Допустимост на съдебна делба на поземлен имот при неясна съсобственост

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 707

Гр. София, 26.11.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№58/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по по касационна жалба на Г. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А., срещу решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд.

Състав на Хасковския окръжен съд е :
- потвърдил решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С. С. на съсобствения им недвижим имот : поземлен имот с идентификатор ***по КККР, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ от 223 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти, както следва: за К. С. С. – 1666/ 2712/833/1356/ ид.ч., а за Г. С. С. – 1046/2712/523/1356/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение : хангар, депо, гараж ; за К. С. С. – 13/21 ид.ч., а за Г. С. С. – 8/21 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.
- потвърдил решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на Решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за извършване на делба на лятна кухня.
- отменил решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 260680 от 26.04.2022 год., подадена от Г. С. С., представляван от пълномощника си – адвокат Д. А., за допълване на решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, вместо което е постановено друго за отхвърляне на заявеното като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, искане на Г. С. С., ЕГН [ЕГН] против К. С. С., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума в размер на 500лева - месечно обезщетение за ползване на недвижим имот, допуснат до делба с решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба К. С. не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 126 от 26.02.2019год. се установява, че Т. Г. С., починал на 11.06.1994год. е оставил за наследници по закон Г. Т. С. – син, починал на 01.07.2000год. и страните по делото – Г. С. С. и К. С. С., които са деца на С. Т. С., починал на 01.09.1991год.
С нотариален акт от 01.10.1965 год., Т. Г. С. – дядо на страните по делото е признат за собственик по давностно владение и покупка на следния недвижим имот, а именно – дворно място – застроено и незастроено от 372 кв.м., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор, находящ се в [населено място], за което е отреден парцел ***. – ***в кв.***по плана на града, в сила от 1958год.
С нотариален акт от 19.02.1966год., Т. Г. С. е признат за собственик на 80 кв.м. от имот пл.№ ***, придадени към собствения му парцел ***., с пл.№ ***в кв.***, по силата на дворищната регулация.
С нотариален акт от 25.04.1970 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на трети на спора лица, с 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено от 452 кв.м., ведно със северната част от построената в това място нова къща – близнак, цялото представляващо имот пл.№***в кв.***, съставляващо парцел №***. по плана на [населено място], в сила от 1958год.
С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт от 14.12.1974год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на сина си – С. Т. С. – баща на страните по делото със следния недвижим имот, а именно: 164/452 ид.ч. от дворно място - застроено и незастроено, цялото урегулирано от 452кв.м., ведно с 5/7 ид.ч. от южната на построената в това място нова къща близнак, която южна част представлява самостоятелно жилище на един етаж и сутерен /партер/, с обща разгъната площ от 116кв.м., което място се намира в [населено място] и съставлява съсобствен парцел № ***. с пл.№ ***, в кв.***по плана на града, в сила от 1958 год.
С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на внучката си - К. С. С. /ищцата/ със следния свой недвижим имот, а именно: 2/3 ид.ч. от 62/452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела- в имот с пл.№ ***, къща – близнак.
С договор за дарение, оформен със същия нотариален акт, Г. Т. С. се е разпоредил в полза на племенницата си К. С. С. със следния свой недвижим имот, а именно: 1/6 ид.ч. от 62/452ид.ч. от парцел ***., отреден за имот пл.№ ***и ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела - в имот с пл.№ ***, къща – близнак.
Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. акта, видно от които е, че Т. Г. С. е сключил граждански брак с К. К. С. на 03.03.1938год., а Г. Т. С. е сключил граждански брак с К. И. С. на 04.08.1968год.
От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза се установява, че със заповед № 626 от 23.07.1979год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел ***. – ***по плана от 1958 год. е нанесен като парцел ***., с площ от 452 кв.м., в кв.***, отреден за дворни места с пл.№ ***и ***.Северната част от къщата близнак попадала в дворно място с пл.№ ***, а южната – в дворно място с пл.№ ***.Със Заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на ИД на АГКК са били одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място].На КК дворно място с пл.№ ***е нанесено като ПИ с идентификатор ***, а дворно място с пл.№ ***– като ПИ с идентификатор ***.За двата поземлени имота бил отреден УПИ - парцел ***., кв.***, целият парцел с площ от 452 кв.м.Южната част на къщата – близнак била нанесена като самостоятелна сграда с идентификатор ***, а северната част на къщата – близнак – с идентификатор ***.В ПИ с идентификатор ***по КК на населеното място били нанесени – еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м. и сграда – гараж с идентификатор ***, на един етаж, със застроена площ от 33 кв.м.На място конфигурацията на сградата, респективно площта й не отговаряли на тези по КК.Действителната площ на сграда – гараж с идентификатор ***била 48 кв.м., като южната й част била гараж с площ от 26 кв.м., а северната – лятна кухня с площ от 22 кв.м.Площта на навеса била 7 кв.м. Жилищната сграда – близнак, представляваща една цяла сграда с два самостоятелни обекта в нея – жилища, апартаменти – северен и южен, всеки от тях на две нива, изградена в периода 1965 – 1970год.
От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно – техническа и оценителна експертиза се установява, че за жилищната сграда не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.По отношение на сграда с идентификатор ***, вещото лице е посочило, че същата е със смесено предназначение - в северната й част била разположена лятна кухня, а в южната част – гараж.В КП от 1979 год. било предвидено петно за изграждане на сградата със смесено предназначение.В КК била отразена само южната част от сградата, с предназначение – гараж.Частта от сградата от север с предназначение – лятна кухня не била нанесена в КК.За тази сграда не били открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.Сградите били допустими по действащия застроителен план.В заключение експертът посочва, че в имота няма сграда, която да не е нанесена и записана в кадастъра.
Въз основа на горното въззивният съд е приел за безспорно, че страните по делото изчерпват кръга от лица, между които следва да се допусне делбата на посочените в исковата молба имоти. През 1965 год. – 1966 год., дядото на страните по делото по бащина линия – Т. Г. С. е придобил по давност и регулация правото на собственост върху дворно място, за което е отреден парцел ***., имот пл.№ ***, с площ общо от 452 кв.м., от които 372 кв.м. – по давност и 80 кв.м. – по регулация, съгласно плана на [населено място], в сила от 1958 год., ведно с построените в него паянтово жилище, навес и обор. Към момента на придобиване правото на собственост – 1965 – 1966 год., е в сила Закон за лицата и семейството, уреждащ режима на имуществената разделност.Безспорно е също така, че бракът между Т. Г. С. и съпругата му К. К. С., сключен през 1938 год., до влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 год., с който се установява имуществена общност между съпрузите за придобитите по време на брака им вещи и права върху вещи, не е бил прекратен, поради което съпружеската общност се разпростира и върху имуществата, придобити от съпрузите до влизането на кодекса в сила, независимо от това на чие име са придобити.Така, след смъртта на К. К. С., починала през 1991год., призовани към наследяване са съпругът й – Т. Г. С. и двамата й сина – С. Т. С. и Г. Т. С., при което правата им от наследството са в размер на 4/6 ид.ч. – за съпруга / 1/2 ид.ч. на лично основание, в резултат на прекратената имуществена общност и 1/6ид.ч. – по наследство/ и по на 1/6ид.ч. – за двамата й сина.Отчитайки това, че приживе Г. Т. С. се е разпоредил със своята 1/6 ид.ч. част от наследството в полза на ищцата – негова племенница, наследниците му – съпруга и син, не участват в делбата.При определяне кръга от лицата, между които следва да се допусне делбата следва да бъде отчетено и това, че приживе Т. С. се е разпоредил със своята част от наследството в полза на внучката си – ищцата по делото и в полза на сина си С. Т. С., след смъртта на който призовани към наследяване са децата му – ищцата и ответника, на оставеното от него наследство, включващо придобитата от баща му част от имота по силата на извършена в негова полза разпоредителна сделка и придобитата по наследство след смъртта на майка си – 1/6 ид.ч.
Прието е още, че имот с идентификатор ***по КККР е идентичен с част от парцел ***., имот пл.№ ***, с площ от 452 кв.м., съгласно плана на [населено място], в сила от 1958год.Със заповед № 626 от 23.07.1979 год. е одобрен действащия към момента кадастрален и регулационен план на [населено място], на който парцел ***. – ***по плана от 1958 год. е нанесен като парцел ***. – ***, ***с площ от 452кв.м. в кв.***, отреден за дворни места с пл.№ ***и ***. Северната част от къщата близнак попада в дворно място с пл.№ ***, а южната – в дворно място с пл.№ ***. Промяната в регулационния статут на имота през 1979 год. е осъществена след извършено от страна на Т. С. разпореждане с 1/2 ид.ч. от дворното място, ведно със северната част от построената в него нова къща – близнак, в полза на трети на спора лица, по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 91, том 1, дело № 188 / 1970 год.
Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза, което не е било оспорено от страните, установяващо идентичността на част от имота, придобит от дядо им с процесният имот. По отношение на квотите, при които следва да се допусне делбата, е отчел, че ищцата е придобила на лично основание права върху делбения имот, по силата на извършени в нейна полза разпореждания, обективирани в нотариален акт № 657 от 10.12.1993 год., съгласно които дядо й Т. Г. С. й е продал 2/3 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 2/3 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцела в имот с пл.№ ***, къща – близнак, а вуйчо й - Г. Т. С. й е дарил - 1/6 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел ***., застроен и незастроен, урегулиран, при неуредени регулационни сметки, целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***и ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцел, в имот с пл.№ ***, къща – близнак, или общо придобитите от ищцата на лично основание – покупка и дарение, идеални части от делбения имот възлизат на 310 / 2712 ид.ч. от дворното място и 10 / 42 ид.ч. /равняващи се на 5/21 ид./ от построената в южната част от имота къща – близнак. От оставеното в наследство от С. Т. С. – баща на ищцата и ответника, включващо 164 / 452 кв.м. от дворното място и 5/7 ид.ч. от южната част на парцела къща – близнак, придобити по силата на договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 210, том 1, дело № 478 / 1974 год., и 1/6 ид.ч. от 62 / 452 ид.ч. от парцел ***., целият от 452 кв.м., отреден за имот пл.№ ***и ***, кв.***по плана на [населено място] в сила от 1979 год., ведно с 1/6 ид.ч. от 2/7 ид.ч. от построената в южната част на парцел, в имот с пл.№ ***, къща – близнак, придобити от него след смъртта на майка му К. К. С., възлизащо общо на 1046 / 2712 ид.ч. от дворното място и 32 / 42 ид.ч. от къщата, правата на страните, в размер по на 1/2 от същото се равняват по на 1046/5424 ид.ч. от дворното място и по на 32/84 ид. ч. /равняващи се на 8/21 ид.ч./ от къщата. Прибавяйки придобитите на лично основание /покупка и дарение/, общо от 310/2712 ид.ч. от дворното място и 10/427ид.ч. от построената в южната част от имота къща – близнак към придобитите по наследство - 1046/5424 ид.ч. от дворното място и 32/84 ид.ч. от къщата, правата на ищцата от съсобствеността възлизат общо на 1666/5424 ид.ч. от дворното място и 13/21 ид.ч. от къщата. Правата на страните по отношение на делбения имот – ПИ с идентификатор ***с площ от 223 кв.м., ведно с построения в него гараж следва да бъдат определени в размер на 1666/2712 ид.ч. – за ищцата и 1046/2712 ид.ч. – за ответника, равняващи се на по 1/2 от определените по-горе стойности - 1666/5424ид.ч. – за ищцата и 1046/5424 ид.ч. – за ответника, отчитайки идентичността на делбеният имот с 1/2 ид.ч. от парцел ***., отреден за дворни места с пл.№***и пл.№***.
Приети са за неоснователни изложените в жалбата доводи за недопустимост на делбата на дворното място, обосновани с предназначението му на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, предвид събраните по делото доказателства, от които се установява, че от общия парцел ***. в кв.***, целият с площ от 452 кв.м., с одобряването на КК през 2006год. са обособени два поземлени имота – с идентификатор ***– предмет на иска за делба и с идентификатор № ***, собственост на трети на спора лица, като в двата ПИ попадат съответно южната и северната част от построената в парцела къща – близнак, които съсобствениците на парцела притежават в самостоятелна собственост. Допустимостта на делбата на застроен съсобствен парцел се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота.Обстоятелството, че от дворното място с влизане в сила на КК – 2006 год. са обособени два самостоятелни ПИ, като всеки от тях обслужва отделен самостоятелен обект – южна и северна част от построената къща – близнак, обосновава извод за допустимост на делбата.След като от един съсобствен парцел, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, се образуват два нови ПИ, делбата е допустима, щом сградите – в случая северната и южната част от построената в парцела къща – близнак, попадат в различните ПИ.
Като неоснователни са приети и доводите на въззивника за липса на идентичност с имота – предмет на иска за делба с имота, правото на собственост върху който е придобито от Т. С. – дядо на страните по делото, предвид заключението на вещото лице, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд, техническа експертиза, неоспорено от страните, от което по безспорен и несъмнен начин се установява оспорваната от ответника идентичност.
Въззивният съд е приел за правилно решението, постановено в производство по чл.250 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата за допълване на основното решение, а именно за допускане на делба и на построената в имота лятна кухня, предвид събраните по делото доказателства, от които се установява, че действителната, измерена на място площ на сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, с площ от 33 кв.м. по КК, е 64 кв.м., в северната част на която била разположена лятна кухня с навес, а в южната – гараж.По плана от 1979 год. е било предвидено петно за изграждане на сграда със смесено предназначение, но в КК била отразена само южната част от сградата с предназначение – гараж.За сградата не са открити строителни книжа или удостоверения за търпимост.В действителност сградата е само една, представляваща допълващо застрояване, състоящо се от две помещения, но с общ покрив и общи стени.В устния си доклад експертът е посочил, че като функция двете помещения – гараж и лятна кухня с навес, представляват една сграда. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника, от страна на който не се представят други доказателства, в подкрепа на твърдението му, че построената до гаража, лятна кухня с навес представлява самостоятелен обект на собственост, поради което и искането за включването й в делбената маса, въззивният съд е преценил като неоснователно.
С постановеното определение №3548/09.07.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.
Подадената касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд, с което е отхвърлено искането за постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, предявено на Г. С. С. срещу К. С. С. за заплащане на сума в размер на 500лв., представляваща месечно обезщетение за това, че съделителят е бил лишен от възможността да ползва съсобствения имот.

Разпоредбата на чл.340, ал.3 от ГПК предвижда, че определението на съда, с което се произнася по искането на съделител за постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, може да бъде изменено от същия съд, респ. и да се обжалва с частна жалба. Решението /определението/ на въззивния съд в частта, в която се е произнесъл по искането на съделителя Г.С. не подлежи на обжалване, тъй като, съгласно приетото в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС , споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд.В случая окръжният съд се е произнесъл като въззивна инстанция по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК , поради което определението му е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

От представените по делото доказателства се установява, че общият наследодател на страните Т. Г. С. е придобил по давност и регулация правото на собственост върху парцел ***. – ***в кв.***по плана на града, в сила от 1958год./идентичен с парцел ***. – ***, ***по сега действащия план/, целия с площ от 452кв.м., в който е била изградена къща-близнак.С договор за покупко-продажба от 25.04.1970 год., Т. Г. С. се е разпоредил в полза на трети на спора лица, с 1/2 ид.ч. от дворно място, ведно със северната част от построената в това място къща – близнак.През 2006год. са били одобрени кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място] като на КК дворно място с пл.№ ***е нанесено като ПИ с идентификатор ***, а дворно място с пл.№ ***– като ПИ с идентификатор ***.
Предмет на делото е иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР, който имот е идентичен с част от парцел ***., имот пл.№ ***, с площ от 452 кв.м., съгласно плана на [населено място], в сила от 1958г., съотв. с парцел ***. – ***, ***по сега действащия план, ведно с изградените в обхвата на този имот жилищна сграда и постройка на допълващо застрояване, състояща се от две помещения – гараж и лятна кухня с навес.Исковата молба е била нередовна, тъй като ищцата не е посочила на какво основание страните по делото са придобили изключителната собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР.При наведени твърдения, че парцел ***. – ***, ***, който в кадастралната карта е бил заснет като два самостоятелни поземлени имота с идентификатори ***и ***, е съсобствен между наследниците на Т. С. и трети лица, съдът е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищцата да уточни дали съсобствеността върху УПИ ***. – ***, ***е била прекратена и са били образувани два нови урегулирани поземлени имоти, които двете групи съсобственици са придобили в изключителна собственост.Само в тази хипотеза като собственици на ПИ с идентификатор ***биха могли да бъдат записани наследниците на Т. С., С. С. и К. С..В противен случай имоти с номера ***и ***са съсобствени между К. С., Г. С. и третите лица.

Според ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд може да остави без движение исковата при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора.При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.Ако въззивният съд не констатира нередовностите на исковата молба и постанови решение по съществото на спора, решението му се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В случая решението на въззивния съд в частта, в която е потвърденото решението на първата инстанция за допускане до делба на ПИ с идентификатор ***, е постановено по нередовна искова молба и следва да се обезсили.При връщане на делото за ново разглеждане съдът следва да остави исковата молба без движение и даде указания на ищцата да уточни дали наследниците на Т.С. и третите лица, които са придобили по продажба 1/2 ид.ч. от парцел ***. по плана от 1958г., идентичен с парцел ***. – ***, ***по сега действащия план, са прекратили съсобствеността помежду си.Ако този имот е все още съсобствен с тези лица, то предмет на делото може да бъде само притежаваната от страните по делото 1/2 ид.ч. от парцел ***. – ***, ***по плана от 1979г.Въззивният съд следва да съобрази, че когато в едно неподеляемо дворно място със статут на дворищнорегулационен парцел има изградени два самостоятелни обекта на основно застрояване /жилища, вили и др./ в режим на хоризонтална етажна собственост, дворното място следва да обслужва и двата обекта като неделима според предназначението си обща част.В тази хипотеза делбата следва да се извърши по отношение на самостоятелните обекти, заедно с принадлежащите им идеални части от дворното място – 1/2 ид.ч. в случая.В диспозитива на решението съсобственото дворно място следва да се опише съобразно действащия регулационен план/ПУП/.

От съдържанието на касационната жалба и изложението на касационните основания се установява, че касаторът Г.С. не е навел доводи за неправилност на решението на въззивния съд в частта, в която е : допусната делба между страните по дело по отношение на изградените постройки в южната част на парцел ***. – ***, ***в кв.***; отхвърлен иска за делба на лятна кухня, съотв. не е обосновал допускането му до касационно обжалване.Решението в посочената част е допустимо, не е очевидно неправилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Г. С. С., чрез процесуалния му представител адвокат Д. А., срещу решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд в частта, в която е отменено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е оставена без уважение молба с вх. №260680 от 26.04.2022год. за допълване на решението в частта относно искането за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, вместо което е постановено друго за отхвърляне на заявеното като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, искане на Г. С. С., ЕГН [ЕГН] против К. С. С., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума в размер на 500лева - месечно обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №58/2024г. по описа на ВКС на РБ в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С. С. на поземлен имот с идентификатор 77181.9.224 по КККР, с административен адрес – [населено място], [улица], с площ от 223 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***.

ВРЪЩА делото в обезсилената част за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд

ПОТВЪРЖДАВА решение №223 от 31.07.2023г. по в.гр.д.№686/2022г. на Хасковския окръжен съд в частта, в която е :
- потвърдено решение № 260004 от 29.03.2022 год., постановено по гр.д. №682/2019год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е допусната съдебна делба между К. С. С. и Г. С. С. на следните недвижими имоти : сграда с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна ; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, при квоти, както следва: за К. С. С. – 1666/ 2712ид.ч., а за Г. С. С. – 1046/2712ид.ч. от сграда с идентификатор ***; за К. С. С. – 13/21 ид.ч., а за Г. С. С. – 8/21 ид.ч. от сграда с идентификатор ***.
- потвърдено решение № 260008 от 18.07.2022 год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№260680 от 26.04.2022год. за допълване на решение №260004 от 29.03.2022год., постановено по гр.д. № 682/2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, в частта относно искането за извършване на делба на лятна кухня.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част може да се обжалва в седмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на ВКС, а в останала му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: