Обезщетение за лихва върху заплатите на несправедливо отстранен съдия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. София, 11.02.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2247/2025г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5067/06.11.2025г. постановено по делото, по касационната жалба на В. С. П., до касационно обжалване е допуснато решение № 189 от 26.02.2025г. по в.гр.дело № 2508/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 граждански състав, в частта , с която е отхвърлен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на касатора против Прокуратурата на РБ за плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 78 992,75 лева – сбор от законните лихви от датата на която е следвало да бъде платено всяко месечно трудово възнаграждение на ищеца за периода на отстраняване от длъжност до 25.06.2021г. - датата на която са платени 120 305,37 лева-сбора от трудовите възнаграждения за времето, през което е бил отстранен от длъжност.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: От кой момент настъпва изискуемостта на дължимата на магистрата по чл. 231, ал.1 ЗСВ сума (разликата между получаваното възнаграждение по чл.230, ал.5 ЗСВ и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност) и има ли значение този момент в хипотезата на иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ по отношение на претенция за обезщетяване на имуществени вреди, обоснована с неполучено своевременно в пълен размер трудово възнаграждение за срока от датата на временното отстраняване от длъжност на магистрата по чл. 230 ЗСВ до датата на плащане на сумата по чл.231, ал.1 ЗСВ.

Отговор на поставения въпрос е даден в цитираното в определението по чл. 288 ГПК решение по гр.д. № 197/2025г. на ІІІ ГО на ВКС: Временното отстраняване на магистрат от длъжност при условията на чл. 230 и сл. ЗСВ е период от време, в който магистрат, привлечен като обвиняем, не работи на длъжността си и не осъществява дейност и функции, присъщи на тази длъжност. Отстраняването от длъжност е пряко следствие на воденото наказателно производство, поради което е налице причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Имуществото на магистрата със сигурност би се увеличило с неполучените трудови възнаграждения. За този неосъществен от него доход същият е компенсиран чрез изплащане на дължимата му по чл.231, ал.1 ЗСВ сума, след влизане в сила на оправдателната присъда и изискуема след този момент. Ако не беше незаконното обвинение, отстраненият от длъжност магистрат би работил и своевременно всеки месец би получавал възнаграждение за труда си, респ. - би го разходвал веднага за свои нужди, но е пропуснал тази възможност единствено и вследствие на незаконното обвинение, което е предпоставило отстраняването му от длъжност. Макар изискуемостта на предвиденото в чл. 231, ал. 1 ЗСВ плащане да настъпва след постановяване на оправдателната присъда, засегнатият от незаконното обвинение магистрат търпи и имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху късно изплатените трудови възнаграждения за периода от лишаването му от право на труд до изплащане на тези възнаграждения.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Ищецът претендира, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата да бъде осъдена да му плати сумата 78 992,75 лева, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху несвоевременно изплатените му трудови възнаграждения за периода от 15.05.2014г. (датата на която е отстранен от длъжност) до 25.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020г. до окончателното плащане.

Установено е по делото, че на 22.04.2014г. по ДП № 60-Пр/2014г. В. П. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления: по чл.387, ал.2 вр. с ал.1 НК, по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл. 201 НК и по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 НК. Към датата на привличането му като обвиняем П. е съдия в Софийския апелативен съд и негов председател (длъжност, която заема от 09.06.2009г.). С решение от заседание на ВСС на 15.05.2014г., по повод повдигнатите обвинения, ищецът е отстранен от длъжността „председател на САС“ и от длъжността „съдия в САС“ до приключване на наказателното производство. Възстановен е на длъжността „съдия в САС“ на 29.11.2016г. На 04.12.2020г. е постановена присъда, с която е оправдан по всички обвинения. Присъдата е влязла в сила на 22.12.2020г. За част от периода на отстраняването от длъжност ищецът не е получавал трудово възнаграждение, а след изменението на чл. 230 ЗСВ с ДВ, бр. 62/2016г. е получавал минимална работна заплата. На 25.06.2021г. на П. е платена сумата по чл.231, ал.1 ЗСВ в размер 120 305,37 лева, представляваща сбора от нетните трудови възнаграждения след приспадане на дължимите данъци за периода на отстраняване от длъжност и разликата между минималната работна заплата. Според изготвеното в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ за периода от 31.05.2014г. до 25.06.2021г. законната лихва върху дължимите и платени на 26.05.2021г. нетни трудови възнаграждения в общ размер 120 305,37 лева за времето на отстраняването от длъжност (от 15.05.2014г. до 28.11.2016г.) е 71 063,64 лева.

При така установеното, въззивният съд е намерил искът за неоснователен, като е приел, че доколкото уреденото в чл. 231 ЗСВ в съответната му редакция плащане на съдията поради временното му отстраняване от длъжност, което се е оказало неоснователно, представлява обезщетение, а не възнаграждение за труд, то се дължи еднократно, макар и да се изчислява съобразно размера на брутното трудово възнаграждение на съдията за временното на отстраняването му от длъжност. В това обезщетение според въззивния съд не може да се включва лихва за забава върху трудовите възнаграждения, които съдията би получил, ако не беше отстранен от длъжност, тъй като за времето на отстраняването му от длъжност не е полагал труд и не е получавал възнаграждение, а поради това, че не е полагал труд във връзка в повдигнатото обвинение, е получил обезщетение в размер на неполученото нетно възнаграждение след влизане в сила на оправдателната присъда. Приел е, че след като такива възнаграждения не му се дължат, съответно за него не може да възникне вземане за законна лихва за забава върху тях. Предвид това съдът е приел, че сумата 120 305,37 лева представлява обезщетение и с изплащането й ищецът е обезщетен за имуществените вреди за периода на отстраняване от длъжност; той не е полагал труд през този период и не е получил трудовото си възнаграждение със закъснение, за да има вземане за законна лихва върху закъсняло плащане. От друга страна, съдът е посочил, че тъй като лихвата се претендира като пропусната полза, няма сигурност, че би настъпило увеличаване на имуществото, което е възпрепятствано от извършеното спрямо ищеца непозволено увреждане. С тези съображения САС е отхвърлил иска за сумата 78 992,75 лева.

С оглед отговора на поставения въпрос този състав на ВКС намира, че решението на САС е частично неправилно.

Както е посочено в цитираното вече решение по гр.д. № 197/2025г. на ІІІ ГО на ВКС въпреки че не е работил, поради създадената пречка за това чрез временното му отстраняване от длъжност, законодателят е регламентирал правото на магистрата да получи дължимото трудово възнаграждение за периода на отстраняването. В случая законодателят е предвидил едно изключение за дължимост на трудовото възнаграждение само при положен труд и това законодателно разрешение отчита причините за неполагането на труд от магистрата, свързани с незаконното обвинение. Ако спрямо В. П. не бе повдигнато незаконно обвинение, то той нямаше да бъде отстранен от длъжност и би работил в периода от 15.05.2014г. до 28.11.2016г. В по-голямата част от този период и именно поради отстраняването му от работа, ищецът не е получавал никакви доходи. Ако беше осъществявал дейност на длъжността той би получил в рамките на периода нетно трудово възнаграждение в общ размер 120 305,37 лева, каквото му е изплатено на 26.05.2021г. след влизане в сила на оправдателната присъда и със закъснение повече от 4 години. Ищецът в резултат на незаконното обвинение е пропуснал възможността в периода от 15.05.2014г. до 28.11.2016г. да работи и да получава доходи от дейността си, респ. – да ги ползва регулярно за своите нужди, което обосновава основателност на претенцията му за обезщетяване на пропуснати ползи, които се равняват на законната лихва върху сумата 120 305,37 лева за времето през което не е могъл да разполага с тази сума. Според обсъденото заключение на ССчЕ за периода от 31.05.2014г. до 25.06.2021г. законната лихва върху изплатените на 25.06.2021г. нетни трудови възнаграждения за времето през което ищецът е бил отстранен от длъжност е в размер 71 063,64 лева и до тази сума искът на В. П. е основателен. Върху тази сума не следва да се присъжда законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както претендира ищецът, защото би се стигнало до анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци. За разликата над 71 063,64 лева до претендираните 78 992,75 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

На основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, въззивното решение, като частично неправилно, следва да бъде отменено в частта, с която искът за обезщетяване на имуществени вреди е отхвърлен до сумата 71 063,64 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което Прокуратурата на РБ бъде осъдена да плати на ищеца сумата 36 334,30 евро (71 063,64 лева), като обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху несвоевременно изплатените му трудови възнаграждения за периода от 15.05.2014г. (датата на която е отстранен от длъжност) до 25.06.2021г. В останалата обжалвана част, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, Прокуратурата на РБ дължи, на основание чл.38 ЗАдв, на процесуалния представител на касатора П. сумата 665 евро (1300 лева) за адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в производството пред ВКС, определено с оглед вида и характера на делото, фактическата и правната му сложност, осъществения обем на адвокатска защита и при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Прокуратурата дължи на В. П. и разноските за платена държавна такса за производството пред ВКС в размер 17,90 евро (35 лева).

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 189 от 26.02.2025г. по в.гр.дело № 2508/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 граждански състав, в частта , с която е отхвърлен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на В. С. П. против Прокуратурата на РБ за плащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 71 063,64 лева - сбор от законните лихви от датата на която е следвало да бъде платено всяко месечно трудово възнаграждение на ищеца за периода на отстраняване от длъжност, до 25.06.2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА , на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да плати на В. С. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], ет. * сумата 36 334,30 евро (71 063,64 лева), като обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи в размер на сбора на законните лихви върху несвоевременно изплатените му трудови възнаграждения за периода от 15.05.2014г. (датата на която е отстранен от длъжност) до 25.06.2021г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 26.02.2025г. по в.гр.дело № 2508/2024г. на Софийския апелативен съд, 1 граждански състав.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на адв. И. В. от Софийската адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер 665 евро (1 300 лева) за осъщественото пред ВКС безплатно процесуално представителство.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да плати на В. С. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], ет. * сумата 17,90 евро (35 лева) за държавна такса за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: