Отговорност за вреди при отнет достъп до движими вещи в имот

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 96/22 г.
София, 02.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4992 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Л. С. А. и Й. С. А. срещу решение № 264440 от 5.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 8205/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 71902 от 30.03.2020 г. по гр. д. № 70605/2015 г. по описа на Софийски районен съд и вместо него е постановено решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. С. А. и Й. С. А. срещу С. Н. Х. искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането й да им заплати солидарно сумата от 20 294 лв., представляваща стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода 2010-2013 г., намирали се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор .......... по одобрената със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и с адрес в [населено място], ул. "...-а“, № 23, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2015г. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В съдебно заседание касаторите поддържат подадената от тях касационна жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по касация С. Н. Х., с подадения отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение № 195 от 05.05.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и с изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право?

По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:

Според трайната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г., ОСГК; решение № 45/05.03.2019 г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 96/03.12.2020г. по гр.д.№ 1076/2020г., решение № 40/04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г., ІV г.о.; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о.,въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Настоящият състав напълно споделя тази практика. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

По съществото на жалбата

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Л. С. А. и Й. С. А. против С. Н. Х. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 20 294 лв., представляваща стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода 2010-2013 г., намирали се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............ ... по одобрената със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и с адрес в [населено място], ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Твърденията на ищците са, че ответницата с помощта на трето лице, самоуправно завзела имота, като считано от 19.11.2010 г. ищците не били допускани до същия, вкл. не им бил осигурен достъп до къщата като по този начин били лишени насилствено от цялото си движимо имущество и обзавеждане, намиращо се в нея, като ищците установили, че вещите им били напълно разграбени и изнесени, вкл. били демонтирани трайно прикрепени такива, а на 08.06.2011 г. в сградата бил предизвикан умишлен пожар.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че от събраните пред първата инстанция доказателства не е установено противоправно поведение на ответницата по отношение на движимите вещи и тяхната липса, за които в производството е поддържано твърдение, че са собственост на ищците. Установено е поведение на ответницата, като собственик на дворното място след 03.11.2010 г., касаещо препятстване на ищците да осъществят достъп до жилищната сграда, на която са се легитимирали като собственици. Само по себе си това поведение не сочи на извършване на неправомерни действия или бездействия по отношение на движимите вещи, които ищците твърдят че са се намирали в жилищната сграда към м. март 2011 г. Съдът е приел, че от представените пред първата инстанция доказателства в т. ч. събраните по двете образувани досъдебни производства, не се установява, че ответницата е имала безпрепятствен достъп до жилищната сграда и до движимите вещи, за да бъде ангажирана отговорността й за тяхното съхранение и запазване. Съдът се е позовал на показания на ответницата, дадени по досъдебно производство, както и показания на К. Н., също дадени по двете досъдебни производства. По тези съображения въззивният съд е намерил иска по чл. 45 ЗЗД за недоказан и го е отхвърлил.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, то изводът на въззивния съд, че по делото не е установено противоправно поведение на ответницата е необоснован и е направен без цялостно обсъждане на доказателствата по делото. Въззивният съд изобщо не е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, както и събраните в хода на производството писмени доказателства. В нарушение на процесуалните правила съдът е направил извод за неоснователност на иска, основавайки се на показанията на ответницата и на трето за спора лице, дадени по досъдебни производства, без да изложи мотиви защо не дава вяра на разпитаните по делото свидетели и защо не взема предвид останалите доказателства, събрани по делото.

Изложеното налага извод, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Доколкото не се налага повтарянето на вече извършени процесуални действия или извършването на нови, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че през 2000г. ищците са закупили празно дворно място и в периода 2000 – 2003 г. са изградили в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............ С влязло в сила на 12.12.2007г. решение по гр. дело № 1356/2006 г. на ВКС по отношение на тях е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС за дворното място, предявен от Т. А., която на 03.11.2010г. продала дворното място на ответницата С. Х..

С влязло в сила решение № 1298/23.02.2013 г. , постановено по в. гр. дело № 16658/2012 г. на СГС е уважен предявен от Л. А. и Й. А. срещу С. Х. иск с правно основание чл. 76 ЗС, като ответницата е осъдена да им върне владението върху дворното място и с протокол от 02.09.2013г. по изпълнително дело № 671/2013 г. ищците са въведени във владение на имота.

В показанията си, дадени на 30.07.2011г. по досъдебно производство № 1858/2011г., ответницата С. Х. е заявила, че малко след като е закупила имота, ищците са престанали да живеят в къщата. Те са искали да останат да живеят там, но ответницата е посочила, че нямат право да минават през двора й и не ги е допускала да минават без полиция. Ищците поискали достъп, за да вземат личните си вещи – дрехи и лекарства, но ищцата не им е разрешила те лично да влязат, а се е съгласила в къщата да влезе синът им, който взел един куфар личен багаж. След време ищците отново поискали достъп до имота, като ответницата им заявила, че няма да ги допусне до къщата без полиция, за да не минават през дворното й място и им предложила да изнесат вещи от първа необходимост, но те отказали.През периода ноември- декември ищците ходели всеки ден до имота и това наложило ответницата да ангажира жива охрана, каквато имала и през месец февруари на 2011г. Уточнила е, че е упълномощила К. Н., който да се занимава с имота и охраната била наета от него.

Дадените от ответницата показания по досъдебното производство имат характера на извънсъдебни признания на страната за неизгодни за нея факти, подлежащи на преценка по реда на чл. 175 ГПК. В случая тези признания кореспондират с показанията на свидетелите А. /син на ищците, чиито показания съдът преценява по реда на чл.172 ГПК/ и Н., от които се установява, че ищците са били лишени от достъп до жилищната сграда след като ответницата е закупила имота, както и че достъп е бил предоставен на сина на ищците, за да може да изнесе техни лични вещи. Показанията на свидетеля П., според когото ищците лично са изнасяли кашони, пликове, картина, не следва да бъдат кредитирани като противоречащи си с останалите доказателства, вкл. и с обясненията на ответницата, подробно описани по- горе.

По повод сигнал за извършена кражба на телевизор от къщата е образувана пр.пр. № 10643/2011 г. по описа на СРП, а за умишлен палеж, осъществен на 08.06.2011 г. в процесната жилищна сграда е образувана прокурорска преписка № 17508/2011 г. по описа на СРП. По двете досъдебни производство са извършвани огледи на местотопроизшествието, за които са съставени протоколи от 15.02.2011 г. и от 08.06.2011 г.

Установено е от показанията на свидетеля А. съществуването на процесните вещи към датата, на която ищците са били лишени от достъп до сградата. Свидетелят сочи, че докато е горяла къщата е успял да влезе в нея и е видял, че вещите липсват. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Н., установяващ, че е ходил в къщата, във времето, в което ищците са живели в нея, като е бил и поемно лице при двата огледа. При първия оглед обзавеждането е било налично, а след пожара в трапезарията е имало само една лежанка, а на втория етаж е имало обгоряла спалня, като свидетелят заявява, че дори касите на вратите са били обгорели, а той е видял изгорели туби. Показанията на двамата свидетели са в съответствие с данните, съдържащи се в двата огледни протокола. В протокола от 15.02.2011г. е описано имуществото, намиращо се в имота към този момент, а при втория оглед е констатирано, че в имота са намерени един фотьойл, една табуретка, една лежанка, дървена спалня, една от страните на която е овъглена, дървен люлеещ се стол с прогоряла тапицерия, две стъклени маси с метална конструкция и още 2 по- малки маси от същия тип, но останалите вещи, описани при предходния оглед, не са констатирани като налични. В протокола изрично е отбелязано, че в трапезарията липсва мебелировка .

Въз основа на свидетелските показания и събраните писмени доказателства /двата протокола за оглед, както и договори за закупуване на домакинско обзавеждане и уреди, сключени между Ц. и ищците, договор за покупко- продажба на кухненско обзавеждане от 21.02.2003г./ съдът намира за доказано, че вещите, описани в исковата молба, са се намирали в имота към момента, в който ищците са били отстранени от него, като тези вещи не са били налични към датата на извършване на втория оглед – 08.06.2011г., с изключение на вещите , посочени в протокола, които обаче вещи не са предмет на спора – спалнята, намерена при огледа е от дърво, а исковата претенция е за метална спалня, а намереният на място фотьойл не е описано да е от кожа, каквато е исковата претенция. Не се установява тези вещи да са били налични и към датата, на която ищците са били въведени във владение въз основа на влязлото в сила решение, постановено по иска по чл. 76 ЗС.

При така събраните доказателства се налага извод, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата. П. й поведение се изразява в препятстване на ищците да осъществят достъп до жилищната сграда и съответно до собствените им движими вещи, намиращи се в нея. Правилно съдът е приел, че не е установено, че ответницата е имала безпрепятствен достъп до жилищната сграда и до вещите в нея, но неправилен е изводът, че не е доказано, че ответницата е осъществила неправомерно поведение, във връзка с което на ищците са причинени имуществени вреди от загуба на процесните движими вещи. Поведението й /недопускане на ищците до сградата и намиращото се в нея имущество/ е предпоставило загубата на вещите, защото поради него вещите са останали в къщата, без възможност ищците да положат грижи за опазването им, в резултат на което са станали обект на посегателство– извършени са кражба и пожар. Фактът, че липсват доказателства за това ответницата да е осъществила тези действия /кражба и опожаряване/, не е достатъчен, за да бъде освободена от отговорност, защото именно описаното й поведение е предпоставило загубата на вещите.

От изложеното следва извод, че претендираните от ищците вреди са настъпили от неправомерни действия на няколко лица /ответницата, лишила ги от достъп до вещите им и лицата, извършили деянията кражба и пожар, в резултат на което част от тези вещи са били отнети от ищците, а друга част са погинали/, поради което на основание чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно за причинените на ищцата вреди. Предвид солидарната отговорност на тези лица ищците имат право да претендират целия размер на вредите от всяко едно от тях на основание чл.45 ЗЗД, което и в случая е сторено.

При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид първоначалното заключение на вещото лице, според което при зачитане процента на овехтяване на вещите, стойността им към датата, на която ищците са били отстранени от владението на имота, е 14 110 лв. В допълнителното си заключение вещото лице е дало стойност на вещи на ищците към посочения момент в размер на 91 545 лв., но тази оценка е и за вещи, които не са предмет на настоящия спор, поради което и не следва да се взема предвид. В допълнителното заключение е посочена единичната цена на част от процесните вещи, която единична цена съответства на тази в първоначалното заключение, от което и следва, че няма разлика в начина на остойностяване на вещите по двете заключения.

Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено частично и вместо него следва да бъде постановено решение за осъждане на ответницата да заплати на ищците обезщетение в размер на 14 110 лв. За разликата над 14 110 лв. до пълния предявен размер от 20 294 лв. решението на СГС следва да бъде оставено в сила.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта му за разноските, като се присъдят такива за трите инстанции с оглед крайния изход на спора.

На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото за първоинстанционното и за касационното производство съобразно уважената част от иска в размер на 2 458,50 лв. Във въззивното производство ищците не са направили разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като упълномощеният от тях адвокат е осъществил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА безплатна адвокатска помощ, поради което на него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 791,80 лв.

От своя страна ищците дължат на ответницата направените от нея разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 288 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 264440 от 5.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 8205/2020 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. С. А. и Й. С. А. срещу С. Н. Х. иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането й да им заплати солидарно сумата от 14 110 лв., представляваща стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода 2010-2013 г., намирали се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............ по одобрената със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и с адрес в [населено място], ул. "....-а“, № 23, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2015г. до окончателното й изплащане и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. Н. Х. от [населено място], [улица], вх. 1, ет. 3, ап. 28 да заплати на Л. С. А. и Й. С. А. и двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет.1, ап.1 солидарно, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14 110 лв. /четиринадесет хиляди сто и десет лева/, представляваща стойността на притежаваните от тях, увредени и изчезнали движими вещи в периода 2010-2013 г., намирали в двуетажна жилищна сграда с площ от 156 кв. м., с идентификатор ........... по одобрената със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и е с адрес [населено място], ул. "....-а“, № 23, както следва: градински грил от хром-никелова стомана; комплект система прахосмукачка "Ц. "; комплект парочистачка и парна ютия; фризер вертикален "Л. G."; пералния "G. E. W.; сушилня "G. E. D."; котелна панелно-отоплителна италианска система в комплект с бункер от фирма „Д.“ Е.; хладилник "Л. R."; мебели за трапезария, включващи маса – 2, 40м. /1, 10м., 12 тапицирани стола, висок шкаф с рафтове – отворен, нисък затворен шкаф с огледало с дървена рамка, шкаф за телевизор, малък затворен шкаф; система за готвене (съдове) от хром-никелова стомана "У." на "Ц." с термокомпютър; прибори за хранене за 12 души от хром-никелова стомана "С. 12" на "Ц. "; кухненска система "М. -вакси" на "Ц."; вградена фурна "N."- 320, 00 лева; миялна машина "А."; телевизор "L. TV LG 9"; настолна лампа; фруктиера; свещник 5 свещи; малък свещник; ваза ;купички;сервиз за шампанско за шест души "Б." на "Ц."; сервиз за кафе "А. " от хром-никелова стомана за 6 души на "Ц."; сервиз за вино за 12 души "П. 12" от хром-никелова стомана; 2 броя тройни дивани; 3 броя холандски кожени фотьойли; телевизор "П." на стойка; висока закачалка, поставки за чадъри, за компактдискове и за бутилки; телевизор "Ф." с фабричен № 42 P.; компютър марка "М.", фабричен номер: D.; лаптоп "Е."; трикрилен гардероб 3. 00м./2.50м. със стъклени врати; троен разтегателен диван; метална спалня от алуминий 2. 00 м. /2.20м. – 280,00 лева, 6 бр. авторски осветителни тела, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 14 110 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -18.11.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД за разликата между присъдените 14 110 лв. и претендираните 20 294 лв.

ОСЪЖДА С. Н. Х. да заплати на Л. С. А. и Й. С. А. сумата от 2 458,50 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционното и за касационното производство.

ОСЪЖДА С. Н. Х. да заплати на адв. Г. Д. Г. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 791,80 лв. /седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ОСЪЖДА Л. С. А. и Й. С. А. да заплатят на С. Н. Х. на основание чл. 78 ГПК сумата 1 288 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.