Практика · Върховен касационен съд · 15 Март 2021
Неприложимост на малозначителност при неправомерно теглене от чужда банкова карта
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Таксиметров шофьор намира забравена чужда дебитна карта с ПИН код в колата си, отрича пред собственика и по-късно изтегля 240 лв. Подсъдимият иска оправдаване поради малозначителност заради ниския размер на сумата, връщането ѝ и нуждата от пари за болната му майка. Върховният касационен съд потвърждава присъдата от три месеца затвор, като приема, че деянието не е малозначително.
Какво приема съдът
Престъплението за неправомерно използване на платежен инструмент защитава паричната и кредитна система, а не само собствеността, поради което реалното изтегляне на сума завишава обществената опасност и изключва приложението на малозначителност.
Приложени разпоредби
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
- чл. 58а, ал. 4 НК
- чл. 66, ал. 1 НК
- чл. 68, ал. 1 НК
- чл. 249, ал. 1 НК
- чл. 346, ал. 1 НПК
- чл. 347, ал. 1 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
- чл. 371, т. 2 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
дебитна картаплатежен инструментмалозначителносттеглене от банкоматизпитателен срок
Текстът на акта
Ключови фрази Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода * малозначителност на деянието Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр.София, 15.03.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Петя Шишкова в присъствието на секретаря Г. Иванова и прокурора от ВКП М.Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 1025 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от подсъдимия Б. М. Х. срещу решение № 247 от 22.10.2020г., постановено по ВНОХД № 900/20г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 11 от 05.06.2020г. по НОХД № 758/19г. на Софийски окръжен съд, относно срока на приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, и е потвърдена в останалата й част. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.10.2018г. в гр. Ботевград, без съгласието на титуляра на платежния инструмент използвал дебитна карта на името на М. Р., издадена от „ЦКБ“АД, като изтеглил сумата от 240лв. и деянието не представлява по-тежко престъпление, и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим. Признат е за невиновен по обвинението за осъществено продължавано престъпление. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено му по НОХД № 69/2016г. на Ботевградския районен съд лишаване от свобода за срок от три месеца. Касационният съд е сезиран с оплакване за нарушение на материалния закон. Твърди се, че подсъдимият е следвало да бъде оправдан, тъй като осъщественото деяние е с явно незначителна обществена опасност. Тезата за необходимост от приложение на чл.9, ал.2 от НК е аргументирана със самопризнанията на Х., възстановяването на сумата и ниския й размер, тежкото онкологично заболяване на майка му, за чието лечение са били необходими парите, трудовата му ангажираност. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия поради явната незначителност на обществената опасност на деянието и на дееца. Представителят на ВКП предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Самият подсъдим моли да бъде оправдан, тъй като е осъществил деянието, за да помогне на болната си майка. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните по надлежен ред доказателства в хода на досъдебното производство, като от своя страна е приобщил документи, удостоверяващи трудовата ангажираност на Х., положителните отзиви за него по месторабота и местоживеене, както и обстоятелството, че майка му е лекувана от онкологично заболяване с операция, лъчетерапия и химиотерапия. Така от фактическа страна по делото е установено и не се оспорва, че подсъдимият в качеството му на шофьор на таксиметров автомобил е превозвал свой познат, след което видял дебитната му карта, завита с бележка с пин-кода й, изпусната на пода пред задната седалка. Св. Р. му се обадил и го попитал дали не е намирал портмонето и документите му, а той отрекъл, като казал, че след него е возил други пътници. По-късно през същата нощ от банкомат на „Банка ДСК“ Х. изтеглил с две последователни трансакции общо 240лв. от сметката на свидетеля. Аргументите за незначителна обществена опасност на деянието и дееца са изложени и пред въззивната инстанция. Всички изтъкнати от защитата факти са подробно обсъдени в решението. Настоящият съдебен състав споделя напълно оценката им. В чл. 9, ал. 2 от НК са визирани две хипотези, изключващи престъпния характер на деянието. Първата – пълна липса на обществена опасност, категорично е неприложима към конкретния случай. Осъществено е флагрантно престъпление, напълно кореспондиращо със законодателната идея за общественоопасно поведение, което следва да бъде криминализирано. Втората хипотеза - незначителност на обществената опасност, е налице, когато степента на засягане на охранявания обект е минимална. Следва да бъдат съобразени всички обективни характеристики на деянието, като начин на осъществяване, средства, специфики на поведението, осъществяващо изпълнителното деяние, обстановката, допълнителни несъставомерни последици и т.н., както и субективните, към които се отнасят и подбудите, изтъкнати от защитника. При това, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК поставя изрично изискването в сравнение с другите престъпни прояви, незначителността на засягане на обществените отношения да е очевидна и безспорна. Визираните от касатора смекчаващите обстоятелства са годни да обосноват приложението на чл.55, ал.1 от НК, но не и пълното оправдаване на подсъдимия. Както е посочил апелативният съд, при възприетата правна квалификация не съществува възможност за определяне на по-леко наказание. Отчетени са трудовата ангажираност на Х., грижите за майка му, връщането на сумата и признанието. Наред с тях деянието и деецът разкриват и отрицателни характеристики, които препятстват квалифициране на извършеното като малозначителна проява. Размерът на сумата, изтеглена от банкомата, не представлява обстоятелство със значението, придадено му в жалбата. Действително, при престъпления с предмет, притежаващ количествени характеристики, последните се съобразяват при оценка на обществената опасност. Конкретният случай, обаче, не е такъв. Правнозащитеният обект не са отношенията на собственост, а тези, регулиращи паричната и кредитна система. Престъплението по чл.249, ал.1 от НК е довършено с акта на ползване на платежния инструмент, без оглед на целта. Възможно е да са теглени средства, да са внасяни, да са прехвърляни, да е проверявана наличността и т.н. За съставомерността на деянието не е от значение дали в резултат на ползването деецът е получил някакви средства, което означава, че това е допълнително обстоятелство, относимо, не към признаците на престъплението, а към обществената опасност на извършеното. С други думи, фактът, че освен, че е ползвал дебитната карта без позволение на титуляра, подсъдимият е успял и да изтегли средства от сметката му, представлява отегчаващо обстоятелство, завишаващо обществената опасност на деянието. Сама по себе си сумата от 240лв. също не е незначителна, съпоставена с доходите и покупателната способност на населението. Приоритет се отдава на характеристиките на деянието, но се съобразяват и особеностите на дееца, тъй като те косвено рефлектират върху деянието. Наред с изяснените положителни белези на Х., съществуват и негативни. Безспорно отрицателна оценка следва да получи миналото му осъждане, фактът, че е извършил деянието в изпитателния срок на предишната присъда, както и проявената упоритост при осъществяване на инкриминираното престъпление - отрекъл е да е намирал банковата карта, дори след като му е станало ясно, че собственикът й предполага, че я е изгубил в автомобила му, на банкомата я е ползвал два пъти последователно. Искането за оправдаване е мотивирано и със становището, че проявата не налага изолиране на подсъдимия в пенитерциарно заведение, което предполага и невъзможност за срока на изтърпяване на двете последователни наказания да полага грижи за майка си. Така формулираният довод не е относим към евентуалната малозначителност на деянието, а към начина на изпълнение на наказатието. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че ефективното изтърпяване не е обусловено от неправилна оценка на обществената опасност на деянието и дееца, а от миналото осъждане на Х.. Нормата на чл.66, ал.1 от НК е императивна и материалният закон е приложен правилно. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 247 от 22.10.2020г. по ВНОХД № 900/20г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.