Намаляване на наказание за грабеж поради подценени смекчаващи обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 602

Гр. София, 25 ноември 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 723/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. Д. С. и допълнения към нея от адв. Д. У. против решение № 46/25.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 84/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С решението е била изменена първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 1567/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив в санкционната част, като по протест на прокурора определеното на подсъдимия С. наказание е увеличено на четири години и шест месеца лишаване от свобода.

С първоинстанционната присъда подс. Д. Д. С. е бил признат за виновен в това, че на 04.03.2023 г. в село Триводици, област Пловдив, в съучастие с подсъдимия Н. В. М. и с М. А. Д. (по отношение на когото производството е прекратено с одобрено от съд споразумение) е отнел чужди движими вещи на обща стойност 91.91 лева от владението на Т. И. Ч., на 74 г., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, търпими при общ режим с приспадане на времето, през което е бил задържан под стража по същото дело.

С присъдата и с въззивното решение е бил признат за виновен и осъден за извършен в съучастие грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и подсъдимият Н. В. М., но поради това, че касационната жалба на неговия защитник не е отговаряла на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК с влязло в сила разпореждане на съдия от въззивния съд тази жалба е била върната.

В касационната жалба на подсъдимия С. и допълненията към нея на служебния защитник адв. У. се твърди, че отмереното с въззивното решение наказание е явно несправедливо. С това твърдение е въведен касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, обоснован с аргументи, свързани с необремененото съдебно минало на подсъдимия, с дадените от него обяснения, с искреното му разкаяние за извършеното, с признанието на вина, със съдействието на разследването, с ниската стойност на отнетото и с липсата на увреди по пострадалия от грабежа. Тези обстоятелства стоят и в основата на отправеното към касационния съд искане за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред ВКС адвокат У. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият Д. Д. С. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли наложеното му наказание да бъде намалено.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Акцентира върху предходните осъждания на подсъдимия като непълнолетен и върху обстоятелствата, при които процесният грабеж е реализиран. Счита, че последните налагат по-висока форма на държавна репресия по отношение на жалбоподателя.

Подсъдимият Н. В. М. предоставя на съда дали да намали наказанието на неговия съучастник и касатор по делото.

Служебният защитник на този подсъдим – адв. Г. Б., не взима отношение по касационната жалба на подсъдимия С. и по допълненията към нея.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С касационната жалба и допълненията към нея е въведен касационният довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието. С оглед на това и предвид правомощията на касационния съд, който се произнася единствено по наведените пред него основания, бе преценено следното:

Явна несправедливост на наказанието е налице, когато съществува очевидна диспропорция между определеното от съда наказание и степента на обществена опасност на деянието и дееца, дължаща се на неправилно оценяване или пълно или частично игнориране на обстоятелства от значение за наказателната отговорност. В конкретния случай, а и в принципен план, високоотговорната дейност на съда по определяне на наказанието се подчинява на установените в чл. 54 НК общи правила, при които се отчита:

- наказанието, предвидено в нормата на особената част на НК за съответното престъпление;

- разпоредбите на общата част с отношение към тази материя, в които се включват чл. 18, ал. 2 НК (относно опита), чл. 21 НК (относно съучастието), чл. 23 НК (относно съвкупностите), чл. 36 НК (относно целите на наказанието), правилата за замяна на наказанието при непълнолетни или при действие на някои от диференцираните процедури и др.;

- степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, които обуславят конкретната тежест на извършеното престъпно деяние.

Първите две категории визират еднакви за всички положения, докато третата е свързана с индивидуалните особености на конкретно извършеното престъпление и неговия деец, разгледани в аспекта на онова наказание, което в конкретния случай най-добре ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 НК. Последната категория е и тази, която обезпечава еднакъв мащаб при третиране на еднородни, но с различна тежест прояви на различни лица и дава възможност да се постигне справедливо съотношение между тежестта на конкретното престъпление и тази на наложеното за него наказание.

Имайки предвид тази изходна база, касационният съд прие, че обстоятелствата от първите две категории вярно са били преценени от апелативния съд. Правилно е оценено, че престъплението, за което подсъдимият Д. С. е предаден на съд, представлява грабеж по основния състав на чл. 198, ал. 1 НК. Правилно е преценено, че за това престъпление законодателно е предвидено наказание лишаване от свобода със специален минимум и максимум от три до десет години лишаване от свобода, както и това, че в процесния случай деянието е довършено и осъществено при съучастие от вида на съизвършителството.

При дефиниране на обстоятелствата от третата категория обаче касационният съд отчита, че е допусната очевидна диспропорция между определеното по реда на чл. 54 НК наказание и реалната обществена опасност на деянието и дееца, като приема, че упражнените от втората инстанция правомощия по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК са довели до несправедливост на наложената санкция. Съображенията за това са следните:

В групата на отегчаващите обстоятелства апелативният съд е включил по-тежката форма на принуда - сила, употребена спрямо пострадалия, значителния неин интензитет и времетраенето на агресията, а в групата на смекчаващите е посочил чистото съдебно минало на дееца, признанието на вина и ниската стойност на отнетото.

От вниманието на апелативния съд обаче са убягнали някои обстоятелства, обективно смекчаващи отговорността на подсъдимия. Сред тях попада относително младата му възраст – към момента на извършване на грабежа подсъдимият е бил на двадесет и три години и макар навършил осемнадесет години, поради близката граница до пълнолетието, може да се приеме, че не е достигнал пълна житейска зрялост.

В категорията на смекчаващите обстоятелства с относително високо значение следва да се включи и отрицателната оценка на дееца за собственото му поведение, заявена на досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции. Декларираното от подсъдимия искрено разкаяние за извършеното няма формален характер, тъй като последователно е отстоявано и в двете фази на наказателния процес, а освен това е подплатено с дадени от него пред съда обяснения с характер на самопризнание. Депозираните обяснения в значителната им са били кредитирани от съдебните инстанции, което означава, че касаторът е демонстрирал поведение, подпомагащо разкриването на обективната истина. Такова обективно проявено отношение е индиция за искреност на декларираната от подсъдимия критичност към извършеното и съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.

Обсъдена, но подценена от въззивния съд по мнение на касационната инстанция, е и ниската стойност на отнетото при грабежа. Тя според заключението на назначената, изготвена и приета по делото оценителна експертиза възлиза на 91.91 лева. Тази стойност е повече от осем пъти по – ниска от стойността на минималната за страната работна заплата, която към момента на извършване на процесното деяние възлиза на 780 лева. Това обстоятелство не би могло да не бъде отчетено като сериозен фактор при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, защото грабежът е престъпление против собствеността, при което съизмеримата в пари стойност на отнетото винаги има значение за преценка на обществената опасност на извършеното посегателство. Освен това - макар и по причини извън процесуалното поведение на подсъдимия С., поради което и без значение на самостоятелно смекчаващо обстоятелство за него - отнетото е било издирено, установено и върнато още в хода на досъдебното производство на пострадалия и времето, през което последният е бил лишен от собственическите си права спрямо вещите е било изключително кратко.

За да завиши определеното от първия съд наказание на подсъдимия Д. с една година, апелативната инстанция е акцентирала върху обстоятелствата по извършване на престъпната деятелност, включващи употребата на сила спрямо възрастен мъж от три лица, които са имали значително физическо надмощие над него и са били упорити в намерението си да довършат отнемането на вещите. Всички тези обстоятелства несъмнено завишават степента на обществена опасност на деянието, а и на дееца касатор. Те обаче са били отчетени от първата инстанция и внимателно обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда, включително с преценката, че наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода каквото е било отмереното от окръжния съд, не позволява приложение на чл. 66 НК и налага ефективното му изтърпяване в местата за лишаване от свобода. Едновременно с това въззивният съд е подценил това, че получените от пострадалия увреждания са били от най-лекия възможен вид и са с медико-биологичната характеристика на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК, включваща болка и страдание без разстройство на здравето, а използваната по отношение на пострадалия принуда е продължила само толкова колкото е било необходимо на извършителите да неутрализират съпротивата му и да напуснат имота с отнетите вещи.

Изложените дотук съображения дават основание на ВКС за извод, че определеното от АС-Пловдив от четири години и шест месеца лишаване от свобода спрямо жалбоподателя Д. С. е прекомерно завишено, като отегчаващите обстоятелства са надценени, а действителното значение на смекчаващите е омаловажено. Трябва да се има предвид, че определянето на размера на наказанието не е резултат от механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие от комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре ще изпълни целите по чл. 36 от НК. По отношение на подсъдимия Д. С. тези цели могат да бъдат постигнати с по-кратък срок на лишаването от свобода от определения от апелативната инстанция, а именно чрез наказание от три години и шест месеца, на колкото го е отмерил и окръжният съд. Наказание в такъв размер – по-близо до минимума на санкцията по чл. 198, ал. 1 НК, но и над него, отговаря на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление, като успешно допринася за осъществяване на индивидуалната и генерална превенция, без да се явява прекомерно сурово за извършителя.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 46/25.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 84/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта му, касаеща подсъдимия Д. Д. С., като НАМАЛЯВА определеното по отношение на този подсъдим наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от свобода.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2