Хасково, ТО- Димитровград, за извършване на повторен химически анализ на контролната кръвна проба, взета от Х. Х., изобщо не може да бъде отправен. Без оглед на изложените съображения в нея- за това, че лечебното заведение, осъществило първоначалното изследване не е било нормативно оторизирано за такава дейност, в молбата се е съдържало искане за извършване на повторно изследване на контролната проба, което на практика означава обективиране на несъгласие с първоначалния резултат. Това е било достатъчно, за да се назначи поисканото изследване. Нещо повече, дори и молбата да не е съдържала каквато и да е била аргументация, а само искане по чл. 27 ал.3 от Наредба №1/2017 г., то също е следвало да се уважи. С отказа на прокурора обаче, безвъзвратно е пропусната възможността да се изследва контролната проба в период, значително по-близък до първоначалното изследване на основната проба.

С оглед на всичко изложено дотук, ВКС счита, че доказателствената дейност на въззивната инстанция страда от съществени дефицити, което налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което приема, че ОС-Хасково не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане, окръжният съд следва да изведе фактическите си изводи след пълно, всеобхватно и детайлно изследване на всички доказателства по делото, които да анализира по отделно и да съпостави помежду им, след което да изложи изводите си по правото и отговори на наведените от страните възражения.

И на края следва да се отбележи, че искането на касатора за оправдаване на подсъдимия на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК при така възприетите факти от окръжната инстанция, не може да се удовлетвори, защото само ако установените факти от решаващия съд сочат, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, тогава ВКС прилага разпоредбата на чл.354 ал.1 т.2 пр.2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда №26 от 08.10.2024 г., постановена по внохд №116/2024 г. по описа на Окръжен съд- Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/