Унищожаване на продажба на имот поради крайна нужда и явно неизгодни условия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

гр.София, 04.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4721 по описа за 2023 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. Б. Б., чрез адвокат И. С., срещу въззивно решение № 129/14.07.2023 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 263/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: как въззивният съд трябва да прецени относимите и допустими доказателствени средства, да установи релевантните факти и да обсъди доводите и възраженията на страните.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за спора факти (чл. 235, ал. 2 ЗЗД). Въз основа на анализа, осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна почива на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК), съдът трябва да изгради последователно фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства . Логическото мислене се опира на теоретичните познания и отразява явленията и процесите чрез вътрешни връзки и универсални закономерности, достигнати чрез рационална обработка на емпиричните знания. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12). (в този смисъл и посоченото от касатора решение № 283/14.11.2014 г. , постановено по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открито съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа оплакванията и взема отношение към въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, като счита, че съдът е длъжен да обсъди целият доказателствен материал, всяко доказателствено средство отделно и всичките - в цялост. Твърди, че въззивният съд не го е сторил, част от доказателствата изобщо не е обсъдил, не се е обосновал, когато не е взел предвид показанията на свидетели. При данни, че ищецът не е могъл да задоволява елементарните си човешки потребности, изводът, че не се е намирал в крайна нужда, е необоснован и противоречи на закона. Претендира разноски по делото, сторени във всички инстанции.

Насрещните страни С. Г. И. и Й. Г. И., чрез адвокат Н. Ш., отговарят в срока по чл. 287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. Не са изразили становище по-късно в хода на процеса, включително и по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, нито са взели участие в откритата фаза на касационното производство.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Пловдивски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, отхвърлил иска на С. Б. Б. против С. Г. И. и Й. Г. И. за унищожаване, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на договор за покупко-продажба на недвижим имот (апартамент) от 13.05.2020 г., на осн. чл. 33 ЗЗД. Осъдил ищеца да заплати на ответниците съдебноделоводните разноски по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с пълномощно, с нотариална заверка от 25.02.2020 г. - на подписа и на съдържанието, С. Б. упълномощил Р. Г. да извършва от името на упълномощителя конкретни правни действия, между които и да го представлява пред нотариус във връзка със сключване на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място] с идентификатор ... по КККР на [населено място], като упълномощеният имал право да договаря сам със себе си и продаде имота, на когото намери за добре, при каквато цена прецени. На 30.04.2020 г. бил сключен от пълномощника предварителен договор за покупко-продажба на имота с купувача С. И., уговорена била обща продажна цена в размер на 60 000 лева, като е била постигната уговорка, че част от продажната цена в размер на 6946,58 лв. щяла да бъде платена от купувача по сметка на трето лице – “Л. Кредит“ ООД за пълно погасяване на задълженията на собственика на жилището Б. по договор за заем от 28.11.2016 г., сключен между Б. и дружеството. Сумата била платена от купувача по сметката на кредитодателя на 04.05.2020 г., като на 13.05.2020 г. бил сключен окончателен договор. На същата дата купувачът платил на продавача по негова банкова сметка остатъка от продажната цена в размер на 53 449,60 лв. Продавачът Б. имал задължения по кредити към „Л. Кредит“ ООД, обезпечен с ипотека, към „С. кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕООД, а още и неплатени задължения за вода към „ВиК“ ООД, към Община – Пловдив за неплатени местни данъци и такси в общ размер от 8 291,01 лв., от които 2293,01 лв. - просрочени. След сключване на договора за продажба, към 31.05.2020 г., задължението на ищеца към “Л. Кредит“ ООД било изцяло погасено, но задълженията към останалите кредитори не били погасени.

Съдът установил още, че продавачът към датата на сделката бил трудоспособен, работел е по трудов договор от 2020 г., като е получавал най-малко минималната за страната работна заплата, която е била в размер на 610 лв. Изяснил, че нито е твърдяно, нито било установено да е имал нужда от медицинска помощ или да е било наложително повеждане на лечение във връзка с твърдяната алкохолна зависимост и състояние на депресия. На 10.03.2020 г. било временно преустановено подаването на електричеството в жилището, обитавано от Б., но било недоказано по несъмнен начин, че неплащането на задълженията на ищеца де е поради недостиг на парични средства. Той имал работа, вода, храна, осигурявана му е от Р. Г. (пълномощникът по сделката), както и друго жилище (на племенницата и сестра му), в което можел да се изкъпе и приюти, когато е останал без ток.

Съдът от показанията на свидетелите приел за установено, че ищецът е започнал да злоупотребява с алкохол след смъртта на майка си – 25.09.2019 г. и изпаднал в депресия.

Съдът изяснил още, че на 04.11.2019 г. Б. е продал на своята племенница своята наследствена 1/2 ид. ч. от апартамент, който е съседен на апартамента, предмет на настоящото дело, за сумата от 9000 лв., като продажна цена била сбор от сумите, които продавачът получавал от своите роднини (сестра си и племенницата си) – по 360 лв. на месец, за да плаща месечна вноска по кредит за период от 2018 г. до смъртта на своята майка – 25.09.2019 г., както и шест месеца след това. Б. притежавал идеална част от имот в [населено място], който е можел да продаде или да получава доходи от него.

Съдът установил, че пазарната цена на жилището, продадено по договора, предмет на иска, е била към датата на прехвърлянето в размер около 98 000 лв. (диапазонът според трите експертизи е между 88 400 и 98 600 лв.). Договорената между страните продажна цена от 60 000 лв. била около 61% от пазарната стойност на вещта, но съдът намерил, че конкретният имот бил в лошо състояние и, за да можел да се използва по предназначение, се нуждаел от изхвърляне на боклуците и неизползваемите мебели, замазване на зазиданата дупка в стената на хола, шпакловане на стените, цялостно почистване и боядисване, подмяна на тръби, смяна на биде в тоалетната. Сделката била сключена в период на повишено предлагане и занижено търсене на имоти – в пандемична обстановка, когато са се осъществявали малко на брой сделки. При тези съображения съдът достигнал до заключението, че не е налице много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната цена, която да била очевидна и за неспециалист в търговията с имоти.

Съдът заключил, че продажбата не е извършена, продиктувана от крайна нужда за продавача и не може да се приеме, че условията по договора са явно неизгодни за него.

При тези съображения е направил извод, че не е установено нито едно от условията, кумулативно изискуеми за основателността на иска по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, поради което го е отхвърлил.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Правилно въззивният съд е посочил, че фактическият състав на чл. 33, ал. 1 ЗЗД изисква осъществяване на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1/състояние на крайна нужда, което означава липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, който недостиг следва да се установи съобразно цялостното материално състояние на прехвърлителя към момента на сключването на договора, не само според дохода на лицето от определен източник; 2/наличие на явно неизгодни условия на опорочената сделка за лицето, намиращо с е в крайна нужда, която е преценена към момента на сключването на сделката.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените от състава на ВКС разяснения и трайно установената съдебна практика.

Въззивният съд, в противоречие с чл. 12 и чл. 235 ГПК и даденото по-горе тълкуване на разпоредбите по реда на чл. 290 ГПК, не е обсъдил всички доказателства, а тези които е взел предвид не е ценил поотделно и в съвкупност; писмените и гласни доказателства, както и експертното заключение са коментирани еднозначно и избирателно.

Основателен е също касационният довод, че съдът не е съобразил комплексно данните относно емоционалното и психическо състояние на прехвърлителя, възможността му да работи и да получава доходи по време на пандемична обстановка, когато е подготвена и извършена и продажбата, че не е преценил ноторно известни обстоятелства, свързани с трайните неблагоприятни промени в сферата на обществените, икономическите, социалните здравните, психологическите и други области на материалния и нематериалния мир на човека при настъпването на пандемията.

Съдът не само, че е игнорирал релевантни, надлежно събрани доказателства в инстанциите, но е отказал да вземе предвид развитието в психическото състояние на прехвърлителя с оглед възприеманата от него нерадостната перспектива за живота, невъзможността да се справи с най-елементарни и ежедневни проблеми. Съдът не е изследвал обстоятелствата, свързани с прехвърлянето на имота, с оглед преценката за мотивите на Б. да търси спешно пари от продажба на единственото жилище (притежаването на ид.ч. от друг имот не може да удовлетвори тази нужда). Заключенията на съда са необосновани при установената свръхзадлъжнялост на Б. (за неговите възможности), при изключителният недостатък, в който той е живеел - дори без ток за време от два месеца и то, в отоплителния сезон; гладувал е (търсил храна от племенницата си, приемал продукти от Р. Г.); задоволявал е елементарните си нужди, като е ходил по домовете на свои близки, без надежда за промяна в някакво обозримо бъдеще; спасение и забрава е намирал в алкохола и във времето преди прехвърлянето на имота – в „приятелството“ на Р. Г.. Без значение е дали сделката има и други пороци, това е възможно. Същественото е налице ли са условията, предвидени в чл. 33, ал. 1 от ЗЗД. Няма твърдения, нито по делото се установява прехвърлителят да не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, да е бил въведен в заблуждение или представителят да е действал в негова вреда. Изложените по-горе обстоятелства и поведение на участниците в подготовката и извършването на сделката са значими за преценката как е възприемал С. Б. финансовото си състояние и вариантите за справяне, които наред с обстоятелства, сочещи на действителна крайна нужда, имат обяснение за начина, по който е решил да се разпореди с имота си – продажба, извършена от негово име от пълномощник, на каквато и да е цена.

Не е ясно защо съдът, приемайки заключението на вещото лице за пазарна стойност на имота към датата на прехвърлянето и в състоянието му към този момент – 98 000 лв., в същото време е намерил, че разликата с цената, на която е извършена продажбата – 60 000 лв., не е много съществена, защото имотът бил в лошо състояние и към този момент търсенето е било ниско, а предлагането – високо. Изброените от съда обстоятелства са били ценени от вещото лице при изготвянето на експертизата; на практика съдът е приел, че съдебният експерт не е съобразил пазарната конюнктура и спецификите на имота към момента на прехвърлянето, т.е. реалната пазарна цена е близка до тази по сделката, а не тази, посочена от съдебния експерт. Наред с изложеното, изводите за състоянието на жилището не съответстват и на установените от самия съд факти, които не сочат на необходимост от основен ремонт, а и не кореспондират на показанията на свидетелите П. и З. за състоянието на имота по времето на сделката и на свидетелите К. и Н. за реално извършения ремонт и освежаване на жилището след сделката.

Съдът достигнал до извод за получавани трудови доходи от Б. към датата на продажбата и за размера на същите, въз основа на предположения: сестра му и племенницата заявили, че Б. работил в строителството през 2019 г., без трудов договор, и понеже за следващ период тези свидетелки прекъснали контактите си с него, следвало, че не може да се обоснове извод, че той нямал трудови доходи, т.е. имал е. Същият декларирал нотариално на 25.02.2020 г., че работи на длъжност „поддръжка на машини“ в „Н. Д.“ ЕООД, от 2020 г., и съдът отново предположил, че трудовото правоотношение съществува и към 13.05.2020 г., защото няма данни да е прекратено. Други данни за съществуване на подобно правоотношение няма. В същото време, съдът игнорирал част от показанията на свидетелките П. и З., а друга – преиначил (те твърдят, че Б. е бил безработен по времето на пандемията и именно поради безпаричието и бездействието му да си осигури доходи, са имали пререкания, като отказали да продължават да го финансират и подпомагат; Б. им споделял също, че очаквал от Р. да му намери работа). Съдът не е взел предвид и данните, съдържащи се в писмо изх. № № 11-02-150/26.10.2020 г. на ТД на НАП – Пловдив. Наред с изложеното, първостепенният съд е приел за установено, че ищецът е получавал трудови доходи до края на 2019 г. Липсата на такива след това и към релевантния момент – продажбата на имота, не е се оспорва надлежно пред въззивната инстанция – нито във въззивната жалба, нито в отговора към нея. Произнасяйки се без да е сезиран относно установени от първата инстанция и неоспорени пред него факти, въззивният съд е излязъл извън правомощията си по чл. 269 ГПК (така разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съдът, като не е ценил в съвкупност всички доказателства и установените по делото факти, е достигнал до погрешни заключения. Изводите на въззивния съд са още и житейски неоправдани, противоречат на логиката и опитните правила.

Нарушенията на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивната инстанция са съществени, защото са довели до неточно приложение на материални закон и, ведно с необосноваността, са се отразили върху резултата по материалноправния спор и решението се явява неправилно.

В заключение, то следва да се касира, като съставът на Върховния касационен съд сам се произнесе по иска, защото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Пред касационната инстанция не се спори относно продажбата на имота от Б. на С. Г. И. по време на брака му с Й. Г. И.. От името на продавача в нотариалното производство е участвал негов пълномощник - Р. Г.. Последният е разполагал с широки правомощия – да продаде имота на когото намери за добре, вкл. на себе си, при каквато цена прецени. Продажбата е извършена за сумата 60 000 лева, като още преди изповядването пред нотариуса, част от нея - 6946,58 лв., купувачите са превели на трето лице – кредитор на продавача Б., по договор за заем от 28.11.2016 г.

Подготовката на продажбата, т.е. намерението да се получат парични средства по този начин, датира от времето на започнала в света пандемия н а заболяването коронавирусна болест 2019 (COVID-19) . Предварителният договор от 30.04.2020 г. и окончателната сделка са сключени при вече обявено в страната извънредно положение и свързаните с това ограничения, вкл. в търсенето и предлагането на работна сила, затварянето на много обекти и бизнеси или ограничаването на дейността им. Към 25.02.2020 г. – датата на упълномощаването и към 13.05.2020 г. – датата на нотариалното прехвърляне, няма данни Б. да е имал трудови доходи, а и страните не го твърдят надлежно. Този извод следва още и от Писмо изх. № № 11-02-150/26.10.2020 г. на ТД на НАП – Пловдив. Няма данни, нито твърдения, че Б. е имал и други доходи, различни от трудови. Притежавал е идеална част от жилищен имот, но не се твърди, нито се установява това притежание да е било годно да задоволи жилищните му нужди; няма доказателства за възможност да се реализират доходи от този имот, а и следва да се има предвид състоянието на пазара по време на пандемията - повишеното предлагане и ниско търсене, както и отношенията му с другите съсобственици.

Към датата на упълномощаването и на окончателната сде лка, задълженията на Б. са били на обща стойност 8 291 лв., от които 2 293 лв. - просрочени. Има л непогасена ипотека, която тежала върху имота, в който живее л и, който прода л на ответниците по делото. Това задължение тревожило постоянно Б., той търсил помощ от сестра си и племенницата си, страхувал се, че ще остане на улицата, защото ипотекираният имот щял да бъде изнесен на публична продан поради непогасени кредити ( показанията на свидетелите П. и З. , съответно сестра и племенница на прехвърлителя , които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, но същевременно като непротив о р е ч и ви, резултат на непосредствени впечатления, допълващи се и в унисон с другите данни по делото , поради което ги кредитира) .

Част от задълженията му са възникнали, докато е бил във връзка, за задоволявани на общи потребности – негови и на приятелката му, но след раздялата, Б. е останал единствен длъжник.

Електрическото захранване в имота било прекъс нато в продължение на два месеца поради неплатени сметки и Б. за известно време ходи л в съседен имот, собственост на племенницата му , да се топли и къпе. Това му поведение довело до неразбирателство със сестра му и с племенницата му , която иска ла да ползва пълноценно жилището си, а и не била съгласна да погасява комуналните задължения на чичо си. Следователно, дори това временно, незадоволително положение за справяне, е станало недостъпно за Б. преди да продаде процесния имот с обсъжданата сделка .

Осигуряването на храна от Р. Г., който няма нито задължения, нито установена трайна връзка с Б. – приятелска или роднинска, и топленето и къпането на последния в имота на роднина , нито е сигурно, нито постоянно , и е в подкрепа на извода за наличие на незадоволени елементарни потребности за живот и достойно съществуване у прехвърлителя, а не на обратното - че нуждите му били задоволени, ко ето би било противно на всякаква житейска логика.

Б. е нямал документирани сериозни здравословни проблеми, но по делото не е спорно, а и от свидетелските показания се установява, че е злоупотребявал с алкохол. За кратък период от време той е бил изправен пред редица житейски изпитания – раздяла с дългогодишна приятелка през 2018 г.; през 2019 г. смъртта на майката, с която са били изключително близки и , с която са живе ели в съседни имоти, свързани с преходна врата. Тези изпитания се оказ али трудно преодолими за Б., видно от житейските избори и поведението му от преди и по време на сключване на спорната сделка. Той е склонен към депресивни състояния, видно от показанията на свидетелите П. и Д.. В периода на изолация по време на пандемията, Б. не е поддържа л социални контакти, тези с роднините му са били непълноценни; сто ял е сам в къщи, в некомфортна среда , имал е недостиг на храна.

При липсата на каквито и да са финансови средства, при крайна задлъжнялост и безперспективност , при живот под ръба на социалния минимум , Б. е изпаднал в състояния на крайна необходимост да покрие дори ежедневните си нужди. Едното от средствата, чрез които той се е опит в ал да се справи във времето с недостига на финанси, още от 2016 г., е било тегленето на кредити, но така той е попаднал в омагьосан кръг – взимал е нови заеми, за да погасява стари, финансовите условия са ставали все по-неизгодни и, в резултат, не само, че не е намалил размера на общата си задлъжнялост, а дори я е увеличил . Другият ползван от Б. способ е бил получаване на доход от разпореждане с имущество – така е сторил с идеална част от наследствен имот, за да погаси задължения към свои роднини и така е процедирал с продажбата на процесния имот. За поведението на страните, следва да се изходи и от нивото на правните им знания и житейски опит, емоционално състояние, начина на живот, образование и занятие, ползването предварително на правна консултация. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт.

При всичко изложено, съдът намира, че в състоянието, в което е бил изпаднал, икономическата и социална ситуация в страната, личността на Б. и явната му невъзможност да се разплати с кредиторите и да си осигури средства за живот, са обусловили и готовността му да прехвърли процесния имот. Н едостигът на средства съществува към момента на сделката и именно той е упражнил сериозен натиск върху волята на лицето да я сключи.

Вярно е, че волята на продавача е опосредена чрез широко дадените правомощия на Р. Г.. Последният обаче е действал в условията на спешност . П ълномощникът се е съгласил на продажна цена от 60 000 лв., което е 61 % от реалната пазарна цена на имота по същото време, защото преследваната от упълномощителя цел е била да се осигурят финансови средства, жизнено необходими за погасяване на ипотеката и на другите задължения, за преживяване. С траните са предприели тези действия, въпреки сериозните ограничения по време на извънредното положение, като са подписали декларации за неотложност за изповядването пред нотариус на сделката; с част от продажната цена купувачите са погасили вместо техния продавач задължението му, обезпечено с ипотечната тежест .

Цената, за която е продаден имота е значителна за продавача, с оглед на доходите му, както и с оглед на наличните му парични задължения; същевременно, тя е съществено занижена спрямо пазарната. Следователно, получената по договора сума е уговорена при явна неизгодност за продавача, но е била от жизнено значение за него и представлява сериозен приход за посрещане на нуждите му, свързани с кредитна задлъжнялост, ипотека и преживяване. Продажбата е сключена именно с тази цел. Настоящият състав изхожда не само от разликата между пазарната цена на имота /дори при възможно най-лошото му състояние/ и договорната, защото е валидна и уговорка, при която, с оглед интереса на съконтрахентите, те валидно могат да уговорят една по-ниска продажна цена, но съдът има предвид именно последиците за Б. от подобно разпореждане, както и интереса му.

При така изложените съображения, искът по чл. 33 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като тежестта за съдебноделоводните разноски по делото се възложи върху ответниците, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Те трябва да заплатят на ищеца сумата в размер на 4228,10 лв., сторени от него разноски по делото във всички инстанции.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 129/14.07.2023 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по въззивно гр.д. № 263/2023 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ

УНИЩОЖАВА, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на осн. чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, договор от 13.05.2020 г., оформен в нотариален акт № .., том.., рег. № .., дело № .. г., съставен от пом.нотариус И. Н., с район на действие РС – Пловдив, за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район Ю., [улица], ет. ., ап. ., с изба № ., находяща се в сутерена на сградата и 7,99 % от общите части на сградата, ведно с 18/234 ид.ч. от терена, върху който е построена сградата, по иска, предявен от С. Б. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против С. Г. И. ЕГН [ЕГН] и Й. Г. И. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.., ап. ..

ОСЪЖДА С. Г. И. ЕГН [ЕГН] и Й. Г. И. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. ., ап. ., да заплатят общо на С. Б. Б. сумата в размер на 4228,10 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: