Доказване на извънреден труд с тетрадка за смяна и показания на колеги

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е № 786

гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4910 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 407/07.10.2024 г. по гр.д. № 493/2024 г. в частта, с която Окръжен съд – Плевен е отменил решение № 588/10.05.2024 г. по гр.д. № 4800/2023 г. на Районен съд и е отхвърлил исковете на Р. К. Д. срещу „Успех Металкап ССБ“ ЕООД в размер над сумата 702.14 лв. – възнаграждения за извънреден труд по договор № 20/10.06.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г., до сумата 4 737.14 лв. – размера, в който този иск по чл. 150 КТ е уважен с първоинстанционното решение, законни лихви за забава върху всяко неизплатено възнаграждение по трудовия договор, заявени с иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като е определил отговорността на страните за разноските по делото.

Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Какво е доказателственото значение на приет по делото подписан частен удостоверителен документ, съставен от една от страните по делото и трето за процеса лице в свидетелство на изгодни за страната факти, които насрещната оспорва, и как съдът следва да обсъди гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетел – съставител на документа в установяване на удостоверените с издаването му факти?

По въпроса настоящият състав намира, че подписаният от страната по гражданско дело частен удостоверителен документ има т.нар. формална доказателствена сила – съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от страната (чл. 180 ГПК). Документът има високо доказателствено значение, когато удостоверява неизгодни за страната факти, относими към предмета на спора. Тогава той материализира направено извънсъдебно признание на релевантен факт и се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – аналогия от чл. 175 ГПК. Документът има висока доказателствена стойност и когато удостоверява изгодни за издателя факти и негов съставител е страната по делото, но и трето за спора лице, което е било разпитано като свидетел и е дало показания, че засвидетелстваните в документа факти са се осъществили. Съдът следва да обсъди събраните гласни доказателства с оглед на тяхната роля и начина, по който свидетелят е узнал удостоверените и от него в съставения документ факти. Съдът може да намери, че са се осъществили, когато останалите събрани доказателства не ги опровергават.

Отговорът обобщава практиката на Върховния касационен съд с решение № 197/23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г., III-то ГО, и цитираните в него, решение № 132/29.02.2024 г. по гр.д. № 2265/2023 г., IV-то ГО и решение № 375/28.12.2012 г. по гр.д. № 1347/2011 г., IV-то ГО. Настоящият състав я споделя, а отговорът не се нуждае от други мотиви.

Правилно въззивният съд е приел страните да не спорят, че ищецът е престирал труд при ответника на длъжността „пазач-портиер“ по трудов договор № 20/10.06.2022 г. при уговорено работно време 8 часа на ден, а спорът по този иск по чл. 150 КТ е за това, дали престираното от ищеца е повече от уговореното. Правилно въззивният съд е намерил, че в тежест на ищеца е да докаже твърденията за превишена месечна продължителност на работното време, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, за което са допустими всички доказателствени средства по ГПК, но неправилно е намерил да не е проведена успешно. В установяване на оспорения от ответника релевантен факт по делото е приета приложена в заверено копие извадка от тетрадка за приемане и предаване на обекта, охраняван от всички пазач-портиери, назначени от ответника. За да приеме, че частният удостоверителен документ няма доказателствено значение, въззивният съд е развил следните мотиви. Първо, съдържанието на тетрадката е възпроизведено чрез снимки от мобилния апарат на ищеца, а от заключението на техническата експертиза се установява, че към момента на огледа в мобилното устройство е съхранена само част от информацията, възпроизведена на хартиен носител. Въззивният съд е заключил, че поради това не може да приеме да е съставен документ със съдържанието, което има приетата по делото извадка от тетрадката. Второ, дори да приеме, че тетрадката е документ, издаден в свидетелство на оспорения от ответника факт, фактът не е доказан. Документът е частен документ, ползва се с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а не доказва престирания от ищеца труд. Добавил е, че по делото са разпитани двама свидетели – други портиер-пазачи, но показанията им също не доказват това обстоятелство. Първият свидетел е работил по трудово правоотношение с ответника преди началото на зададения с иска период, не дава и не може да даде сведения за оспореното от ответника обстоятелство. Показанията на втория свидетел доказват създадената от работодателя организация по охраната на обекта – по график, който не е бил изпълняван, но тези показанията са твърде общи и не дават конкретни сведения за оспореното обстоятелство. С тези съображения и като е отчел ограничения предмет на жалбата – ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която този иск е бил уважен над сумата 702.14 г., въззивният съд е отменил решението до сумата 4 737.14 лв. - размера, в който искът е бил уважен, и го е отхвърлил, отхвърляйки и иска по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за законните лихви за забава върху главницата, сформирана от разликата в двете суми.

Настоящият състав намира за основателно оплакването в касационната жалба от ищеца, че въззивният съд е обсъдил превратно събраните доказателства – извършеният в решението техен анализ противоречи на дадения отговор на процесуалноправния въпрос и така е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК. Основателно е и оплакването за необоснованост на извода, че ищецът не е провел успешно доказателствената тежест – съществено процесуално нарушение по чл. 154 ГПК. Налице са касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Решението следва да се отмени и настоящият състав да реши спора в частта, в която делото е висящо. Не се налага събирането на нови или повтарянето на извършените съдопроизводствени действия.

Касационният състав намира, че ищецът е престирал труд при ответника на длъжността „пазач-портиер“ по трудов договор № 20/10.06.2022 г. с уговорени работно време 8 часа на ден, основно трудово възнаграждение 710.00 лв. и допълнително възнаграждение 0.6 % за трудов стаж. С изтичане на уговорения срок договорът е прекратен на 09.12.2022 г. По него ищецът е положил 672 часа труд на охранявания обект над уговореното. Ответникът е платил дължимите основно и допълнително възнаграждение, но към приключване на съдебните прения пред касационната инстанция не твърди, респ. не доказва да е платил сумата 4 737.14 лв. – увеличеният размер на възнаграждението за положения от ищеца извънреден труд, съгласно чл. 262 КТ. На сумата 361.48 лв. възлизат изтеклите законни лихви върху сформираната главница в периода на забавата - от всяко 30-то число на месеца, в който ответникът се е задължил да плаща трудовото възнаграждение на ищеца, но е погасявал само основното и допълнителното възнаграждение, до 23.08.2023 г., когато искът е предявен.

Така възприетата фактическа обстановка е последица от липсата на спор за основните елементи и действие на този трудов договор, от успешно проведената доказателствена тежест за положени от ищеца 672 часа извънреден труд на заеманата длъжност, от неоспореното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводвана експертиза, и от общоизвестния факт какви са законните лихви в периода на забавата.

За установяването на оспорения от ответника факт на престиран от ищеца извънреден труд, е приета извадка от тетрадка, в която е удостоверено извършваното приемане и предаване на охраната на обекта от ищеца и другите портиер-пазачи. От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. и Х. – лица, които са заемали тази длъжност, се установява, че работодателят е изисквал обектът да се охранява по график, който е бил изготвян, но не и изпълняван. Всеки пазач-портиер е оставал на обекта, докато неговата охрана се поеме от следващия, като се е случвало това да продължи по 24 и 48 часа, като реално положения труд пазач-портиерите са удостоверявали в тетрадка, вписвайки датата и часа на приемане и предаване на обекта. Настоящият състав намира, че към исковата молба е представена извадка именно от тази тетрадка. Съдържанието й е възпроизведено чрез снимки от мобилния апарат на ищеца. От заключението на приетата и неоспорена техническа експертиза се установява, че към момента на огледа в мобилното устройство се съхранява само част от възпроизведената на хартиен носител информация. Известно е обаче, че по различни причини съхранявана информация в мобилно устройство може да изчезне. Събраните гласни доказателства еднозначно установяват, че в тетрадката, портиер-пазачите, включително ищецът, са вписвали датата и часа на приемане и предаване на обекта, а това е бил начинът, по който са удостоверявали отработените часове. Извършеното от ответника оспорване по чл. 193 ГПК не е проведено успешно – извадката от тетрадката е автентична/не е подправен документ, а обсъждането й във връзка с гласните доказателства провежда пълното доказване на оспорения от ответника релевантен факт – 672 часа извънреден труд, престиран по договор № 20/10.06.2022 г.

Настоящият състав намира, че искът с правна квалификация чл. 150 КТ е доказан по основание и в размер за сумата 4 737.14 лв., до който е бил уважен с първоинстанционното решение. Искът по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е доказан по основание и в размер за сумата 361.48 лв. Решението в обжалваните от ищеца и допуснати до касационен контрол части следва да се отмени, а двата иска – да се уважат до тези размери.

При този изход и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът дължи на адв. В. С., предоставила на ищеца безплатна правна защита и представителство, възнаграждение за суми 1 200.00 лв. за всяка инстанция.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати такси 558.88 лв. – сбор от дължимите 264.44 лв. за първата инстанция, 132.22 лв. за втората и 162.22 лв. за третата, определени според размера, до който исковете са уважени с касационното и с влязлата в сила част на въззивното решение.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 407/07.10.2024 г. по гр.д. № 493/2024 г. на Окръжен съд – Плевен в допуснатите до касационно обжалване части, по разноските и таксите.

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати на Р. К. Д. на основание чл. 150 КТ общата сума 4 737.14 лв. – възнаграждение за извънредния труд по договор № 20/10.06.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2023 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да заплати сумата 361.48 лв. (въззивното решение е влязло в сила в частта, с която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е пресъдена сумата 222.22 лв. – законни лихви по другия иск с тази квалификация).

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати на адв. В. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 3 600.00 лв. – възнаграждение за защитата и представителството пред трите инстанции.

ОСЪЖДА „Успех Металкап ССБ“ ЕООД да заплати чрез бюджета на Върховния касационен съд 558.88 лв. такси.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.