Приспадане на предварително задържане при чуждестранна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 511

София, 24.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Надежда Трифонова

2. Иван Стойчев

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 881 за 2025 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. М., чрез защитника му адвокат В. Р. В., за възобновяване на наказателното производство по ч.н.д. № 1813/2024 г., по описа на Варненския окръжен съд и отмяна на решение № 68 от 04.03.2025 г. в частта, с която на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС неправилно е приспаднато само част предварителното задържане на осъдения.

В искането за възобновяване осъденият навежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като не били зачетени всички негови предварителни задържания преди да бъде приведено наказанието от две години лишаване от свобода в полски затвор. Молителят счита, че задържането под стража, наложено от български съд по екстрадиционно производство за периода от 20.03.2023 г. до 31.05.2023 г., както и задържането му от австрийски съд за предаване на полските власти от 15.02.2024 г. до 28.03.2024 г. не били зачетени с решението на Варненския окръжен съд, което нарушава закона. Развива искане за зачитане на 71 дни на територията на Република България и на 42 дни за задържането му в затвора в гр. Айзенщат, Република Австрия.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения адвокат В. Р. В. поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не взема становище в съдебно заседание.

Представителят на Върховната прокуратура счита искането за основателно и предлага да бъде уважено.

Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилото искане за възобновяване, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С решение № 68 от 04.03.2025 г. по ч.н.д. № 1813/2024 г. Варненският окръжен съд признал, на основание чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, присъда от 23.04.2015 г. (сигнатура ІІ К 68/15) на Районния съд в гр. Гожув Велкополски, Република Полша, с която молителят и български гражданин С. С. М. (с променено фамилно име от А.) бил признат за виновен в извършено престъпление, съответно на чл. 155, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 26 от българския НК и за което му било наложено наказание от 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съдът зачел, на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за изтърпяно наказание 287 дни лишаване от свобода до фактическото предаване на осъдения на българските власти на 26.11.2024 г.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.03.2025 г.

Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, предвиден в чл. 419 от НПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.

За изтърпяване на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено от районния съд в гр. Гожув Велкополски, чиято присъда е призната за изпълнение от Варненския окръжен съд, не са зачетени два периода на задържане под стража, осъществени преди осъденият М. да бъде приведен в затвора в гр. Илава, Република Полша. По делото са налице данни, че спрямо молителя Русенският окръжен съд е провел производство по европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена от полските власти и с определение № 135 от 23.03.2023 г. по ч.н.д. № 269/2023 г. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която по-късно, на 03.04.2023 г., била изменена в парична гаранция. Фактическото задържане на осъдения М. е от 20.03.2023 г., видно от констатацията в постановление на Районния съд в гр. Гожув Велкополски от 13.08.2024 г. (сигнатура ІХ Ко 2330/24 – ІІ К 68/15) - л. 22-23 от н.д. В постановлението на полските власти обаче неправилно е прието, че задържането под стража е продължило до 30.05.2023 г., тъй като тогава е постановено Решение № 109/30.05.2023 г. по ч.н.д. 270/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е отказано изпълнение по ЕЗА и мярката за неотклонение парична гаранция е изменена в подписка. Следователно, неправилно при изпълнение на наказанието на осъдения М. не са зачетени 14 дни задържане под стража на територията на нашата страна. Претендирания от осъдения за приспадане период на задържане до 71 дни е неоснователен.

По-късно, през 2024 г., при транзитно преминаване през Република Австрия молителят бил задържан, на основание постъпила ЕЗА от полската държава и по време на разглеждане на екстрадиционното производство от съда в гр. Айзенщат бил държан под стража от 16.02.2024 г. и приведен в затвора в същия град, с цел предаване. Екстрадиционното производство е проведено в с.з. на 06.03.2024 г. и на 21.03.2024 г. (Решение на съда в гр. Айзенщат от 21.03.2024 г. (сигнатура 35 НR 22/24y) - л. 139-141 от ч.н.д. № 1813/24 г. на ОС-Варна (непреведено) и препис от същото с превод – л. 25-30 от н.д.). От задържането под стража в австрийски затвор на 16.02.2024 г. до предаването на осъдения М. на полските власти с начало на наказанието от 28.03.2024 г. в затвора в гр. Илава, Полша не са зачетени 42 дни.

При така изложените констатации ВКС намира, че в производството по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Варненският окръжен съд е пропуснал да зачете предварителното задържане на осъдения М. в размер на 14 дни на територията на Република България и в размер на 42 дни на територията на Република Австрия, или общо в размер на 56 дни, през които е бил задържан под стража. При изпълнение на наказанието от две години лишаване от свобода по приетата за изпълнение присъда на Република Полша следва да бъде зачетен този период на задържане, като един ден задържане под стража да се счита за един ден лишаване от свобода.

Допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК от окръжния съд налага необходимост от възобновяване на наказателното производство. Доколкото основанието за възобновяване е в полза на осъдения, нарушението на материалния закон може да бъде отстранено от касационната инстанция с настоящото решение.

Воден от изложените съображения съдебният състав прие искането за възобновяване за основателно, поради което следва да възобнови приключилото наказателно производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, да измени решението на Варненския окръжен съд и да признае при изпълнение на наказанието лишаване от свобода допълнително още 56 дни задържане под стража.

Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК .

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по ч.н.д. № 1813/ 2024 г., по описа на Варненския окръжен съд.

ИЗМЕНЯ решение № 68 от 04.03.2025 г. по ч.н.д. № 1813/ 2024 г. на Варненския окръжен съд, като ЗАЧИТА при изпълнение на наказанието от две години лишаване от свобода по приетата за изпълнение присъда от 23.04.2015 г. (сигнатура ІІ К 68/15) на Районния съд в гр. Гожув Велкополски, Република Полша, задържането под стража на осъдения С. С. М. (с променено фамилно име от А.) в размер на 56 (петдесет и шест) дни, като един ден задържане под стража се счита за един ден лишаване от свобода.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.