Доказване на показания при корекция на сметка за ток и задължения на съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр.София, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Кристина Първанова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2048 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД чрез адвокат А. М. от АК-Велико Търново срещу решение № 29 от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 733/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се потвърждава решение № 265/31.08.2020 г. по гр.д.№ 461/2020 г. на Районен съд Горна Оряховица и е уважен иска на Й. Г. Й. против „Електроразпределение Север“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 7498,36 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г. коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото.

Отговор повдигнатия процесуалноправен въпрос се дава еднозначно в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. ОСГТК, т.2, с което се приема, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора, страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

С оглед дадения отговор на въпроса, настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите в касационната жалба за основателни, тъй като съдът е включил в предмета на доказване факти и обстоятелства, които не са включени в доклада по чл.146, ал.1 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че докладът по чл.146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и с възможността на въззивната инстанция да преодолее последиците от несвоевременно извършване на процесуалните действия от страните. Първоинстанционният съд трябва да даде указания на страните кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни факти не сочат доказателства. След това страните по делото могат да предприемат съответни процесуални действия, включително да посочат нови доказателства и едва впоследствие настъпва преклузията по чл.146, ал.3 ГПК. Ако съдът не е изпълнил задължението си да даде указания на страните съгласно изложеното по-горе, процесуалното им бездействие не може да има за последица преклудиране на правото им. Въззивният съд е длъжен, при въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение с въззивната жалба, касаещо нарушение на разпоредбите на чл.146 ал.1 ГПК, да отстрани допуснатите нарушения, като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото. За да признае или отрече правата на насрещните страни, обаче, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства за релевантните по спора факти, въз основа на които е достигнал до извод, че даден факт не се е осъществил или според опитните правила да приеме, че това обстоятелство е налице като последица на друг установен по несъмнен начин факт по делото.

В случая, въззивният съд правилно е приел, че ищецът иска да установи незаконосъобразно коригиране на сметката му като потребител на ел.енергия, поради което в тежест на електроразпределителното дружество е да установи правомерното извършване на техническа проверка на електромера и фактите, посочени в констативния протокол. Съдът правилно е установил също, че начисляването на допълнително количество електроенергия и коригиране на сметката на ищеца като абонат на ответника се извършва по Правила за измерване на количеството електрическа енергия ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г., но необосновано е достигнал до извод, че не е доказано количеството електроенергия да е било измерено след монтажа на средството за търговско измерване, поради което не са налице изискванията на чл.55 ПИКЕЕ. От данните по делото е видно, че с протокол от 16.06.2015 г., за монтаж и демонтаж на електромер, в обект на ищеца е бил монтиран нов електромер с нулеви показания на видимата част на дисплея. При извършената проверка от 16.12.2019 г., служители на ответника са съставили констативен протокол и въз основа на резултатите на извършената метрологична експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе, според която при софтуерно четене е установено натрупване на електроенергия в невизуализираната част на дисплея, е била коригирана сметката на абоната за обект в [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.8, за периода от 17.06.2015 г. до 16.12.2019 г. със сумата 7498,36 лева по фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г. Според заключението на вещото лице по делото са налице „цифрови показания в невизуализирани на дисплея на СТИ ненастроена за отчет тарифа“, но не може да се установи от кога и по какъв начин е станало натрупването, т.е. без да е даден отговор за възможната причина за натрупването /манипулиране на тарифната схема в средството за техническо измерване грешка или друга обективна причина, при която натрупаната енергия във фабрично ненастроения за отчет регистър реално не е потребена от абоната.

С оглед установените фактически обстоятелства в случая, въззивният съд необосновано е приел, че при монтажа на електромера на 16.06.2015 г. не е доказано дали средството за търговско измерване първоначално е било с нулеви показания. Съгласно чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но следва да изложи мотиви защо признава или отрича правата на страните по делото. Няма преки доказателства при извършения монтаж на електромера изрично да е бил проверяван невизуализирания регистър, поради което съдът е бил длъжен да прецени поотделно и в съвкупност останалите обстоятелства, които са установени по несъмнен начин по делото – монтиран електромер със знак за съответствие от производителя, който не е използван от друг потребител, а при проверката са спазени изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, т.е. тези обстоятелства водят до логичен извод, че е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, вкл. в невизуализираната част на дисплея на средството за търговско измерване, фабрично ненастроена за отчет.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, без софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, както и възможно ли е натрупаната електроенергия във фабрично ненастроения за отчет регистър да е резултат на друга причина, при която обективно да не е потребена от абоната.

Страните по делото са поискали разноски в касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 29 от 12.02.2021 г. по в.гр.д.№ 733/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.