Потвърждаване на осъдителна присъда за държане и разпространение на метамфетамин

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 348

Гр. София, 10 юли 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора П. М., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева наказателно дело № 441/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. В. М. – упълномощен защитник на подс. Н. Л. Д., против решение № 39/20.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 229/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В подкрепа на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се заявява, че осъждането на подсъдимия почива на предположения, а не на несъмнено доказано обвинение. Релевира се общ довод за липса на мотиви, обоснован с отсъстващ отговор по всяко от защитните възражения. Акцентира се върху процесуалното решение на съда да откаже да допусне доказателствени искания на защитата, което се твърди да се е отразило негативно върху разкриването на обективната истина. Смята се, че правото на защита на подсъдимия е накърнено, тъй като той е осъден за това, че е държал чрез другиго 1.361 грама метамфетамин без такова обвинение да му е било предявено. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила още защото въззивният съд се е позовал на физико-химична експертиза, изследвала наркотик, неиззет по процесното дело. Смята се, че показанията на В. В. и Д. И. са тълкувани превратно и без да е отчетена свидетелската ненадеждност на тези лица, като освен това е извършено позоваване на неотносимите към процесния казус показания на свидетелите Н. Т., В. Х. и И. Н.. Без внимание се твърди да са били оставени обясненията на подсъдимия Д., които не са били оборени от други надлежни доказателства. Според защитата неправилното приложение на материалния закон е резултат от порочната процесуална дейност на съда, коментирана по - горе. Във връзка с този касационен повод се акцентира отново върху липсата на доказателства за упражнявана от подсъдимия фактическа власт върху наркотичните вещества, а също и върху липсващата цел за разпространение на метамфетамина предмет на първото деяние от продължаваното престъпление. Явната несправедливост на наказанието касаторът обосновава с високия размер на отмереното ефективно наказание, с невисоката степен на обществена опасност на деянието и с неоснователния акцент върху обремененото съдебно минало на дееца. Отправени са алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалифициране на престъплението по чл. 354, ал. 1 НК, вр. с чл. 26 НК в по-леко наказуемо, респективно за намаляване на санкцията и индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55 НК без налагане на допълнителното наказание глоба.

Преди даване ход на делото от защитника е депозирано допълнение към касационната жалба, с което се доразвиват релевираните вече касационни поводи за отмяна и доводите във връзка с тях. Добавят се и два нови довода, като се твърди, че е извършено позоваване върху негоден протокол за претърсване и изземване и върху техническа експертиза, обследвала телефон, съдържащ електронна кореспонденция, за която не е имало разрешение за изземване по реда на чл. 165 НПК.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът, редовно призован, не се явява.

Подсъдимият Н. Л. Д. в лична защита поддържа касационната жалба и моли въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от апелативния съд.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба и допълнението към нея. Смята, че въззивният акт е издаден при пълно спазване на принципите на НПК и без да е допуснато нарушение на материалния закон. Определя наложената кумулативна санкция като справедлива.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното :

С присъда № 22/21.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 943/2023 г., Окръжен съд – Плевен е признал подс. Н. Л. Д. за виновен за това, че в периода 11.04.2023 г. – 04.05.2023 г., в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) държал с цел разпространение и разпространил метамфетамин, както следва:

-на 11.04.2023 г. в гр. Плевен държал високорисково наркотично вещество - 1.361 грама метамфетамин на стойност 34.025 лева и

-на 04.05.2023 г. в гр. Плевен разпространил като предал на В. И. Ватова вещество от същия вид - 0.673 гр. метамфетамин на стойност 16.83 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 4 и алт. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на търпимо при строг режим наказание лишаване от свобода от три години, както и на глоба в размер на 5 000 лева.

С присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, извършено е произнасяне по веществените доказателства по делото, а сторените разноски в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 НПК са възложени на подсъдимия Д..

Присъдата е проверена по инстанционен ред по жалба на защитата, като с решение № 39/20.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 229/2024 г. на АС-Велико Търново е потвърдена изцяло.

Това въззивно решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице (защитник) и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК.

Разгледана по същество тази жалба е неоснователна .

1. По твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

1.1. Неоснователно е твърдението на адв. М. за липсата на мотиви на въззивното решение, формулирано чрез оплакване за отсъствие на отговор по съществени защитни възражения. Защитата не конкретизира кои от направените в хода на производството нейни доводи не са били обсъдени от въззивния съд. След самостоятелна проверка настоящата касационна инстанция констатира, че атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 339 НПК. В решението са възпроизведени релевантните части от мотивите на първоинстанционната присъда, анализирани са доводите на страните, дадена е обоснована и мотивирана преценка по установените факти, събраните доказателства и приложимата правна квалификация. Освен това, на л. 12-27 от въззивното решение се съдържа подробен, аргументиран и индивидуализиран отговор на всички въведени от защитата възражения, включително и на онези, които са преповторени в касационната жалба.

1.2. Неоснователно е възражението на касатора, че въззивният съд е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение. Това оплакване е обосновано с твърдението, че по първото от деянията от продължаваното престъпление, подсъдимият Д. е признат за виновен в държане с цел разпространение на 1.361 грама метамфетамин, върху който фактическата власт е била упражнявана чрез трето лице – свидетеля Д. И.. Факти за това, че на процесната дата върху посоченото наркотично вещество непосредствена фактическа власт е упражнявал и подсъдимият, и свидетелят Д. И., комуто деецът е указал да скрие в устата си и да пренесе до входа, в който живее, метамфетамина, е имало посочени в обвинителния акт. При наличие на тези фактически твърдения и при осъждане за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, съответстващо като квалификация на онова, за което подсъдимият е бил предаден на съд, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на правото на защита. Подсъдимият е бил надлежно информиран за характера и основанието на обвинението, за фактическите обстоятелства, на които то се основава, както и за правната квалификация на деянието. При идентични факти и по съответна правна квалификация той е бил признат за виновен от двете съдебни инстанции.

1.3. Не е налице твърдяното от защитника нарушение на чл. 13 НПК. Причината, поради която касаторът релевира това оплакване, е свързана с отказа на съда да допусне събирането на определени доказателства и да назначи конкретни експертизи.

Действително в съдебните заседания на 11.03.2024 г. и на 21.06.2024 г., възползвайки се от законоустановеното си право да сочи доказателства в подкрепа на своята теза, защитата е поискала назначаване на СППЕ на свидетелите Д. И. и В. В., на дактилоскопна и на ДНК експертизи на опаковките, в които е съхраняван процесният метамфетамин, а също и разпити на лица, служили като свръзка между подсъдимия и св. И.. Вярно е, че доказателствените искания са били отклонени, но с това не е допуснато нарушение на чл. 13 НПК, респективно на чл. 6 КПЧОС. Правото на справедлив процес не задължава националният съд да назначи непременно по искане на защитата конкретна експертиза или да уважи едно или друго нейно доказателствено искане. Отказът за събиране на нови доказателства или на способи за тяхната проверка не може да се смята несправедлив сам по себе си, щом като категоричността и обективността на останалите събрани доказателствени източници позволява да се направи еднозначен извод, че обективната истина е била разкрита. Освен това, за да отклони доказателствените искания, окръжният съд е преценил, че част от тях са неотносими към главния факт – като например искането за разпит на свидетели служили като свръзка между подсъдимия и св. И.; други, с оглед изминалото време и спецификата на държане и съхранение на опаковките, в които е държан наркотикът, не биха могли да дадат какъвто и да е достоверен резултат, каквото е искането за назначаване на дактилоскопна и ДНК експертизи, а трети – като назначаването на СППЕ на свидетелите В. и И. са били обективно ненужни, тъй като нищо в поведението на тези лица не е поставило под съмнение базисните им психични годности. Отказът на инстанциите по същество да съберат поисканите доказателства нито ги е поставил в невъзможност правилно да решат спора, нито е нарушил правата на подсъдимия и неговия защитник. Последните, на база на наличните по делото доказателствени материали, са могли да реализират в пълен обем правата си и адекватно да следват линията на защита, което е видно от последователното й отстояване пред съдилищата по фактите.

1.4. Не намира подкрепа в данните по делото твърдението на касатора, че въззивният съд се е позовал на експертиза, изследвала наркотично вещество, което не е било част от доказателствата по процесното дело. В случая защитникът визира заключението по физико-химична експертиза Н-149/13.05.2024 г., обследвало експертно 0.584 гр. метамфетамин – част от предмета на деянието по пункт втори от продължаваното престъпление. Това количество е било остатък от наркотик, иззет по друго досъдебно производство (д.п. № 2725/2023 г. по описа на РП-Плевен), по което е било внесено предложение на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК на свидетелката В. В.. Окръжният съд е съобразил това обстоятелство, изпратил е запитване до институцията, съхраняваща остатъчното количество наркотик по другото досъдебно производство, и след изискването му с нарочно определение от 23.04.2024 г. го е приобщил към материалите по процесното дело. Едва след това, в изпълнение на задължението си да установи обективната истина и при спазване на принципа за непосредственост по чл. 18 НПК, окръжният съд е назначил физико-химична експертиза на приобщения вече по делото наркотик, върху заключението на която в крайна сметка е изградил фактическите си и правни изводи. Върху надлежно приобщени по делото веществени доказателства следователно фактически и правни изводи е направила и въззивната инстанция.

1.5. Без основание защитата твърди в касационната жалба, че съдът превратно е тълкувал гласните доказателства, събрани чрез разпити на свидетелите Д. И. и В. В.. Превратното тълкуване на доказателствата е термин от съдебната практика, който не е дефиниран изрично в НПК, но е приет и развит от съдебната практика в контекста на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В най-общ план превратно тълкуване на доказателствата може да се приеме, че е налице, ако съдът е придал на доказателствата смисъл, който те обективно не съдържат; ако съдът е игнорирал категоричен и недвусмислен доказателствен материал, който би довел до друг факт или ако съдебните изводи се базират на частичен или селективен анализ на доказателствата. Подобен подход досежно показанията на свидетелите И. и В. инстанциите по фактите не са имали. Показанията на тези лица несъмнено са били от значение за обосноваване на обвинителната теза, тъй като те са очевидци на процесните деяния: на 11.04.2023 г. по указание на подсъдимия свидетелят И. е пренесъл в устата си държаното преди това от подсъдимия полиетиленово пликче с 1.361 грама метамфетамин, а на 04.05.2023 г. подсъдимият е разпространил като е предал на свидетелката В. 0.673 гр. метамфетамин. Преценката на въззивната инстанция, че двамата свидетели са били надеждни не е била произволна, а е почивала на пълен и обективен анализ на доказателствата по делото. Обстоятелството, че свидетелите са употребявали наркотици не е било достатъчно показанията им да бъдат преценени като недостоверни след като те са се отличавали с консистентност, конкретика и последователност и са се намирали в синхрон с другите доказателства по делото. Още в досъдебното производство двамата свидетели са били разпитани пред съдия и дадените в процедурата по чл. 223 НПК техни показания също са били приобщени към доказателствата по делото чрез използване на процесуалната техника по чл. 281, ал. 1 НПК. Въпреки известните непълноти в разказа на свидетелите в съдебната фаза, станали основание за прочитане на показанията им пред съдия от досъдебното производство, за основните факти, относими към съставомерността на процесните деяния, казаното от тях е било конкретно и без промяна. Освен това – в съответствие с изискванията за справедливия процес – и двамата свидетели са били разпитани в хода на съдебното производството в присъствие на подсъдимия и защитата, които са имали възможност да им зададат въпроси, които преценят за удачни с оглед обосноваване на собствената им теза. Основателно съдилищата по фактите са преценили достоверността на показанията на свидетелите И. и В. и в контекста на другите доказателствени данни, които са ги подкрепяли. Такива досежно първото деяние са били показанията на полицейските служители Е. и К., както и протокола за претърсване и изземване от 11.04.2023 г. (по същество обективиращ резултат от оглед на общи части на избено помещение), а досежно второто деяние показанията на св. И. Н., който преди задържането на св. В. е закарал с такси нея и подсъдимия в с. Буковлък, откъдето последният се е снабдил с наркотик. Без основание защитата твърди, че св. В. е била заинтересована да даде показания срещу подсъдимия, тъй като в момента, в който е била разпитвана пред съдия по процесното досъдебно производство, е имала качеството на уличено лице по друго дело за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК. Този момент не е убягнал от вниманието на въззивната инстанция, която обаче е отчела и факта, че при непосредствения си разпит по настоящото дело В. не е имала качество на обвиняемо лице и е потвърдила изцяло дадените преди показания пред съдия.

1.6. Без основание защитата твърди, че доказаността на обвинителната теза е била обоснована с неотносимите към конкретното обвинение показания на свидетелите Н. Т., В. Х. и И. Н.. Вярно е, както сочи касаторът, че изброените свидетели не са очевидци на процесните деяния, но в наказателния процес преките доказателства никога не е приемано, че трябва да са единствени за обосноваване на конкретна теза – защитна или обвинителна. Всеки от посочените свидетели е дал сведения за различни аспекти от поведението/дейността на подсъдимия, които имат отношение към обвинението, защото насочват към мястото, от което той се е снабдявал регулярно с наркотик /с. Буковлък/ или доказват разпространителската цел, с която го е правил.

1.7. Неоснователно е твърдението на защитата, че обясненията на подсъдимия Н. Д. са били неправомерно игнорирани от решаващите съдилища. Тези обяснения са били надлежно съобразени, като е отчетена тяхната двояка процесуална природа – както на средство за защита, така и на доказателствено средство по смисъла на чл. 115 НПК. В частите, в които подсъдимият е отрекъл да е държал метамфетамин – лично или чрез свидетеля Д. И., както и да е предал наркотично вещество от същия вид на свидетелката В. В., обясненията му са били категорично и недвусмислено опровергани от други обективни, вътрешно съгласувани и достоверни доказателствени източници. При това положение въззивният съд не е нарушил процесуалните правила като е приел, че тези обяснения не следва да бъдат възприети при формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните факти.

1.8. Неоснователно е релевираното в допълнението към касационната жалба възражение на защитата за негодност на протокола, приложен в т. 1, л. 9 -12 от д.п., с който е иззет предметът на първото деяние от продължаваното престъпление – 1.361 гр. метамфетамин. На първо място, от отразяването в титулната част на протокола е видно, че действието е извършено от разследващ полицай при 02 РУ- Плевен М. Т., а не както твърди адв. М. от полицейски служители К. и Е., които нямат такова качество. На следващо място, обясненията на подсъдимия, с които се поддържа, че процесният наркотик е иззет от полицаите предварително, с което е компрометирана автентичността на действието, са били опровергани от показанията на св. К., на когото изрично е зададен такъв въпрос /вж. л. 74 от н.о.х.д. №943/2023 г. на ОС-Плевен/ и който разяснява, че неговото и на колегата му Е. участие в специализираната полицейска операция е сведено до установяване и задържане на подсъдимия, а обективираното в спорния протокол действие по изземване е извършено „малко по-късно“ и „по реда на НПК“.

1.9. Макар и не по изложените от защитата съображения, касационната инстанция намира за основателно възражението относно неправомерното позоваване от страна на въззивния съд на техническата експертиза, приложена в т. 2 от досъдебното производство. В нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е формирал част от фактическите си изводи въз основа на заключението на вещото лице инж. К. Т., без обаче да бъде осигурена необходимата доказателствена основа за това. Експертизата е изследвала мобилен телефон с марка „Samsung“, съдържащ SIM карта с номер на пластиката ******, за които от страна на обвинението се е поддържало, че са били иззети от подсъдимия Н. Д. при извършен личен обиск. Въпреки това, в материалите по делото не се съдържа протокол за личен обиск или друг процесуален документ, който да удостовери надлежното изземване и приобщаване на въпросните обекти като веществени доказателства по надлежен ред. При липсата на такъв документ, както и при отсъствието на други доказателства, от които да се установява ясно и недвусмислено начина, по който мобилният телефон и SIM картата са били приобщени по делото, не може да се приеме, че изводите на въззивния съд, основани на техническата експертиза, са изградени в съответствие със закона.

Допуснатото от апелативния съд процесуално нарушение не е от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК. То следва да се преценява в контекста на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и предполага преценка доколко са били нарушени процесуалните права на страните, в частност правото на защита на подсъдимия. В конкретния случай правото на защита на подсъдимия не е било нарушено, защото елиминирането на коментираната експертиза не води до промяна на съществените факти по делото. Апелативният съд изрично е посочил, че извън тази експертиза обвинението е подкрепено от други доказателствени материали – гласни, писмени и веществени, както и от експертизи.

Ето защо и долкото извън установения порок, в останалата част от въззивната дейност не се констатират нарушения на процесуалните правила от съществен характер, въззивното решение не следва да бъде отменяно на процесуално основание.

2. По твърденията на касатора за нарушение на материалния закон

В основата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК стои твърдението на защитата, че вследствие на допуснатите процесуални нарушения, съдът е достигнал до неправилни правни изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. Л. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, алт. 1, пр. 4 и алт. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Предвид начина, по който е въведен касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и с оглед констатациите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, възражението следва да бъде прието за неоснователно.

Несъстоятелно също така защитата твърди също така, че без доказателства въззивният съд е приел, че държането на 1.361 гр. метамфетамин – предмет на първото деяние от продължаваното престъпление, не е било с нужната по алинея 1 на чл. 354а, ал. 1 НК разпространителска цел. Правилно този съставомерен признак е бил приет за наличен, като са били отчетени показанията на свидетелите И., В., Н. и Х., конспиративния начин на пренасяне на наркотика, използването на скривалище в общи части на сградата, която подсъдимият е обитавал, както и естеството на провежданите разговори, информация за което се съдържа във веществените доказателствени средства, изготвени след приложение на специални разузнавателни средства чрез оперативния способ „подслушване“.

3. По твърденията на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание

Неоснователно се явява и заявеното в касационните жалби основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

Въззивният съд правилно е дефинирал смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Н. Д.. Обстоятелствата от първата група се изчерпват с малкото количество наркотично вещество – предмет на двете деяния от продължаваното престъпление и с ниската му оценъчна стойност. Значително по-многобройни обаче се явяват обстоятелствата от втората група – отегчаващите. Тук се включва обремененото съдебно минало на подсъдимия и множеството му осъждания на условни и ефективни наказания; разнородните престъпления, за които е наказван по углавен ред; обстоятелството, че с присъда по н.о.х.д. №899/2011 г. на ОС-Плевен е осъждан като участник в престъпна група създадена с цел разпространение на наркотични вещества, а с присъда по н.о.х.д.№1822/2017 г. на РС-Плевен ефективно е осъждан отново за престъпно държане на наркотици; негативните характеристични данни, за които има сведения на л. 103 от д.п.; начина на извършване на първото деяние от продължаваното престъпление, което се отличава със своеобразна организираност и въвличане в дейността на трето лице; обстоятелството, че предметът на престъплението е метамфетамин – синтетичен стимулант на централната нервна система и производен на амфетамина с много по-силен и дълготраен ефект, при който рискът от предозиране е наличен, а понякога и фатален; както и това, че престъплението е извършено при усложнена престъпна дейност и в условията на продължавано престъпление.

Изброените обстоятелства показват, противно на твърденията на касатора, че степента на обществена опасност и на конкретното деяние, и на дееца са високи. Не е налице превес на смекчаващите обстоятелства над отегчаващите такива, нито пък изключителен характер на някое от обстоятелствата от първата група. Ето защо правилен е бил отказът на въззивния съд да приложи чл. 55 НК и да определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под минимума на предвидените в чл. 354а, ал. 1 НК две години или под минимума на глобата от 5 000 лева.

Съвкупната преценка на посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства убеждава, че наложените наказания – глоба в минимума на предвиденото в закона и лишаване от свобода малко на този минимум, са съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Уважаване на защитната претенция за намаляване на тези санкции би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/20.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 229/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.