Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Септември 2024

Оценяване и деноминация на подобрения в съсобствен имот при делба

Върховен касационен съд · 05 Септември 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Съсобственик претендира възстановяване на разходи за извършени подобрения в имот. Въззивният съд е намалил обезщетението чрез деноминация (1000 стари за 1 нов лев) върху стойности, изчислени от вещо лице по цени от 2020 г., а не към момента на реалното им извършване. Върховният касационен съд отменя решението като очевидно неправилно и връща делото за ново изчисляване чрез експертиза.

Какво приема съдът

Разходите за подобрения се оценяват към момента на извършването им и само стойностите отпреди 05.07.1999 г. подлежат на деноминация; недопустимо е да се прилага деноминация спрямо цени, изчислени от експертиза към съвременен момент.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

делбаподобренияденоминацияпретенции по сметкисъсобственостекспертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 553

гр.София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 3174 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 14283 от 04.05.2023 г., подадена от С. В. Б. срещу решение № 372 от 23.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 294/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частите, с които е отменено решение № 260424 от 27.07.2022 г. по гр.д № 2942/2015 г. на Районен съд - Пловдив относно извършване на делбата чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 ГПК и е постановено изнасянето им на публична продан; решението е потвърдено досежно отхвърлянето на претенциите на касатора по сметки и досежно разноските.

С определение № 1821 от 12.04.2024 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.2, предл.последно ГПК е допуснато касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решение № 260424 от 27.07.2022 г. по гр.д № 2942/2015 г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на претенциите по сметки, предявени от С. Б. срещу П. Б. за разликата над 1348,78 лева до 29530,16 лева и срещу Р. Б. за разликата над 179,77 лева до 14765,08 лева -

за проверка дали не е очевидно неправилен изводът, че установените чрез експертиза стойности на подобренията към 2020 г. следва да се преизчислят като 1000 стари лева се заменят с един нов лев.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

С обжалваното решение е потвърдено решението на районния съд, с което за извършените от С. Б. подобрения на втория етаж П. Б. е осъден да му заплати 1348,78 лева, а Р. Б. - 179,77 лева като за разликата до пълните предявени размери от 29 530,16 лева и 14 765,08 лева съответно срещу всеки от двамата претенциите по сметки са отхвърлени. Съдът приел за неоснователни възраженията срещу прилагането на ЗДЛ, тъй като правилно всички стойности в български лева преди 05.07.1999 г. са деноминирани: 1000 стари лева се преизчисляват в 1 нов лев. По тези съображения въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение относно подобренията.

В потвърденото първоинстанционно решение по сметките е прието, че при липса на данни за съгласие на другите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, правата на съсобственика, извършил подобрения в общия имот, следва да се разрешат по правилата на чл.61 вр. чл.59, ал.1 ЗЗД, в който случай се дължи заплащане на по-малката от двете стойности на реално извършените разходи за подобрения и на увеличената стойност на имота, а именно: тази на извършените разходи.

Въззивното решение в допусната до касационно обжалване част е очевидно неправилно.

В съответствие с разясненията на ППВС № 6/1974 г. при липса на съгласие на съсобствениците, за извършване на подобренията следва да се приложат правилата на гесцията. На подобрителя се дължи по-малката от сумите, представляващи разходи за извършените подобрения и увеличената стойност на имота. В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, т. е. дължи само сумата, която би заплатил, ако сам би предприел работата. Подобренията следва да се оценят към датата на извършването им, а увеличената стойност – към датата на устните състезания пред съответната инстанция. Направените разходи за подобрения се оценяват към датата на извършването им. Когато тази дата е преди 05.07.1999 г., стойността следва да се деноминира като 1000 стари лева се заменят за един нов лев (чл.1 ЗДЛ).

В случая всички приети по делото експертизи са оценявали извършените подобрения към датите на заключенията. Последната СТЕ е приета на 14.09.2020 г. и е определила стойността на подобренията към 2020 г. Същите обаче са извършени в периода 1992 г. - 2012 г. Въззивният съд не е констатирал посоченото несъответствие. Въпреки че стойностите на подобренията са определени към датата на експертизата през 2020 г., за подобренията, извършени преди 1999 г. съдът е приложил Закона за деноминацията на лева. Прилагането на деноминация по отношение на така определените разходи за подобрения, изчислени към момент, следващ датата 05.07.1999 г., е в противоречие както със закона, така и с правилата на формалната логика.

Обжалваното решение следва да се отмени в допуснатата до касация част. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва до допусне нова оценителна експертиза, която да даде заключение за стойността на подобренията към датата на извършване на всяко от тях, а увеличената стойност да се изчисли към датата на изготвяне на заключението. Деноминация следва да се приложи само за стойности, определени към период преди 05.07.1999 г.

Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 372 от 23.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 294/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 260424 от 27.07.2022 г. по гр.д № 2942/2015 г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на претенциите по сметки, предявени от С. Б. срещу П. Б., за разликата над 1348,78 лева до 29530,16 лева и срещу Р. Б. за разликата над 179,77 лева до 14765,08 лева.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане в посочената част от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.