Задължения по кредит в швейцарски франкове и неравноправни клаузи

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50067

гр.София, 30.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2498/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50917/ 16.12.2022 г. по настоящето дело по жалба на „Юробанк България“ АД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10254 от 19.03.2021 г. по гр.д.№ 5308/ 2019 г., допълнено с решение № 10004/ 11.01.2022 г. по същото дело, в частта му, в която в отношенията между „Юробанк България“ АД и Б. Б. К. е признато за установено, че Б. К. дължи на „Юробанк България“ АД равностойността в швейцарски франкове на 98 881,64 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към дата на изпълнението, представляващи непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.09.2016 г. до окончателното изплащане и възнаградителна лихва за периода от 12.08.2010 г. до 26.07.2016 г. в размер равностойността в швейцарски франкове на 36 339,25 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към дата на изпълнението, дължими по Договор за потребителски кредит № НL43276 от 05.09.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51819/ 2016 г. на Софийски районен съд, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 90 202,38 и 34 025,67 швейцарски франка и е разпределена отговорността за разноските по делото. В останалата част въззивното решение е влязло в сила.

Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос при договор за кредит, отпуснат в чуждестранна валута и при уговорено задължение за връщането му в тази валута, подлежат ли на преценка за неравноправност клаузите, свързани с основния предмет на договора, ако са изразени на ясен и разбираем език.

По този въпрос е налице установена съдебна практика /срв. решение № 67/ 12.09.2019 г. по т.д.№ 1392/ 2018 г., І т.о., ВКС, решение № 83/ 12.05.2022 г. по гр.д.№ 2859/ 2021 г., ІІІ г.о./, според която предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне позволява на страните по договор за кредит да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната /евро/. Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове в лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита определя основната, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.430 ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, въз основа на подадени от кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита и молба за превалутиране, не обуславя извод, че договорът е сключен в български левове и че кредитът е предоставен в националната валута. Когато механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс, клаузите относно валутата, в която се договаря кредитът и които касаят основния предмет на договора, не са неравноправни, действителни са и обвързват страните.

Обжалваното въззивно решение не съответства на така установената практика, защото въззивният съд е основал крайното си решение на извод, че клаузите, които касаят механизма на отпускане на кредита не били уговорени индивидуално, а ответницата не е имала към момента на сключване на договора информация относно възможните промени в обменните курсове, така че да вземе решение на основата на „добра информираност“, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи, поради което тези клаузи били неравноправни. Изводът е направен в противоречие с материалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. То следва да бъде отменено, а тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция.

По делото е установено, че между „Юробанк България“ АД от една страна и от друга страна Д. И. К. и Б. Б. К. /наричани кредитополучател/ бил сключен на 05.09.2008 г. договор за потребителски кредит. По силата на този договор банката се задължила да предостави на кредитополучателя сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 102 000 лв, по неин курс „купува“ за швейцарския франк към лева, съгласно Приложение № 1 към договора. Кредитът бил усвоен по посочения в договора начин - равностойността в швейцарски франкове на 20 510 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на потребителски кредит със същата банка и равностойността в швейцарски франкове на 81 490 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 300 месечни вноски в швейцарски франкове и приел да плаща възнаградителна лихва, която се определяла от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /5 % към момента на сключване на договора/, увеличен с 1,5 пункта. В чл.6 ал.3 било уговорено, че при промяна на базовия лихвен процент размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което с подписване на договора кредитополучателят давал своето неотменимо съгласие. Погасяването на кредита следвало да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като ако към съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не бил осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но имал средства в лева или евро по други свои сметки в Банката, погасяването на кредита можело да се извърши от банката освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора давал своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл.23 ал.1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21 - 23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им. Кредитът следвало да бъде връщан на месечни вноски, но плащанията били прекратени, като последното погасяване станало на 27.01.2012 г. за главница, на 20.04.2012 г. за възнаградителната лихва и на 27.04.2012 г. за таксите по кредита. Ответницата К. била надлежно уведомена, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, с нотариална покана, връчена й на 29.07.2016 г. На 14.09.2016 г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и такава била издадена на 02.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 51829/ 2016 г. на Софийски районен съд за сумите от 90 202,28 швейцарски франка, представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва от 14.09.2016 г., договорна лихва за периода от 10.02.2012 г. до 13.09.2016 г. в размер 34 025,67 швейцарски франка, такса в размер 1 638,36 швейцарски франка за периода 12.04.2015 г. – 13.09.2016 г. и такса в размер 480 лв. за периода от 19.08.2016 г. до 13.09.2016 г. Ответницата подала възражение срещу заповедта и за установяване на вземанията бил предявен в срок от банката кредитор иск, по който е образувано настоящето производство. Видно от заключението на приетата пред въззивния съд допълнителна счетоводна експертиза, при курс на лева към швейцарския франк от 1,2048 лв /към 12.09.2018 г., когато е усвоен кредитът/ и лихвен процент от 6,5 %, непогасените доброволно задължения по договора възлизат на 82 154,68 швейцарски франка главница и 30 162,06 швейцарски франка възнаградителна лихва.

При тези фактически установявания касаторът основателно оспорва като неправилен изводът на въззивния съд, че макар кредитът да бил предоставен в швейцарски франкове и макар кредитополучателят да се е задължил да го върне в швейцарски франкове, той дължи връщане на сумата в лева. Като бе посочено в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, според установената практика на ВКС, основана на решения на СЕС, понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на чл.4 пар.2 от Директива 93/13 обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Не се прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика, на ясен и разбираем език /решение № 314/ 20.07.2019 г. по т.д.№ 1766/ 2016 г., ІІ т.о., решение № 67/ 12.09.2019 г. по т.д.№ 1392/ 2018 г., І т.о. и др./. Уговорка относно валутата на кредита по договори за банков кредит, в която кредитът се отпуска и в която следва да се връща, е „основен предмет на договора” и в случаи като този ВКС константно приема, че тя е изложена в договора ясно и разбираемо. Такава уговорка не е нищожна, като неравноправна, затова съдът по същество не може да установи съществуването на задължения в различна от уговорената валута.

В цитираната практика се приема също, че клаузата по чл.3 ал.1 също касае основния предмет на договора, а именно - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка /1,5 пункта/ и базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /5 % към момента на сключване на договора/. Затова въпросът за неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само, ако уговорката е неясна и неразбираема - чл.145 ал.2 ЗЗП. В случая клаузата е изложена разбираемо и с подписването на договора страните са изразили съгласието си с конкретния размер на базовия лихвен процент, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Приемането на тази клауза за нищожна би довело до нищожност на целия договор. Последица от това би било възникване на вземане на банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, което не съответства на интереса на потребителя /срв. и решение № 384/ 29.03.2019 г. по т.д.№ 2520/ 2016 г., І т.о./.

За нищожна /като неравноправна/ посочената практика възприема клауза от договор за банков кредит, предвиждаща възможност по време на действието на договора банката да промени базовия си лихвен процент за жилищни кредити, което да води до автоматично увеличаване на размера на погасителните вноски. Това е така, дори ако кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие с действието на такава клауза. Ако тя не е индивидуално договорена, също се явява неравноправна, тъй като задълженията на кредитополучателя по вноските се определят въз основа на неясни критерии и при едностранно решение на банката. В случая в чл.6 ал.3 от договора, с която кредитополучателя дава съгласие за автоматична промяна на размера на погасителните вноски, ако банката едностранно промени базовия си лихвен процент по жилищни кредити, не е уточнен никакъв механизъм и не са изведени никакви критерии, въз основа на които промяната е допустима. Както е прието в решение № 50173/ 13.10.2022 г. по гр.д.№ 4674/ 2021 г., ІІІ г.о. /и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/, уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябва да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да промени едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в своя защита. В противен случай уговорката е неравноправна и съответно - нищожна.

Относно доводите на ищеца, че прибавянето на възнаградителни лихви към главницата съставлява капитализация, която не е забранена от закона, а не анатоцизъм, какъвто законът не допуска, те нямат значение за размера на задълженията в конкретния случай и обсъждането им е безпредметно.

А що се касае до доводите на ищеца, че клаузата на чл.23 от договора не е нищожна, защото българският потребител бил много по-осведомен от средния потребител в ЕС за валутните рискове и защото не било във възможностите на банката да прогнозира дали курса на швейцарския франк ще се увеличи или ще намалее, те са неоснователни. Вярно е, че при договори със срок на действие 25 години, какъвто е процесният, е невъзможно да се прогнозира какъв ще е курса на швейцарския франк към лева към съответния падеж, както и че понижаването на този курс би било във вреда на кредитора, не на длъжника. Но в посочените по-горе решения на ВКС клауза със същото съдържание последователно е възприемана за нищожна като неравноправна, при неиндивидуалното й уговаряне. Средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, трябва да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. Изключенията на чл.144 ал.3 ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл.143 т.7, т.10, т.12 от ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута. Банката следва да докаже, че клаузата е уговорена индивидуално или че е предоставила на съответния потребител цялата относима информация, която позволява преценка на икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения /решение № 67/ 12.09.2019 г. по т.д.№ 1392/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него други решения на ВКС, основани на практиката на СЕС/. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, но доказателства по делото за индивидуално уговаряне на клаузата или за предоставяне на потребителя на информация за колебанията в курса на швейцарския франк в сравним предходен период и приблизителна прогноза за тенденциите в бъдеще няма. А пряка последица от обстоятелството, че клаузата е нищожна като неравноправна, е невъзможността да се претендира връщането на кредита по различен курс на валутата, в която е предоставен, от този, който е бил в сила към датата на усвояването му.

Затова съдът приема, че задължението на кредитополучателя е за връщане на предоставения кредит в швейцарски франкове, но според курса към 12.09.2008 г., както и за плащане на възнаградителна лихва, също в швейцарски франкове по курса към същата дата. По отношение на Д. Илиев К., който е поел задълженията солидарно с ответната в настоящето производство страна, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. С него е признато за установено задължение именно в посочената валута – швейцарски франкове. Същото, но до размера, установен със експертно заключение, прието във въззивното производство, следва да бъде установено и по отношение на Б. К., която следва да заплати съразмерно на уважената част от исковете разноските на ищеца за всички инстанции.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ в невлязлата в сила част въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10254 от 19.03.2021 г. по гр.д.№ 5308/ 2019 г., допълнено с решение № 10004/ 11.01.2022 г. по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Юробанк България“ АД, гр.София, ул."Околовръстен път" № 260, ЕИК 000694749 и Б. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.5, че Б. К. дължи на „Юробанк България“ АД по договор за потребителски кредит № НL43276 от 05.09.2008 г., солидарно с Д. И. К., ЕГН [ЕГН], 82 154,68 швейцарски франка /осемдесет и две хиляди сто петдесет и четири франка, шестдесет и осем сантима/ главница и 30 162,06 швейцарски франка /тридесет хиляди сто шестдесет и два франка, шест сантима/ възнаградителна лихва, при курс на лева към швейцарския франк от 1,2048 лв, ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51819/ 2016 г. на Софийски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери съответно от 90 202,38 и 34 025,67 швейцарски франка.

ОСЪЖДА Б. Б. К. да заплати на „Юробанк България“ АД 9 164,30 лв /девет хиляди сто шестдесет и четири лева, тридесет стотинки/ разноски за производството във всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: