Отмяна на дисциплинарно уволнение на учител поради несъразмерност на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 408

гр. София, 26.06.2024г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2360/2023 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК .
Образувано е на касационна жалба на К. И. Л. от [населено място] чрез пълномощник адв.И. В. срещу решение №102 от 01.02.2023г по в.гр.дело № 2257/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №2711 от 18.08.2022г на Варненски районен съд ,постановено в трудов спор .

По същество са отхвърлени искове на касатора на основание 344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ за отмяна на наложено наказание дисциплинарно уволнение,възстановяване на работа като„учител практическо обучение” при ответното училище Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец”, за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 10905лв.

Въззивният съд на свой ред е приел,че връчената на ищеца Заповед №РД 01-49/23.08.2021г.на Директора на ответното училище за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение»,на основание чл.188,т.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ,поради неявяването му на работа в три последователни дни - 21, 22 и 23 юли 2021г. е законосъобразна. Със Заповед № РД 01-493/24.08.2021г., връчена на ищеца на 10.09.2021г. и считано от 24.08.2021г.,трудовото правоотношение с него е било прекратено.Отхвърлени са възраженията на ищеца Л., че през лятото на 2021г не е отсъствал от работа на 23.07.2021г,а за отсъствието на датите 21 и 22 юли 2021г е имало наложителни семейни причини,за което е уведомил работодателя и графикът е бил променен .

Ищецът, в трудово правоотношение с Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец” като учител практическо обучение , е бил в разрешен платен годишен отпуск,който не е включвал процесните три дати,поради утвърден в началото на месеца график(Заповед № РД-05-277/01.07.2021г.),съгл. който за трите дни е бил определен за член на комисия по оценяване във връзка с провеждани поправителни изпити.Заменен е бил като член на училищната комисия по оценяване за датите 21 и 22юли 2021г със заповед от 21.07.2021г на ЗДУД Т.М., тогава замествала Директора на училището В. Ш.. а за датата 23 юли,когато ищецът се е явил в училището при спорни обстоятелства, е бил заменен като член на изпитна комисия със заповед от същата дата на зам.директорката (ЗДУД) А.Г.,към този момент вече определена да замества Директора на училището В.Ш.. Зам. директора А.Г. го потърсила по телефона предния ден за да го попита защо не е на работа. Учуден от въпроса , ищецът обяснил за разговорите, които е водил. Разпитана като свидетел по делото А. Г. сочи пред съда,че от обясненията му не разбрала причината,не получила конкретен отговор.За последния ден,както и за предходните два,като зам. директор същата е докладвала неявяването на ищеца на работа без да е подал заявление за отпуск на посочените дати и е съставила констативни протоколи ,които ищецът е отказал да подпише (представени по делото КП №№34/21.07.2021г.;35 от 22.07.2021г .и 36/23.07.2021г.) За недоказани са приети твърденията на последния, изложени включително и в депосзираната на 26.07.2021г негова молба до Директора на Варненска морска гимназия ,че на 13.07. и 15.07 .2021г е бил в училището и е провел разговор с ръководството именно по повод удължаване на отпуската си за тези дни и след като тогава не било сигурно дали действително ще му се наложи да отсъства, получил указание от заместващата Т.М. да не подава предварително молба за удължаване на отпуската,а да се обади (което ищецът сторил,като се обадил на председателката на изпитната комисия Поповска и колегата си Д.).В разговора било указано обезателно на 23.07.2021г да мине през училището, за да получи протоколите за изпитите на 26.07.2021г.,в които участва. Разпитана като свидетел по делото, Т. М. не си спомня при така проведен между ищеца и нея разговор през лятото на 2021г да е ставало дума за друго,освен за изпита на 26 .юли чиято дата била сгрешена (24 юли, съботен ден) и че ищецът следва да си получи протоколите предварително на 23 юли /петък/. Не си спомня в конкретност тогава(т.е на 15.юли ) да е водила разговор за удължаване на отпуската му .

Въззинният съд е приел,че ищецът е водил разговори със свидетелите по повод удължаване на отпуската си касателно процесните дни,но не и за това,че някой от тях или друг техен колега му е разрешил такава устно.Не се установява и, че принципно в учебното заведение отпуските се заявяват устно. Въззивният съд е приел оспорваното нарушение на трудовата дисциплина за осъществено, включително на датата 23 юли , когато ищецът е присъствал в училището за да вземе протоколите за следващия изпит,без да може да се счита ,че се е явил на работа както е задължен по трудовия договор, при 8-часов работен ден. Въззивният съд е изтъкнал, че от гледна точка на процедурните изисквания заповедта за уволнение не страда от недостатъци, подписана е от компетентен орган , в кръга на правомощията му,като не са нарушени разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Поведението на ищеца и характера на трудовата му функция, а именно такава по провеждане на изпити,за което е създадена предварителна организация и са засегнати и трети за спора лица –колеги и явяващи се на изпита ученици,е довела въззивния съд до извод за съизмеримост между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание ,а именно „уволнение“.Изтъкнато е,че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод и за осъществена от работодателя спрямо ищеца злоупотреба с работодателска власт.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения при съвкупното обсъждане на доказателствата. Работодателят не е изяснил случая , не е събрал доказателства,не е изслушал нито една от зам. директорките,запознати със случая, а съдът не е направил връзка между фактите, като проследи настъпването им във времето ,не е вникнал в доводите на ищеца, не е обсъдил и всички наведени основания за незаконосъобразност .Те са основно две , за нарушен чл. 193 , ал.1 КТ и за неизпълнени критении по чл.189, ал.1 КТ

В отговор ответникът „Варненска морска гимназия Св. Николай Чудотворец”,чрез адв.Р. Ж. оспорва касационната жалба. В решението са обсъдени всички доводи и доказателства ,правилно е определен предмета на спора и не е проявена пристрастност ,като краен извод решението на съда е законосъобразно .

С определение №1073 от 11.03.2024г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1от ГПК по въпроса за критериите при определяне тежестта на извършено нарушение по чл.189, ал.1 КТ.

По въпроса,обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение принципно значение има изтъкнато в решение №461/2010 по гр.д № 626/2009,ІІІ г.о на ВКС. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ,т.е като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,както и поведението на работника или служителя. В този смисъл е формираната практика на ВКС в реш.№ 86/2011г по гр.д № 1734/2009г, ІV г.о ,реш. №635/2009г ІІІ г.о,реш.№242 от 2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о , реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о , реш. № 257/2010г по гр.д № 3681/2008г ІІІ г.о,реш. №227/2012г по гр.д №1417/2011г, ІІІ г.о, реш.№389/2012 по гр.д №282/2012г, реш.№694/2010г по гр д.№ 280/2009,ІVг.о на ВКС и много други Преценката за съразмерност на наложеното наказание уволнение се извършва независимо дали нарушението е между посочените в чл.190 ал.1 КТ ,като следва да отчита всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението , отражението върху работата в предприятието, настъпили ли са вредни последици,вкл. върху микроклимата в съответното звено на работа. На преценка подлежи и субективното отношение на работника или /служителя, отношението му към допуснатото нарушение, доколко с действията си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение , при какви обстоятелства и как е изисквано от него , дисциплинарното му минало и въобще поведението му при полагането на труд. В този смисъл са решение № 372 от 01.07.2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС , реш.№ 516 от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС; реш. № 227 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. ІІІ г.о. и реш. № 344 от 22.11.2012 г. по гр.д. № 242/2012 г., ІІІ г.о. ВКС. При оспорване на наказанието, съобразяването с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Общо изискване към решаващата дейност на въззивния съд и мотивите на въззивното решение е да се обсъдат обстоятелствата и доводите на страните в тази насока .

Това не е направено от въззивния съд в необходимата степен и касационната жалба е основателна

Ищецът , независимо че е бил в платен годишен отпуск на 13-ти и на 15-ти юли 2021г е отишъл в училището за да запознае ръководството със стекла се ситуация в семейството му , налагаща медицински прегледи на неговата съпруга в [населено място] за дати,съвпадащи с участието му в изпитна комисия по график за същия месец. Наложило се по същата причина да отиде и на втората дата за да запознае лично ЗДУД Т.М.,тогава замествала Директора на училището , с проблема си. След тази среща останал с убеждението,че проблемът му се решава с ангажимента за заместване в изпитната комисия на посочените дати от други колеги в случаи на необходимост ,това решава и въпроса приема ли се от ръководството причината за отсъствието му като уважителна,което е от значение за отпуска и ползването му.Ищецът тогава не бил сигурен дали ще се наложи да отсъства,дали ще се състои медицинския преглед на съпругата му налагаща пътуване до [населено място] което предвид събраните доказателства следва да се приеме за достоверно,а свеждането на обсотятелствата до знание на работодателя за необходимо и добросъвестно. Предвид причината за разговора, обстоятелствата които са го наложили, времето през което е проведен и качеството ,в което лицата са го провели , води и до следващия извод, че негова тема е било включително това как и кога да се оформи отсъствието от работа ,да се упражни право на отпуск по молба и с разрешение от работодателя.Към положителен извод по твърдението на ищеца за получени устни уверения в тази насока насочва издаването на заповедта на зам. директора Т.М. за определяне на други членове на изпитната комисия за датите 21.,22 юли 2021г.В отпуск или не, на 23 юли следвало обаче ищецът ищецът да се яви в училището,за да получи протоколите за следващото си участие в комисия за насрочени поправителни изпити по график,което е и сторил. За това съдържание на разговора разпитаната по делото ЗДУД Т.М. си спомня, не си спомня обаче останалото,т.е да е уточнено трите дни да се включат в платения годишен отпуск, съответно ако се наложи да отсъства , това да стане въз основа на писмена молба и по- късно.Но не е станало така. По изтъкнатите семейни причини, на първите две дати ищецът отсъствал.Считано от дата 23 юли 2021г ЗД Т.М. вече не замества и е в платен годишен отпуск. Същата,разпитана като свидетел потвърждава за проведения предварителен разговор между нея и ищеца в училището но заявява ,че не помни да е разрешавала нещо касателно отпуск. От 23.07.2021г заместването с права по чл.258 ,ал.1 ЗПУО е поето от ЗД по учебната дейност А. Г. ,тъй като Директора на училището В. Ш. също е била в платен годишен отпуск. До тази дата заместник е ЗД по учебната дейност Т. М. /З-д №РД2-375/13.07.2021г на Директора на ВМГ „Св Николай Чудотворец”/.От показанията на А. Г., разпитана като свидетел се изяснява,че в телефонен разговор на 22.07.2021г тя е поставила на ищеца въпроса за неявяването му на работа именто като дисциплинарно провинение,каквото той е възразил да е извършил и е обяснявал , че не е извършил. Свидетелката обаче не разбрала от обясненията му защо не е на работа. На 26.07.2021г /понеделник/ ищецът е имал пак участие в изпитна комисия ,тогава е депозирал молба до Директора на училището , с която излага случая от своя гледна точка и моли да удължаване на отпуската за процесните дни. ЗДУД Г. е депозирала докладна от същата дата ,че ищецът не се явява на работа без разрешение и без уважителни причини. Ръководството на училището наказва ищеца с дисциплинарно уволнение като в заведта изтъква ,че заради неявяването му на 21.-23 юли 2021г се наложило да се сменят членове на изпитните комииси, за да не се провалят поправителните изпити. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани, а приетите по делото доказателства сочат предварително, а не инцидентно и внезапно заменяне на членове на изпитните комисии за дните 21 и 22 юни , сочат на организационни пропуски при ответния работодател в период на ползвани от служителите полагаеми годишни отпуски ,които обстоятелства е следвало да се отчетат от Директора на училището при налагането на съответно дисциплинарно наказание на нарушение на трудовата дисциплина от К. Л. .По- скоро тези пропуски отколкото нарушението на К. Л., което е в това,че не е упражнил по предвидения в Кодекса на труда ред право да ползва отпуск, водят до положение ,при което ЗДУД А. Г. при встъпването й в заместване на 23.юли 2021г няма яснота относно състава учители,формиращ изпитната комисия,за тази дата заместващ учител в изпитната комисия не е бил определен. Същевременно в нарушение на трудовото законодателство не е имало депозирана молба за отпуск от ищеца включваща тази и предходни дати ,нито й е била сведена служебно иначе уважителната причина,поради която той отсъства. Причина като изтъкнатата работодателят е следвало да приеме за уважителна,не само предвид съображения от човешка гледна точка. Водещо значение е имал графика за участие в изпитните комисии през период на ползване на редовния платен годишен отпуск от учителите.Тези усложнения изискват и организационния капацитет за промени при необходимост ,балансирано и така, че имащите право на отпуск да разполагат с възможността да планират и личните си задачи през своя платен годишен отпуск , което е тяхно право .

Ищецът не се е самотлъчил от работа и ако работодателят бе изпълнил съдържателно,а не формално и едностранчиво изискването в чл. 193 КТ да събере и оцени доказателствата по обясненията на К. Л., изслушаната по делото свидетелка Т.М. едва ли би пропуснала да си спомни съдържание на разговора с него в съществена за длъжностните отговорности и на двамата негова част. Обстоятелства са от значение за трудовата дисциплина в училището и от значение за тежестта на нарушението работодателят е пренебрегнал в дисциплинарното производство.При тези обстоятелства , съответсвие на най-тежното наказание с провинението на К. Л. изобщо не може да се поддържа по критерия на чл. 189, ал.1 КТ.

Предвид гореизложеното,касационната жалба е основателна .Въззивното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде постановено друго,с което предявените от искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 т.3 от КТ следва да бъдат уважени Уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. .

.Успешното провеждане на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ обуславя и уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Доказан по основание и размер е иска за обезщетение поради оставане без работа за период от шест месеца след уволнението..Видно от представеното копие от трудова книжка , ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател и следва да се приеме ,че е бил в принудителна безработица. Искът е доказан по основание за целия шестмесечен период , размерът на обезщетението е установен по приетото заключение на вещото лице Г. Кавеева ,неоспорено от страните , размерът на обезщетението възлиза на 10905лева . Обективно съединените искове следва да бъдат уважени, а ответникът следва да заплати на ищеца установените по делото разноски за всички инстанции ,а на бюджета съответните такси и разноски
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №102 от 01.02.2023г по в.гр.дело № 2257/2022г. на Варненски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. И. Л. по заповед Заповед №РД 01-49/23.08.2021г.на директора на ответното училище за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение»,на основание чл.188,т.3 КТ вр. чл.190, ал.1, т.2 КТ,и заповед № РД 01-493/24.08.2021г., с която считано от 24.08.2021г.трудовото правоотношение с него се пректява.

ВЪЗСТАНОВЯВА К. И. Л. от [населено място], [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „учител практическо обучение ” във Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец” на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ .

ОСЪЖДА Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец” ЕИК 103552688[населено място], [улица] да заплати на К. И. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата 10 905 лева обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа за период от шест месеца, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 24.09.2021г до окончателното изплащане , както и сумата 3463 лв. разноски по делото , представляващи платено адвокатско възнаграждение , за всички инстанции .

ОСЪЖДА Варненска морска гимназия ”Св.Николай Чудотворец” ЕИК 103552688 [населено място], [улица] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на ВКС сумата 437лева представляваща държавни такси и сумата 200 лева разноски за съдебни експертизи .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: