Задължение на въззивния съд за нова експертиза при съмнение в заключението

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр.София, 04.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4696 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. С. срещу решение № 979 от 2.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3700 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав, с което е отменено решение №7 от 15.09.2021 г. по т. д. № 130 по описа за 2020 г. на Софийския окръжен съд в осъдителната му част, постановено е друго решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от Д. Г. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа, станала на 12.06.2018 г.-болки и страдания от обездвижване на дясната ръка поради счупване на раменната кост, в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, като в отхвърлителната част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявените от него искове да бъдат уважени.

ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделениена Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 30 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №1061 от 11.05.2023 г. по настоящото дело по следния въпрос:

Когато въззивният съд приеме, че в резултат от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение/неотстраняване на вещо лице/ твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, може ли да замести заключението на вещото лице със свои мотиви, или е длъжен да назначи повторно заключение?

Отговорът на въпроса произтича от съдържанието на разпоредбата на чл.195,

ал.1 от ГПК и указанията относно правомощията на въззивния съд по служебно назначаване на експертиза, съдържащи се в т.3 на ТР №1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК. В мотивите към т.3 на това тълкувателно решение е прието, че ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установяване на факт от значение за делото или доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице. Съдът следва да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Нещо повече-при преценката дали са необходими специални знания съдът трябва да се съобрази с принципите за равенство на страните/чл.9 от ГПК/ и установяване на истината/чл.10 от ГПК/. Субективното мнение на съдията, че е компетентен да установи факта въз основа на притежавани от него знания трябва да е изключително добре обосновано и мотивирано, така че да изчерпи възможните доводи и възражения на страните. Нуждата от такива изчерпателни мотиви, изложени от въззивния съд и заместващи експертизата, е особено осезаема, когато първоинстанционният съд е допуснал и приел заключение със същите задачи. Тоест-по делото вече е било счетено от първоинстанционния съд, че са необходими специални знания, страните са имали възможност да се запознаят със заключението и да изложат своите съображения, а убеждението на въззивния съд, че притежава необходимите знания ги поставя в положение на процесуална изненада. Затова отговорът на въпроса е, че при допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение/неотстраняване на вещо лице/, в резултат на което твърдени от страната факти, чието осъществяване е оспорено от противната страна, не са били доказани, тъй като заключението не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност, въззивният съд е длъжен да назначи повторно заключение. Ако съдът не допусне изслушване на експертиза, защото се счита за компетентен да установи факта въз основа на притежавани знания, е длъжен да се мотивира по начин, който изчерпва възможните доводи и възражения на страните. В противен случай въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Д. Г. С. е изложил в исковата молба, че на 12.06.2018 г. е пътувал в лекия автомобил „Ауди А4“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Г. А. Л.. Движещият се по общински път SFO3173, свързващ селата С.-Макоцево, в посока от [населено място] към [населено място] лек автомобил „Ауди А 80“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. А. Г., е ударил автомобила, в който е пътувал. В проведеното досъдебно производство е било установено, че виновен за пътнотранспортното произшествие е водачът на лекия автомобил „Ауди А 80“, който е навлязъл в насрещното платно и чиято гражданска отговорност се покрива от застраховка в ЗД „Бул Инс“ АД. В резултат от инцидента ищецът е претърпял закрито счупване да долния край на хумеруса, поради което е поискал застрахователното дружество да бъде осъдено да му заплати 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от произшествието.

В отговора на исковата молба ЗД „Бул Инс“ АД е оспорило описания механизъм

на произшествието, заявило е, че не се касае за деликт, а за случайно събитие, поради което не носи отговорност за обезщетяване на вредите.

Софийският окръжен съд е приел, че произшествието е предизвикано от

водача на лекия автомобил „Ауди А 80“, който е застрахован срещу своята гражданска отговорност в ответното дружество, а размерът на обезщетението на причинените на ищеца неимуществени вреди е определил на 15 000 лв. Ето защо е осъдил застрахователното дружество да заплати тази сума и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двете страни по делото.

Застрахователното дружество е повторило възражението си, че механизмът на произшествието не е установен, тъй като приетата автотехническа експертиза се базира само на доказателства, събрани в досъдебното производство.

Софийският апелативен съд е счел, че приетото от първоинстанционния съд

заключение няма белезите на експертиза-отговори на въпроси, при които са ползвани специални познания. Базирайки се на скицата към заключението, съдът е достигнал до извода, че словесно описаният начин на засрещане на автомобилите е невъзможен. Според съда е несериозно основаването на експертно заключение на твърдения на свидетел в смисъл „мисля, че аз бях с предимство“. Счел е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е зачел направения отвод на вещото лице. След като това вещо лице е дало необосновано заключение в рамките на досъдебното производство, то е обвързано от изводите си и ще ги поддържа пред гражданския съд. Посочил е още, че неприключването на наказателното разследване със съдебен акт не позволява на съда да основе решението си на изводи на друг съд с обвързваща за гражданския състав сила. С тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил уважен и е постановил друго, с което го е отхвърлил, а в частта, с която искът е бил отхвърлен го е потвърдил. Разсъжденията на въззивния съд относно експертизата са довели до извода, че твърдените от ищеца факти, обуславящи основателността на предявения иск, са недоказани, както е посочило и ответното дружество във въззивнатата си жалба. В съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящата инстанция приема, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. След като според състава вещото лице е следвало да бъде отстранено и е възникнало съмнение за правилността на заключението и неговата обоснованост, въззивният съд е бил длъжен да назначи повторно заключение със същите задачи. Изложените от въззивния съд мотиви, заместващи необходимата автотехническа експертиза, не са убедителни, не установяват неговата компетентност в областта на механизма на пътнотранспортните произшествия и не могат да изчерпят възможните доводи и възражения на страните. Ето защо, поради допуснатото съществено процесуално нарушение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за допускане на автотехническа експертиза със задачи, обусловени от становищата на страните по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,

Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 979 от 2.07.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3700 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, 2 състав

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: