Оправдаване поради малозначителност на деянието на прокурор

Текстът на акта

Ключови фрази

Упражняване принуда спрямо обвиняем, свидетел или експерт и манипулиране на технически записи * малозначителност на деянието * явна незначителност на обществена опасност * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * съществени процесуални нарушения * обществена опасност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 465
Гр.София, 01.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, 2024 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора СИМОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.601/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №140/29.04.24 г., постановено от АС-София, НО, 3 състав /САС/, по В.Н.Д.44/24 г., е потвърдена присъда, постановена на 30.10.23 г.от Градски съд-София /СГС/, НО, 22 състав, по Н.Д.3614/23 г., с която подсъдимият К. Ц. Я. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.289 вр.чл.26,ал.1 НК във връзка с приложението на чл.9,ал.2 НК.

Срещу постановения въззивен акт е постъпил протест на прокурор от АП-София, в който са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Постъпило е допълнение с абсолютно идентично съдържание.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на държавното обвинение не поддържа протеста.

Подсъдимият и неговият защитник настояват решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста с отразените аргументи и искане, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Най-напред, доколкото касационният ангажиращ тази инстанция документ не се поддържа, но не се и оттегля, следва да се отбележи, че видно от съдържанието на същия, се настоява за отмяна на ПРИСЪДАТА, какъвто е актът на първостепенния съд. Все пак обаче, според изложените съображения и финалното искане по протеста,става ясно,че се претендират неблагополучия по решението на въззивния съд и се цели само негова отмяна.

По-нататък, твърди се,че са нарушени процесуалните правила, отнасящи се до установяване,проверка и оценка на релевантните факти, залегнали в чл.12, чл.13,чл.14 и чл.107,ал.1-5 НПК във връзка с анализа и оценката на доказателствата, като не са кредитирани такива в подкрепа на обвинението и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение,касаещо извеждането на неверни правни изводи и респективно накърняване на правата на прокуратурата като страна в процеса /стр.6 от кас.дело горе/. Като оставим настрана, че позоваването на кредитируемост на доказателствени материали води по правило до заключение за оплакване на необоснованост като порок на съответния атакуван съдебен акт, а необосноваността не е касационно основание, следва да се отбележи, че общите приказки, изложени в протеста, относно обосноваване на повода по чл.348,ал.1,т.2 НПК не обособяват конкретно възражение, обмислимо от ВКС, с възможност да му бъде даден адекватен отговор. Какво е наложило представителят на държавното обвинение да реализира подобен подход, не е ясно, тъй като нито се спори за приетите от решаващата инстанция факти, нито за начина, по който се е стигнало до тяхното извеждане.

Единственият недостатък на решението, съзиран като обмислим, е свързан с приложението на чл.9,ал.2 НК. И това е независимо от изложените в протеста аргументи, че поради „допуснатите процесуални нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствата,съдът неправилно бил формирал вътрешното си убеждение и бил направил неверни правни изводи, което е довело до нарушение на закона и не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен“ /стр.6 от кас.дело, 3 абзац/. Като пренебрегне, че нормата на чл.348,ал.2 НПК въвежда две хипотези на неправилно приложение на материалния закон в условия на алтернативност, като и двете са засегнати в прокурорския протест, без да се прави разлика между съдържателните понятия по тях и обстоятелството, че става дума за едно и също укоримо според държавния обвинител поведение, този съд ще се произнесе накратко единствено по конкретните възражения, обуславящи направения извод за незаконосъобразно прилагане на нормата за малозначителност на вменените престъпни прояви.

Заявява се недоволство от мотивировката на САС по повод възприемане наличие на предпоставките на чл.9,ал.2 НК, доколкото не е разбираемо коя форма на малозначителност е намерена за налична. По мнение на ВКС казаното само по себе си би следвало да доведе до извод за липса на решаващи мотиви, изискващ и съответни явни последици за производството. Каквото оплакване не е изтъкнато.

Същевременно обаче, в светлината на принципните оплаквания на представителя на обвинението, този съд формулира теза, че изказът по атакуваното решение в обсъжданата насока е не само непрецизен, но и объркващ. И това е така, тъй като въззивната инстанция е приела за налични предпоставки по чл.9,ал.2 НК, с единствени разяснения: “поради което не е налице пълен състав на престъпление вследствие на липсата на обществена опасност на инкриминираната и доказана фактическа деятелност на подсъдимия.“/стр.30,долу от въззивното решение/.

Без да се затъва в дълбоки теоретични разсъждения, ще се заяви,че липсата на обществена опасност въобще прави вменената престъпна деятелност изначално несъставомерна. Такава впрочем е била тезата на защитата в хода на съдебното производство, най-общо казано,поради това,че фактите не касаят правораздавателна дейност, изисквана от нормата на чл.289 НК. Тя не е възприета. Но пък и лансиралата тезата страна не е атакувала съдебното становище, вероятно защото крайният изход на процеса пред решаващите инстанции я е устройвал. Затова казаното поставя ВКС пред необходимост да се произнася единствено по прокурорските доводи в протеста за неудачи, неподдържани при това от представителя на върховната прокуратура.

По-нататък, приемането на престъпно поведение за малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 НК предпоставя формалното наличие на признаците на определено от наказателния закон престъпление. Но при извеждане на една от двете форми на малозначителност- на самото деяние или на неговата обществена опасност, която е явно незначителна, се стига до извод за несъставомерност поради неналичие на задължителни елементи на кое да е престъпление-обществена опасност и противоправност. Казано с други думи, в този случай е необходимо да бъде даден ясен отговор по същината на обмисляната деятелност, със съответните проекции в тази връзка.

Тук трябва да се направи едно уточнение. Още първостепенният съдебен състав е приел „практическа липса на обществена опасност“ без повече уговорки, което за изготвилия въззивния протест прокурор е означавало да оспорва приложението на чл.9,ал.2 НК и в двете му предвидени в закона хипотези /л.7 от въззивното дело, гръб, предпоследен абзац/. САС от своя страна, макар и да не е възприел размислите на СГС изцяло, е намерил за правилно очертано наличието на разпоредбата за малозначителност на престъпното поведение. Задълбоченият прочит на съдебните мотиви по отношение на качествата на обявените за престъпни прояви на подсъдимия, с обособяване на същите като водещи до заключение за неприсъствие на обществена опасност, въпреки че се признава формално наличие на признаци на вмененото престъпление, дава повод този съд да отсъди, че в крайна сметка второстепенният съд е имал предвид първата форма на малозначителност по смисъла на чл.9,ал.2 НК- такава на деянието.

Що се касае до възраженията по конкретните измерения на факторите, обуславящи същата, следва да се изрази несъгласие с доводите по прокурорския протест. Несъмнено проявите на дееца са отчетени като упорити и престъпващи нормите по начин, че да указват престъпно поведение от разследващ орган. Това Я. е можел да реализира именно,защото е наблюдаващ прокурор, а не обикновен гражданин. Установените по надлежен начин съставомерни признаци на престъплението по чл.289 НК са формулирали освен тези по характеристиките на деянието, така и на самия деец. На фона на казаното, най-важно се явява обстоятелството, прието от САС, с което и този съд се солидаризира и което се намира в основата на решаващата му позиция за правилно прилагане на нормата на чл.9,ал.2 НК в нейния първи вариант, че съобразно установената фактология по настоящото дело вярно е констатирано, че правно релевантните факти за воденото производство не са търпели въздействие от подсъдимия,което да повлияе на формиране на вътрешното убеждение на разследващия полицай.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №140/29.04.24 г.,постановено от АС-София, НО, 3 състав, по В.Н.Д.44/24 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/