Указания и доказателствена тежест при отнемане на незаконно имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 720

гр. София, 01.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4087 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 133 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 204/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необосновано. Поддържа, че, отказвайки да признае за разход преминалите през банковите сметки на ответниците суми, неналични в края на периода, и сумите за придобиване на имущество със средства с неустановен законен източник, което е отчуждено през проверявания период, въззивният съд неправилно е изчислил общия размер на разходите на ответниците. Жалбоподателят твърди още, че отричайки да приеме за налично имущество вземанията на ответника Т. в размер на 4 064 лева с източници договори за заем, сключени в изследвания период между него и трети за процеса лица, въззивният съд неправилно определил и стойността на наличното имущество на проверяваните. Според КОНПИ в нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд е приел за неосъществен факт без преди това да е указал на страните, че той е от значение за решаване на спора, а именно наличието на престъпна дейност, в извършването на която ответникът Т. да е обвинен и признат за виновен с влязла в сила присъда. Твърди, че с влязла в сила на 01.07.2019 г. присъда (определение за одобряване на споразумение) по н.о.х.д. № 730/2019 г. по описа на ОС – Варна ответникът Т. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но съдът в нарушение на процесуалните правила не е установил този факт.

Ответниците по касационна жалба И. О. Т. и Н. М. М. са подали в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание ищецът, чрез инспектор С., поддържа касационната жалба. Ответниците по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

С въззивното решение е потвърдено Решение № 114/01.11.2023 г. на ОС- Търговище по гр. д. № 114/2022 г., с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу И. О. Т. и Н. М. М. искове за отнемане в полза на държавата на основание чл. 153 ЗОНПИ и чл. 154 ЗОНПИ, приложими на основание §5, ал. 2 ПЗР на ЗОНПИ, на имущество, като следва:

а/. срещу И. О. Т. - за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 147, вр чл. 141 от ЗОНПИ:

I. парични средства в лева и валута с левова равностойност в размер на 9 935, 78 лв., в това число: 5 броя банкноти с номинал 100 евро, общо 500 евро; 38 броя банкноти с номинал 50 евро, общо 1 900 евро; 24 броя банкноти с номинал 20 евро, общо 480 евро; 22 броя банкноти с номинал 10 евро, общо 220 евро; 33 броя банкноти с номинал 5 евро, общо 165 евро, или всичко 3 265 евро, с левова равностойност 6 385,78 лв., както и 71 броя банкноти с номинал 50 лв., или общо 3 550 лв., иззети от дома на И. О. Т., предадени за отговорно пазене с протокол за опис на движими вещи от 26.07.2018 г. на ДСИ при СИС към РС – Варна и съхранявани към настоящия момент в сейф № 434 в Обществен трезор на „Централна кооперативна банка“ АД, клон Варна, съгласно договор № 80810НК-АА-0498 за наем на сейф, сключен между банката и КОНПИ на 08.09.2014 г.;

II. златни накити с общо тегло 2,5 кг. на стойност 100 000 лв., в това число:

1. гривна, широка, модел “Версаче”, от 14-каратово злато и с тегло 22.35 гр.;

2. дамска гривна, широка, модел “Версаче”, 14-каратово злато, тегло 23.96 гр.;

3. дамска гривна, модел „Версаче“, тясна, 14-каратово злато, с тегло 15.74 гр.,

4. дамска гривна, модел „Версаче“, тясна, 14-каратово злато, с тегло 15.77 гр.;

5. дамска гривна с мотив синджир, 14-каратово злато, с тегло 16.72 гр.;

6. дамска гривна с мотив синджир, 14-каратово злато, с тегло 17.89 гр.;

7. дамски гривни, тесни, гръцки мотив, 4 бр., 14-каратово злато, със следното тегло: 10.80 гр.; 10.70 гр.; 10.78 гр.; 10.91 гр.;

8. дамски гривни с флорални мотиви 2 бр., 14-каратово злато, с тегло - 12.63 гр. и 12.71 гр.;

9. дамска гривна, тип белезник, от 14-каратово злато, с тегло 19.07 гр.;

10. дамска гривна, матиран гръцки мотив, 14-каратово злато, с тегло 12.34 гр.;

11. дамска гривна, гравирана, 14-каратово злато, с тегло 6.74 гр.;

12. дамска гривна, матирано злато, флорален мотив, 14-каратово злато, с тегло 12.34 гр.;

13. мъжка гривна, тип белезник, с мотив “Версаче”, от 14-каратово злато, с тегло 40.11 гр.;

14. гравирани дамски гривни, тесни, 5 бр., от 14-каратово злато, с общо тегло 29.51 гр.;

15. детски гривни 5 бр. от 14-каратово злато, с общо тегло 27.82 гр.;

16. дамски гривни 4 бр., модел “Шанел”, 14-каратово злато с тегло 30.53 гр.;

17. дамски гривни 17 броя, цели, тесни, гравирани, 14-каратово злато, с общо тегло 109.74 гр.;

18. дамска гривна с бели камъни от 14-каратово злато, с тегло 11.04 гр.;

19. медальон с форма на слънце (сватбен накит) от 14-каратово злато, с тегло 73.07 гр.;

20. шарнирно колие, изработено от жълт метал, с тегло 25.18 гр.;

21. сватбен накит с камъни във формата на слънце от 14-каратово злато, с тегло 59.81 гр.;

22. дамско колие от 14-каратово злато с жълти висящи камъчета и полумесеци, с тегло 14.04 гр.;

23. дамски синджир с медальон във формата на кръг, целият от сърца, в средата с мотив “Версаче”, от 14-каратово злато, с тегло 66.77 гр.;

24. елементи и фрагменти на части от златни накити от 14-каратово злато с общо тегло – 47.79 гр.;

25. мъжки ланци 3 броя от 14-каратово злато с мотив “Версаче”, с общо тегло 206.36 гр.;

26. дамско колие с мотив „пеперуда“ от 14-каратово злато, с тегло 103.42 гр.;

27. мъжки ланец от 14-каратово злато, мотив “Версаче”, с тегло 62.31 гр.;

28. дамски комплект колие и гривна от 14-каратово злато, модел „Версаче“, с тегло 17.97 гр.;

29. два броя ажурни дамски пръстени от 14-каратово злато с тегло 7.44 гр.;

30. един чифт обеци от 14-каратово злато с мотив “Коко шанел” с тегло 3.79 гр.;

31. дамско колие, шарнирно, с мотив от 14-каратово злато, с тегло 16.29 гр.;

32. дамско колие, тип шарнирно, от 14-каратово злато, с тегло 12.29 гр.;

33. дамска гривна, шарнирна, от 14-каратово злато, с тегло 19.16 гр.;

34. дамски синджир със надпис “MELEK” от 14-каратово злато, с тегло 8.06 гр.;

35. повредено дамско колие с медальон „обърнато сърце“ с бели камъни от 14-каратово злато, с тегло 25.91 гр.;

36. дамско колие, модел “Жълъди”, от 14-каратово злато, с тегло 59.41 гр.;

37. дамско колие от 14-каратово злато, мотив “Версаче”, с тегло 45.71 гр.,

38. дамски ланец от 14-каратово злато, с тегло 90.77 гр.;

39. комплект черна силиконова гривна с 14-каратови златни мотиви и колие, черно, силиконово, с 14-каратови златни мотиви, с тегло 23.02 гр.;

40. мъжка гривна, шарнирна, със старогръцки мотив, от 14-каратово злато, с тегло 24.74 гр.;

41. кръст с разпятие от 14-каратово злато, маркиран с държавен титър 585, с тегло 12.01 гр.;

42. гривна, шарнирна, от 14-каратово злато с тегло 22.89 гр.;

43. колие от 14-каратово злато, мотив “Версаче”, с тегло 30.50 гр.;

44. мъжки синджир, плетка картие, с кръст, от 14-каратово злато, с тегло 16.54 гр.;

45. синджир от 14-каратово злато с тегло 13.87 гр.;

46. гривна със седемнадесет броя пръстени, с общо тегло 69.61 гр., представляващи отделно: гривна, шарнирна, дамска, от 14-каратово злато, с тегло 9.28 гр., дамски пръстен с бели камъни от 14-каратово злато, маркиран с държавен титър, с тегло 6.92 гр., дамски пръстен с форма на квадрат, с бели камъни, от 14-каратово злато, с тегло 4.11 гр., дамски пръстен с бели и червено камъче от 14-каратово злато с тегло 1.81 гр., дамски пръстен с бели камъни от 14-каратово злато с тегло 3.59 гр., дамски пръстен от 14-каратово злато, с тегло 3.46 гр., дамски пръстен без камъни от 14-каратово злато, с тегло 1.49 гр., дамски пръстен с липсващо камъче от 14-каратово злато, с тегло 1.51 гр., дамски пръстен с форма на бадем от 14-каратово злато, с тегло 3.02 гр., дамски пръстен от 14-каратово злато с тегло 1.48 гр., дамски пръстен от 14-каратово злато, с тегло 2.79 гр., дамски пръстен с 4 бр. бели камъни от 14-каратово злато с тегло 2.13 гр., дамски пръстен с бели и сини камъни във формата на сърце от 14-каратово злато с тегло 2.37 гр., дамски пръстен с бели камъни от 14-каратово злато с тегло 3.93 гр., мъжки пръстен с един бял камък, матиран, с държавен титър 585, от 14-каратово злато, с тегло 5,04 гр., мъжки пръстен, маркиран с държавен титър 585, с тегло 2.89 гр., мъжки пръстен с пет броя малки бели камъчета, маркиран с държавен титър 585, с тегло 4.13 гр., мъжки пръстен с бели камъчета и мотив „орел“ от 14-каратово злато, с тегло 9.68 гр.;

47. гривна със седем броя пръстени с общо тегло 54.39 гр., представляващи отделно: гривна, тип шарнирна, от 14-каратово злато, с тегло 7.49 гр., дамски пръстен от 14-каратово злато, мотив “Версаче”, с тегло 4.85 гр., ажурен дамски пръстен от 14-каратово злато, с тегло 6.33 гр., ажурен дамски пръстен от 14-каратово злато, с тегло 6.01 гр., дамски пръстен с емайл и бели камъни от 14-каратово злато, с тегло 5.67 гр., дамски пръстен на три нива, ромбовиден, с бели камъни, от 14-каратово злато, с тегло 9.31 гр., дамски пръстен с бели камъни от 14-каратово злато, с тегло 9.17 гр., дамски пръстен с бели камъни във формата на сърчица от 14-каратово злато, с тегло 5.56 гр.;

48. един чифт дамски обеци с жълти бели и сини камъни от 14- каратово злато, с тегло 5.50 гр.;

49. един чифт дамски обеци - халки от 14-каратово злато, с тегло 2.41 гр.;

50. дамско синджирче с висулка с камъче от 18-каратово злато, с общо тегло с тегло 5.78 гр.;

51. един чифт дамски обеци с английско закопчаване от 14-каратово злато, с тегло 2.92 гр.;

52. един чифт дамски обеци–халки с бели камъчета от 14-каратово злато, с тегло 1.38 гр.;

53. детско пръстенче с коте („Хелоу, Кити“), маркирано с държавен титър 585, с тегло 1.26 гр.;

54. един чифт дамски обеци с бели и сини камъчета от 14-каратово злато, с тегло 2.52 гр.;

55. един чифт обеци - гравирани халки, от 14-каратово злато, с тегло 1.06 гр.;

56. един чифт обеци от 14-каратово злато, с тегло 0,70 гр.;

57. един чифт обеци, халки, гравирани, с висулка сърчице, от 14- каратово злато, с тегло 1.61 гр.;

58. медальон “Версаче” с бели и сини камъни от 14-каратово злато, с тегло 25.76 гр.;

59. медальон с обкована австрийска монета на Франц Йосиф от 18-каратово злато, като монетата е 23.65 карата, с тегло 5.79 гр.;

60. златна монета – турска лира, решад, от 22-каратово злато – проба 916, с тегло 7.19 гр.;

61. един чифт обеци, халки, тип кавърджик, с мотив “Версаче”, повредени, от 14-каратово злато, с тегло 7.77 гр.,

всички, иззети от дома на И. О. Т., предадени за отговорно пазене с протокол за опис на движими вещи от 26.07.2018 г. на ДСИ при СИС към РС - Варна и съхранявани към настоящия момент в сейф № 434 в Обществен трезор на „Централна кооперативна банка“ АД, клон Варна, съгласно договор № 80810НК-АА-0498 за наем на сейф, сключен между банката и КОНПИ на 08.09.2014 г.;

б/. срещу И. О. Т. - за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), а именно сумата в размер на 4 064 лв., представляваща предоставени и невъзстановени заеми;

в/. срещу Н. М. М. - за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗОНПИ, а именно: 1. недвижим имот, описан като 150 кв. м., ид. ч. от дворно място с площ от 540 кв. м., съставляващо УПИ ..., находящо се в [населено място], общ. П., област В., [улица], при граници: улица и имоти №№ ..., ... и имот, извън регулацията, ведно с построената в мястото 19, 55 кв. м., ид. ч. от жилищна сграда с площ от 44 кв. м., и 1, 78 кв. м., ид.ч. от второстепенна сграда с площ от 4 кв. м., придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № ..., дело № 361 от 27.05.2009 г. (Акт № ..., том ..., дело № 930/2009 г. на СВ – П.), и признати по отношение на Н. М. М. ид. ч. от построените в имота сгради с Решение № 155/30.07.2012 г., влязло в законна сила на 25.08.2012 г. на Районен съд – Провадия; и 2. недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. П., област В., [улица], а именно: 360 кв. м. от дворно място, цялото с площ от 600 кв. м., с планоснимачен № 472, в кв. 26, по плана на града, ведно с построената в северната част на мястото жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 66 кв. м. и гараж с площ от 25 кв. м., при граници на цялото дворно място: от две страни улица, ПИ ... и ПИ ..., придобит с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.05.2017 г. на ЧСИ (Акт № ...., том ..., дело № .../.. г. на СВ – Варна).

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че с постановление по ДП № 50/2017 г. по описа на РУ на МВР - П. ответникът И. О. Т. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено в периода от началото на 2012 г. до 02.10.2017 г. при условията на продължавано престъпление престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 ЗОНПИ, а именно – за това, че без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, а именно предоставял на множество лица заеми срещу лихви. С протокол от 15.01.2018 г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на ответника Т.. Проверяваният 10- годишен период бил от 15.01.2008 г. до 15.01.2018 година. През целия проверяван период ответникът Т. бил във фактическо съжителство с ответницата М. (със съпругата си С. Тасмова той бил разделен още преди началото на проверявания период), като от връзката им се родили две деца - през 2005 г. и 2010 година.

С решение № 434/04.07.2018 г. КОНПИ образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против ответника Т., като с акт от 19.09.2018 г. взела решения за внасяне против ответниците на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Въззивният съд е посочил, че съгласно разрешенията, дадени с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Допълнил е, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Позовавайки на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г., III ГО, Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV ГО, Решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г., IV ГО, апелативният съд е посочил, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Допълнил е, че отнемането може да бъде извършено, ако имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля размера по §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Приел е, че едва след установяване на такова превишение на изследване подлежи дали даден доход има законен характер. Конкретизирал е, че отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Позовавайки се на §1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ въззивният съд е счел, че доходи, приходи и източници на финансиране са неизчерпателно посочените: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.

Въззивният съд е отбелязал, че изрично в решението от 03.10.2023 г. за частичен отказ от иска ищецът посочил, че не твърди претендираните за отнемане суми от придобитите и впоследствие отчуждени вещи, както и паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период. Този факт апелативният съд приел за установен и от представените по делото банкови извлечения по сметки. Пристъпвайки към анализ на имуществото на ответниците, въззивният съд е изключил от „графа имущество“ паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите от тях в проверявания период и впоследствие отчуждени през него движими вещи и недвижими имоти. В „графа имущество“ е включил всички движими вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към неговия край - 15.01.2018 година.

Наличното имущество към началото на проверявания период било 10 472, 95 евро, равняващи се на 20 483, 31 лв., сума по банкова сметка, както и л. а. „Фолксваген голф“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен през 2005 година. В проверявания период ответниците придобили: дружествени дялове: 100 % от капитала на „Севда и Мелек” ЕООД, ЕИК[ЕИК], разпределен в 500 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лв., общо 5 000 лева. В този период ответницата придобила възмездно и притежавала към края на периода следните недвижими имоти: 1. недвижим имот, закупен с н. а. № 190/27.05.2009 г., находящ се в [населено място], [улица], описан като 150 кв. м., ид. ч. от УПИ ..., целият с площ от 540 кв. м., при съответни граници, ведно със 19, 55 кв. м., ид. ч. от изградената в него жилищна сграда, и 1, 78 кв. м., ид.ч. от второстепенна постройка, с пазарна стойност към датата на придобиване 10 200 лева; и 2. недвижим имот, придобит с постановление за възлагане, находящ се в [населено място], [улица], представляващ 360 кв. м., ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., представляващо имот пл. № ..., кв. .., ведно с построената в северната му част двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м., със стойност към датата на придобиване 24 000 лв., т.е. общата стойност на придобитите възмездно и налични към 15.01.2018 г. недвижими имоти била 34 200 лева. В проверявания период ответникът придобил възмездно и притежавал към края му л. а. „БМВ 320Д“, рег. [рег.номер на МПС] , закупен на 26.02.2008 г., с пазарна стойност към датата на придобиване 8 060 лева. Налични сумите към края на периода по банкови сметки били общо 10 551, 74 лева. Въззивният съд приел за налично имущество, съществуващо в края на периода, и златните предмети, намерени в дома на ответника Т. в [населено място], [улица], при извършено претърсване и изземване на 04.10.2017 г., на обща стойност 115 260, 45 лева. Посочил е, че съгласно презумпцията, установена в чл. 147 ЗОНПИ, до доказване на противното за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, не опровергали тази презумпция. За налично в края на периода имущество въззивният съд приел и паричните средства, намерени в дома на ответника Т. при извършено претърсване и изземване на 04.10.2017 г.- банкноти в евро и лева на обща стойност 9 935, 78 лева. По този начин изчислил общия размер на имуществото, придобито от ответника и свързаните му лица през проверявания период, което е налично към неговия край, а именно 183 007, 98 лева. С мотив, че предоставените на основание договори за заем парични суми не били върнати към края на проверявания период, въззивният съд отказал да признае за налично имущество тези вземания на ответника Т.. При определяне доходите, приходите и източниците на финансиране съдебният състав възприел заключението към изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза от 07.06.2023 г. и счел, че те възлизат на 192 238, 20 лева, като отказал да приеме за доказано твърдението на ответниците, че по дарение от майката на ответницата получили 22 000 - 24 000 евро, които тя спестила от гледане на възрастен човек в Гърция и бране на маслини, а от кръщенето и курбан на децата - около 20 000 лева. Същият извод е обоснован и относно твърденията за доходи от „козметики в къщи“ и работа в чужбина. Така при липса на свободни средства, тъй като размерът на разходите за периода бил 284 243, 24 лв., въззивният съд обосновал извод, че стойността на придобитото в проверявания период имущество, налично към края на периода, формира несъответствие от 183 007, 98 лева.

Позовавайки се на постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. по описа на ВКС, III ТО, въззивният съд е посочил, че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за отнемането му. Възпроизвел е приетото в това решение, че „доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ съдът дължи и проверка за пропорционалност. Европейската конвенция за правата на човека е ратифицираната със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в които констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за възобновяване на националното производство и повторно разглеждане, защото националните органи: "не са установили престъпната дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество" (вж. § 138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18). В това дело, както и в цитираното в него "дело Т. и други", както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е законосъобразна (защото е въз основа на законова норма) и да преследва легитимна цел (да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност), изисква националният съд да извърши преценка и дали намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: "националният съд, постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение" (вж. § 122 от Дело Й. и др. срещу България)“.

Въззивният съд е посочил, че ответникът бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 252, ал. 1 НК, а именно за това, че без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, а именно - предоставял на множество лица заеми срещу лихви, и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи. Допълнил е, че по делото липсват доказателства наказателното производство да е приключило. Приел е, че съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1/2020 от 15.03.2024 г. на ОСНК на ВКС, предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК. Конкретизирал е, че в постановлението за привличане на ответника като обвиняем липсвали твърдения той да е осъществявал публично привличане на влогове. Такива твърдения не били изложени и в настоящото производство. Ето защо приел, че извършваната от ответника без разрешение дейност по предоставянето по занятие на заеми на физически лица със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, доколкото не съставлява банкова дейност, не е престъпна и съответно доходите от нея не следва да се считат за придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Отричайки престъпния характер на дейността, в извършването на която ответникът Т. бил обвинен, въззивният съд е счел, че намесата в правото на собственост чрез отнемане на процесното имущество в полза на държавата би била непропорционална на преследваната от ЗОНПИ цел, поради което е намерил исковете за неоснователни.

С определение № 2307/08.05.2025 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали даденото от апелативния съд разрешение на въпроса длъжен ли е съдът при обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение, и да разпредели доказателствената тежест за установяването му между тях, не противоречи на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Преди да даде отговор на въпроса съдът констатира частична недопустимост на обжалваното решение, тъй като е постановено по нередовна искова молба в частта, касаеща произнасяне по искането за отнемане от ответника И. О. Т. на сумата от 4 064 лв. - предоставени от него на трети за процеса лица и невъзстановени му към края на периода заемни парични средства. При новото разглеждане на делото от въззивния съд той следва да изиска уточнение от ищеца дали искането му е за отнемане от ответника Т. не на парите (с които той се е разпоредил), а на конкретните му вземания от физически лица (като посочи кои са тези лица), с източници договори за заем от 2013 г., 2015 г., 2016 г. и/или 2017 г., като конкретизира размера на всяко отделно вземане.

Отговорът на правния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, се съдържа в задължителните за съдилищата разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК т. 2, и постановените след приемането му по реда на чл. 290 ГПК Решение № 47 от 12.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2018 г., IV ГО, Решение № 36 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2017 г., IV ГО, Решение № 377 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 520/2018 г., II ТО и др., съгласно които обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор между страните, при което въззивният съд не повтаря процесуалните действия на първата инстанция, а чрез собствените си действия отстранява пороците по установяване на фактите и прилагането на правото. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд служебно не следи (чл. 269, изр. 2 ГПК). В изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност (чл. 5 ГПК) въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. По аргумент от чл. 263, ал. 1, изр. 2 ГПК в отговора на въззивната жалба не е необходимо да бъде посочено в какво се състои порочността на решението и процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, доколкото въззиваемата страна е удовлетворена от изхода на спора и не може да обжалва само мотивите на съдебния акт. В този смисъл, когато въззивният съд прецени, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК). Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада - обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон (чл. 5 ГПК).

Като е отрекъл незаконния характер на дейността, в извършването на която ответникът И. О. Т. е обвинен, без да е дал указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да се ангажират доказателства за установяването на връзка между конкретната престъпна дейност и имуществото, чието отнемане се претендира, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тежест на ищеца е доказването на конкретната незаконна дейност, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество, като повдигнатото обвинение за деяние, попадащо в предметния обхват на чл. 108 ЗОНПИ, не е доказателство за извършена незаконна дейност. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 347 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2323/2024 г., III ГО, не е необходимо с оглед целите на ЗОНПИ постановяването на осъдителна присъда срещу проверяваното лице, но следва да се докаже, че то е извършило конкретната забранена от закона дейност (в този смисъл са и Решение № 50104 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г., Решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III ГО, Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО).

След обжалване на решението, с което исковете на КОНПИ първоинстационният съд отхвърлил по съображения за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, въззивният съд е обосновал противоположен извод, който касационната инстанция намира за правилен. В съответствие с разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на ВКС, VI ГО, въззивният съд е приложил законната презумпция на чл. 147 ЗОНПИ, която размества тежестта на доказване и възлага на проверяваното лице да установи чрез пълно и главно доказване, че намерените в жилището му движими вещи (златни изделия и пари) не са негова собственост. Показанията на свидетелите А., брат на ответника, и Й., снаха на брата на ответника, които при разпита им в съдебно заседание заявяват, че повече от килограм и половина от златните накити, както и иззетите от дома на проверяваното лице пари, били тяхна собственост (част от бижутата, закупени, а друга, придобити като дарове от сватба и кръщене), са недостатъчни, за да създадат сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията им. В показанията на свидетелите липсва каквато и да е индивидуализация на видовете и броя златни изделия, които твърдят, че са тяхно притежание, както и други доказателства, от които е възможно да се обоснове извод, че семейството им е притежавало към 04.10.2017 г. обсъжданите движими вещи – златни изделия и пари, както правилно е приел въззивният съд. Ето защо презумпцията на чл. 147 ЗОНПИ не е опровергана, а намерените в жилището на проверяваните лица пари и златни ценности, описани по-горе, са част от имуществото им и формират несъответствие. Правилно апелативният съд е отказал да счете въз основа на свидетелските показания на майката на ответницата за доказано, че чрез „Уестърн Юнион“ тя изпратила на дъщеря си между 22 000 - 24 000 евро за закупуване на къща, които спестила от гледане на възрастен човек в Гърция и бране на маслини. При липса на други доказателства, от които да се установи работила ли е свидетелят М. в Гърция и ако да, при какви условия, в кой период от време и срещу какво възнаграждение, извод, че тази сума ответницата е получила (по дарение от своята майка) не може да бъде обоснован. Правилен е и отказът на апелативния съд да приеме за доказано въз основа на свидетелските показания по делото, че ответницата реализирала доходи от „козметики вкъщи“, а ответникът – че в периода 2011 г. – 2014 г. изпращал пари на семейството си от работа в чужбина, тъй като показанията на свидетелите, допуснати за установяване на тези факти, са твърде общи и неконкретни.

Спорен между страните е въпросът представляват ли „имущество“ вземанията на ответника по договори за заем, възникнали в проверявания период и съществуващи към неговия край. След приемането на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК, са постановени по реда чл. 290 ГПК Решение № 283/28.05.2025 г. по гр. д. № 2758/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 587/16.10.2025 г. по гр. д. № 2887/2024 г., III ГО, и Решение № 667/06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024 г., III ГО, в които е разяснено, че възникналите в проверявания период парични вземания с източник договор за заем, сключен между проверяваното и трето за процеса лице, които съществуват (не са погасени) към неговия край, представляват „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и следва да участват при формиране на извода налице ли е значително несъотвествие. В този случай на отнемане подлежи вземането, което проверяваното лице е придобило срещу заемополучателя – длъжник в облигационното отношение между тях. В обсъжданата част въззивното решение е процесуално недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, поради което при условията на чл. 270, ал. 3, изр. 3, вр. чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд. В останалата част въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане апелативният съд следва да даде указания на КОНПИ за отстраняване на установената по-горе нередовност на исковата молба. В случай, че указанията не бъдат изпълнени в срок, първоинстанционното решение следва да се обезсили в частта му, с която е постановено отнемане на сумата от 4 064 лева – невъзстановени заеми, като исковото производство следва да се прекрати в тази част. В случай, че ищецът изпълни указанията, на ответниците следва да бъде даден срок за отговор по уточнението, след което въззивният съд трябва да разпредели доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти, сред които е и задължението на ищеца да установи конкретната незаконна дейност, в извършването на която ответникът е бил обвинен, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество, като даде възможност и срок за сочене и представяне на доказателства и предприеме съдопроизводствени действия по тяхното събиране.

По разноските в настоящото производство ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, настоящият състав на Трето отделение на Гражданската колегия на ВКС

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 133 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 204/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в ЧАСТТА относно произнасянето по иска на КОНПИ за отнемане от ответника И. О. Т. на сумата от 4 064 лв., представляваща предоставени и невъзстановени заеми, и ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за отстраняване нередовностите на исковата молба, съобразно мотивите към настоящото решение.

ОТМЕНЯ Решение № 133 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 204/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в останалата част, като

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.