Задължение за подбор между шофьор на автобус и шофьор на лек автомобил при съкращение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова

като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20228002104929 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация“ООД /“ВиК“ООД/ срещу решение №.135/11.05.22 по г.д.

№.176/22 на ОС Перник - с което, след частична отмяна на реш.№.393/
3.12.21 по г.д.№.4023/21 на РС Перник, предявените срещу касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете ведно с присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба В. И. А. я оспорва; претендира разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА.
С определение №.833/25.04.23г. е допуснато касационно обжалване във връзка с въпроса възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор между две длъжности, чиито трудови функции са сходни, но не идентични.
С обжалваното решение е прието, че е налице соченото в заповедта за уволнение /№.18/1.06.21г./ основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ /„съкращение
в щата”/ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца - работил на длъжност „шофьор на автобус“ /в щатното разписание от 18.08.20 за същата са предвидени две щатни бройки, а в новото в сила от 1.02.21 - нула щатни бройки, като заповедта за промяната в щата е издадена от компетентен орган, разполагащ с работодателска власт /пар.1 т.1 ДР КТ//, но уволнението е незаконно поради неизвършване на подбор между всички, заемащи длъжностите „шофьор на автобус“ и „шофьор на лек автомобил“. Посочено е, че и за двете длъжности се изисква еднаква квалификация, трудовите задължения по длъжностна характеристика са еднакви в основната им част с оглед естеството на изпълняваната работа и това сходство определя извод за идентичност на трудовите функции. Работодателят също е преценил, че за изпълнението на двете длъжности не се изискват различни познания, умения и сръчност, тъй като при невъзможност за изпълнение на трудовите функции на лице, заемащо длъжността „шофьор на лек автомобил“, такива са били изпълнявани от лице, заемащо длъжността „шофьор на автобус“ /самият ищец за периода 1.07.20-31.05.21 по данни от пътните листа е управлявал автомобил /автобус/ „Ивеко“ /рег.№..../ и лек автомобил „Дачия Логан“

/рег.№...../. При тези обстоятелства е формиран извод, че подборът между всички, заемащи длъжностите „шофьор на автобус“ и „шофьор на лек автомобил“, е бил задължителен. Във връзка с твърдението, че ответникът е предложил на ищеца да заеме длъжността „шофьор на лек автомобил“, което защитава интереса и правата му в много по-пълен обем от това да проведе подбор между него и служители на позицията, съдът е намерил, че макар и формално да е връчено предложение до работника на 13.01.21, по делото няма данни за писмен отговор от същия, не е изразено писмено съгласие или несъгласие за заемане на предложената длъжност. С оглед на изложеното е прието, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са основателни.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Подборът при уволнение на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или
служителят, който я заема, се уволнява; в този случай работодателят може (без да е длъжен) да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават, с тези, чиито длъжности не се съкращават. Целта на подбора по чл.329 КТ е в интерес на работата да бъде запазено трудовото правоотношение с работниците, имащи по-висока квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре. Когато подборът се извършва поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата, работодателят е задължен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика - една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции /така задължението за изготвяне на документи, за ремонт на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмет на дейност и организацията на предприятието /реш.№.249/18.10.17 по г.д.№.540/17, реш.№.7/1.04.11 по г.д.№.954/09/.

По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, ищецът е работил на длъжност „шофьор на автобус“ и с ново щатно разписание всички щатни бройки /две/ за тази длъжност са били закрити. Заповедта за промяната в щата е издадена от компетентен орган, разполагащ с работодателска власт /пар.1 т.1 ДР КТ//; спазена е и процедурата по чл.333 ал.1 КТ. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че в хипотеза на съкращение в щата за работодателя ще възникне задължение да извърши подбор, ако са налице и други длъжности с идентични трудови функции на тази на ищеца. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа - изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика - една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция; едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции /така задължението за изготвяне на документи, за ремонт на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмета на дейност и организацията на предприятието/. В разглежданата хипотеза се твърди, че трудовата функция на изпълняващия длъжност „шофьор на автобус“ е идентична с тази на изпълняващия длъжност „шофьор на лек автомобил“. Настоящият състав намира, че такъв идентитет липсва. Действително, в голямата си част трудовите задължения, включени в двете длъжности според длъжностните характеристики, са идентични, но са налице и различия, които в случая са определящи. За длъжността „шофьор на автобус“, заемана от В.А., с оглед на която се прави преценката, се изисква по закон специална правоспособност /чл.150а ал.2 т.14 ЗДП/, като дори да се приеме, че за заемане на двете длъжности се изисква еднаква квалификация, а трудовите задължения по длъжностна характеристика са еднакви в основната им част, това сходство не определя извод за идентичност на трудовите функции предвид различното им съдържание с оглед естеството на изпълняваната работа. Това е така, доколкото проверката на изправността на системите и уредбите на повереното пътно превозно средство е различна в зависимост от това дали то е лек автомобил или автобус - предполага различни познания и умения с оглед сериозните различия в двата типа автомобили. Предвид разликата в техническите им характеристики се явяват и сериозни различия при изпълнение на трудовите задължения по пряко участие в ремонта на автомобила и влагане на резервни части и материали, съответно при справянето с аварийни ситуации /т.ІІІ.8 от длъжностната характеристика на

„шофьор на автобус“, съответно т.ІІІ.9 от тази на „шофьор на лек автомобил“/. Различни са и специфичните изисквания и свързаните с това познания и умения при превоз на хора и товари с лек автомобил и на голям брой хора с автобус. Тези различия изключват сравнителна преценка за нивото на справяне с работата между шофьорите на леки автомобили и на автобус – трудовите им функции не са идентични, тъй като изискват различни познания, умения и сръчности - поради което и работодателят не е бил задължен да извърши подбор по чл.329 ал.1 КТ между всички шофьори на дружеството. Само за пълнота следва да се отрази и, че до ищеца е било отправено предложение за назначаването му на длъжност „шофьор на лек автомобил“ с приложено копие от длъжностната й характеристика /което предложение по принцип не би могло да дерогира евентуално задължение за подбор, ако то е съществувало - каквато не е разглежданата хипотеза/ предвид предстоящото съкращение и липсата на необходимост от шофьор на автобус

/поради липса на такъв/, но в предоставения тридневен срок за писмен отговор той не е депозирал такъв. При тези обстоятелства извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.

Като е приел противното - че при така установената фактическа
обстановка работодателят не е спазил съществуващо задължение за извършване на подбор и това е опорочило оспореното уволнение, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл.181 т.3 ГПК и чл.293 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе. С оглед изхода му на касатора се дължат направените по делото разноски пред всички инстанции в общ размер на 3312,30лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК /адвокатски хонорар за въззивната инстанция не се присъжда, тъй като не са представени доказателства за реалното му заплащане (в приложената фактура с.63 е отразено, че плащането ще бъде по банков път и банков документ не е приложен - т.1 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК на ВКС); възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар пред първата и касационната инстанция е неоснователно (с оглед установения в Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум и фактическата и правна сложност на делото, по което в инстанциите са провеждани открити съдебни заседания и депозирани подробни молби, жалби и изложения от процесуалния представител на

„ВиК“ООД)/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.135/11.05.22 по г.д.№.176/22 на ОС Перник

вместо което постановява:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от В. И. А. срещу

„Водоснабдяване и канализации“ООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на Заповед №.18/1.06.21 за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на автобус” и за заплащане на 8700лв. обезщетение за периода 1.06.21-30.07.22 като неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. А. да плати на „Водоснабдяване и канализации“ООД, ЕИК[ЕИК], 3312,30лв. /три хиляди триста и дванадесет лева и тридесет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.