Отговорност на потребител при неотчетена електроенергия в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр.София, 07.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3095 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 365 от 10.07.2020 г. по в. гр. дело № 144 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1640 от 27.12.2019 г. по гр. дело № 2732 по описа за 2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск с правно основание чл.415 от ГПК против К. Г. Г., че ответникът дължи на дружеството сумата 11 638,39 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура, издадена на 6.02.2019 г. за обект в [населено място] сбор, Община Велико Търново, за абонатен № 0525003106, както и мораторна лихва в размер на 352,38 лв. за периода от 18.02.2019 г. до 7.6.2019 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба К. Г. я оспорва и моли

обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 11 638,39 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение № 106 от 12.2.2021 г. по следния въпрос:

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, какво е правното значение на периода на това измерване, с оглед ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия за заплащане на цената на неотчетената електроенергия?

За да се даде отговор на въпроса, следва да се съобрази практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Достатъчно е операторът да установи, че поради допусната грешка в измервателния уред потребителят е заплатил по-малко от изразходваната от него електроенергия, за да претендира заплащане на разликата на основание чл.200 от ЗЗД. Когато електроснабдителното дружество заведе иск срещу потребителя за заплащане на корекцията, в исковата молба следва да посочи периода на претенцията съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Началото на исковия период е моментът на допускане на грешката/на софтуерно въздействие/, а краят е датата на извършване на проверката. Ако обаче не се установи началният момент на въздействие върху средството на търговско измерване, това обстоятелство не е достатъчно, за да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, тъй като не означава, че потребителят не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период. Невъзможността вещото лице да установи кога е извършено въздействието върху електромера може да бъде преодоляна, като се вземе предвид дата или събитие, по време на което електромерът е бил изправен. Отправна точка за това кога е извършено въздействието върху средството за търговско измерване може да бъде например датата на монтаж на електромера или друг безспорен момент, преди който електромерът е отчитал точно. В съответствие с началния момент на въздействието следва да се изчисли дължимата от потребителя сума за предявения от дружеството период и да се приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

След възражение от страна на ответника К. Г. срещу заповед за изпълнение, „Енерго-Про Продажби“ АД е предявило искове по чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 11 638,39 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура от 6.02.2019 г., както и за мораторна лихва в размер на 352,38 лв. Според исковата молба при извършена на 27.08.2018 г. проверка от служители на дружеството е било установено, че в резултат от външно въздействие преминалата през електромера енергия е била отчитана в скрит регистър, който не се визуализира на дисплея. Този извод е потвърден от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г. Общото количество на неотчетената електроенергия е на стойност 11 638,39 лв., поради което дружеството е издало фактура за тази сума, приемайки, че се дължи за периода от една година преди проверката-28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в скрития регистър действително е отчетено като изразходвано количеството електроенергия, за чието заплащане претендира дружеството, но не е възможно да се определи кога и по какъв начин са възникнали показанията в скрития регистър. Позовавайки се на експертизата, районният съд е приел за недоказано, че посочената в скрития регистър електроенергия е била потребена през исковия период-28.08.2017 г.-27.08.2018 г. и затова е отхвърлил предявените искове.

Въззивният съд е счел, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано посоченото в този регистър количество електроенергия, както и че това е станало в рамките на исковия период. Добавил е, че отговорността да поддържа изправността на средството за търговско измерване е на дружеството и при липса на констатирано неправомерно вмешателство върху електромера дружеството следва да понесе последиците от неговата неизправност. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение. Допълнителният довод на въззивния съд не може да бъде споделен, тъй като е неотносим към предмета на делото. Не се касае за виновно неизпълнение на някоя от страните, а за спор относно обективното наличие на неотчетена, но изразходвана електроенергия.

Решаващият извод на въззивния съд, че въз основа на данните в скрития регистър не може да се приеме за реално изразходвано количество електроенергия е необоснован. Метрологичната експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 114 от 30.01.2019 г., установява това обстоятелство. Ако въззивният съд е възприел, че приетата по делото техническа експертиза е непълна и не потвърждава извода на метрологичната експертиза, при наличието на възражение в отговора на въззивната жалба, че енергията, чието заплащане се претендира, не е реално потребена, е бил длъжен да допусне допълнителна или повторна техническа експертиза на основание чл.201 от ГПК съгласно указанията на т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По съображенията, дадени в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд погрешно е приел за недоказано, че въздействието е станало в рамките на исковия период. По делото е приет протокол за монтаж на електромера от 20.01.2014 г. На тази дата електромерът е бил изправен, поради което следва да се приеме, че въздействието е било извършено след това. Ето защо в съответствие с чл.162 от ГПК и съгласно указанията в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд е следвало служебно да назначи допълнителна техническа експертиза, която да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период от 28.08.2017 г. до 27.08.2018 г. Вещото лице би трябвало да съобрази, че въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата след монтажа/20.1.2014 г./, да приеме, че общата неотчетена електроенергия е изразходвана за целия период от 20.01.2014 г. до извършената проверка на 27.08.2018 г., да приложи фиксираните цени на електроенергията и да изчисли съответно каква сума дължи ответникът за исковия период.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разреши спора с помощта на допълнително заключение на вещото лице.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 365 от 10.07.2020 г. по в. гр. дело № 144 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: