Придобиване на имот по давност и упражняване на фактическа власт

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
гр.София,04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 3055 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] против решение № 338 от 28.02.2023 г. по гр.д.№ 503/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260235 от 14.12.2021 г., постановено по гр.д. № 570/2020 г. по описа на Районен съд Несебър. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК против “Хелиос 27“ ООД, [населено място], С. К. К. и Г. К. К. от [населено място] за признаване за установено, че ответниците не притежават право на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] с адрес [населено място], м.“Хендек Т.“, кв.33, с площ от 2971 кв.м.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно приел, че незаконосъобразното реституционно решение е поставило началото на добросъвестно владение на имота от ответниците. Твърди се едностранчиво кредитиране само на представените от ответниците писмени и гласни доказателства, които се опровергават от ангажираните от ищеца доказателства, установяващи владение върху имота от касатора в периода 2005-2012 г.; необсъждане на установени от заключението по съдебно-техническата експертиза обстоятелства: че процесният имот не е цялостно ограден, следователно достъпът до него не е бил ограничен и не може да се предполага безпрепятственост на владението на ответниците, респективно не е имало пречки за касатора да владее имота; че към момента на огледа сградите и теренът на лагера са необитаеми и в неподдържано състояние. Сочи се необсъждане и игнориране на гласните доказателства (показанията на свидетеля М. П.), установяващи упражняване фактическата власт върху имота от касатора. Не са обсъдени доказателствата за непрекъснато владение от касатора на имота като комплекс от сграден фонд, терен и прилежаща инфраструктура в периода 2005-2017 г. Вследствие посочените нарушения съдът достигнал до неправилния извод за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.

Ответниците по касация оспорват допускането до касационно обжалване като считат, че формулираните в изложението въпроси не кореспондират с мотивите на съда и са поставени общо, както и че касаят разглеждане на доказателствата по делото.

С определение от № 1283 от 20.03.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Постоянна е практиката на ВКС, че независимо от предвидената в чл.272 ГПК възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, той не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Настоящият състав споделя напълно посочената практика.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

В обжалваното решение е прието, че процесният имот е част от територията на изграден пионерски лагер, което е пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ за реституирането му в стари реални граници. При разглеждане на второто посочено от ответниците придобивно основание е съобразено, че са налице данни за извършено през 2009 г., след влизане в сила на решението на ОЗС - Н. за реституиране на процесния имот на наследниците на С. К. С., трасиране и ограждане на имота с телена ограда с бетонни колове. Установено било, че ответниците К. посещавали имота, за да водят купувачи на огледи; че през периода 2012 г. - 2013 г. те предприели действия, свързани със застрояването на имота, като започнали процедура за ПУП ПРЗ за имота. Въз основа на тези установени обстоятелства въззивният съд е направил извод, че от момента на реституцията на имота ответниците К. не са имали съмнения, че са единствени негови собственици, а правата им не са били оспорвани. Те проявили явно и необезпокоявано намерение да подготвят имота за застрояване и да го продадат. На това основание съдът заключил, че по делото се установявало по безспорен начин, че ответниците явно, необезпокоявано и продължително владяли имота в периода от 19.11.2009 г. (датата на влизане в сила на решение № 124-Р от 04.11.2009 г. на ОЗС - Н., вписано в Службата по вписвания на 04.01.2010 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С. К. С. в стари реални граници) до 26.11.2014 г. (датата на продажбата на имота на ответното дружество) като добросъвестни владелци на възстановения имот, а след тази дата владението продължило в лицето на ответното дружество, което охранявало имота, плащало данъци, афиширало се като собственик във всички публични регистри, довършило процедурата по изготвяне и одобрения на ПУП - ПРЗ за имота. Направен е извод, че ищецът е изгубил правото на собственост върху имота, а ответното дружество по силата на вещнотранслативния ефект на сключената сделка от 26.11.2014 г. е придобило това право, тъй като закупило имота от собствениците му.

Решението е неправилно.

Правилен е изводът на въззивния съд, че проведеното мероприятие изграден пионерски лагер не позволява възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на наследниците на С. К. С.. Обективният факт на извършено строителство е основание да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Затова правилно е прието, че първото придобивно основание, на което основават възражението си за право на собственост върху имота, не се е осъществило.

В съответствие със закона е становището на съда, че липсата на вписване на апортната вноска не се отразява на вещно-прехвърлителния ефект на учредителния апорт, с който процесният имот е внесен в капитала на дружеството ищец. За процесния апорт се отнася разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗППДОбП /отм./, според който чл.72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие.

Правилна е констатацията, че с апортирането на имота в капитала на ищцовото дружество същият е загубил характеристиката си на публична собственост и от този момент е отпаднала забраната за придобиването му по давност. Правилно е и становището, че от постановяването на реституционното решение в полза на ответниците физически лица, е налице възможност те да придобият правото на собственост с изтичане на краткия давностен срок. Годно правно основание съгласно ППВС № 6/74 г. е този транслативен акт, който по принцип е основание за прехвърляне на собственост, например: продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с вещноправни последици – отчуждителни заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно решение по конститутивни искове. При прилагане на това тълкуване следва да се приеме, че реституционното решение може да постави начало на кратка придобивна давност, с изтичането на която при установено владение от страна на адресатите на административния акт те ще придобият правото на собственост на оригинерно основание.

Неправилен е изводът в обжалваното решение, че в настоящия случай са били налице елементите от фактическия състав на придобивната давност – владение на процесния имот с намерение за своене в срока по чл.79, ал.2 ЗС.

По въпроса с какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл.68 ЗС съдебната практика (например решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г. на І г.о.; решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр.д. № 1024/2017 г. на І г.о.) приема, че владението, на което се основава придобиване на имот по давност, трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Основателно е оплакването на касатора за липса на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства относно възражението на ответниците за осъществяване на владение и придобиване имота по давност. Въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства, от значение за установяване на относимите към това придобивно основание обстоятелства в тяхната взаимна връзка. Не е обсъдил оплакването във въззивната жалба за неправилност на извода за спокойно и несмущавано упражняване на фактическа власт от ответниците. Не е отговорил на доводите, че нито документите за собственост, нито строителните книжа за имота доказват установяване фактическа власт; че действия като трасиране и поставяне на колчета; инцидентното посещение на имота за показването му на потенциални купувачи, обхождането му два пъти седмично от пазач не съставляват действия на манифестиране на владение, тъй като са еднократни и анонимни, не са от естество да достигнат до знанието на собственика. Необосновано е приел, че след влизане в сила на реституционното решение в полза на ответниците К. имотът е бил трасиран и ограден с телена ограда с бетонни колове. Този фактически извод е направен в противоречие със събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност, за да се извърши самостоятелна преценка на доказателствата. Вместо това мотивите на първоинстанционното решение са повторени дословно като по този начин неправилните фактически констатации са пренесени във въззивното решение, без да се даде отговор на конкретни оплаквания във въззивната жалба, че според доказателствата оградата е само по две от границите на имота и че същият не е отделен от останалата територия на лагера.

При анализ на доказателствата се установява следното: С решение № 124-Р от 04.11.2009 г. на ОЗС - Н. в полза на наследниците на С. К. С. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 2.971 дка в строителните граници на [населено място], съставляваща поземлен имот с идентификатор [№] по КК от 2009 г. Този имот попада върху терен, одържавен за пионерски лагери и върху него е бил изграден пионерски лагер на ОНС Стара З..

Показанията на свидетелите С. П. и М. П. се отнасят за територията на целия лагер и за оградата около него, която е от телена мрежа с метални и бетонови колове, както и рамки от винкели с мрежа. Свидетелите Т. А., Д. И. и К. Д. установяват трасиране на имота, възстановен на ответниците физически лица, и забиване на колчета. През 2013 г. имотът бил частично ограден, имало и трасировъчни колчета. Колчета били поставени отново и след продажбата на процесния имот на ответното дружество, което също трасирало имота. От всички свидетели единствено Т. А. сочи за изграждане през 2009 г. на временна ограда около възстановения на ответниците имот, но същевременно сочи, че от едната страна имотът е имал ограда. При трасирането били поставени колчета, впоследствие заменени с по-високи колове. При следващото посещение на свидетелката А. в имота единият от поставените колове бил там. Доколкото липсват данни какво е представлявала споменатата от свидетелката временна ограда и дали целият имот е бил ограден, както и предвид показанията на свидетеля И., че през 2013 г. имотът бил частично ограден и констатацията на вещото лице, че имотът е ограден само от изток и юг, а по останалите граници не е отделен от съседния имот с ограда, следва да се приеме, че не е доказано ответниците да са поставяли ограда около възстановения им имот. Видно от скица-проект № 8943 от 08.04.2009 г. на СГКК – Б., оградата от изток и юг е съществувала на място още преди възстановяването на имота на ответниците. След сключване на договора за продажба от 26.11.2014 г. купувачът „Хелиос 27“ ООД също не оградил имота откъм останалата част от терена на лагера, тъй като по думите на свидетелката И. дружеството имало намерение да започне строителство и да огради със строителна ограда. Ето защо касационният състав приема за недоказано твърдението на ответниците, че са оградили имота.

Установените действия, които ответниците са извършвали в имота – нанасянето на границите му в кадастралната карта, трасирането му, заявяване на проект за инвестиционно намерение и възлагане на процедура за изготвяне на ПУП-ПЗР, плащане на данъци; водене на купувачи за оглед на имота; снабдяване с констативен нотариален акт и продажба, съответно покупка на имота от дружеството ответник; възлагане на охрана на имота чрез обхождането му два пъти седмично – изброените действия не съставляват явни действия по стопанисването на имота, които да не позволяват на собственика да упражнява своите права. Фактическият достъп на касатора до имота не е бил ограничен.

При тези данни въззивният съд неправилно е приел, че ответниците К. са владели имота през периода 2009 г. – 2014 г. и са го придобили по давност. Изводът е обоснован с извършените действия по трасиране и ограждане на имота, но последното не е установено от доказателствата по делото. Воденето на купувачи в имота за огледи не изпълва съдържанието на фактическо въздействие върху имота. Изготвянето на проекти, разрешителни и други действия пред административни органи, заплащането на данъци не могат да се считат като владелчески действия при липса на данни за упражнявана фактическа власт. От предприетите от ответниците действия не може да се направи извод, че те са осъществявали физическо присъствие в имота и са извършвали явни действия по стопанисването му.

Основателен доводът на касаторите, че ответниците не са доказали осъществяване на обективния признак на владението – упражняване на фактическа власт върху имота след реституционното решение през 2009 г., респективно след закупуването му от „Хелиос 27“ ООД през 2014 г. След продажбата на имота дружеството купувач също не е оградило имота, не е извършило в него строителство или каквито и да е други действия на ползване и стопанисване. Както вече се посочи, воденето на потенциални купувачи и възлагането на охрана от пазач два пъти седмично, без дори да е доказано действителното изпълнение на охранителна дейност, не съставляват действия на упражняване на фактическа власт.

С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне на предявения срещу “Хелиос 27“ ООД, [населено място], С. К. К. и Г. К. К. отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот, следва да бъде отменено на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като по отношение на ответниците следва да се признае за установено, че не притежават право на собственост върху имота. Като последица от уважаването на предявения иск, с който се решава спора за собственост, следва да бъде отменен констативният нотариален акт, издаден на ответниците К..

При този изход на делото на касатора следва да се присъдят разноските, направени пред трите инстанции. За първата инстанция касаторът е направил разноски в общ размер 869,91 лева (269,91 лева за държавни такси; 400 лева за депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда); за въззивната инстанция – 127,46 лева държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение; за производството пред ВКС – 157, 46 лева за държавни такси и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят с настоящото решение, е 1554,83 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 338 от 28.02.2023 г. по гр.д.№ 503/2022 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него решение № 260235 от 14.12.2021 г. по гр.д. № 570/2020 г. на Районен съд Несебър, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място] отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че “Хелиос 27“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], Г. К. К. с ЕГН [ЕГН] и С. К. К., починал и заместен от Н. И. К. с ЕГН [ЕГН], не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 61056.501.602 с адрес [населено място], м.“Хендек Т.“, кв.33, с площ от 2971 кв.м., включен в границите на Почивна база ,,Р.- Стара З.“.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя нотариален акт за собственост на недвижим имот № 22, том ХІХ, рег.№ 16613, дело № 3531 от 26.11.2012 г. на нотариус С. А. с рег. № 208, с район на действие – РСНесебър

Осъжда “Хелиос 27“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], Г. К. К. с ЕГН [ЕГН] и Н. И. К. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, [населено място], сумата 1554,83 лева (хиляда петстотин петдесет и четири лева 0,83) - разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.