Обезщетение за пропусната издръжка от болница при смърт на родител

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

София, 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4916 по описа за 2022 година.
Производството е по чл. 250 ГПК.

Образувано е по подадена от касатора-ищец Д. Д. Т., чрез адв. Д. Г. К., молба вх. № 12127/10. 07. 2024 г. за допълване на решение № 446 от 04. 07. 2024 г. по гр. д. № 4916/2022 г. на ВКС, 1 г.о., чрез произнасяне по касационната жалба на Д. Д. Т. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен предявеният от същия против „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 1250 лв. (частична претенция от 6500 лв.) обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищецът би получил от майка си в периода 30. 06. 2017 г. – 13. 11. 2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Със становище вх. № 13801/7. 08. 2024 г., подадено от ответника по иска „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, чрез адв. С. Д., са развити съображения за недопустимост на касационната жалба на Д. Д. Т. срещу въззивното решение в частта по предявения от същия частичния иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, с оглед цената на частичния иск и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата по чл. 250 ГПК е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, срещу непълно съдебно решение. В мотивите към решението по чл. 290 ГПК и в самото решение (диспозитива) липсва произнасяне по касационната жалба на Д. Д. Т. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща предявения от Д. Д. Т. срещу болницата частичен иск по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1250 лв., въпреки че с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2291 от 24. 07. 2023 г. по гр. д. № 4916/2022 г. на ВКС, 1 г.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и в тази част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 269, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 236, ал. 2 ГПК, обсъден в основното решение.

По допустимостта и основателността на касационната жалба на Д. Д. Т. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща предявения от Д. Д. Т. против „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 1250 лв. (частична претенция от 6500 лв.) обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищецът би получил от майка си в периода 30. 06. 2017 г. – 13. 11. 2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане, настоящият състав намира следното:

Неоснователно е възражението на ответника в отговора на молбата по чл. 250 ГПК за недопустимост на касационната жалба на ищеца Д. Т. срещу въззивното решение в посочената част, с оглед цената на частичния иск за имуществени вреди и разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Когато с една искова молба са предявени за общо разглеждане няколко обективно кумулативно съединени иска с правни основания чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за вреди, за които се твърди да са причинени от осъществяването на един и същ фактически състав по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и които искове са отхвърлени поради липса на някой от общите елементи от пораждащия деликтната отговорност на ответника фактически състав (противоправно деяние, вина, възлагане на работа във връзка с която е причинена вредата), подадената касационна жалба срещу въззивното решение е допустима изцяло, включително и в частта й касаеща съединените искове с цена под 5000 лв. Това е така, защото пренесеният пред касационната инстанция спор касае основанието на всички претенции и само при наличие на виновно противоправно поведение от прекия причинител, комуто е възложена работа от ответника по иска по чл. 49 ЗЗД, е необходимо извършване на преценката дали установеното виновно и противоправно поведение е увреждащо, налице ли е причинно-следствена връзка между същото и вредите и размер на вредите. В противен случай се открива възможността за постигане на резултат, при който с решения, постановени в едно исково производство, между едни и същи страни, по искове за обезщетения, основани на идентична група факти (противоправно поведение, вина, възлагане на работа, при или по повод извършването на която се твърди да е причинено увреждането) ще се формира сила на пресъдено нещо по осъществяването на правопораждащите всички претенции идентична група факти, която ще е в противоположен смисъл.

Разгледана по същество, касационната жалба на Д. Т. срещу въззивното решение в коментираната по-горе част е основателна. Налице са предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на болницата за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от смъртта на майка му. На обезщетяване по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД подлежат всички имуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането - както претърпени загуби, така и пропуснати ползи. Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, всеки родител дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималният размер на издръжката не може да е по-нисък от 1/4 от минималната работна заплата. През 2017 г. минималната работна заплата е 460 лв., а минималната месечна издръжка – 115 лв. През 2018 г. минималната работна заплата е 510 лв., а минималната месечна издръжка – 127, 50 лв. През 2019 г. минималната работна заплата е 560 лв., а минималната месечна издръжка – 140 лв. Ищецът претендира, за периода 1. 07. 2017 г. – 13.11. 2019 г., т.е. за 28, 5 месеца, обезщетение в размер на 1250 лв. (частичен иск от 6500 лв.), т.е. по 43, 86 лв. месечно, поради което частичният иск е основателен за целия предявен размер от 1250 лв. Следва да се уважи и претенцията по чл. 84, ал. 3 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта отхвърляща частичния иск на Д. Т. срещу „МБАЛ за женско здраве – Надежда“ ООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вместо което бъде постановено друго, с което този иск бъде уважен за пълния заявен размер от 1250 лв., ведно със законната лихва от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1100 от 26. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 331/2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, и потвърденото с него решение № 266165 от 20. 10. 2021 г. по гр. д. № 14886/2019 г. на СГС, I ГО, 6 с-в, в частта , с която е отхвърлен предявеният от Д. Д. Т. против „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на сумата 1250 лв. (частична претенция от 6500 лв.) обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищецът би получил от майка си в периода 30. 06. 2017 г. – 13. 11. 2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „МБАЛ за женско здраве Надежда“ ООД, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на Д. Д. Т. сумата 1250 лв. (частична претенция от 6500 лв.) обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Б. Д. Т., настъпила на 30. 06. 2017 г., представляващи пропуснати ползи от издръжката, която ищецът би получил от майка си в периода 30. 06. 2017 г. – 13. 11. 2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30. 06. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: