Липса на правен интерес при неоспорвана съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София, 20.04.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 10/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5400/25.11.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 173 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 112/2024 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по предявените инцидентни установителни искове, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, че Р. Р., С. Н. и В. Н. са собственици въз основа на наследяване на общо 2/6 ид. части (при квоти 1/6 ид. ч. за В. Р. Н. и по 1/12 ид. ч. за Р. Д. Р. и С. И. Н.) от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ответниците Р. Р., С. Н. и В. Н. инцидентни установителни искове за собственост по отношение на процесния имот в размера над 2/6 ид. части до 3/6 ид. части.

Въззивното решение е влязло в сила като неподлежащо на обжалване, в частта, с която са отхвърлени предявените от Ю. Д. П. и Н. Х. П. главни искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на процесния имот.

Касаторите твърдят, че решението е недопустимо в обжалваната част, тъй като ответниците по главните искове не са имали правен интерес от предявяването на инцидентни установителни искове. Посочват, че не са оспорвали правото им на собственост общо върху 1/3 идеална част от имота. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, са направили искане за обезсилване на въззивното решение в обжалваната част и прекратяване на производството по делото в същата. Претендират направените разноски по тези искове съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н., са подали отговор на касационната жалба, като поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. В съдебно заседание не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищците Ю. и Н. П. са изложили твърдения, че страните са съсобственици на поземления имот, съставляващ УПИ *-*. Ищците-съпрузи притежават общо 1/3 идеална част, която са придобили на основание договор за замяна, сключен през 2019 г. /праводатели по договора са С. И. Д. и Н. И. Н./. Ответницата М. Д. е собственик на 1/3 идеална част на основание договор за покупко-продажба, а ответниците Р. Д. Р., С. И. Н. и В. Р. Н. са собственици на останалата 1/3 идеална част от имота на основание наследствено правоприемство от Й. Д. Посочили са, че не могат да постигнат съгласие за ползването на незастроената част от имота, поради което са предявили искове за разпределение ползването на същия.

Ответниците Р. Р., С. Н. и В. Н. са възразили, че ищците не са съсобственици, тъй като праводателите им не са притежавали право на собственост върху прехвърлената от тях 1/3 ид. ч. от процесния имот. Предявили са инцидентни установителни искове срещу първоначалните ищци за установяване принадлежността на правото им на собственост върху 1/2 идеална част от имота. Посочили са, че правата им в този обем произтичат от наследствено правоприемство от Й. Д. Инцидентните установителни искове не са насочени срещу ответницата по главните искове М. Д..

С молба от 30.11.2022 г. ищците по инцидентните установителни искове са поискали изменение на петитума и установяване квотата си в съсобствеността общо върху 2/3 идеални части от имота, което е допуснато с определение от 01.12.2022 г. на първоинстанционния съд. С определение от 27.01.2023 г., на основание чл. 253 ГПК и поради неизпълнение на указанието за отбелязване на молбата за изменение на претенцията, е отменено определението за неговото допускане. Районният съд е отхвърлил инцидентните установителни искове за признаване правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

По делото е установено, че с нотариален акт № 13/1957 г., издаден въз основа на договор за доброволна делба на наследствен имот от 26.04.1956 г., Й. Д., е призната за собственик на полумасивна едноетажна сграда в северната част на парцел *-* в кв. 396 по плана на [населено място]; паянтова постройка в средата на двора, към западната част на парцела, и 2/3 ид. ч. от дворното място, цялото от 300 кв. м. Съделителката е оставила законни наследници: дъщеря Д. И. /наследодател на Р. Р., С. Н. и В. Н./ и по правилата на заместване внук С. С., който е прехвърлил притежаваната от него 1/3 ид. ч. на М. Д..

С цитирания по-горе договор в дял на Р. С. /Щ./ са поставени паянтова жилищна сграда в югозападната част на имота и 1/3 ид. ч. от дворното място, които същата през 1956 г. е отчуждила в полза на И. М.. Наследниците на последния /С. Д. и Н. Н./ са прехвърлили на Ю. и Н. П. 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху процесното дворно място, индивидуализирано в акта като поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място.

Според съдебно-техническата експертиза за първи път процесният имот е заснет като част от имот пл. № *, за който е отреден парцел *-* в кв. 396 по плана на [населено място] от 1902 г. По плана от 1958 г., този парцел е нанесен в същите граници и площ като парцел *-*, * в кв. 151 по плана на [населено място], отреден за имоти с пл. № № * и *, кв. 151. В плана от 1970 г., имоти с пл. № № * и * са нанесени без промяна, като имот пл. № * е включен в парцел *-*, а имот пл. № * е включен в парцел * – „Жилищно строителство“. С изменение на плана през 1987 г. имот пл. № * е включен в границите на парцел * – „За жилищен комплекс“, а имот пл. № * е останал в границите на парцел *. Със заповед № РД-25-219/21.03.1991 г. имотите са урегулирани в самостоятелни парцели по имотните граници: парцел *-* и парцел *-* в кв. 151. Същите са идентични с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2005 г., като през 2019 г. същата е изменена и урегулираните поземлени имоти са нанесени като имоти с идентификатори *** и ***. УПИ *-* е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, а УПИ *-* съответства на поземлен имот с идентификатор ***. Със заповед от 04.02.2022 г. на Кмета на община Шумен е променена границата между УПИ *-* и съседния му УПИ *-*, след което промяната е нанесена в кадастралната карта, като имот *** е преномериран на имот ***.

Исковете по чл. 32, ал. 2 ЗС са отхвърлени, тъй като Ю. и Н. П. ползват реално съсобствения УПИ *-* в кв. 151.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените инцидентни установителни искове в първоначално заявения обем на правата, тъй като същите не са били надлежно изменени. Установил е обем на правата на ищците по този иск: 1/3 идеална част от процесния имот, който съвпада с твърденията на касаторите – ответници по този иск.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение в частта, с която е въззивният съд се е произнесъл по предявените срещу касаторите инцидентни установителни искове за установяване принадлежността на правото на собственост на Р. Р., С. Н. и В. Н. общо върху 1/3 идеална част от дворното място, предвид наличието на съвпадащи волеизявления на страните за този обем права в съсобствеността. По отношение на описаната 1/3 идеална част е липсвал правен спор, тъй като нейната принадлежност не е оспорена от ответниците по тези искове Ю. Д. П. и Н. Х. П..

Обжалваното въззивно решение е недопустимо в описаната част, поради липсата на правен интерес за ищците от предявените искове.

Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца. Когато ищецът притежава идеална част от недвижим имот, той има правен интерес от положителния установителен иск за собственост само ако ответникът претендира, респективно има титул за собственост на същия имот в обем, който засяга правата на ищеца.

От твърденията и становищата на страните е видно, че правото на собственост на ищците за 1/3 ид. ч. от процесния имот не се оспорва от ответниците - те претендират да са собственици също на 1/3 ид. ч. на основание сделка, т. е. за получената по наследство от ищците 1/3 ид. ч. липсва конкуренция помежду им, съответно липсва и правен спор. Затова, за ищците липсва правен интерес да установяват по отношение на ответниците правото си на собственост за 1/3 ид. ч., която са наследили и за която правото им не се оспорва. В настоящата хипотеза не се твърди преди завеждане на исковата молба от страна на ответниците да са обективирани действия, с които отричат или поставят под съмнение правото на собственост на ищците.

Предвид горното предявените инцидентни установителни искове са недопустими поради липса на правен интерес за установяване принадлежността на правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния имот. Такъв интерес е съществувал в частта, с която ищците са претендирали права над 2/6 ид. ч. до заявения размер от 3/6 ид. ч., в която исковете са отхвърлени и решението е влязло в сила.

При касационното отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК и съгласно чл. 293, ал. 4, предл. 2 вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване в частта за уважаване на инцидентните установителни искове по отношение на 1/3 ид. ч. или 2/6 ид. ч. от процесния имот, а производството по делото – на прекратяване в описаната част.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответниците по жалба трябва да заплатят на касаторите направените разноски, които за всички инстанции възлизат на 2 978 лв. или 1 522,63 евро /за първоинстанционното производство-1 668 лв. и за касационното – 1 310 лв.; за въззивното производство адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 173 от 24.07.2024 г. по в. гр. д. № 112/2024 г. по описа на Шуменски окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение по предявените инцидентни установителни искове, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, че Р. Р., С. Н. и В. Н. са собственици въз основа на наследяване на общо 2/6 ид. части (при квоти 1/6 ид. ч. за В. Р. Н. и по 1/12 ид. ч. за Р. Д. Р. и С. И. Н.) от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в описаната ЧАСТ.

В останалата ЧАСТ, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ответниците Р. Р., С. Н. и В. Н. инцидентни установителни искове за собственост по отношение на процесния имот в размера над 2/6 ид. части до 3/6 ид. части, решението е влязло в сила.

Осъжда Р. Р., С. Н., и двамата с адрес: [населено място], [улица], и В. Н. с адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 4, ап. 83, да заплатят на Ю. Д. П. и Н. Х. П. от [населено място], [улица], сумата 1 522,63 евро /хиляда петстотин двадесет и две евро шестдесет и три евроцента/, представляваща направени разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: