Оправдаване за кражба поради недопустими доказателства и нарушено право на защита

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 466

Гр. София, 03 ноември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора С. М., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 631 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Стара Загора против нова въззивна присъда от 16.04.2025 г., постановена по внохд № 1254/2024 г. от ОС – Стара Загора.

В протеста и допълнението към него се заявяват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложена е фактология, която според прокурора установявала несъмнено авторството на инкриминираното деяние, но извършeният от съда доказателствен анализ бил превратен поради липсата на съвкупна преценка на събраните доказателства. Твърди се, че безкритично са възприети обясненията на подсъдимия и казаното от съжителстващата с него свид. П., а са игнорирани и неправилно интерпретирани обвинителните доказателства в показанията на свидетелите Г. (предоставил данни, известни по оперативен път), К. (полицейски служител, присъствал при търсене на вещите), М. и Н. (поемни лица при извършен оглед на местопроизшествие), както и протокол за доброволно предаване и експертните заключения на техническа и видеотехническа експертизи, установяващи сходство на подсъдимия и предадените от него вещи със заснетите на местопроизшествието лице и предмети. Акцентирано е на обстоятелството, че подсъдимият сам е отвел полицейските служители до мястото на намиране на част от инкриминираните вещи, което не можело да се установи чрез протокола за оглед, тъй като същият не следва да се приравнява на такъв за следствен експеримент. Обясненията на подс. Т. не давали основание за извършването на такъв, тъй като били дадени в хода на оперативни беседи и разследващият орган не е имал друг процесуален способ да скрепи факта на намиране на вещите, освен чрез съставените протоколи за оглед и доброволно предаване. По този начин в случая било налице съчетаване на оперативно -издирвателна и процесуална дейност. Следвало да се отчете и хронологията на извършените действия, сочеща причината за отиването на подсъдимия и полицейските служители на мястото на намиране на части от процесната кафемашина – на междуселски път между селата Сулица и Лозен.

Неправилната оценка на доказателствения материал според прокурора е довела и до неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на подс. Т., поради което се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура поддържа протеста и изложените в него доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал, резултирало в извод за недоказаност на обвинението. Счита, че факта за посоченото от подсъдимия местонахождение на изхвърлените вещи се установява от показанията на присъствалите при огледа поемни лица и полицейския служител К. К..

Подсъдимият С. И. Т. и защитникът му заявяват становище за правилност на атакуваната присъда и молят протестът да бъде оставен без уважение. Считат, че са били обсъдени всички доказателства по делото и съдът аргументирано е стигнал до извода за негодността им да установят авторството на престъплението. Поради това в последната си дума подсъдимият отново заявява невиновността си по повдигнатото обвинение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 92 от 27.09.2024 г. по нохд № 1707/2023 г. на РС – Стара Загора подсъдимият С. И. Т. е признат за виновен за това, че на 12.12.2022 г. в с. Елхово, общ. Стара Загора чрез използване на технически средства и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – монетник и метална каса на машина за кафе „Зануси“, на обща стойност 253.34 лв., собственост на „В. Г.“ ЕООД, от владението на Д. Н. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл.304 НПК е оправдан по първоначалното обвинение да е отнел и парична сума в размер на 230 лв.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подс. Т. като общо такова по нчд № 219/21 г. по описа на ОС- Пазарджик.

Цялостен въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирана жалба от защитника на подсъдимия Т.. С атакуваната понастоящем нова присъда от 16.04.2025 г. на ОС – Стара Загора по внохд № 1254/24 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт в осъдителната му част, както и относно приложението на чл.68, ал.1 от НК, като подсъдимият е изцяло оправдан по обвинението за престъпление по 195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК.

По доводите за допуснато процесуално нарушение:

Необходимо е да се уточни най-напред, че макар оплакванията в протеста да са отнесени към касационните основания, част от тях по същността си граничат с неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт. Такива по същество са аргументите, изразяващи несъгласие с дадената оценка на част от свидетелските показания и на експертното заключение (интерпретирани в протеста като подкрепящи обвинителната теза), а също и с извършената преценка на дадените от подсъдимия обяснения. С предложения в протеста доказателствен прочит по същество се оспорва и се иска недопустима подмяна на вътрешното убеждение на съда, а намесата на касационната инстанция в него е възможна само при констатация за неправилен подход при изграждането му. Поради това обсъждането на сочените пропуски в доказателствената дейност следва да се направи единствено на плоскостта на доводите за неизвършен от въззивната инстанция пълноценен доказателствен анализ съобразно действителното съдържание на годните доказателствени източници, с което да е постигнато прецизно и пълно изясняване на значимата за предмета на делото фактология.

Така преценени оплакванията в протеста не могат да се счетат за основателни. За да извърши цялостен и ефективен контрол върху атакуваната присъда в съответствие с правомощията си, съдът е провел допълнително съдебно следствие, като е изслушал обяснения на подсъдимия и е назначил техническа експертиза за изясняване на част от спорните въпроси по делото, касаещи идентичността на заснетите с предадените от Т. вещи, както и индивидуализиращите белези на заснетото лице от камери в близост до процесната кафемашина. Последващото задълбочено обсъждане на целия доказателствен материал в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК е надлежно обективирано в изложените мотиви към присъдата. От фактическа страна те се свеждат до приетото взломяване на инкриминираната вендинг машина за кафе в с. Елхово, обл. Стара Загора на 12.12.2022 г. по описания от обвинението начин – чрез употреба на техническо средство за разбиване на вратата й, установяващо се категорично от показанията на свид. Д. М., протокол за оглед на местопроизшествие и експертно изследване на представени записи от камери за видеонаблюдение, както и последващо откриване на липсващи части - метална каса и монетник извън селото. Въззивната инстанция е приела различни фактически положения единствено относно авторството на деянието, като е достигнала до извода, че в случая не е установено по изискуемия несъмнен начин именно подсъдимият Т. да е съпричастен към отнемането на вещите. Изложените в тази насока съображения са ясни и подробни, като логически последователно и коректно проследяват всички извършени процесуално-следствени действия на различните етапи от наказателното производство. Тяхната значимост не е пренебрегната, както се твърди в протеста, а дадената им оценка е професионално издържана и вярна съобразно действителния им смисъл, като в съответствие с правомощията си съдът е посочил и доказателствената им стойност, което е позволило формирането на аргументиран краен извод за недоказаност на обвинението спрямо подс. Т.. Той несъмнено е имал качеството на заподозрян още от момента на установяване на кражбата и полицейския преглед на записи от монтираните в близост до мястото на произшествието и околните села камери за видеонаблюдение. Те са заснели лице с поставена на главата черна найлонова торба с червено-бели ивици и синьо-жълти гумени ръкавици на ръцете, извършващо действия при машината, както и движението на лек автомобил – бял на цвят с черен таван, но без повече индивидуализиращи белези, който да позволят категоричен извод за идентичността му с управлявания от подсъдимия л.а. „***“ [рег.номер на МПС] . Експертните заключения, изследващи предоставените записи не са установили достатъчно белези и на заснетото лице и обяснимо не са могли да послужат за извод относно авторството на деянието.

Именно поради изначалната насоченост на оперативните действия по разследването е бил посетен дома на подсъдимия и свидетелката В. П. в [населено място], а впоследствие той е отведен в полицейското управление в [населено място], където с него е проведена беседа във връзка с разбитата кафемашина. Предаването веднага след това на инструменти от гаража на къщата им, с които според обвинителната теза, е било извършено деянието и поставянето им в найлонова торба, сходна с възприетата върху главата на дееца, е документално оформено като сторено по инициатива на подсъдимия и свид. П. и не е скрепено със съдебна санкция. В рамките на тези действия Т. не е бил задържан, но са му били поставяни въпроси по инкриминирания повод, на които е отговорял при отвеждането му в полицейското управление. За приобщените по делото вещи у него изначално е липсвало намерение за предаването им, като връзката им с деянието, както и признанието на подсъдимия и готовността му да покаже мястото на изхвърляне на част от инкриминираните вещи, се твърди да е била заявена пред свидетелите С. Г. и П. Г.. Последният е извършил действие по разследването – съставил протокол за оглед на местопроизшествие и без съмнение не би могъл да има качеството свидетел, за което въззивният съд основателно е отправил критика към първата инстанция, позовала се неколкократно на негови показания. Идентично крайно становище, макар и по различни съображения (с оглед междувременно настъпилата промяна в чл.118, ал.2 НПК – ДВ, бр.18/01.03.2024 г.) е застъпено и относно показанията на свидетеля С. Г. – полицейски служител, посетил дома на подсъдимия, отвел го в полицейското управление, а впоследствие и иззел вещи от дома му. Без никакво значение е соченото в протеста обстоятелство, че към този момент подсъдимият не е бил задържан и се е прибрал в дома си, а на другия ден е отвел полицейските служители извън селото. Същественото е, че в рамките на извършеното с него беседване е бил заподозрян и не е спазено правото му на защита, включващо не само осигуряването на защитник, но и указване на възможността да не се самоуличава, съобразно изискванията за справедлив съдебен процес, заложени в Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Именно поради това и законосъобразно в съответствие с утвърдената съдебна практика (тази на ЕСПЧ, както и множество решения на ВКС, като например Р № 352/14.07.2025 г. по кнд № 301/25 г., Р № 349/10.07.2025 г. по кнд № 486/2025 г., І НО на ВКС) второинстанционният съд е изключил обсъдените свидетелски показания в частта им, установяваща сторено извънсъдебно признание от подсъдимия. В обясненията си впоследствие той отрича съпричастността си към деянието и сочи, че първоначално я е заявил само като вероятност да е извършил кражбата поради липсата на спомен. В този смисъл са и показанията на свидетелката В. П., чиято възможна заинтересованост с оглед близките отношения с подсъдимия не е останала неотчетена от съда, но поради логичността им и липсата на оборващи ги доказателства, мотивирано са счетени за достоверни и опровергаващи както доброволното предаване на предмети от дома на подсъдимия, така и отвеждането на полицейските служители до мястото на намиране на части от машината.

Независимо от опорочената процедура за изземване на инструменти, найлонова торба, ръкавици, дрехи от дома на подсъдимия и направеното поради това изрично уточнение, че същите не биха могли да се третират като годни веществени доказателства, в съдебния акт е намерило място и обсъждането им с оглед позоваването на обвинението на тях. Изложените в пълнота съображения (на л.10 от мотивите на присъдата) за липсата на каквито и да е констатирани по тях следи при извършения им оглед, позволяващи извод за употребата им по време на престъплението са напълно споделяеми и не е необходимо преповтарянето им. Доколкото в протеста обаче се настоява за установено по експертен път чрез назначената видеотехническа експертиза сходство на тези вещи със заснетите такива, следва да се акцентира на отразената в заключението констатация за невъзможност да се определят частни признаци на последните, като сравнителното им изследване позволява единствено извод за обща групова принадлежност по вид, форма, цвят и размери. Освен това самото естество на намерените у подсъдимия предмети - ножица за рязане на арматура, шило, ръкавици и рекламна черна найлонова торба с бели и червени ивици, както и тъмно сини яке и панталон, сочи, че са от рода на заснетите на дееца, но същите биха могли да се намират не само в неговия дом. Притежанието им в случая е логично обяснено от подсъдимия и свид. П. с ремонт на къщата им. По аналогичен начин е обсъден и експертният извод само за сходство по ръст на заснетото от камерите лице с подсъдимия, поради което правилно е счетено, че същият не би могъл да бъде надеждна доказателствена основа на обвинението срещу Т., както е счел и съдът.

В най-голяма степен оплакванията в протеста касаят отказа на въззивния съд да приеме подсъдимия за автор на престъплението въз основа на изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, при което процесуално-следствено действие са открити части от разбитата кафемашина. Всъщност това действие според прокурора е обвързано от изявлението на подсъдимия пред полицейските служители, че ще покаже мястото, на което е изхвърлил вещите, но обективирането му не би могло да е в изготвения протокол, а единствено в такъв за следствен експеримент, който не е бил извършен при липсата на дадени по съответния процесуален ред обяснения, които да бъдат обект на проверка. С така застъпената в протеста теза на първо място не се държи сметка, че по същността си соченото като извършено и отразено в протокола действие е с характер именно на следствен експеримент, при който се оглежда посочено от подсъдимия място и се намират вещи, относими към извършеното деяние. Отделно от това очевидно се изразява съгласие с тезата на съда, че съобщената от подсъдимия информация в рамките на беседа не може да се ползва за извършване на следствен експеримент, и това е така, тъй като същият няма повдигнато обвинение, разяснени права и защитник и не би следвало да се самоуличава чрез недопустимо заобикаляне на процесуалния ред за депозиране на обяснения. Точно поради идентични съображения същата тази информация не би следвало валидно да се извлече и от показанията на свидетелите, провели беседа. Самото намиране на вещите при извършен оглед на описаната местност извън населеното място и описването им в съответен протокол не е процесуално недопустимо. Когато е извършено съобразно правилата на НПК, то би могло да способства за приобщаването на веществените доказателства и да е годна основа за следващи действия по установяване на евентуални следи по тях и изясняване на връзката им с престъплението, но то не замества липсващото процесуално годното установяване на факта как вещите са се озовали на мястото на откриването им, а още по-малко на изявлението на подсъдимия за тяхното изхвърляне от него. Последното е направено пред полицейските служители в рамките на беседа и няма доказателствена стойност, а поемните лица в огледа в конкретния случай са извикани за извършването му, но са пристигнали в края на действието – едва при намиране на вещите, и не са възприели негови изявления извън процеса, нито узнали за това по друг повод. Изводите в тази насока съдът е извел след пълен доказателствен анализ при детайлно изследване на свидетелските показания, които е обсъдил подробно и коректно в съответствие с действителния им смисъл. Показанията на свидетелите Т. М. и С. Н. (поемни лица при огледа на местопроизшествие) са приети за противоречиви по съществения въпрос дали са възприели именно подсъдимият да е показал на полицейските служители вещите, като изрично е посочено защото не се приема това да е така, а именно поради това, че и двамата свидетели били извикани след като вещите вече са били намерени. За този си извод съдът се е позовал и на свидетеля К. К. – полицейски служител, чието участие в процесуално-следственото действие е установено, макар и не чрез отразеното в протокола за оглед, като невъзможността чрез неговите показания да се установи оказано от подсъдимия съдействие произтича също от естеството им на производни по въпроса на тези на свидетелите Г. и Г., които са недопустими.

На довода, че единствено възможен източник на информация за мястото, на което са намерени вещите, би могъл да е само подсъдимият и поради това този факт следва да се счете за доказан именно на това основание е достатъчно да се посочи, че действително в рамките на оперативната работа е възможно да се установи местонахождението на свързани с престъплението вещи, но връзката им с автора на престъплението следва да се установи чрез допустими и годни доказателствени средства, сред които не е непременно изявление на дееца. В тази насока съдът е отговорил ясно в мотивите на акта си, коментирайки причината за несъмнено установеното присъствие на подсъдимия при извършване на огледа като подлежащо на доказване от обвинението, а не от него и защитата му. Поради това липсата на обяснение по делото как полицейските служители са се озовали на мястото на изхвърляне на вещите, нито води до единствено възможния извод, че подсъдимият е съдействал за това, нито замества липсващото надлежно доказване на този факт.

От друга страна позоваването на огледния протокол съдът е приел за допустимо само относно факта на намирането на вещите, като очевидно коментарът му за липсата на валидно отразено участие на подсъдимия в действието е останал неразбран относно действително вложения смисъл – че то е принципно допустимо и подлежи на протоколиране на основание чл.129, ал.2 от НПК, без това да означава пренебрегване на останалите изискуеми, но неизпълнени в конкретния случай процесуални изисквания, охраняващи правата на подсъдимия. С решаващо значение за пълната ирелевантност на неговите изявления пред полицейските служители в конкретната ситуация е не липсата на негов подпис в протокола за оглед, (както очевидно са разчетени съдебните мотиви), а изначалното предприемане на действия по разследването с участието на заподозряно лице без спазване на правата му.

Изложеното позволява в обобщение касационната инстанция да приеме, че при извършената от въззивния съд проверка на постановената осъдителна присъда не е допуснато процесуално нарушение, касаещо надлежното изясняване на правнозначимия факт за съпричастността на подсъдимия към извършената кражба, а крайният извод, че фактическите изводи в тази насока на първата инстанция не са обезпечени с годни доказателствени източници, е убедително защитен. В резултат именно на положени дължими процесуални усилия за изясняване в пълнота на значимите факти по делото и пълноценно извършен собствен доказателствен анализ, позволяващ проследяване пътя за формиране на вътрешното съдийско убеждение, при правилно приложение на закона е постановена и новата оправдателна присъда спрямо подсъдимия.

По изложените съображения касационната инстанция не се съгласи със сочените от прокурора доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това неправилност в приложението на закона, което налага атакуваният въззивен акт да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Окръжен съд – Стара Загора № 16 от 16.04.2025 г., постановена по внохд № 1254/2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.