Оправдаване за държане и разпространение на хероин поради липса на категорични доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

Гр. София, 04 март 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 26/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 142 от 03.12.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 264/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В касационния протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на втория касационен повод се твърди, че въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за главния факт обстоятелства. Според прокурора чрез неоснователното игнориране на обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Н. и С. Т., в записите от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмените справки за регистриране на сим – карти към мобилните мрежи, както и във ВДС от експлоатираните СРС, се е стигнало до формиране на неправилни заключения за фактите по делото, оттам за недоказаността на обвинението срещу подсъдимите Д. К. и Б. Т., а частично относно съучастието и по отношение на подсъдимия Б. С.. Като опорочена в протеста се определя доказателствената дейност на съда, пропуснал да обследва противоречията в обясненията на подсъдимия Б. С., „съчинените“ обяснения на подсъдимия К. и измисления повод за срещата им на 21.07.2020 г. Въведен е довод за липса на мотиви, обоснован с липсата на отговор във въззивното решение на всички съображения, изтъкнати във въззивния протест. Иска се касационният съд да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, да отмени протестираното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Срещу касационния протест са постъпили писмени възражения от подсъдимите Б. С., Б. Т. и от защитника на подсъдимия Д. К.. Изразената в трите възражения позиция е сходна и мотивирана с неоснователността на касационния протест.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия Б. Т. – адв. Б., смята, че решението на апелативния съд не страда от пороците, посочени в протеста.

В лична защита пред ВКС и в последната си дума подсъдимите Д. К. и Б. Т. молят въззивното решение да бъде потвърдено.

Подсъдимият Б. С. не се явява и не се представлява в производството пред последната съдебна инстанция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 18 от 08.05.2024 г. по н.о.х.д. № 243/2023 г. Окръжен съд- Русе е признал подсъдимия Б. В. С. за виновен за това, че в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, както следва:

- на 23.06.2020 г. в гр. Русе държал и разпространил чрез продажбата му на Д. Д. 0.44 грама метаамфетамин на стойност 11.00 лева и

- на 21.07.2020 г. по пътя от гр. Плевен до гр. Русе и в гр. Русе държал с цел разпространение 0.086 гр. хероин на стойност 4.34 лева, 0.08 гр. метамфетамин на стойност 2.00 лева, както и 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 НК, вр. с чл. 26 НК и чл. 54 НК го е осъдил на две години и три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от четири години, и на глоба в размер на 5 000 лева, като го е оправдал за това в съучастие, под формата на съизвършителство с подсъдимия Д. К., да е държал с цел разпространение последното от гореизброените високорискови вещества - 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева.

Със същата присъда подсъдимите Д. К. и Б. Т. са признати за невиновни и оправдани за това, че на 21.07.2020 г. - първият в съучастие със С., а вторият еднолично - са държали с цел разпространение, като първият и придобил, а вторият и разпространил чрез продажбата му, количеството от 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства и по разноските по делото, които са възложени на признатия за виновен подсъдим Б. С..

По въззивен протест срещу оправдателните части на присъдата в АС-Велико Търново е образувано в.н.о.х.д. №264/2024 г.

По това дело с решение от 03.12.2024 г. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационното производство, образувано по протест срещу въззивното решение в потвърдителната му оправдателна част, е първо по своя ред.

Касационният протест е процесуално допустим, но по същество е неоснователен по следните съображения:

1. По довода за съществено нарушение на процесуалните правила

1.1. Неоснователен е доводът за непълнота в мотивите на въззивното решение. На л. 29 и сл. от съдебния акт апелативният съд подробно е отговорил на оплакванията против правилността на първоинстанционната присъда и е посочил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил като несъстоятелни. Аргументацията във въззивното решение е съответна и на европейският стандарт, според който чл. 6, § 1 от КПЧОС задължава в peшeниятa си cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи довод, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството. Така Zауіdоv v. Аzеrbаіјаn nо. 5386/10, § 91, 24 М. 2022, B. v. B. no. 49443/17 от 12 М. 2024.

При мотивиране на своя акт въззивният съд се е ръководил от предмета на доказване, очертан в обвинителния акт. Спорният главен факт по делото касае деяние по чл. 354а НК, свързано с държането, придобиването и разпространението на 21.07.2020 г. на 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева. Ето защо, като е отказал да обсъжда подробно фактологията по обвинителния акт, свързана с твърдяна съпричастност на подс. К. към разпространение на наркотични вещества преди тази дата, въззивният съд не е изготвил решение в отклонение от изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Всъщност на л. 43-45 от въззивното решение АС-Велико Търново е отделил място и на тези обстоятелства и е приел, че в принципен план, ако се възприеме достоверността на доказателствата, които ги потвърждават, те могат да обосноват деянието по чл. 354а НК. Направил е обаче уговорката, че това е възможно в случай на доказаност на престъплението от 21.07.2020 г., за което подсъдимите са предадени на съд. Към аргументацията на въззивния съд касационната инстанция добавя и това, че подсъдимите не са предадени на съд за организиране, ръководене или участие в организирана престъпна група по чл. 321 НК. При този вид престъпно посегателство сочените от прокурора обстоятелства, за които във въззивното решение се твърди, че не е отделено достатъчно внимание, са от значение за доказването на структурираността на сдружението и на неговата насоченост за извършване на престъпления, свързани с наркотични вещества. В случая обаче обвиненията, за които подсъдимите са предадени на съд, са свързани с индивидуално престъпление по чл. 354а НК. Ето защо основателно усилията на двете съдебни инстанции са били насочени към проверка на твърденията на обвинението, че подсъдимите са държали, придобили и разпространили конкретно посоченото по вид наркотично вещество на датата 21.07.2020 г. Относно това обстоятелство изложените от въззивната инстанция доводи са обстойни и с отлична качествена основа.

1.2. Изводите си по делото въззивният съд не е направил в отклонение от задълженията си по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, както счита прокурорът в касационния протест.

Апелативният съд не е подценил значението на показанията на защитените свидетели №№ 5 и 7, както и показанията на свидетелите В. Н. и С. Т.. Показанията на явните и тайни свидетели не са подминати от вниманието на въззивната инстанция, която обаче с основание е счела, че нито един от тях не е твърдял на 21.07.2020 г. подсъдимите С. и К. да са държали, респективно придобили от подсъдимия Т. инкриминирания хероин. Нещо повече - показанията на тези лица, че в периода 2019-2020 г. подсъдимият Д. К. е снабдявал подсъдимия Б. С. с наркотици, които последният е разпространявал, са общи, без никаква конкретика относно дати, количества и вид на наркотика, като според собствените им твърдения дадената от тях информация се основава не на лични възприятия, а на „слухове“ и на дочуто от други наркозависими лица.

Показанията на свидетеля М. А., които в касационния протест също се твърди да са подценени, с нищо не подпомагат обвинителната теза. Свидетелят е бил допуснат до разпит по искане на защитата и в условията на пряка конфронтация с всички страни в производството пред окръжния съд в съдебното заседание на 07.02.2024 г. не е посочил нито да се е снабдявал с наркотици от подсъдимите, нито да е знаел някой от тях да е разпространявал такива.

В протеста се твърди, че в разрез със задължението си обективно, пълно и всестранно да изследва обстоятелствата по делото въззивната инстанция е игнорирала обвинителните доказателства, съдържащи се в записите от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в писмените справки за регистрираните към мобилните мрежи сим-карти на подсъдимите. Това нарушение също не е налично - коментираните доказателства са обсъдени от въззивната инстанция на л. 39-40 от въззивното решение. От тях обаче се установява неспорното, включително и от самите подсъдими обстоятелство, че на 21.07.2020 г. през деня, те са пътували за провеждане на предварително уговорена помежду им среща, която е трябвало да се състои в заведение „***“, находящо се по средата на пътя между гр. Петрич (където живял подс. Т.) и гр. Русе (където са живели подсъдимите С. и К.). Приетото от въззивния съд, че доказателствените източници относно повода за тази среща (да пускат гълъби и да огледат автомобила на Т. с оглед евентуалната му продажба) и причината, поради която тя не се е случила (защото С. и К. са закъснели) се съдържат в обясненията на тримата подсъдими. Изброените гласни доказателства са били еднопосочни относно това, че на 21.07.2020 г. срещата не е била реализирана и подсъдимият Т. не е оставял на другите двама подсъдими инкриминирания хероин като проба за бъдеща по-голяма доставка на наркотик от същия вид и качество. За да приеме, че такава среща не е имало, освен на обясненията на подсъдимите, въззивният съд се е позовал и на показанията на свидетелите В. К. и И. Е., които в процесния ден са се возили с тях и които не се е установило да имат мотив да изложат показания, утвърждаващи защитната теза. В нейна подкрепа е била и извършената по – късно през деня полицейска проверка, при която инкриминираният хероин е намерен сред личните вещи на подсъдимия С., твърдящ еднопосочно в двете фази на производството, че го е закупил за лична употреба. Въззивният съд не е пропуснал да коментира, че този подсъдим е изложил противоречиви твърдения относно лицето, от което е закупил наркотика (л. 41 от въззивното решение), но основателно е приел, че този факт не е достатъчен за обосновка на обвинителната теза, която е останала недоказана относно това, че хероинът е закупен точно от подс. Б. Т..

Въззивният съд е акцентирал и върху това, че записаните при експлоатацията на СРС телефонни разговори с отношение към събитията от 21.07.2020 г. също не са могли да потвърдят тази теза, тъй като в разговорите не се коментират наркотични вещества дори и посредством обичайно използвани кодови думи и изрази. Разбира се, възможно е поради опасение от подслушване и с цел лична безопасност в тези разговори по завоалиран начин подсъдимите да са си предавали информация относно наркотични вещества, но също така е ясно, че по отношение на тези разговори прокуратурата е извлякла съдържание, подчинено на обвинителната позиция и на собственото й разбиране за фактите по делото, останало непотвърдено от събраните по делото доказателства.

Изрично следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че въпреки разрешената експлоатация на СРС по отношение на подсъдимите К. и С. и прилаганите спрямо тях способи за наблюдение, проследяване и видеозаснемане, действащи и към инкриминираната дата, сочената от обвинението среща на тримата подсъдими в заведението „****“ е останала недокументирана чрез СРС. Нещо повече - въпреки че обвинението твърди да е знаело, че такава среща е била подготвяна с цел покупко-продажба на наркотични вещества, от приложения в папка 2, л. 232 и сл. от секретните материали протокол е видно, че на 21.07.2020 г., в 09:17:26 ч., т.е. непосредствено преди реализиране на срещата, видеозаписването по отношение на подсъдимия К. е било преустановено. По този начин необратимо е била пропусната възможността обвинението да получи относително пълна и точна картина на твърдяното престъпление, като избегне недостатъците на другите способи на доказване, произтичащи от субективните интереси или възможности на лицата за възприемане на фактите от заобикалящата действителност и тяхното възпроизвеждане.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето не се поражда процесуална необходимост за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Велико Търново.

2. По твърдението в касационния протест за нарушение на материалния закон

Прокурорът релевира това оплакване, смятайки че при изтъкнатата от него порочна процесуална дейност въззивният съд е направил погрешни изводи за цялостна недоказаност на обвиненията срещу подсъдимите К. и Т. и за частична недоказаност (относно съучастието в деянието от 21.07.2020 г.) по отношение на подсъдимия С..

Касационният съд вече изложи съображенията си за неоснователността на критиката в протеста относно начина, по който въззивният съд е формирал вътрешно убеждение за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК.

В пределите на очертаната и доказана конкретика по казуса, предмет на разглеждане, въззивният съд правилно е приложил и материалния закон, като е възприел изводите на първата инстанция относно оправдаването на подсъдимите.

С оглед на всички тези съображения настоящият състав прие, че не са налице визираните в протеста касационни основания и не се налага да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2-5 от НПК. Поради това въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142 от 03.12.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 264/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.