Придобиване по давност на имот срещу държавата и общината след падане на мораториума

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50141

София, 25.04. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 3194/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

Роза С. Д., чрез пълномощника си адв. С. М., е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ГО, IV – А въззивен състав, № 262559 от 02.04.2021 г. по в. гр. д. № 5855/2019 г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, I гражданско отделение, 35-ти състав, № 132190 от 13.10.2016 г. по гр. д. № 58703/2014 г., с което са отхвърлени предявените от Р. С. Д. против Столична община и Държавата искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на дворно място с площ 450 кв.м, в [населено място], [улица], представляващ имот с идентификатор № ...... по кадастралната карта на [населено място], с графична площ от 362 кв.м, а по действащия регулационен план на [населено място], м. „М. предградие”, одобрен през 1997 г. - част от УПИ VІІІ- ...., ....., заедно с построената в него жилищна сграда на площ 30 кв.м, и е уважен предявеният от Столична община против Р. Д. насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на същия имот.

В срока за отговор Столичната община, чрез юрк. В. Н. излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос: Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото и доводите на страните? поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС - решение № 22 от 0 9.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на ВКС II г. о. и цитираните в него, в която се приема , че въззивният съд е длъжен да обсъди в цялост всички събрани доказателства и доводите на страните.

Софийският градски съд е приел в обжалваното въззивно решение, че процесният имот е част от терен, актуван като държавен с акт за държавна собственост № ..../5080/ от 01.11.1966 г., с отбелязване, че се касае за „стар общински имот, издирен въз основа на заповед от 16.09.1966 г. на ИК на С.”, към която година не се установява имотът да е имал друг собственик. С акт за частна общинска собственост № 243 от 21.02.1997 г. на кмета на район „В.“ имотът е актуван като такъв без собственик на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС (обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.).

Въз основа на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че имотът попада в рамките на имот с пл. № 5 по кадастралния план от 1950 г., както и в терен с отреждане за обществен „залесителен пояс” по регулационния план от 1956 г., който план няма практическо значение за проследяване правното положение на имота при липса на дворищна регулация, както и на разписен лист към този план. Между плановете от 1956 г. и 1997 г. е одобрен регулационният план, който представлява улична регулация, и според него имотът попада в кв. 9 с отреждане за целия квартал за „обществено жилищно строителство и комплексно обществено обслужване“. В разписния лист към действащия регулационен план от 1997 г. е отразено, че като собственици на имот с пл. № ..... са записани М. М. Н., без данни за документ за собственост, и Столична община, район „В.“ с акт за частна общинска собственост № ..../21.02.1997 г.. Към регулационния план от 1956 г. няма разписен лист. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесният имот е частна общинска собственост, поради което десетгодишният давностен срок е започнал да тече на 01.06.1996 г. и изтичането му е спряло на 31.05.2006 г. поради въведения § 1, ал. 1 ДР ЗС мораториум.

По основанието за допускане на касационното обжалване.

Настоящият състав на ВКС възприема практиката на ВКС в решение № 22 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на ВКС II г. о. и цитираните в него, в която се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът следва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Необходимо е да обсъди в мотивите на решението доводите на страните и съвкупно да прецени доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.

По основателността на касационната жалба.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила поради необсъждането на основни, относими към предмета на спора и допустими доводи във въззивната жалба и съответно да даде правна квалификация на установените от доказателствата факти. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание за касиране на въззивното решение на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и разглеждане на спора по същество от ВКС на основание чл. 295 ал.1 ГПК .

Предявеният иск е за собственост срещу Столичната община и държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството като ищцата Р. С. Д. се позовава на придобивна давност от датата на сключен от нея предварителен договор за продажба от 27.07.1992г. на дворно място с едноетажна къща – имот ..... намиращ се в [населено място],[жк], [улица].

Столичната община е предявила насрещен иск, приет за разглеждане от първоинстанционния съд, като се е позовала на съставен акт за държавна собственост № 1656/1966г. с твърдение, че от този момент е установена добросъвестно фактическа власт и намерение да се държи имотът за себе си първоначално от държавата, а след това и от Столичната община поради това, че имотът не е имал друг собственик. Петитумът на насрещния иск е да се признае за установено , че Столичната община е собственик на процесния имот по силата на осъществен фактически състав на придобивна давност в периода 1966г.-1971г. или алтернативно до 02.11.1976г. В насрещната искова молба Столичната община се е позовала и на акт за общинска собственост № 243 от 21.02.1997г. , в който е посочено, че се издава на основание чл.2 ал.2 т.5 ЗОС като за предишен собственик е посочено стар общински имот.

В отговора на първоначалната искова молба е оспорено твърдението за осъществено владение на процесния имот от ищцата като Столичната община се позовава на забраната да се придобива по давност имот, който е държавна собственост по чл.86 ЗС в първоначална редакция и на мораториума, въведен с §1 ЗД ЗДС ДВ бр.46/2006г., в сила от 01.06.2006г. и последващите му продължения до 31.12.2022г. Оспорена е и идентичността на имота , за който е сключен предварителният договор и процесния.

Вторият ответник държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е възразила , че насоченият срещу нея иск е недопустим, защото не се твърди държавата да е оспорвала правата на ищцата, а от датата на влизане в сила на Закона за общинската собственост, имотът е станал собственост на Столичната община – район В.. На това основание /липса на правен интерес/ държавата е поискала срещу нея производството по делото да се прекрати. Независимо от това становище, тя е изложила и съображения по съществото на спора като е посочила, че искът е неоснователен поради мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти-частна собственост.

След депозиране на отговора на исковата молба на държавата,ищцата е уточнила, че правният й интерес от насочване на иска срещу нея е актът за държавна собственост, съставен през 1966г., на който се позовава Областният управител и отказва да завери документи за обстоятелствена проверка.

При тези твърдения, обстоятелството, че държавата оспорва правата на ищцата в хода на настоящия исков процес и формално съществуващия акт за държавна собственост от 1966г., е налице правен интерес за ищцата от провеждане на установителния иск срещу държавата/срв.ТР 8 /2012г. от 27 ноември 2013 г. на ВКС, ОСГТК/.

Тъй като ищцата предявява иск за собственост, основан на придобивна давност, срещу Столичната община и Държавата, предвид позоваването на ответниците на въведения мораториум за придобиване по давност на вещи частна държавна и общинска собственост, се налага най-напред да се проследи в исторически план развитието на института на придобивната давност по отношение на държавни респ. имоти социалистическа собственост и общински имоти:

С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г./ е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ , бр. 31 от 1990 г. като придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и общинска собственост , е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност.

За вещите , частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г.

С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. К. съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г.

В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г.. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като К. съд приема, че с този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, ВКС е длъжен да зачете отнетите с противоконституционен закон права т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост .

Според показанията на свидетелката Т. Г., тя познава Р. от 1989г. като комшия, Р. се грижи за мястото, друг никой не го е ползвал. Преди Р. в имота е живяла Е. З., която го е ползвала около 40-50г. , никога не е ползван имота от общината, там винаги са живели хора. Вторият свидетел А. К. е установил, че също е съсед на имота, познава Р. Д. и знае, че тя се грижи за имота и там живее, общината никога не го е владяла. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищцата Р. С. Д. в периода от 01.06.1996г. до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от държавата въз основа на съставения акт за държавна собственост през 1966г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, както и от Столичната община, поради което с оглед прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признаят права на ищцата на основание придобивна давност на основание чл.79 ал.1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент. При липса на доказателства за владение от държавата, а след това и от Столична община, предявеният от последната насрещен иск, основан на придобивна давност, е неоснователен. По насрещния иск не могат да се разглеждат други основания за придобиване на собствеността – ТР 1 от 27.04.2020г. на ВКС, ОСГТК.

Същевременно представените актове за държавна и общинска собственост не доказват установените с тях права на държавата и Столичната община.

Представен е акт за държавна собственост № .... / 1656/ от 01.11.1966г. за терен от 11550 кв.м., за който е посочено, че представлява стар общински имот, издирен въз основа на заповед № 1083 от 16.11.1966г. на ИК на СГНС . Актът е издаден на бланка, в която е посочено като основание чл.6 от Закона за собствеността и чл.21 от Правилника за държавните имоти от 1952гИзв., бр. 59 от 15.07.1952 г. ./отм./, но съдържанието не сочи на тези придобивни основания.

В разглеждания случай в съставения акт за държавна собственост №5080/1656/ от 01.11.1966г. е посочено, че се актува като държавен стар общински имот , представляващ терен от около 11550 кв.м., издирен въз основа на заповед № 1083 от 16.09.1966г. Тази заповед е представена по делото и от нея се установява, че е назначена комисия , на която е поставена задача да провери организацията на работата на службите „Държавни имоти“, както и кадастъра при отделите „Архитектура и благоустройство“, да се проучат и проверят регистрацията и инвентаризацията на държавните имоти, да се проучат и приведат в известност всички незастроени държавни имоти , които са отдадени под наем и тези, за които е изтекъл тригодишният период , да бъдат прекратени. Няма никакви други данни за извършените проверки на комисията и на какво основание е прието, че тези 11550 кв.м., в които попада и процесният имот имат общински произход. Следователно предмет на заповедта, посочена в А. №5080/1656/ от 01.11.1966г. не е издирване на безстопанствени имоти и затова препращането към нея не обосновава извод за придобиване на собствеността от държавата на основание чл.6 ЗС в първоначалната му редакция, която съдържа два самостоятелни, различни от текста на А. и цитираната в него заповед, фактически състави. За да има доказателствена сила на официален документ, актът за държавна респ. общинска собственост трябва да посочва конкретно придобивно основание, то не може да се извежда по предположение от посочения нормативен текст. Изслушаната по делото техническа експертиза пред С. районен и пред Софийския градски съд при новото разглеждане на делото, е дала заключение , че е налице идентичност на имотите по двата предварителни договора, този от 1971г., сключен с праводателката на ищцата и този, който тя е сключила на 27.07.1992г. , както и че този имот е заснет с идентификатор 68134.2822.1650, включен в УПИ .....,...... Вещото лице не е открило никакви данни имотът да е бил стар общински имот. С последващ акт № 243 от 21.02.1997г. за частна общинска собственост е актуван терен, съставляващ 11550 кв.м. между улиците „Братя Станиславови“, ул. .....-ма и [улица]“ като основание на акта е записан чл.2 т.5 ЗОС. Според тази разпоредба , в редакция към момента на съставяне на акта , - 21.02.1997г. общинска собственост са недвижимите имоти, чийто собственик не може да бъде установен. Същевременно в графата „бивш собственик“ е посочено – стар общински имот. При това противоречиво съдържание на акта за общинска собственост, в който са посочени взаимноизключващи се основания, неговата формална доказателствена сила не може да бъде зачетена. Отделно от това ответникът Столична община се позовава в насрещната искова молба не на акта на частна общинска собственост от 1997г., а на придобивна давност .

Следва да се приемат като косвени доказателства, които опровергават твърденията на ответниците, представените съдебни решения и отбелязванията в актовете за държавна и общинска собственост за признати права на други физически лица в рамките на актуваните имоти, които опровергават твърдението на ответниците, че целият терен е бил „стар общински имот“, така като е актуван през 1966г.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че ищцата е доказала правото си на собственост на основание придобивна давност върху процесния имот с идентификатор 68134.2822.1650 с площ от 362 кв.м., заедно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор..... съобразно уточнителната молба вх.№ 1009643 от 04.02.2015г. Включването на този имот в УПИ ......- ......, ..... не означава, че от този момент нататък е упражнявано владение върху реална част от парцел, тъй като той е отреден в съсобственост от два самостоятелни имота и не съществува законна пречка владението да продължи върху съответния имот и след урегулирането му. Искът следва да се уважи за дворното място и за жилищната сграда, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска за собственост на останалите постройки и не е поискано допълване на решението.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцата следва да се заплатят поисканите разноски за всички инстанции в размер на 8267лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ГО, IV – А въззивен състав, № 262559 от 02.04.2021 г. по в. гр. д. № 5855/2019 г. с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, I гражданско отделение, 35-ти състав, № 132190 от 13.10.2016 г. по гр. д. № 58703/2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено, по иска предявен от Р. С. Д. от [населено място], кв..“М. предградие“ , [улица] по отношение на Столичната община и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,че Р. С. Д. е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот – дворно място, представляващо имот с идентификатор № .............. по КККР на [населено място], одобрени със заповед КД-14-56 от 23.04.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 362 кв.м. при съседи имоти ......., ......., ......., ......., ....... и на построената жилищна сграда с идентификатор ...... .

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Столичната община против Р. С. Д. за установяване правото й на собственост на гореописаните имоти, на основание придобивна давност.

ОСЪЖДА Столичната община и държавата , представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплатят на Р. С. Д. сумата 8267лв. /осем хиляди двеста шестдесет и седем лева/ разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: