Умишлено причиняване на смърт при катастрофа след гонка и с висока скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 342, ал. 3 НК * специална и генерална превенция * превишена скорост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. София, 10 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Максим Колев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1008 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. С. Я. срещу решение на Варненски апелативен съд № 109 от 30.09.2024 г, по ВНОХД № 158/24, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Търговище, № 3 от 15.03.2024, по НОХД № 67/24, като подсъдимият е оправдан по обвинението за допуснати нарушения на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 ЗДП, наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е увеличено на десет години, като е определено при условията на чл. 54 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за виновен в това, че на 1.03.2023 г на територията на [община], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т.1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 ЗДП, и като е допускал настъпване на смърт, е причинил смъртта на В. С. Ц., с оглед на което и на основание чл. 342, ал. 3, б. „в, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 3 “и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на седем години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане. Със същата присъда съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочат се следните доводи: Мотивите на решението съдържат взаимно изключващи се съждения, което препятства възможността да се установи действителната воля на съда. Съдът не е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и не е отговорил на доводите, наведени от защитата. Съдът не е проявил процесуална активност да събере необходимите за правилното решаване на делото доказателства. Неправилни са изводите на съда, че деянието е извършено умишлено. Не е съобразено становището на вещите лица от АТЕ, че подсъдимият не е разполагал с време да предприеме необходимите действия за предотвратяване на удара, което обуславя извода, че е налице непредпазливост. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като не може да бъде споделена преценката за субективната страна на деянието. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не са отчетени в пълнота смекчаващите обстоятелства, даващи основание за налагане на по-леко наказание. Не е съобразено, че след деянието, деецът е оказал помощ на пострадалия. Допуснато е нарушение на изискванията по чл. 56 НК. Неправилен е изводът на въззивния съд, че наказанието следва да бъде отмерено при хипотезата на чл. 54 НК. Даден е приоритет на генералната превенция, а е подценено значението на специалната такава. Изведен е неправилният извод, че подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време / десет години /.

С жалбата се правят алтернативни искания: за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до размер на пет години или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият се присъединява към съображенията на своя защитник.

Частните обвинители и техният повереник не участват в производството пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Неоснователно се сочи, че въззивният акт е изготвен в отклонение от изискванията по чл. 339 НПК, респективно, че съдържа вътрешни противоречия, препятстващи възможността да се установи действителната воля на съда. Това е така, защото съдът стриктно е изпълнил процесуалните си задължения при изработване на своя акт, като се е произнесъл по въпросите, по които е дължал отговор. Съдът е очертал фактическата обстановка, която е приел за установена, извел е своите правни изводи и е изложил съображения по въпроса за справедливостта на наказанието. Производството пред първата инстанция е протекло по Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, по инициатива на подсъдимия да не се изслушват свидетелите и вещите лица, като подсъдимият е пожелал да даде обяснения в съдебното заседание. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не е имало необходимост съдът да прояви инициатива за събиране на нови доказателства, а и такива искания не са правени от страните.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Настоящата инстанция споделя становището, че инкриминираното деяние е извършено при условията на евентуален умисъл. В тази насока, от значение е следното:

Съдебната практика е изяснила, че водач на моторно превозно средство извършва престъпление по чл. 342, ал. 3 вр. ал. 1 НК, при евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини съставомерни последици и продължава да управлява по същия начин, без да предприеме мерки за предотвратяване на такива последици, и без да разчита на определени обстоятелства / обективни или субективни /, които да създават у него увереност, че ще ги избегне / Решение № 59 от 28.12.1984 г, по н. д. № 50/84, ОСНК ВС /.

По настоящето дело е установено, че подсъдимият е управлявал превозното средство, без да притежава правоспособност, проявявайки се като недисциплиниран водач / с допуснати многобройни предходни нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред /, след употреба на алкохол / с концентрация 0, 95 промила /, в тъмната част на денонощието, при лоша осветеност на пътното платно, движейки се със скорост 216 км/ч. При тези условия е предприел „състезание“ с друг водач, при което двамата взаимно са се изпреварвали. Пътният инцидент, при който е причинена смъртта на пострадалия, е настъпил в момент, когато подсъдимият е предприел поредното изпреварване на автомобила, управляван от водача, с когото е бил в „надпревара“, при което, без да се съобрази с движещия се в насрещното движение автомобил на пострадалия, е навлязъл в неговото пътно платно, със скорост 189 км/ч, при което е последвал челен удар между двете превозни средства. С оглед на изложеното, налице е поредица от обстоятелства, които имат отношение към субективната страна, каквито са рисковото управление на превозното средство, от страна на подсъдимия, умишленото нарушаване на правилата за движение, при липса на придобити по съответния ред умения за управление на превозно средство, съчетано с алкохолно повлияване, което допълнително се отразява негативно на способността за адекватно поведение на пътя. Подсъдимият е управлявал по начин, създаващ опасност за сигурността на останалите участници в движението, но това не го е мотивирало да се придържа към изискванията на ЗДП, което дава основание да се приеме, че е съзнавал възможността да причини съставомерни последици, но не е предприел мерки, за да ги избегне, както и не е разчитал на обстоятелства, които биха могли да му създадат увереност, че ще ги избегне. Вярно е, че към момента на навлизане на автомобила, воден от подсъдимия, в насрещното движение, ударът между двата автомобила е бил неизбежен, но това обстоятелство не води до отпадане на наказателната му отговорност, нито променя извода за формата на вината, тъй като деецът сам се е поставил в невъзможност да избегне удара, което произтича от рисковото управление, в разрез с правилата за движение. Ето защо, настоящата инстанция споделя становището на съда, че деянието е извършено при евентуален умисъл, поради което възприетата по делото правна квалификация на деянието като умишлено транспортно престъпление, е правилна.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 54 НК, като е съобразил, че смекчаващите обстоятелства обуславят превес, но не носят белезите на „многобройност“ или „изключителност“ по смисъла на чл. 55 НК, който извод е верен и се споделя от настоящата инстанция. Касае се за деяние със завишена степен на обществена опасност, която произтича от проявеното незачитане на безопасността на останалите участници в движението. Завишена е и степента на обществена опасност на дееца, изводима от обремененото му съдебно минало и от наличието на хулигански мотив в неговото поведение на пътя. Съдът е отчел като смекчаващи обстоятелства семейния статус и семейните задължения на подсъдимия, обстоятелството, че същият е трудово ангажиран, както и това, че се е опитал да помогне на пострадалия, който вече е бил починал. Съдът не е нарушил чл. 56 НК, тъй като обстоятелствата, взети предвид от законодателя при очертаване на състава на престъплението, не са взети предвид от съда при индивидуализация на наказанието. Въззивният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, при което е определил наказанието към минимума на санкцията по чл. 342, ал. 3, б. „в“, пр. 1 НК, а именно: десет години „лишаване от свобода“. Неоснователно се сочи, че съдът е подценил специалната превенция за сметка на генералната такава. Това е така, защото, от една страна, за извършеното престъпление е определено минималното възможно наказание „лишаване от свобода“, при хипотезата на чл. 54 НК, като, в случая, не са налице основанията на чл. 55 НК. От друга страна, подсъдимият е осъждан, но това не е оказало своя поправителен и превантивен ефект спрямо него, откъдето следва, че в срока на наказанието „лишаване от свобода“, той ще бъде приучен да спазва законите на страната, с което ще бъдат изпълнени и целите на специалната превенция.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 109 от 30.09.2024 г, по ВНОХД № 158/24.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: