Придобиване по давност на сънаследствен имот от един сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

София, 09.04. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2425/2020 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 500 от 21.12.2020 г. по касационна жалба, подадена от В. К. Е. и Н. Т. Е. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 2276/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 4052 от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 16778/2018 г. на РС-Варна и вместо това е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 6 на третия етаж в източната страна на сградата на Ж. „Р. 2“, находяща се в [населено място], [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ............. по КККР на [населено място], със застроена площ 94,17 кв.м., ведно с прилежащата му изба с площ 9,45 кв.м. и таванска стая с площ 20,96 кв.м., ведно с припадащите се 15,1794 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното място, върху което същата е построена, между съделителите и при квоти, както следва: за В. К. П. – 1/16 идз.ч., за В. К. Е. – 1/16 ид.ч. по наследство и за него и съпругата му Н. Т. Е. общо в условията на съпружеска имуществена общност – 14/16 ид.ч.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е обсъдил твърдение по предявения иск за делба - за извършена преживна делба, каквото не е направено от касатора и необсъждане на заявеното в срок възражение за установено владение от ответниците от откриване на наследството съобразно волята на родителите. Наведено е и оплакване за необсъждане задълбочено на събраните доказателства

Ответницата по касация оспорва жалбата. Счита, че съдът правилно е приложил нормата на чл. 69 ЗС и ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, защото касаторите не са демонстрирали, че владеят целия апартамент за себе си.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховен касационен съд, състав на първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: „когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху сънаследствения имот, той винаги ли е владелец на своите части и държател на частите на останалите сънаследници, и в какви хипотези един от сънаследниците може да установи фактическа власт с намерение да свои и частите на останалите наследници“. В мотивите към ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са разгледани хипотези, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него, но владението е предадено на приобретателя върху целия имот. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, за които сделката не е породила действие, но като владелец е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец и в този случай намерението му да държи имота като свой се предполага. Друга хипотеза, при която съсобственика демонстрира завладяване идеалните части на другите съсобственици за себе си е когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици. Последната хипотеза е разгледана и в т.1 от ПП-6-74. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. Съдебната практика е разгледала и други хипотези на завладяване частите на другите сънаследници, например когато още приживе по волята на собственика владението се придава с откриване на наследството или от друг момент и то като фактическо отношение не се включва във наследството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. / Р № 11/29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942/2015 г., І гр.о., Р № 32/08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591/2015 г., І гр.о./

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Процесният апартамент е придобит в условията на СИО от двамата наследодатели К. А. Е. и Г. П. Е. през 1963 г. с н.а. № ....,т..../1963 г. На 16.06.1988 г. с н.а. № ...,т..... 1988 г. двамата са продали срещу задължение за издръжка и гледане 1/2 ид.ч. от апартамента на сина си В. К. Е. по време на брака му с Н. Т. Е., сключен 1975 г. Наследодателят К. почива на 24.07.1988 г. и е наследен освен от преживялата го съпруга Г. и от дъщерите Л. и В. и от сина В.. По гр.д.№ 1879/1989 г. наследниците извършват делба само на останало в наследство место за ползване, предоставено по актове на Министерския съвет, ведно с подобренията и стопанската постройка, което е получено в дял от В. К. /сега ищца/ В протокола за спогодба е отразено, че съсобствениците заявяват, че са уредени сметните им отношения. В последствие В. К. П. е изкупила това место и го е придобила на основание пар.4а ЗСПЗЗ /н.а. № ...т..../1994 г./. С н.а. № ...,т..../1991 г. преживялата съпруга Г. Е. прехвърля собствените си 5/16 ид.ч. от апартамента на сина си отново срещу задължение за гледане и издръжка. На 26.04.2003 г. умира дъщерята Л., която е наследена от Т., Г. и Д. А. Д.. Те признават твърденията в становището на вуйчо си В., че по волята на баба им и дядо им, апартамента остава за сина им В., той го е завладял още от смъртта им, а леля им В. е получила друг имот.

РС е отхвърлил иска за делба, като е приел, че ответникът В. и съпругата му Н. са установили владение върху апартамента на основание двете сделки и волята на наследодателя още от 1992 г. Не е приета за доказана тезата на ищцата, че В. и Н. Е. са ползвали цялото жилище с нейно съгласието.

Въззивният съд е приел, че ответникът е направил възражение за приживна делба, извършена от наследодателите и поради това, че не е спазена нотариалната форма за дарение, е приел това възражение за неосноватено. Приел е, че В. и съпругата му не са владели явно частта на ищцата – 1/16 ид.ч., защото не са демонстрирали пред нея, че владеят за себе си. Приел е, че те са били само държатели на нейната идеална част. Затова е допуснал делбата между нея и съделителите Е., като е изключил от делбата наследниците на сестрата Л..

Касаторите не са се позовавали на приживна делба, поради което в нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция е разгледала подобен довод. Твърденията са били в смисъл, че волята на родителите е била апартамента да бъде получен от сина им В., като приживе са му прехвърлили части от него. След смъртта на бащата всички наследници са се съобразили с волята на родителите, сина да получи апартамента, а дъщерята В. К. П. – имота, който е бил предоставен за ползване по актове на МС. В този смисъл становище са изразили в отговора на исковата молла и наследниците на другата дъщеря Л., починала на 26.04.2003 г. Извършените правни действия също потвърждават волята на родителите и съоразяване с нея на наследниците. Приживе двамата родители прехвърлят срещу задължение за гледане и издръжка 1/2 от апартамента на сина си В. К. Е. по време на брака му с Н. Т. Е.. Преобретателите към този момент и до настоящия момент живеят в жилището и то е единствено за тях. След смъртта на бащата на 24.07.1988 г., апартамента не е включен в спогодбата през 1989 г. Майката също прехвърля изцяло своите идеални части от апартамента на сина си. От 1988 г., когато ищцата В. П. е придобила по наследство от баща си 1/16 ид.ч., тя не е предявила никакви претенции да реализира права като съсобственик на тази идеална част. пред касаторите или да изпълни задълженията си като съсобственик. От показанията на св. К. и Р. – непосредствени съседи на апартамента се установява, че всички са възприемали като изключителни собственици след смъртта на К. сина му В.. Той е заплащал разходите за ремонтите на общите части на блока, в който се намира апартамента, както и ремонтите в апартамента, като например подмяна на дограма на терасата. Свидетелите не са виждали сестрата В. П. да е идвала, освен един път на гости. Не се установява тя да е имала ключ за апартамента. Показанията на свидетелите А. и П. в смисъл, че В. разрешила или се съгласила брат й да живее в апартамента не се базират на преки впечатления от разговори или отношения, а възпроизвеждат това, което самата ищца им е казала. Останалите доказателства не установяват подобна уговорка да е съществувала между В. П. и брат й и да е била актуална през целия период от 1992 г. до изтичане на придобивната давност и след това до предявяване на иска за делба. Становището на другите трима съделители също опровергава тази теза.

При тези доказателства се налага извода, че към момента на смъртта на майката на 19.04.1992 г., касаторите са установили фактическа власт върху целия апартамент с намерение за своене на идеалните части, останали в наследство от бащата, починал през 1988 г., съобразно изразената воля на родителите, с която са се съобразили наследниците. Установеното владение на идеалните части, останали в наследство от бащата не е прекъснато нито придобивната давност до изтичането й през 2002 г. Изводите на нотариуса в издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка № ...,т..../08.08.2018 г. на нотариус С., с който В. и Н. Е. са признати са собственици по давност на 2/16 ид.ч. от апартамента не са опровергани. Така към момента на предявяване на иск за делба не е налице съсобственост на процесния апартамент, поради което иска за делба е неоснователен и като такъв е следвало да се отхвърли. Въззивното решение, с което е отменено решението на РС и иска е уважен е постановено при неправилна интерпретация на заявените становища на страните, при непълен анализ на доказателствата и необоснованост на изводите касаещи възражението за придобивна давност, заявено от ответниците по иска – сега касатори. Поради това възивното решение ще се отмени, а поради това, че не е необходимо събиране на нови доказателства и извършване на съдопроизводствени действия, настоящата инстанция се произнася по същество, като отхвърля иска за делба.

Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за въззивна и касационна инстанция. Доказаният размер за възивното производство е общо по двата договора за правна помощ 1800 лв., а за производството пред ВКС – 950 лв., съобразно представеният договор за правна помощ с писмената защита. /Към касационната жалба е представено пълномощно, но без договор за правна помощ. Платените дължими държавни такси за производството пред ВКС са 55 лв. Или общо дължимите разноски на касаторите за двете инстанции, съобразно представените доказателства са 2805 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 143 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 2276/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 4052 от 04.10.2019 г. по гр.д.№ 16778/2018 г. на РС-Варна и вместо това е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № 6 на третия етаж в източната страна на сградата на Ж. „Р. 2“, находяща се в [населено място], [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор............ по КККР на [населено място] между съделителите и при квоти, както следва: за В. К. П. – 1/16 идз.ч., за В. К. Е. – 1/16 ид.ч. по наследство и за него и съпругата му Н. Т. Е. общо в условията на съпружеска имуществена общност – 14/16 ид.ч. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от В. К. П. ЕГН-[ЕГН] против В. К. Е. ЕГН-[ЕГН] и Н. Т. Е. ЕГН- [ЕГН] на апартамент № 6 на третия етаж в източната страна на сградата на Ж. „Р. 2“, находяща се в [населено място], [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор .......... по КККР на [населено място], със застроена площ 94,17 кв.м., ведно с прилежащата му изба с площ 9,45 кв.м. и таванска стая с площ 20,96 кв.м., ведно с припадащите се 15,1794 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от дворното място, върху което същата е построена.

Осъжда В. К. П. ЕГН-[ЕГН] да плати на В. К. Е. ЕГН-[ЕГН] и Н. Т. Е. ЕГН- [ЕГН] деловодни разноски за въззивна и касационна инстанция в размер на 2805 лв.

Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска за делба по отношение на Т. А. Д., Г. А. Д. и Д. А. Д. и те са изключени от делбата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: