Контрол на гражданския съд върху актове за трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1258 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Шянгюл А. Х., К. Р. А. и А. Р. А. срещу решение № 219 от 22.12.2023 г. по в. гр. дело № 445/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 999 от 14.08.2023 г. по гр. дeло № 101/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Транс логистик 1“ ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на всеки един от ищците, на сумата 25 000 лв., съставляваща част от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на техния наследодател Р. А. Х., починал на 08.08.2019 г., в резултат от злополука, приета за трудова с разпореждане № 5104-03-48 от 02.10.2020 г. на длъжностно лице в Националния Осигурителен Институт (НОИ), Териториално поделение – [населено място], ведно със законните лихви, считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ищците - НОИ и Р. Й. И., действаща като ЕТ "Д-р Р. И.-амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Медика 55", [населено място].

Касаторите - ищци твърдят, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и незавършването на регламентираното в тези норми административно производство с влязъл в сила административен акт, респективно постановяването на такъв, не могат да се санират или заместват от съда в исковото производство по иск по чл. 200, ал. 1 КТ. Сочат, че наличието на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е задължителна предпоставка за уважаването на иск по чл. 200, ал. 1 КТ, като евентуално висящо административно производство, образувано по реда на чл. 60, ал. 4 КСО се явява преюдициално за исковия процес, а подобна хипотеза е основание за спиране на последния на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Навеждат също, че въззивният съд се е произнесъл по недопустимо възражение за косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, неправилно приемайки, че решението на ТЕЛК, въз основа на което е постановено разпореждането за трудовата злополука, е невалиден административен акт. Считат, че при извеждането на този извод е извършено произволно и неправилно тълкуване на относимите към трудовата злополука разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Поддържат, че е недопустим косвен съдебен контрол на влязло в сила разпореждане на НОИ за определяне на злополуката като трудова, в хипотезата, в която такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (работодателя). Ищците навеждат оплакване, че макар въззивният съд да е провел съдебен контрол на двата оспорени индивидуални административни акта, в решението си е пропуснал да ги прогласи за нищожни. Молят атакуваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - „Транс логистик 1“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.

Третото лице - помагач на страната на ищците - НОИ подава писмен отговор в срок, в който застъпва становище за основателност на касационната жалба по изложените от ищците съображения. Допълнително излага съображения и за материална законосъобразност на разпореждането за признаване на процесното заболяване за трудова злополука, поддържайки, че нормата на чл. 73, ал. 2 НМЕ противоречи на нормата на чл. 55 КСО, стеснявайки недопустимо приложното поле на последната, която е материалноправна норма от по-висок ранг, поради което първата не следва да се прилага.

Третото лице – помагач на страната на ищците - Р. Й. И., действаща като ЕТ "Д-р Р. И.-амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Медика 55" не подава отговор на касационната жалба.

С определение № 2 от 02.01. 2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правния въпрос за съдържанието на съдебния контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК на валидността и законосъобразността на индивидуални административни актове в исков процес по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. По този правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 134/28.01.2019 г. по гр.д. № 3090/2017 г. на ВКС, II г.о., решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на ВКС, III г.о., решение № 500/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 50255/17.01.2023 г. по гр. д. № 649/2022 г. на ВКС, III г.о., решение № 50023/09.03.2023 г. по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о. и др., според която при упражняването на инцидентен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да съобрази наведено възражение за нищожност на индивидуалния административен акт, като ако приеме, че той е нищожен, следва да не зачете претендираните въз основа на него правни последици. Тази преценка гражданският съд е компетентен да извърши независимо дали актът подлежи или не подлежи на съдебен контрол. Единственото изключение от това правило е разпоредбата на чл. 302 ГПК, засягаща хипотезата, при която е формирана сила на пресъдено нещо по решение на административния съд относно въпроса за неговата валидност. Когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, инцидентното произнасяне на гражданския съд по материалната му законосъобразност (унищожаемост) е недопустимо.

По съществото на касационната жалба:

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 08. 08. 2019 г., от която е настъпила смъртта на наследодателя на страните - Р. А. Х..

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците са наследници по закон, съответно съпруга и низходящи, на Р. А. Х., починал на 08.08.2019 г., както и че същият е бил в трудово правоотношение с ответника „Транс логистик 1“ ЕООД, като е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Счел е, че НОИ, ТП-Варна, е съставил протокол № 5101-03-183-11 от 12.05.2020 г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 08.08.2019 г. с Р. А. Х. на ГКПП "Дунав мост-Русе"-трасе "вход" за влизане в България, около 22. 40 ч. с последица от злополуката - смърт. Според мотивите му и цитираното в тях постановление на Окръжна прокуратура-Русе от 12.08.2019 г. по ДП № 89/2019 г., на 08.08.2019 г. на ГКПП "Дунав мост-Русе"-трасе "вход" за влизане в България се явил товарен автомобил камион "Скания", рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено ремарке, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Р. А. Х.; след приключване на съвместния румъно-български граничен контрол, водачът се отправил към кабината на товарния автомобил, за да продължи пътуването си, но преди да отвори вратата се свлякъл и паднал на земята; в 22. 50 ч. на мястото пристигнал медицински екип на ЦСПМ, който откарал Р. А. Х. в Спешно отделение на УМБАЛ "Канев" АД, [населено място], но въпреки предприетите реанимационни дейности, той починал. Решаващият съд е посочил, че в съставения лист за преглед на пациент е поставена диагноза "внезапна сърдечна смърт", а комисията, съставила горепосочения протокол, е намерила, че съобразно своята компетентност не може да вземе становище относно връзката между настъпилата смърт и извършваната от починалия работа и е предоставила събраните данни за вземане на решение от ТЕЛК. С експертно решение № 2229/25.06.2020 г., ТЕЛК към УМБАЛ "Света Марина" АД, [населено място], на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 НМЕ, е приела причинна връзка - трудова злополука с нетравматично увреждане, завършила с внезапна сърдечна смърт поради остро настъпила сърдечна тампонада от руптура на аневризма на лява камера при ИБС, при безсимптомно протекъл остър, установен при аутопсията вече като подостър, задносептален миокарден инфаркт, вследствие тромбоза на дясна коронарна артерия. ТЕЛК е посочила като рисков фактор - захарен диабет и условията на труд: стрес, произтичащ от пътно-транспортната обстановка на шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, пътувал до Холандия и Белгия на връщане в България, шум от работата на двигателя по време на движение и транспортни вибрации, без нарушения от работодателя по организацията на работа и от страна на пострадалия, при спазвани нормални условия на труд и почивки. Въз основа на горепосоченото експертно решение с разпореждане № 510403-48/02.10.2020 г. на НОИ, ТП-Варна, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх. № 5101-03-183/30.08.2019 г. от наследник на пострадалия Р. А. Х., е приета за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО.

Въззивният съд, е намерил за необходимо и е кредитирал заключението на медицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд, според което съгласно аутопсионния протокол Р. А. Х. е починал от руптура на долна стена на лява камера поради миокарден инфаркт, като благоприятстващи фактори за това са били дългогодишен захарен диабет и преживян вече инфаркт в същата зона. При аутопсията са установени умерена атеросклероза на коронарните съдове, имплантиран стент с атероматозна полиферация в стента. Съдебният експерт е посочил за главна причина за настъпване на сърдечно-съдовия инцидент дългогодишния захарен диабет, а стресът от работното място е счел, че не може да се причисли като утежняващ развитието на съдовия инцидент. Разсъждавал е, че вероятно процесът на боледуване е започнал няколко дни преди датата на заминаване от България, възможно е протичане на долен миокарден инфаркт без болка, само с вагални реакции - гадене, повръщане и болки в епигастриума, от каквито се е оплаквал починалия според фиша му от преглед на 24.07.2019 г., както и от ниско кръвно налягане, които симптоми в съвкупност са замаскирали клиниката на остър миокарден инфаркт и от общо практикуващият лекар, осъществил прегледа, е поставена диагноза „остър гастродуоденит, вомитус, хипотония“, с приложени натриеви соли и антиеметик.

Варненски апелативен съд е приел от правна страна, че съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Посочил е, че производството завършва с индивидуален административен акт - разпореждане за приемане или не на трудова злополука по чл. 60, ал. 1 КСО. Последният е документ с двойствено значение - от една страна е индивидуален административен акт, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт и елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Решаващият съд е съобразил, че работодателят, в качеството си на осигурител, е участник в административното производство по повод издаването на горецитираното разпореждане на НОИ от 02.10.2020 г. и на решението на ТЕЛК от 25.06.2020 г., но липсват доказателства той да е упражнил правото си на жалба в предвидените от закона срокове, ако и да се приеме, че е узнал за тях едва към датата на получаване на преписи от тези документи, приложени към изпратения му препис от искова молба по настоящото дело, получени на 15.02.2022 г.. В тази хипотеза е приел за недопустимо инцидентното произнасяне по законосъобразността на индивидуалните административни актове. Въпреки това, е заключил, че на основание чл. 17, ал. 2 ГПК може да се произнесе инцидентно по тяхната нищожност, каквито възражения е навел ответникът в отговора на исковата молба.

Въззивният съд е посочил, че в действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен административен акт, но е възприето разбирането, че за да се обяви административният акт за нищожен, е необходимо той да бъде засегнат от особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да породи целеното от издателя му правно действие. От общите изисквания за компетентност, форма, спазване на административно-производствените правила, материално-правните разпоредби и спазване целта на закона, нарушенията във формата могат да обосноват нищожност на административния акт, само когато са довели до липса на форма, а следователно и на волеизявление, съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело практически също до липса на волеизявление, нищожността поради нарушение на материално-правни разпоредби ще е налице при наличие на пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, или ако тя е тълкувана превратно, или когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един орган. Варненски апелативен съд е счел, че процесните индивидуални административни актове са издадени от материално и териториално компетентни органи по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО, НМЕ и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Приел е, че не обуславя липса на компетентност или нарушение на административно - производствените правила релевираното от ответника обстоятелство, че измежду членовете на ТЕЛК липсва специалист кардиолог. Посочил е, че съгласно разпоредбите на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от посочения правилник, ТЕЛК се откриват и се закриват със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, след съгласуване с министъра на здравеопазването, към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове и са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, в състава им се включват не по-малко от трима лекари, единият от които е председател, и се определят лекари-резервни членове, в съставите на ТЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, като е препоръчително лекарите от съставите на ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност по: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, нервни болести, неврохирургия, урология, медицинска онкология, очни болести, пневмология и фтизиатрия, психиатрия или педиатрия. Решаващият съд е приел също, че процесните актове не страдат от пороци във формата, които да водят практически до липса на волеизявление, вкл. решението на ТЕЛК е подписано от всички посочени в него членове на комисията, съгласно показанията им като свидетели пред първоинстанционния съд, а съгласно удостоверено от УМБАЛ "Света Марина"АД обстоятелство, членовете на ТЕЛК, издали посоченото решение, са с придобити медицински специалности съответно: ортопедия и травматология; психиатрия; вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия; вътрешни болести; нервни болести. Посочил е и че при съставянето им няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели практически до липса на волеизявление.

По възраженията за нарушение на материално - правни разпоредби, Варненски апелативен съд е заключил, че произнасянето на ТЕЛК е в съответствие с дадената й компетентност да установява причинната връзка между нетравматичното увреждане и настъпилата смърт по повод на трудова злополука, както и по наличието на причинна връзка между увреждането и условията на труд по време на злополуката. Посочил е, че в НМЕ е указано въз основа на какви данни ТЕЛК се произнася при определяне на злополука като трудова, както и кое не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, дефиниращ понятието "трудова злополука", а именно че съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Доколкото наследодателят на ищците е починал от настъпила сърдечна тампонада от руптура на долна стена на лява сърдечна камера в резултат от преживян долен миокарден инфаркт, провокиран от дългогодишния захарен диабет, от който е страдал, въззивният съд е счел, че се касае за заболяване, изрично изключено от внезапните увреждания по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО вр. с чл. 73, ал. 2 НМЕ. Затова, като е приел, че патологичното състояние, от което е починал наследодателят на ищците е внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, ТЕЛК е постановила акт, който е в радикално противоречие с чл. 73, ал. 2 НМЕ, което противоречие, решаващият съд е квалифицирал като обуславящо нищожността на акта поради високия интензитет на материално-правното нарушение. Тъй като разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО е акт, основан единствено на решението на ТЕЛК, т. е. на един невалиден административен акт, това обстоятелство според въззивния съд води и до неговата невалидност. Невалидността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, равнозначна на липса на призната от надлежния орган в нарочно регламентираното административно производство трудова злополука, е възприел като отсъствие на елемент от фактическия състав на субективното право по чл. 200, ал. 1 КТ, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Съобразно отговора на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в настоящия съдебен състав, приема, че извършената преценка за валидността на процесните решение на ТЕЛК от 25.06.2020 г. и разпореждане на НОИ от 02.10.2020 г., при която е прието, че нетравматичното увреждане на наследодателя на ищците, причинило неговата смърт, не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО вр. с чл. 73, ал. 2 НМЕ, по съществото си представлява преценка за законосъобразността на индивидуалните административни актове (материална законосъобразност), а не за тяхната нищожност. Контролът за материалната законосъобразност (унищожаемост) по смисъла на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК в процесния случай, в който актовете се противопоставят на работодателя, който би следвало да е участник в административното производство по издаването и обжалването им, е недопустим. Поради това, извършвайки косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за материалната законосъобразност на процесните административни актове, които е приел за влезли в сила, Варненски апелативен съд е допуснал нарушение на процесуалния закон.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е извършил пряк съдебен контрол на невлезли в сила индивидуални административни актове – процесните решение на ТЕЛК и разпореждане за трудовата злополука, без да има компетентност за това. Както правилно е съобразил апелативният съд в мотивите на атакувания съдебен акт, процесните решение на ТЕЛК от 25.06.2020 г. и разпореждане на НОИ от 02.10.2020 г. не са съобщени на ответника – работодател от компетентния административен орган, поради което не е започнал да тече законоустановеният 14 – дневен срок за тяхното обжалване. За първи път ответникът е узнал за горепосочените индивидуални административни актове, получавайки препис от исковата молба и приложенията към нея на 15.02.2022 г., и в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК е оспорил както тяхната нищожност, така и тяхната унищожаемост (материална законосъобразност). По този начин, доколкото не е налице надлежно връчване на индивидуалните административни актове на работодателя, т.е. те не са влезли в сила, следва да се приеме, че с отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът е упражнил правото си на жалба срещу тях, доколкото това е най-ранният момент, към който са налице доказателства, че работодателят е бил запознат със съдържанието на двата процесни административни акта. Приложеното известие за доставяне от Български пощи от 02.09.2020г. към материалите на първоинстанционното дело, следващо процесното решение на ТЕЛК от 25.06.2020 г., нито е получено по надлежния ред с удостоверяване на длъжността на лицето – получател, нито може да се приеме, че касае именно горепосоченото процесно решение на ТЕЛК, доколкото не е удостоверено каква е доставената пратка. При упражненото право на жалба на ответника срещу процесните индивидуални административни актове с отговора на исковата молба, което следва да се приеме по гореизложените причини за упражнено в рамките на законния 14 – дневен срок, компетентен да се произнесе по двете жалби е административният съд.

Като е иззел правомощията на компетентния административен орган и е упражнил пряк контрол върху невлезлите в сила процесни административни актове, неправилно квалифициран като косвен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, а. 2 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на въззивното решение, доколкото последното е постановено по искове по чл. 200, ал. 1 КТ, а не по обективираните в отговора на исковата молба жалби срещу горепосочените решение на ТЕЛК и разпореждане на НОИ, в която хипотеза въззивното решение би било недопустимо. Ето защо, последното следва да бъде отменено като неправилно и доколкото поради допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд с указания да изпрати жалбите на ответника срещу процесните решение на ТЕЛК от 25.06.2020 г. и разпореждане на НОИ от 02.10.2020 г., обективирани в отговора на исковата молба и подадени в рамките на срока за обжалване, на компетентния Варненски административен съд за разглеждането им по реда на АПК. В правомощията на административния съд е да прецени дали жалбите следва да бъдат разгледани след произнасяне на административния орган, посочен в чл. 112, ал. 1, т. 3 Закона за здравето – НЕЛК, досежно решението на ТЕЛК, и на административния орган, посочен в чл. 117, ал. 1 КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ (ТП – Варна), досежно разпореждането за признаване на процесната злополука за трудова. До приключване с влязъл в сила съдебен акт на административното производство пред компетентния административен съд по горепосочените жалби, въззивният съд следва да спре настоящото исково производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото по последното е от обуславящо значение има ли влязъл в сила акт за трудова злополука. При разглеждането по същество на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, в случай, че процесното разпореждане за признаване на процесната злополука за трудова влезе в сила, е недопустимо провеждането на съдебен контрол за неговата материална законосъобразност.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 219 от 22.12.2023 г. по в. гр. дело № 445/2023 г. на Варненски апелативен съд,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненски апелативен съд, който следва да изпълни горепосочените указания по приложението на процесуалния закон.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.