Съдът не може да отменя решение на сдружение на непосочени в иска основания

Текстът на акта

Ключови фрази

Съдебен контрол на решенията на общото събрание на сдружението * вероятна недопустимост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

Гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 327 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Български олимпийски комитет“ срещу решение № 711 от 11.11.2022 г. по т.д. № 392/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 182 от 02.03.2022 г. по т.д. № 1967/2021 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо него е постановена отмяна по иск с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предявен от Сдружение „Българска федерация триатлон“ срещу Сдружение „Български олимпийски комитет“, на решение на общото събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, обективирано в т. 2 от протокол от проведено на 07.09.2021 г. общо събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, с което е прекратено членството на Сдружение „Българска федерация триатлон“ в Сдружение „Български олимпийски комитет“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като диспозитивът на съдебния акт е противен на възприетото в мотивите от въззивния съд и е постановен извън очертания с въззивната жалба предмет на делото. На последното основание – произнасяне на въззивния съд извън обхвата на въззивната жалба, поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение – постановяването му при съществено нарушение на процесуалния закон. Излага, че липсва оплакване от страна на ищеца за незаконосъобразно провеждане на процесното общо събрание, но дори въззивният съд да е счел, че е сезиран с такова, е следвало да даде указания към страните за доказателствената тежест досежно тези факти, което не е сторил. Изтъква, че независимо от това с писмения отговор е въвел твърдения и представил доказателства за законосъобразното свикване и провеждане на събранието, които не са оспорени от ищеца, респективно неправилно САС е приел, че същите са спорни и недоказани. Сочи, че произнасянето от въззивния съд по основания за отмяна на процесното решение на ОС, които не са въведени от ищеца, нарушава нормата на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ и установения с чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. Поддържа, че приложение с оглед сходната уредба следва да намерят и разрешенията, дадени с ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че произнасянето на съда по пороци, които не са релевирани с исковата молба, е в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, като съдът излиза извън предмета на спора, с който е сезиран. Сочи, че макар и останали необсъдени от въззивния съд, са неоснователни поддържаните с въззивната жалба оплаквания от ищеца за незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на ответното сдружение. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно.

Ответникът по касация, Сдружение „Българска федерация триатлон“, оспорва касационната жалба. Излага доводи за допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че всяко решение, взето в нарушение на устава на сдружението, е незаконосъобразно, в който смисъл правилно се е произнесъл въззивният съд. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

С определение № 1372 от 20.12.2023 г. по т. дело № 327/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка неговата допустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Видно от иницииралата настоящия спор искова молба ищецът, Сдружение „Българска федерация триатлон“, е отправил до съда искане за отмяна на решение на общото събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, обективирано в т. 2 от протокол от проведено на 07.09.2021 г. общо събрание на Сдружение „Български олимпийски комитет“, с което е прекратено членството на Сдружение „Българска федерация триатлон“ в Сдружение „Български олимпийски комитет“. Поддържал е, че решението противоречи на устава на ответното сдружение, доколкото не са налице уредените в последния предпоставки за изключването му. Посочил е, че отговаря на изискванията на чл. 13 от устава към членовете на сдружението, както и на предпоставките на чл. 16 от устава за приемането на член на сдружението. Изложил е, че никъде в изискванията към членовете на сдружението не е посочено, че следва да притежават спортен лиценз. Изтъкнал е, че в чл. 24 от устава са уредени конкретните основания за изключване на член на Сдружение „Български олимпийски комитет“, като отнет спортен лиценз не е измежду тях. Допълнително е посочил, че дори да е налице основание по чл. 24 от устава за изключването му, то не е спазена уредената в чл. 25 от устава процедура по изготвяне на становище от изпълнителното бюро на ответното сдружение, което да бъде изпратено за становище на заинтересованите лица, включително на изключвания член и на съответната международна федерация. Посочил е и че се ползва с авторитет в международните среди и че в ответното сдружение членуват и други юридически лица, които нямат спортен лиценз, но не са изключени на това основание.

С депозираната допълнителна искова молба на 26.11.2021 г. - след установения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен едномесечен срок, ищецът е поддържал заявените с исковата молба оплаквания за вземане на решението в нарушение на устава на ответното сдружение, като в отговор на доводите по писмения отговор на ответника е добавил, че оспорва законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание, на което е взето процесното решение, с довод, че ответникът не е представил заверен списък на членовете на Сдружение „Български олимпийски комитет“ към датата на общото събрание, поради което не може да се направи извод, че е бил налице кворум за провеждане на общото събрание.

Първоинстанционният съд е докладвал делото съобразно поддържаните с исковата молба оплаквания на ищеца за вземане на оспореното решение в нарушение на устава на ответното сдружение – без да са налице установените в устава предпоставки за изключване на ищеца като член на сдружението, и без да е изпратено становището на изпълнителното бюро за обяснения до ищеца и за мнение до Световната федерация по биатлон. Разгледал е предявения иск на така заявените основания и го е отхвърлил като неоснователен.

Сезиран с въззивна жалба от ищеца, въззивният съд с обжалваното решение е приел, че атакуваното решение на общото събрание е за прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, поради което съдът дължи преценка за процесуалната законосъобразност (спазването на процесуалните правила при свикване и провеждане на общото събрание) и материалната законосъобразност на атакуваното решение, в тази поредност. Посочил е, че видно от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната искова молба ищецът е въвел като основания за процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание. Позовал се е на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЮЛНЦ, като регламентиращи фактическия състав на свикване на общо събрание на сдружение и е подчертал, че същите в голямата си част са диспозитивни. Счел е, че с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от вписания устав на ответното сдружение, освен предвиденото в закона обявяване по партидата на сдружението, е въведено изискване и за изпращане на покани (по пощата и/или по имейл) до всички членове на сдружението. Изтъкнал е, че съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на сдружението е установено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, съгласно която поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква. Подчертал е, че нормата е част от правния режим по свикване на общото събрание и поставя императивни изисквания за съдържанието на поканата, които са от значение за редовността на провеждане на общото събрание и за законосъобразността на взетите от него решения, доколкото гарантира членствените права на членовете на сдружението - правото на участие в управлението на сдружението и упражняването на право на глас.

Посочил е, че от извършена служебна справка по партидата на сдружението се установява, че поканата за свикване на общото събрание е публикувана в установения от закона и устава срок, но същата не посочва изчерпателно дневния ред на общото събрание. Изтъкнал е, че в т. 2 от поканата е посочено, че ще се извърши приемане на нови членове и прекратяване на членство, без да са изрично посочени лицата, чиито членствени правоотношения ще бъдат прекратени. Приел е, че по делото липсват доказателства относно изпращането на поканите до всички членове на сдружението, каквото е въведеното с устава на сдружението условие за редовност на свикването на общото събрание. Допълнил е, че не са ангажирани и доказателства относно въведеното възражение за редовно провеждане на събранието, включващо доказателства за наличието на необходимия кворум. Подчертал е, че вписаното заключение за наличието на такъв кворум в доклада на мандатната комисия не може да се възприеме като годно доказателство относно законосъобразността на провеждане на събранието, а от там и за законосъобразност на взетите решения. Изтъкнал е, че тежестта за доказване на тези факти е на ответника, но същият не е ангажирал годни доказателства, нито е поискал събирането на такива. По тези доводи е обобщил, че наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, на което е взето оспорваното решение, са основателни.

Приел е, че предвид установената процесуална незаконосъобразност на оспореното решение не следва да обсъжда останалите въведени във въззивната жалба оплаквания за материалната му незаконосъобразност - поради неправилно приложение на правилата за изключване на член на сдружението, предвидени в устава, и без да са налице основанията за прекратяване на членственото правоотношение.

По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение като неправилно и вместо него е постановил, че уважава предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

Обжалваното въззивно решение е недопустимо по следните съображения:

Налице е константна практика на съдилищата, включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск. В множество решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/21 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по решение № 201 от 16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 329 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г. по описа на ВКС II ТО, с които се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, индивидуализирани от ищеца с исковата му молба.

Налице е и формирана практика на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по решение № 50097 от 30.09.2022 г. по т.д. 385/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 85 от 30.06.2010 г. по т.д. 913/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с която се приема, че проявлението на правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК в производството за разглеждане на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ предполага конкретните пороци, заради които се иска отмяна на решение на общото събрание на сдружение по ЗЮЛНЦ, да се посочат от ищеца в исковата молба, а произнасянето на съда относно законосъобразността на решението и/или неговото съответствие с устава да се сведе до проверка и преценка дали твърдените пороци действително са налице. Посочено е, че след осъществяване на дължимата проверка съдът отменя решението, ако установи проявлението на твърдените от ищеца нарушения на закона и/или на устава, и отхвърля иска, ако достигне до извод за тяхното отсъствие. Подчертано е, че предвид правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът, разглеждащ иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, няма правомощия да извършва проверка за законосъобразност и съответствие на решението с устава на основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а с оглед изрично очертания в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ обхват на съдебния контрол не разполага и с правомощия да преценява целесъобразността на решението.

Настоящият състав на съда споделя горецитираната константната съдебна практика и като съобразява установения в процесуалния закон основен принцип на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, приема, че предметът на делото и търсената от съда защита се определят от страните в процеса. В случая ищецът с депозираната пред съда искова молба ясно е очертал търсената защита – посочил е какви са според него пороците на решението, чиято отмяна иска, като дължимата от съда проверка по вече изложените доводи е в рамките на така очертаните от ищеца твърдения.

Въззивният съд няма правомощие да извършва проверка за съответствие на решението със закона и устава на основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба и в срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, или както е сторил в случая – да отмени решението на общото събрание на ответното сдружение на невъведени с исковата молба оплаквания за неспазване на процедурата по свикване на общото събрание, включително че не са изпратени покани до членовете на сдружението, както изисквал чл. 32, ал. 3 от устава; че поканата за свикване на общото събрание нямала изискуемото с чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ съдържание, доколкото не са посочени членовете, които ще бъдат изключени; че не са събрани доказателства за провеждане на събранието при изискуемия кворум.

Като е основал решението си на невъведени от ищеца с исковата молба и в преклузивния срок по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ обстоятелства и оплаквания за пороци на оспореното решение на ответното сдружение и не е разгледал поддържаните с исковата молба основания за вземане на оспореното решение в нарушение на устава на ответното сдружение – без да са налице установените в устава предпоставки за изключване на ищеца като член на сдружението и без в изпълнение на чл. 25 от устава да е изпратено становище на изпълнителното бюро за обяснения до ищеца и за мнение до съответната международна федерация, въззивният съд е излязъл извън очертания от ищеца предмет на делото, като е разгледал непредявен иск, вместо предявения от ищеца такъв, и решението му като недопустимо следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, а делото върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск, разгледан с първоинстанционното решение.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски, направени пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 711 от 11.11.2022 г. по т.д. № 392/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд за ново произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.