Разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 552

гр. София, 26.09.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1852 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. С. А. и К. С. Ц., заедно представлявани от пълномощника им адв. Г. М., срещу решение № 19 от 16.01.2023 год. по въззивно гр. д. № 586/2022 год. на Пернишкия окръжен съд. С него, като е потвърдено постановеното първоинстанционно решение от 14.07.2022 год. по гр. д. № 963/2020 год. на Радомирския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответника Б. О. Р. върху част от УПИ *-*, кв. 10 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. П., с площ на частта, съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 г. и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от Община Радомир, от 955 кв. м., а по решение № 61/04.09.2019 г. на ОбСЗ - Радомир – с площ от 900 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Р. С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и за отмяна на съставения констативен нотариален акт № 188, том ІІІ, рег. № 3085, дело № 483/2006 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС - Радомир.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост и необоснованост на изводите. Искат отмяна на обжалваното решение и вместо това предявените искове бъдат уважени или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Б. Р., чрез пълномощника му адвокат К. И., по изложените в писмения отговор и в съдебно заседание съображения счита решението за правилно и иска същото да се потвърди, с присъждане на разноските в производството.

В хода на касационното производство /на 12.10.2023 год./ е починала касаторката К. С. Ц., като производството по делото е продължило с участието на правоприемниците й – Д. В. Ц. и И. В. Ц., конституирани като страна, на основание чл. 227 ГПК, с протоколно определение от 10.06.2024 год.

Като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Предявен е от ищците, двама от които сега касатори, срещу ответника Б. Р. отрицателен установителен иск за собствеността върху процесния имот. В исковата молба и уточненията към нея, в т. ч. изявленията в откритото съдебно заседание от 28.03.2022 год. пред първоинстанционния съд, са изложени твърдения, че в полза на ищците е издадено решение на ОбСЗ – Радомир, с което е възстановено правото им на собственост върху притежаваните от наследодателите им земеделски имоти в м. „Ч.”, като възстановеният им имот – нива от 900 кв. м. /респ. 955 кв. м. по скица и удостоверение от общината/ в строителните черти на [населено място], м. „Ч.”, представляващ имот № * от помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ от 2019 год., при описаните в решението граници, представлява част от имот с площ 2 100 кв. м., с пл. № * в кв. 10 /респ. УПИ *-*, кв. 10 по регулационния план/, за който ответникът се легитимира за собственик по наследство от майка си, която го е придобила с договор за покупко-продажба по нот. акт № 4/2007 год. от несобственик Д. В. С.. Последният се е легитимирал с нот. акт № 188/2006 год. на основание давностно владение и завещание от 1971 год., чиято отмяна се иска.

Ответникът е оспорвал идентичността между процесния имот и описаните в п. 9 и п. 25 от дял ІV на разделителния протокол по ч. гр. д. № 74 от 1946 год. земеделски имоти, представен в подкрепа на твърдението на ищците, че същите са били собственост на техните наследодатели преди кооперирането им в ТКЗС.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове, въззивният съд възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и направените правни изводи, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК. Изложил съображения относно наличието на правен интерес като предпоставка за предявяването на този иск, който представлява средство за защита на правото на ищеца чрез установяване несъществуването на правото, твърдяно от ответника. Посочено е, че решаващите изводи по предмета на спора са съобразени с постановките на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Съдът приел, че искът е допустим, доколкото правен интерес от търсената защита е обоснован с това, че страните се легитимират като собственици с влезли в сила решения на ОбСЗ на спорната реална част от имота на ответника. Същият обаче е неоснователен предвид неуспешното установяване на фактите, от които ищците твърдят да произтича правото им на собственост върху процесния имот – не е установено двата имота, посочени в т. 9 и т. 25 от протокола от о. с. з., проведено на 15.05.1946 г. по гр. д. № 74/1946 г. по описа на Радомирския районен съд, да са идентични с имота, възстановен на наследниците на С. и Р. Т. с решение № 61 от 04.09.2019 год. на ОбСЗ - Радомир, постановено по преписка с вх. № 61032/21.02.1992 год.

Въззивният съд се е позовал в мотивите си на приетото пред първоинстанционния съд заключение на техническата експертиза, установяваща липса на съпоставими критерии и основание да се търси такава идентичност, като този факт е обосновал извода му за недоказване на правото на собственост на ищците върху процесния имот.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на решаващите правни съображения по предмета на спора с постановките на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС по формулирания въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, а не, че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?".

По този въпрос настоящият състав приема следното: С оглед заявените твърдения и доводите на страните, правилно е определен предметът на делото - с предявения отрицателен установителен иск ищците отричат съществуването на претендираното от ответника право на собственост върху спорния имот. Извън този предмет е тяхното право на собственост, както и дали се легитимират за собственици на конкретно правно основание или са в позиция на правно очакване да го придобият. Както е разяснено в ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС, т. 1, в производството по отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като преценката за това е свързана с допустимостта на иска. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право се обхваща от предмета на спора, като трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора.

Произнасянето на въззивния съд противоречи на разясненията в горния тълкувателен акт, макар същият да е цитиран в мотивите на обжалваното решение, тъй като изводът за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на установено от ищците право на собственост. Това тяхно право, както се посочи, не е предмет на отрицателния установителен иск, нито е предмет на предявен положителен установителен иск, за да е допустимо произнасянето на съда по отношение на него, вкл. и по неотносимия за спора въпрос относно липса на идентичност между земеделските земи по протокола от 1946 год. с тези, описани в решението за възстановяване на собствеността.

При правилен извод за наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с оглед данните за възстановено в полза на ищците право на собственост върху процесния имот, индивидуализиран посредством издадени от общината скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, като част от имота, за който ответникът претендира да е собственик по наследство и покупко-продажба, въззивният съд неправилно се е произнесъл по предмета на спора, като е обусловил изхода му от материалноправната легитимация на ищците, вместо да обсъди претендираното от ответника право на собственост въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Твърденията на ищците, че са собственици на имота, легитимирайки се с представеното решение за възстановяване на собствеността му по ЗСПЗЗ, за който е установена идентичността с имота, претендиран от ответника, не променя предмета на предявения отрицателен установителен иск – отричаното от ищците и претендирано от ответника право на собственост върху процесния имот. С оглед избраната от ищците форма на защита на засегнатото тяхно право, съдът е следвало да се произнесе по този предмет на иска, като обсъди представените по делото доказателства в подкрепа на претендираното от ответника и оспорвано от ищците право въз основа поддържаните придобивни основания, в т. ч. и на неговите праводатели. Като не е обсъдил същите, с оглед излагане на фактически констатации, респ. правни изводи, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което обосновава извод за незаконосъобразност на постановения съдебен акт в тази му част. Същият подлежи на отмяна, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне по принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в полза на ответника.

Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд се е произнесъл и по искането за отмяна на констативния нотариален акт № 188/2006 год., заявено с исковата молба. Същото е отхвърлено, с оглед извода на съда за неоснователност на иска за собственост, но произнасянето по него е недопустимо, поради липса на предявен иск за несъществуване на удостовереното с този нотариален акт право на посочения в него титуляр. Нотариалният акт е издаден в полза на Д. В. С., който впоследствие със съпругата си Й. Г. С. са продали спорния недвижим имот на наследодателката на ответника Б. Р. - В. Р. /с нот. акт № 4/2007 год./. Отмяната на констативния нотариален акт е изрично разпоредена в закона последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, предявен срещу лицата, които се ползват от акта – чл. 537, ал. 2 ГПК. Настоящият ответник по предявения отрицателен установителен иск е наследник на приобретателя от титуляра на правото по констативния нотариален акт и като такъв не е надлежна страна по искането за отмяна на нотариалния акт, издаден в полза на праводателя. Без предявен иск за собственост срещу праводателя, респ. наследниците му /производството по първоначално предявеният иск срещу последните е прекратено/, отмяна на този нотариален акт не може да се постигне и при основателност на настоящия иск.

С оглед служебното задължение на съда да следи за допустимостта на иска при всяко положение на делото, въззивното решение в тази му потвърдителна част следва да се обезсили.

По искането на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе при новото разглеждане на делото въззивният съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.3 и ал. 4 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 19 от 16.01.2023 год. по гр. д. № 586/2022 год. на Пернишкия окръжен съд в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение относно искането за отмяна на констативния нотариален акт № 188, том ІІІ, рег. № 3085, дело № 483/2006 год. на нотариус Б. К., с район на действие РС – Радомир, като недопустимо и

ПРЕКРАТЯВА производството относно това искане.

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 19 от 16.01.2023 год. по гр. д. № 586/2022 год. на Пернишкия окръжен съд в останалата му част и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: