Отмяна на съдебно решение за имот поради нарушено право на участие и неучаствал съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

София, 17.06. 2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 24 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25007857/06.06.2025 г. на П. П. В., подадена чрез процесуалния представител адвокат В. А. и молба вх. № 25007855/06.06.2025 г. на Б. Г. В., подадена чрез процесуалния представител адвокат В. А., двете за отмяна на влязло в сила решение № 20126683 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72424 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, изменено в частта за разноските с определение № 20135802 от 28.01.2025 г., в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Е. срещу П. П. В. иск за признаване на установено, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 60.33 кв.м., представляващ площта между изградена ограда с имот УПИ * от кв. 82, собственост на П. В. и кадастралната и регулационна граница на имота, посочена по точки: А, Б, В, А, фонирана в зелен цвят, съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, и П. П. В. е осъдена да предаде на Р. Д. Е. владението върху същия имот, на основание чл. 108 ЗС.

Ответникът по молбите за отмяна Р. Д. Е., в писмени отговори подадени чрез адвокат И. Х., заявява, че молбите за отмяна са неоснователни.

С определение № 1202 от 12.03.2022 г., постановено по настоящото дело, молбите за отмяна на влязлото в сила решение са приети за процесуално допустима и е допуснато разглеждането им по същество.

Молителката П. П. В. се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, евентуално т. 1 ГПК, а молителят Б. Г. В. – на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК.

Данните по делото са следните:

С влязлото в сила решение е прието, че представените писмени доказателства (нотариален акт № 69, том ІІ, рег. № 3814, дело № 116/2011 г., решение от 16.11.1981 г. по гр. д. № 15782/1980 г. на Софийски районен съд, нотариален акт за придобито по регулация право на собственост № 67, том VІІІ, дело № 1501/1968 г., нотариален акт за покупко-продажба № 429, том ХІХ, рег. 3423, удостоверение за наследници на Д. Г. С. и на Г. Г. С.) легитимират ищцата като собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 577 кв. м. по скица, а по документи за собственост 580 кв. м. Въз основа на експертно заключение е установено, че границите на имота по кадастрална карта и действащия подробен устройствен план съвпадат, но геодезическото заснемане показва, че 60.33 кв. м. от имота на ищцата са оградени към имота на ответницата П. П. В., съставляващ УПИ * от кв. 82.

П. П. В. е била представлявана в съдебното производство от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. В исковата молба като неин адрес е посочен: [населено място], [улица], от който адрес съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че имота се ползва като вила и лицето не живее постоянно във В.. След извършена служебна справка в НБД „Население“ е установено, че П. П. В. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място], ж. к. С., [жилищен адрес]. От този адрес съобщението е върнато в цялост на 14.12.2019 г. с отбелязване, че в ж. к. С. има няколко блока с № 26 и следва да се посочи на коя [улица] с оглед връчване или залепване на уведомление. След издадено удостоверение от 13.08.2020 г. от МВР, че адреса в ж. к. С. е регистрирания постоянен адрес на П. П. В. при последно издадена лична карта, съдът е назначил адвокат А. Г. като неин особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.

При горните констатации основателна се явява молбата на П. П. В. за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото главно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съдът е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК в нарушение на процесуалния закон, като не е предприел действия за връчване на съобщението на установения по делото постоянен и настоящ адрес на ответницата, нито е извършил проверка за месторабота съобразно задълженията му по чл. 47, ал. 3 ГПК, с което я е лишил от възможността да участва в процеса.

Към молбата за отмяна на Б. Г. В. са представени нотариален акт за покупко-продажба от 30.09.1994 г. и скицата описана в него; удостоверение за граждански брак от 21.01.1968 г.; удостоверение за семейно положение на Б. Г. В.; нотариален акт от 27.05.2005 г. и скица; удостоверение за идентичност от 21.01.1999 г.; удостоверение от ГИС от 17.05.2015 г. Посочените документи удостоверяват, че П. П. В. е придобила чрез покупко-продажба правата на съсобственика си по време на брака с Б. Г. В., като двамата са се снабдили с констативен нотариален акт по документи за УПИ * по плана на кв. 82 и построената в него масивна жилищна сграда.

От посочените документи се установява, че идеална част от УПИ * по плана на кв. 82 се притежава от Б. Г. В. и П. П. В. в режим на СИО. Молителят е обвързан от влязлото в сила решение, с което е уважен ревандикационния иск на Р. Д. Е. по отношение на 60.33 кв.м., представляващ площта между изградена ограда с имот УПИ * от кв. 82 и кадастралната и регулационна граница на имота, посочена по точки: А, Б, В, А, фонирана в зелен цвят, съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 304 ГПК.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молба вх. № 25007857 от 06.06.2025 г. на П. П. В. и на основание чл. 304 ГПК по молба вх. № 25007855 от 06.06.2025 г. на Б. Г. В. влязлото в сила решение № 20126683 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 72424 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, изменено в частта за разноските с определение № 20135802 от 28.01.2025 г., постановено по същото делото, в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. Е. срещу П. П. В. иск за признаване на установено, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1/03.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 60.33 кв.м., представляващ площта между изградена ограда е имот УПИ * от кв. 82, собственост на П. В. и кадастралната и регулационна граница на имота, посочена по точки: А, Б, В, А, фонирана в зелен цвят, съгласно комбинираната скица - Приложение 1 към допълнително заключение на изготвена по делото съдебно-техническа експертиза, и П. П. В. е осъдена да предаде на Р. Д. Е. владението върху същия имот, на основание чл. 108 ЗС, както и в частта, с която П. П. В. е осъдена да заплати на Р. Д. Е. сумата 965.50 лева – разноски по делото.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: