Дължимост на коригирана сметка за ток при външна софтуерна намеса в електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. София, 04.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4104 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290, във вр. с чл. 295, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Електроразпределение север“ АД срещу решение № 268/07.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 72/2022 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 265/31.08.2020 г. по гр. дело № 461/2020 г. на Горнооряховския районен съд, е признато за установено по отношение на дружеството-касатор, че ищецът Й. Г. Й. не му дължи сумата 7 498.36 лв., представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода 17.06.2015 г. - 16.12.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на адрес: [населено място], [улица], вх. , ет., ап. , за която е издадена фактура № г.; в тежест на касатора-ответник са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Насрещната страна – ищецът Й. Й., в отговора на касационната жалба навежда възражение за процесуална недопустимост на същата, при условията на евентуалност излага и съображения за нейната неоснователност. В писмена защита от страна на ищеца се поддържат доводите за неоснователност на касационната жалба.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 1079/12.05.2023 г., настоящият съдебен състав е установил, че касационната жалба на дружеството-ответник е процесуално допустима, като е изложил съображенията си за това, респ. – за неоснователността на възражението на ищеца в обратна насока. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: когато липсват преки доказателства за установяването на правно-релевантен факт, може ли пълно доказване на този факт да бъде осъществено чрез косвени доказателства.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие с решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които, при разглеждането на случаи, подобни на настоящия, е прието следното: Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен като носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти, и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, т. нар. „презумпция ад хоминем“, съпътсва друг – установен по делото факт. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВКС, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.

В мотивите към решение № 14/01.02.2022 г. по гр. д. № 2048/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено при предходното разглеждане на настоящото дело от касационната инстанция, са обсъдени установените по делото релевантни обстоятелства: че с протокол от 16.06.2015 г. за монтаж и демонтаж на електромер, в обекта на ищеца е бил монтиран нов електромер с нулеви показания на видимата част на дисплея; че при извършената проверка от 16.12.2019 г., служители на ответника са съставили констативен протокол и въз основа на резултатите на извършената метрологична експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе, според която при софтуерно четене е установено натрупване на електроенергия в невизуализираната част на дисплея; че е била коригирана сметката на ищеца за процесния обект в [населено място], за процесния период 17.06.2015 г. - 16.12.2019 г., с процесната сума 7 498.36 лв., по процесната фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г.; че според заключението на вещото лице по делото са налице „цифрови показания в невизуализирани на дисплея на СТИ ненастроена за отчет тарифа“, но не може да се установи от кога и по какъв начин е станало натрупването. При тези обстоятелства, касационната инстанция е приела, че при първото разглеждане на делото от въззивния съд същият необосновано е приел, че при монтажа на процесния електромер на 16.06.2015 г. не било доказано дали средството за търговско измерване (СТИ) е било с нулеви показания. В тази връзка съставът на ВКС е приел още, че по делото няма преки доказателства при извършения монтаж на електромера изрично да е бил проверяван невизуализирания регистър, поради което съдът е бил длъжен да прецени поотделно и в съвкупност останалите обстоятелства, които са установени по несъмнен начин по делото – монтиран електромер със знак за съответствие от производителя, който не е използван от друг потребител, а при проверката са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, които обстоятелства водят до логичен извод, че е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираната част на дисплея на СТИ, фабрично ненастроена за отчет. Тъй като с приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза не е бил даден отговор за възможната причина за натрупването на ел. енергия във фабрично ненастроения за отчет невизиуализиран регистър, ВКС е върнал делото на въззивната инстанция, с указания да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, без софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, както и възможно ли е натрупаната електроенергия във фабрично ненастроения за отчет регистър да е резултат на друга причина, при която обективно да не е потребена от абоната.

При така постановеното отменително решение на касационната инстанция, основателни са оплакванията на дружеството-касатор, че в обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение окръжният съд неправилно е приел, че не могло да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при ищеца е имало или не показания, натрупани в невизуализираните регистри (тарифи 3 и 4), както и количествените им стойности. Този извод на въззивния съд е направен, както в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС по поставения по делото правен въпрос, така и в нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ГПК. При новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, споровете относно правното значение на установените по делото релевантни факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират, като при повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася по спора само в рамките, очертани от касационното решение (в този смисъл също е налице трайно установена практика на ВКС – решение № 60042/26.07.2021 г. по търг. д. № 242/2020 г. на І-во търг. отд., решение № 93/05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 83/26.03.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 250/18.07.2013 г. по гр. д. № 634/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. и пр.). След като в случая в отменителното решение на ВКС изрично, въз основа на събраните по делото косвени доказателства, е прието за установено релевантното обстоятелството, че в имота на ищеца е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, включително в невизуализираните му регистри, при новото разглеждане на делото въззивният съд не е следвало отново да обсъжда това обстоятелство, а е следвало да го приеме за установено в обжалваното решение.

Горното от своя страна е довело до неправилност и на решаващия извод на въззивния съд, че по делото липсвали достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. Както сам е установил окръжният съд, при извършената метрологична проверка в БИМ, констатациите от която са обективирани в констативен протокол № 148/09.03.2020 г., е установено, че процесният електромер измерва в класа си на точност, като не отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване преминалата през СТИ електроенергия; налице е външна софтуерна намеса в тарифната схема на същото измервателно устройство. Допуснатата в изпълнение на указанията на ВКС комплексна съдебно-техническа експертиза, по първата задача също е дала заключение, че не е възможно без софтуерна намеса да се промени тарифната схема на електромера, като достъпът за това е ограничен с изключителни права на производителя върху софтуерната програма; както и че претарифирането – активирането на тарифа Т3 (и/или Т4) води до преразпределяне на цифровите данни, съответстващи на потребената електроенергия в различните регистри (от Т1 до Т4), като част от тях не се визуализират (Т3 и Т4) и не се отчитат периодично, а само със софтуерен достъп. Въззивният съд правилно е кредитирал тази част от заключението и правилно е приел, че констатираната и при метеорологичната проверка от БИМ, външна намеса в тарифната схема на процесното СТИ е довела именно до натрупването на показания по тарифа Т3, по която показания не е следвало да бъдат натрупвани, тъй като същите не се визуализират на дисплея на измервателното устройство и не могат да бъдат отчетени като потребена от абоната електроенергия.

Неправилно обаче окръжният съд е възприел заключението на комплексната експертиза в частта му по втората задача, поставена с отменителното решение на ВКС. При изпълнението на тази задача вещите лица не са установили друга причина за отчитането в невизуализирания регистър Т3 – извън външната софтуерна намеса в тарифната схема на електромера, което е установено и при метрологичната проверка, обективирана в констативния протокол № 148/09.03.2020 г. на БИМ. Наред с това, вещите лица по делото са дали заключение, че е технически възможно записаните данни в невизиуализирания регистър на електромера да не съответстват на потребената от ищеца електроенергия, тъй като не е известен алгоритъма за обработка на получените цифрови данни, с които борави внедреният при външната намеса „зловреден“ софтуер. Както сами са заявили вещите лица при разпита им в съдебното заседание обаче, тази възможност е хипотетична. Поради това въззивният съд неправилно – с оглед тази необосновано кредитирана от него част от експертното заключение и с оглед неправилния му извод, че не било установено, че показанията при монтажа на новия електромер са нулеви, е формирал и решаващия си извод по делото за липса на достатъчно доказателства за приложението на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случая. Съгласно тази разпоредба, основната предпоставка за начисляването на допълнително количество електроенергия (т. нар. в практиката „корекция на сметка“) е измерването на това количество в невизуализиран регистр на средството за търговско измерване, което в случая е установено, както с двете експертни заключения по делото, така и с неоспорения констативен протокол № 148/09.03.2020 г. на БИМ, който представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗИ и с чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Неправилността на решаващия извод на въззивния съд, че по делото липсвали достатъчно доказателства за основанието за начисляването на електроенергия по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, е довела до неправилност и на крайния му извод за основателност на предявения по делото отрицателен установителен иск за недължимост от ищеца на ответника на процесната сума от 7 498.36 лв.

По така изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови друго – за отхвърляне, като неоснователен, на предявения по делото отрицателен установителен иск.

Предвид промяната на крайния резултат по делото, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските. С оглед крайния изход на спора, ищецът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същият дължи и следва да бъде осъден за заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за всички съдебни инстанции по делото, чийто общ размер възлиза на сумата 9 779.94 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските на ответника за заплатените адвокатски възнаграждения в размер от по 1 680 лв. (с включен ДДС) за защитата му в двете касационни производства и в това при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция. Производството пред всяка една от тези инстанции се отличава с немалка фактическа и правна сложност, като е значителен и обемът на положения труд от адвоката – процесуален пълномощник на ответника, поради което заплатените адвокатски възнаграждения, които не надхвърлят двукратния минимален размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (в приложимата редакция – ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.) и с включен ДДС в тях, не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи и че съдът няма задължение винаги да намалява разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер на същото, а извършва преценката си дали тези разноски са прекомерни или не, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 268/07.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 72/2022 г. на Великотърновския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК от Й. Г. Й. срещу „Електроразпределение север“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Й. Г. Й. не дължи на „Електроразпределение север“ АД сумата 7 498.36 лв., представляваща стойността на начислената електрическа енергия за периода 17.06.2015 г. - 16.12.2020 г., по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на адрес: [населено място], [улица], вх., ет., ап. , за която е издадена фактура № г.

ОСЪЖДА Й. Г. Й. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение север“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 9 779.94 лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски за производството пред всички съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: