Задължение на въззивния съд при нередовна искова молба и неясен ищец

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60151

Гр.София, 15.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3877 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил и представляващ Областна администрация с административен център гр.Кюстендил, срещу решение №.5086/21.08.20 по г.д.№5165/19 на СГС, ІІ В състав, в частта, с което е обезсилено решение №.22959/25.01.19 по г.д.№.17962/17 на СРС, ГО, 87с., в частта му за осъждане на Агенцията по заетостта да плати на основание чл.59 ЗЗД на касатора 23108,64лв. разходи за охрана на имот публична държавна собственост за периода 1.04.12-12.03.15, ведно със законната лихва, считано от 28.09.16 до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и се моли за неговата отмяна.

Ответната страна Агенция по заетостта оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

С определение №.175/12.03.21 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за задълженията на въззивния съд при нередовна искова молба и евентуалното обезсилване на първоинстанционното решение.

С обжалваното решение е прието, че исковата молба е подадена от В. Т. Я. - Областен управител на Област Кюстендил с административен център гр.Кюстендил. Същевременно областните управители не разполагат с необходимата правосубектност, позволяваща им да участват самостоятелно, в това им качество, в граждански правоотношения - по силата на Закона за Администрацията областният управител на съответната област може да участва като страна в гражданския процес, но само в качеството си на представител на Областната администрация, съответно на държавата, при надлежно упълномощаване за последната - арг. от чл.27 ал.1 и сл. ГПК вр. с чл.26 ГПК. Намерено е, че в случая искът не е предявен от Областна администрация Кюстендил, а от името на самия областен управител. При тези обстоятелства е формиран извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима искова молба, постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество. Неговата дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор-и следователно той дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати /реш.531/12.12.11 по г.д.№.1536/10, ІV ГО, реш.№.315/23.06.11 по г.д.№.1591/10, ІV ГО, реш.№.128/29.04.11 по г.д.№.1356/09, ІV ГО, т.4 ТР 1/17.07.01 по тълк.д. №.1/00, ОСГК, обобщена и с т.5 ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК/.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че при констатация, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, въззивната инстанция не може веднага да пристъпи към обезсилването му. Тя следва първо да остави исковата молба без движение и едва след евентуално безрезултатно изтичане на дадения срок за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовността, да обезсили решението и прекрати производството по делото. В разглежданата хипотеза СГС е намерил, че не е налице надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца – доколкото е възприел като такъв самият областен управител на Област Кюстендил, а не Областната Администрация като юридическо лице, представлявано от него. Същевременно, с оглед изложените твърдения в исковата молба и възникналата неяснота относно качеството, в което тя е подадена от областния представител – в това число доколкото в част от молбите, вкл. за уточнението й, е указвано, че той действа като представляващ областната администрация, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания за уточнение кой е ищец по делото, респективно дали областният управител действа от свое име или като законен представител на Областна Администрация Кюстендил, която е и ищецът по делото. Едва след това, предвид отстраняването или неотстраняването на нередовността, би трябвало да се извършва и преценката за допустимостта на иска. Като не е направил това, а направо е прекратил производството по делото, приемайки, че е налице липса на надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца, въззивната инстанция е постановила преждевременен и незаконосъобразен съдебен акт. Той подлежи на отмяна, а делото – на връщане за разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото гледане следва да се извършат необходимите съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовност на исковата молба и уточняване кой е ищецът по делото, респективно в какво качество е действал областният управител при предявяването й - след което да се постанови и съответен съдебен акт – в това число, при надлежно уточнение, по съществото на спора.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №.5086/21.08.20 по г.д.№5165/19 на СГС, ІІ В състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: