Разваляне на договор с искова молба без посочен срок за изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. София, 01.03.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2466 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на С. С. К. чрез адвокат К. И. от АК-Смолян срещу решение № 260046/26.03.2021 г. по в.гр.д.№ 342/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 92/02.04.2020 г. по гр.д.№ 13/2019 г. на Окръжен съд Смолян и са отхвърлени исковете на С. С. К. против В. Р. Б., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за сумата 51 500 лева, а при условията на евентуалност по чл.55, ал.1, пр.2 и чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до изплащане на сумата.

Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за възможността да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл.87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника, обуславя изхода на делото.

Отговор на правния въпрос се дава с решение № 37/22.03.2011 г. по гр.д.№ 920/2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че двустранният договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.

Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя изцяло цитираната съдебна практика, с оглед на което приема, че изявлението на кредитора по чл.87 ЗЗД може да бъде направено с исковата молба и без да съдържа подходящ срок за изпълнение, но ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни задължението си и кредиторът не се е възползвал от него, преди произнасянето на съда по правния спор.

С оглед отговора на поставения въпрос, становището на страните и данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че въззивният съд правилно е приел фактическите обстоятелства по делото - ищецът е възложил на ответника построяването на сглобяема дървена къща в [населено място] срещу цена, но поради неизпълнението му в уговорения срок е предявен иск за връщане на платените суми на отпаднало основание. В нарушение на материалния закон, обаче, съдът приема, че договорът за изработка от м.юни 2015 г. не е развален по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като в исковата молба няма изрично волеизявление и не е даден подходящ срок за изпълнение на възложената работа, поради което претенцията за връщане на даденото е неоснователна. В случая са предявени за съвместно разглеждане обективно съединени искове, при условията на евентуалност, с искане да се ангажира отговорността на длъжника за виновно неизпълнение на договора, за който ищецът твърди, че е развален с исковата молба. В конкретния случай, исковата молба има значение на покана за изпълнение до длъжника, след като реалното изпълнение на договора е било преустановено /това обстоятелство се признава в отговора на исковата молба/, а работата не е била изпълнена точно. Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че с подаването на исковата молба, възложителят надлежно е развалил договора за изработка и може да иска връщане на полученото от изпълнителя на отпаднало основание.

По делото няма спор, че на ответника е възложено построяването на сглобяема дървена къща, за което на изпълнителя е платена част от цената на строителните работи, но поради разваляне на договорните отношения, ищеца претендира да му бъде възстановена сумата от общо 51 500 лева. От събраните писмени и гласни доказателства, обаче, по делото се установява по несъмнен начин, че ответникът е получил по сключения договор сумата 22 500 лева, която е декларирал на 10.07.2017 г., както и 12 000 лева, за която се е разписал, че е получил на 09.12.2017 г., т.е. ищецът има вземане за общо 34 500 лева. Стойността на изработеното, разходите по одобряване на строителните книжа и съгласуване на проекта за предвидената дървена постройка, вкл. промяната му, са общо в размер на 19 880,11 лева, според първоначалното приетото заключение на вещо лице. В тази връзка, съдът приема направеното възражение за прихващане от ответника за частично основателно до посочения размер, с оглед на което исковата претенция следва да се уважи до размер на 14 619,89 лева, тъй като е получена от изпълнителя на отпаднало основание. Доводите на ответната страна за допълнително направени разходи по изпълнението на възложената работа не се доказват, тъй като заключението на вещото лице по допълнителната експертиза се основава на предположения, а не на констатации за реално извършени строителни дейности. Претенцията на ищеца за връщане на платените суми по договора за възлагане на строителни работи от 2015 г. е частично основателна, поради което следва да се уважи със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.01.2019 г., до изплащане на сумата.

При уважаването на главния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 и чл.59 ЗЗД.

От С. С. К. чрез адвокат К. И. от АК-Смолян са поискани сторените по делото разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 1169,59 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260046/26.03.2021 г. по в.гр.д.№ 342/2020 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения иск на С. С. К. против В. Р. Б., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за сумата 14 619,89 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.01.2019 г., до изплащането и вместо това:

ОСЪЖДА В. Р. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. С. К., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат К. И. от АК-Смолян, за сумата 14 619,89 (четиринадесет хиляди шестстотин и деветнадесет лева, осемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.01.2019 г., до изплащането, както и сторените разноски по делото в размер на 1169,59 (хиляда и сто шестдесет и девет лева, петдесет и девет стотинки) лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046 от 26.03.2021 г. по в.гр.д. № 342/2020 г. на Апелативен съд Пловдив в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.