Отговорност на служител за неотчетени служебни аванси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

София 22.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвъра година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2031 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 3646 от 21.11.2023г. по касационната жалба на “Таркур“ ЕООД, представлявано от управителя К., чрез процесуалният представител адвокат Д. против въззивно решение № 263483 от 14.12.2022г. по в.гр.д. № 13972 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 158809 от 23.07.2020г. по гр.д. № 29884/2017г. на Районен съд София в частта, с която е отхвърлен предявения против Р. В. М. насрещен иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата от 5 010лв., представляваща пълна имуществена отговорност за вреда, причинена от липса /служебно предоставени авансови парични суми/за периода 22.04.2016г.- 10.09.2016г., ведно със законна лихва и са присъдени разноски. Касационното обжалване на въззивния акт е допуснато по въпрос, касаещ начинът на установяване на качеството на отчетник на работника или служителя, за който е прието, че е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното в решения по гр.д.№ 586/11г. на ІV във вр.с решение по гр.д.№ 3434/21г.на ІV, решения по гр.д.№ 158/2010г. на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 324/09г. на ІІІ г.о.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на касатора адвокат Д., с които се поддържа искането за отмяна на постановения акт в обжалваната част. Претендира направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав. Съгласно същата - придобиването на качеството отчетник не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна характеристика, а от това дали заеманата от работника или служителя по трудов договор длъжност съдържа като присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Естеството на имуществената отчетническа отговорност изисква отговорността да е на лицата, които пряко боравят с ценности, затова за липса в пълен размер, съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ, отговаря този работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответник е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. Когато твърденията са, че работникът или служителят не е отчел поверено му /по силата на трудов договор или от фактическото изпълнение на възложена трудова дейност/ имущество от работодателя или на активи, поверени „под отчет“ при или по повод трудовото правоотношение с ответника, искът е с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Имуществената отговорността на отчетника за липси е в пълен размер и се осъществява по съдебен ред (чл. 211 ГПК). Тя се основава на презумпция, произтичаща от опитни правила, че недостигът е причинен виновно от отчетника, комуто ценностите на работодателя са поверени „под отчет“.
В конкретният случай е било безспорно, че ищецът е заемал длъжността „ръководител транспорт“, въз основа на сключен на 24.02.2016г. трудов договор. С прието по делото заключение на счетоводна експертиза е установено, че във връзка с изпълняваната длъжност, през процесния период, работодателят е предоставил на ищеца суми на стойност от 5 010лв., както следва : на 22.04.2016г.- 600лв., на 27.05.2016г.- 850лв., на 15.08.2016г.- 300лв., на 25.08.2016г.- 600лв., на 26.08.2016г.- 300лв., на 10.09.2016г.-2 360лв.
От тях, ищецът е отчел следните направени разходи, на стойност 1 290лв. : с фактура № [ЕГН] от 26.08.2016г., направен разход за гориво в „Петрол“АД Ловеч от 300лв., с фактура № [ЕГН] от 12.08.2016г., направен разход за нощувка в „Бове-14“ ООД Монтана от 30лв., с фактура № [ЕГН] от 19.08.2016г., направен разход за нощувка в „Бове-14“ООД Монтана от 200лв., с фактура № [ЕГН] от 26.08.2016г., направен разход за нощувка в „Бове“ООД Монтана от 200лв., с фактура №[ЕИК] от 1.06.2016г., направен разход за нощувка в „Хотел и ресторанти ИДА“ от 560лв. От тях, работодателят е признал – като отчетени с надлежни разходооправдателни документи и е осчетоводил в счетоводството си 990лв., включващи фактури, издадени от доставчиците „Бове-14“ООД Монтана /на стойност 430лв./ и „Хотел и ресторанти ИДА“ /560лв./ Останал е неотчетен служебен аванс в размер на 4 020лв.
Независимо от така приетото и неоспорено от страните заключение, въззивният съд е приел за неоснователен и недоказан предявеният от работодателя насрещен иск с рещаващият довод, че искът по чл.207, ал.1, т.2 КТ е приложим само за отчетниците, а в случая работодателят не е доказал, че длъжността на ищеца „ръководител транспорт“ е такава, че на служителят да е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки изложеното в отговора на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира така направеният извод за неправилен. В случая, с надлежно доказателство /заключение на приета по делото експертиза/ е установено, че на Р. В. М., по касов път, са били предоставени суми от работодателя за покриване на служебни разходи, които той е следвало да отчете. Тези разходи са в пряка връзка с изпълняваната от него длъжност „ръководител транспорт“. Работникът или служителят, независимо от характера на задълженията му, дължи отчет пред работодателя, когато му е поверено имущество. След като е установено е, че работодателят му е поверил средства в размер на 5 010лв., във връзка с фактическото изпълнение на възложената трудова дейност и служителят не е отчел 4 020лв. от тях, той дължи връщането им и предявеният иск се явява основателен до посочената сума, поради което следва да бъде уважен.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 263483 от 14.12.2022г. по в.гр.д. № 13972 по описа за 2020г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 158809 от 23.07.2020г. по гр.д. № 29884/2017г. на Районен съд София в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от “Таркур“ ЕООД против Р. В. М. насрещен иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Р. В. М., ЕГН [ЕГН],от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Таркур“ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя К., на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, сумата от 4 020лв. /четири хиляди и двадесет лева/, представляваща пълна имуществена отговорност за вреда, причинена от липса /служебно предоставени авансови парични суми/, ведно със законната лихва от 12.07.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :