Регресна отговорност на застраховател при водач, избягал от местопроизшествие

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Е. Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов

като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 1251 по описа за 2025 година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца ЗД „Евроинс“ АД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.
Ответниците П. Х., С. Х. и К. Х., наследници на починалия след завършване на съдебното дирене първоначален ответник Н. Х., оспорват жалбата.
По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
По жалба на първоначалния ответник въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения частичен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 10 000 лв., заедно със законната лихва, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е доказано първоначалният ответник виновно да се е отклонил от проверка за алкохол по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. КЗ (отм.), доколкото само фактът на напускане на мястото на пътно-транспортното произшествие не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от страна на ищеца по регресния иск, предявен на това основание. Извод за отклонение от проверка може да бъде изведен само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка, от която застрахованият виновно да се е отклонил.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за основанието за регресна отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) спрямо застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС, когато последният е избягал от местопроизшествието и това е установено с влязла в сила присъда или приравнен на такава съдебен акт.
По този въпрос във връзка с приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е установена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (т. д. № 2080/2013 г. на I т. о. и т. д. № 889/2019 г. на II т. о., т. д. № 2628/2016 г. на II т. о. и др.), съгласно която, когато напускането на местопроизшествието е установено с влязла в сила присъда, липсата на оспорване на твърдението на застрахователя-ищец, че с напускане на местопроизшествието делинквентът се е отклонил виновно, като е осуетил проверка за алкохол или други упойващи вещества, и във връзка с императивния режим на задълженията на водача и полицейските органи при пътно-транспортно произшествие, установява значимите за основателността на регресната претенция факти.
Допълнително следва да се отбележи и установената с ППВС № 1/1983 (т. 4, б. „и“) задължителна практика, съгласно която по чл. 343, ал. 2 (сега ал. 3) НК квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието" следва да се разбира в смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното произшествие, следователно при установено с влязла в сила присъда наличие на този квалифициращ признак следва да се счита за установено съгласно чл. 300 ГПК и отклонението от проверка за наличие на алкохол като доказателство, свързано с произшествието, съставляващо престъпление по чл. 343 НК.
Практиката, на която се е позовал въззивният съд, е неотносима към разглеждания случай, доколкото се отнася до случаи, в които не е била налице влязла в сила присъда на наказателния съд.
С оглед този отговор на поставения правен въпрос въззивното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено с разрешаване на спора по същество, доколкото не се налага извършването на други съдопроизводствени действия съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.
Установено е, че с влязла в сила на 21.08.2009 г. присъда № 41/08.12.2008 г., постановено по н. о. х. д. № 239/2008 г. на Силистренски окръжен съд Н. Х. е бил признат за виновен в това, че на 22.06.2008 г. около 21,00 ч. на път № ІІІ-213, километър 10+103 по посока [населено място] към [населено място] при управление на моторно превозно средство лек автомобил е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДП и чл.117 ЗДП и е допуснал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което на 06.08.2008 г. е причинил по непредпазливост смъртта на М. М. И., като след настъпване на произшествието е избягал от него – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.6 , б. “б“, пр. 1 НК вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С влязлото в сила на 08.04.2013 г. решение от 15.03.2013 г., постановено по гр. д. № 308/2010 г. по описа на СГС ищецът е осъден да заплати на М. Г. М. на основание чл.226 КЗ (отм.) сумата 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й М. И., заедно със законната лихва., като в периода от 13.05.2013 г. до 28.08.2013 г. е заплатил сумата от 221 216,30 лв.
С оглед така установените факти предявеният частичен иск е основателен, доколкото са налице предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) предпоставки, а именно по силата на сключения застрахователен договор ищецът е заплатил на третото увредено лице обезщетение за вредите, претърпени в резултат на виновното поведение на застрахования водач, който, съобразно изложеното по-горе, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Заявеното в първото заседание на първоинстанционния съд възражение за погасителна давност се явява преклудирано на основание чл. 133 ГПК, но за пълнота следва да се отбележи, че същото е и неоснователно, доколкото процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента на плащане на застрахователното обезщетение – в конкретния случай най-рано от 13.05.2013 г., съответно не е изтекла към момента на предявяване на иска на 15.01.2018 г.
Представените от ответниците в съдебното заседание на касационната инстанция писмени доказателства за приемане по опис на наследството на първоначалния ответник Н. Х. не следва да се обсъждат, доколкото в касационното производство нови доказателства се събират само в хипотезата на чл. 295, ал. 2 ГПК, а в останалите случаи, какъвто е и настоящият, силата на пресъдено нещо се формира към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като се уважи предявеният частичен иск в заявения размер от 10 000 лв. или 5112,92 евро, заедно със законната лихва от деня на предявяването му. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и съобразно направените искания и представените писмени доказателства ответниците следва да заплатят на ищеца и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение – 485,73 евро за първоинстанционното производство, 51,13 евро за въззивното производство и 117,59 евро за касационното производство.
С тези мотиви съдът РЕШИ:
Отменя решение № 260133/08.04.2025 г. по гр. д. № 3554/2019 г. по описа на Софийски градски съд, вместо което постановява:

Осъжда П. К. Х., ЕГН [ЕГН], С. Н. Х., ЕГН [ЕГН], и К. Н. Х., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. А. Д., [населено място], [улица], като наследници на Н. С. Х., ЕГН [ЕГН], да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) при условията на частично предявен иск сумата 5112,92 евро като част от вземане в общ размер 221 216,30 лв., представляваща заплатено от ЗД „Евроинс“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 071070342116 за вреди от пътно-транспортно произшествие на 22.06.2008 г., заедно със законната лихва от 15.01.2018 г.

Осъжда П. К. Х., С. Н. Х. и К. Н. Х. да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски и юрисконсултско възнаграждение, както следва: 485,73 евро за първоинстанционното производство, 51,13 евро за въззивното производство и 117,59 евро за касационното производство

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................