Действие във времето на закона при оспорване на прихващания в банкова несъстоятелност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60133

София, 03.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: С .Шишкова

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1538/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД, с Ковачево е подал касационна жалба против решение №979 от 05.05.2020г. по т.д. №2092/18г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 407 от 23.02.2018г. по т.д. № 1505/17г. на Софийски градски съд, по същество е признато за установено по иска предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД / н./ против „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН, че по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД / н/са недействителни отправените от „ТЕЦ „ Марица Изток 2 „ЕАД изявление за прихващане в вх.№10058/29.10.2014г.за вземане в размер на 445 000 лв., произтичащо от сключения между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008г. срещу задължението на ТЕЦ „ Марица изток2“ЕАД към КТБ /н/ за погасяване на главница по договора №11954/22.11.2012г. за банков кредит „ овърдрафт“до размера на сумата от 445 000лв. и изявление за прихващане № 10400 / 31.10.2014г. за вземане в размер на на 2`1069035,15лв. придобито от Български енергиен холдингЕАД по договор за цесия от 31.10.2014г. срещу задълженията на „ТЕЦ Марица изток 2 „ ЕАД към КТБ / н/по договор от 22.11.2012г. за банков кредит „овърдрафт“в размер на 8 790 000 лв. по споразумение за покупко – продажба на споразумение за покупко- продажба на квоти за емисии парникови газове в размер на -3598510.63 лв. – остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749лв. и по договор за банков кредит от 10.12.2013г. в размер на 7 700 054.48лв. – главница,лихва изчислена към 27.10.2014г. в размер на 160372.07лв., такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5024009.03 йени и 4642.47 евро и са оставени без разглеждане евентуално предявените искове с правно основание чл.26,ал.2 вр. мчл.59, ал.2 ЗБН и чл.59, ал. 3 ЗБН.

Касаторът, чрез пълномощника си- адв. Хр. М. е поддържал в касационната си жалба, оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. По – конкретно са развити съображения за това, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар. 8 ПЗР ЗИД ЗБН/ДВ бр.22/18г., с която е придадено обратно действие на чл.59,ал.5 ЗБН. Развити са подробни съображения и за това, че тази норма като материалноправна се определя от правилата действащи към момента на осъществяване на прихващанията, като за релевантен се счита момента на достигане на изявлението до противната страна, тъй като само по този начин законът обвързва лицата да съобразяват поведението си с императивни правни норми.

А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на постоянен синдик на Корпоративна търговска банка АД / н/ в качеството на ответник по спора,са на становище за неоснователност на жалбата по иска по чл.59,ал.5 ЗБН, като са изложили и разбиране по съществото на спора по иска по чл.59,ал.3 ГПК.

С определение № 60456/14.07.2021 г.,постановено по делото, след възобновяване на спряното производство, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса-„ Коя редакция на чл.59 ал.5 ЗБН е приложима при извършване на преценката за относителната недействителност на прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ?“.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл.293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решение №407 от 23.02.2018г. по т.д. №1505/17г. на Софийски градски съд, по същество е уважил предявеният от синдиците на „КТБ“АД /н/ главен иск с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН- за прогласяване относително недействителни, спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, извършените от „ТЕЦ Марица изток 2“ЕАД изявление за прихващане вх.№ 10058/29.10.2014г. за вземане в размер на 445000лв., произтичащи от сключен между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008г. срещу задължението на „ТЕЦ Марица изток 2„ ЕАД към КТБ за погасяване на главица по договор за банков кредит „Овърдрафт“ от 22.11.2012г. до размер на сумата от 445000лв. и изявление за прихващане от 31.10.2014г.,за вземане в размер на 21 069 035.15лв., придобито от „ Български енергиен холдинг“ЕАД по договор за цесия срещу задължение на ТЕЦ „ Марица Изток2“ЕАД към „КТБ“ АД /н/ по договор от 22.11.2012г. по банков кредит „ Овърдрафт“ в размер на 8 790 000 лв. главница и лихва в размер на 94274.14лв., споразумение за покупко- продажба на квоти за емисии парникови газове в размер на -3598510.63 лв. – остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749лв. и по договор за банков кредит от 10.12.2013г. в размер на 7 700 054.48лв. – главница,лихва изчислена към 27.10.2014г. в размер на 160372.07лв., такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5024009.03 йени и 4642.47 евро. Оставени са без разглеждане евентуално предявените искове с правно основание чл.59, ал.2 и 3 ЗБН. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че за извършените прихващания с материалноправни изявления в периода 29.10.2014 г. -. 31.10.2014 г.следва да бъде съобразен пар. 8 от ПЗР ЗИД ЗБН /ДВ бр.22/18г.,/придаващ обратно действие на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН, като единствената предпоставка за признаване недействителността на процесните прихващания е момента в който са били извършени. Направен е извод, че след като разглежданите прихващания са извършени след посочената в закона дата, то те са недействителни.

По правния въпрос, поставен за разрешаване, а именно - „ Коя редакция на чл.59 ал.5 ЗБН е приложима при извършване на преценката за относителната недействителност на прихващания, по реда на чл.59 ал.5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване или тази, в редакцията й към момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ„ АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяването на тяхната недействителност ?“ следва да се вземе предвид постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г.на Конституционния съд на Република България, а и формираната вече по него константна еднозначна практика на ВКС, обективирана с решение №60114/09.12.21г. по т.д. № 1512/20г. на ВКС, І т.о., решение №60156/15.12.21г. по т.д. 2317/20г. на ВКС, І т.о., решение №60147/ 14.01.2022г. по т.д. 1757/20г. на ВКС, ІІ т.о., решение от 12.01.22г. по т.д. 1534/20г. на ВКС, І т.о. и др./, която настоящият състав споделя. С тази практика по поставения въпрос е възприет следния отговор – приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата с пар. 9 ЗИД на Закон за държавния бюджет за 2014 г / ДВ бр.98/14г./ предвид изменението й с пар.8 ПЗР ЗИД ЗБН/ДВ бр.22/18г. , с която е придадено обратно действие на чл.59,ал.5 ЗБН / обявен за противоконституционен с решение № 8/27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г.на Конституционния съд на Република България/, е първоначалната редакция на разпоредбата, действала до изменението – ДВ бр.92/02г. Съставите са приели още, че предвид материалноправния характер на обсъжданата разпоредба / чл.59,ал.5 ЗБН/, предвиждаща възможност при точно определени предпоставки да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелносттта на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, както и нормите уреждащи материята на прихващането като материалноправни имат действие единствено занапред спрямо юридическите факти и породените от тях правоотношения, които възникват след влизане на нормата в сила. При изменение на нормата, именно съобразно материалноправния й характер, новата регулация е приложима за юридическите факти осъществени след влизане на това изменение в сила. Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма. Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен текста на пар. 8 ПЗР ЗИД ЗБН/ДВ бр.22/18г. Или, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014г. / при липсата на обратно действие на нормата/ приложима е действащата уредба в редакцията й към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, счел за необходимо изрично с пар. 8 ЗИД ЗБН,/ обявен за противоконституционен както вече бе отбелязано/, да придаде такова обратно действие на разпоредбата на чл.59,ал.5 ГПК.

По същество касационната жалба е основателна.

Първостепенният съд е бил сезиран с главен иск, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М. заедно изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД / н./ против „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД / н, на отправените от „ТЕЦ „ Марица Изток 2 „ЕАД изявление за прихващане в вх.№10058/29.10.2014г.за вземане в размер на 445 000 лв., произтичащо от сключения между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008г. срещу задължението на ТЕЦ „ Марица изток2“ЕАД към КТБ /н/ за погасяване на главница по договора №11954/22.11.2012г. за банков кредит „ овърдрафт“до размера на сумата от 445 000лв. и изявление за прихващане № 10400 / 31.10.2014г. за вземане в размер на на 2`1069035,15лв. придобито от Български енергиен холдинг ЕАД по договор за цесия от 31.10.2014г. срещу задълженията на „ТЕЦ Марица изток 2 „ ЕАД към КТБ / н/по договор от 22.11.2012г. за банков кредит „овърдрафт“в размер на 8 790 000 лв. по споразумение за покупко – продажба на квоти за емисии парникови газове в размер на -3598510.63 лв. – остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749лв. и по договор за банков кредит от 10.12.2013г. в размер на 7 700 054.48лв. – главница,лихва изчислена към 27.10.2014г. в размер на 160372.07лв., такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5024009.03 йени и 4642.47 евро. Или, предмет на спор са прихващания, извършени в периода - 29.10.2014. - 31.10.2014г. С оглед вече изложеното по отношение отговора на поставения въпрос, приложима към тези изявления е нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в ред. й ДВ бр.59/06г., съгласно която недействително е всяко прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Т.е. приложимата редакция е преди изменението на разпоредбата с ДВ бр.98 от 28.11.2014г., тъй като компенсаторните изявления по атакуваните от КТБ / н/ прихващания са достигнали до банката преди въвеждането от законодателя на това изменение.Разликата в двете редакции е не само въведеното ново основание с т.2 на текста, но и в кръга лица, които могат да упражнят право на прихващане, което може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Така в обоснованата като приложима към настоящият случай редакция на чл.59,ал.5 ЗБН, поради датата, на която са осъществени процесните прихващания, се индивидуализира само едната страна в правоотношението, а именно – банката длъжник, по отношение, на която е открито производство по несъстоятелност. Т.е. до изменението на разпоредбата през 2014 г. относителната недействителност е само по отношение на волеизявления направени от банката, тъй като само тя има качеството на „длъжник“ в производството по несъстоятелност. В този смисъл правно необосновано е разбирането на ответника по касация, относно това, че думата „длъжник“ в обсъжданата приложима редакция на чл.59,ал.5 ЗБН следва да включва и дружеството- кредитор по активното вземане, направило волеизявления за прихващане. Редакцията на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН след изменението й от 2014г. е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е и неприложима към разглеждания случай.

По изложените съображения, ВКС намира, че предявените искове по чл.59,ал.5 ЗБН са неоснователни, поради което въззивното решение следва да се отмени изцяло и исковете по чл.59,ал.5 ГПК следва да бъдат отхвърлени. На основание чл.293,ал.3 вр. чл. 271,ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове по чл.26,ал.2,предл.3 ЗЗД вр. чл.59,ал.2 и ал.3 ЗБН. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да ес произнесе и по разноските, направени пред настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение №979 от 05.05.2020г. по т.д. №2092/18г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД / н./ против „ТЕЦ Марица Изток 2“ЕАД с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН- за признаване за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността отправените от „ТЕЦ „ Марица Изток 2 „ЕАД изявление за прихващане в вх.№10058/29.10.2014г.за вземане в размер на 445 000 лв., произтичащо от сключения между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008г. срещу задължението на ТЕЦ „ Марица изток2“ЕАД към КТБ /н/ за погасяване на главница по договора №11954/22.11.2012г. за банков кредит „ овърдрафт“до размера на сумата от 445 000лв. и изявление за прихващане № 10400 / 31.10.2014г. за вземане в размер на на 2`1069035,15лв. придобито от Български енергиен холдингЕАД по договор за цесия от 31.10.2014г. срещу задълженията на „ТЕЦ Марица изток 2 „ ЕАД към КТБ / н/по договор от 22.11.2012г. за банков кредит „овърдрафт“в размер на 8 790 000 лв. по споразумение за покупко – продажба на споразумение за покупко- продажба на квоти за емисии парникови газове в размер на -3598510.63 лв. – остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749лв. и по договор за банков кредит от 10.12.2013г. в размер на 7 700 054.48лв. – главница,лихва изчислена към 27.10.2014г. в размер на 160372.07лв., такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5024009.03 йени и 4642.47 евро.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по предявените евентуални искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.3 ЗЗД вр. чл. 59,ал.2 и чл.59,ал.3 ЗБН.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: