Намаляване на наказанието за убийство в условията на домашно насилие

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство, извършено в условията на домашно насилие * доживотен затвор * определяне размер на наказание * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 277

Гр. София, 12 юни 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора Н. Л., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 222 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби от защитниците на подсъдимия С. А. К. срещу решение № 136 от 26.11.2024 г., постановено по ВНОХД № 306/24 по описа на Апелативен съд - Варна, с което е изменена присъда на ОС- Търговище от 12.08.2024 г. по нохд № 151/24 г. в частта относно наказанието, като наложеното „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години е заменено с „доживотен затвор“.

В жалбата, депозирана от защитника на подс. К. (адв. В.) се прави позоваване и на трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като всички те по същество касаят наложеното наказание доживотен затвор, което се счита за неправилно и несправедливо. За обосноваване на направено в тази връзка искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му са изложени съображения на първо място за съществени процесуални нарушения на чл.14 и чл.107 от НПК при установяване, проверка и оценка на релевантните факти, като формираните по този начин правни изводи били в нарушение на закона. Конкретно се твърди, че въззивният съд е допълнил приетите факти и е установил нови такива в разрез с действителното съдържание на доказателствата, въз основа на което е направил и неправилни изводи относно субективната страна на деянието, както и за квалификацията на деянието като „изключително тежко престъпление“. Определеното наказание било явно несправедливо, тъй като е постановено при надценяване на отегчаващите отговорността обстоятелства и омаловажаване и дори игнориране на смекчаващите такива. Акцентирано е на експертното заключение по комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което според защитника било пренебрегнато в частта относно психическото отношение на подсъдимия към извършеното.

В депозираната касационна жалба от новоупълномощения защитник на подсъдимия (адв. М.) също се сочат нарушения на процесуалните правила, свеждащи се до несъгласието с изразеното от съда становище за липсата на съществен пропуск при изслушване становището на частните обвинители относно процедурата за провеждане на съдебното следствие. Твърди се и противоречивост в позицията на прокурора от апелативна прокуратура, който едва в хода по същество е поискал налагането на санкция по чл.38а от НК, приложима при различни предпоставки от тези по чл.38 от НК, което е било заявено в протеста, но не е било поддържано. В подкрепа на оплакването за несправедливо наложено наказание е изразено несъгласие с рефлектиращата върху него преценка на съда за субективната страна на деянието; за степента на обществена опасност на дееца; за отчитането на квалифициращо отговорността обстоятелство като индивидуализиращо я такова, както и за оценката на изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното.

В касационното съдебно заседание подсъдимият К. и защитникът му (адв. М.) поддържат жалбите и направените при алтернативност искания, като допълват изложените аргументи с пропуски при установяването на значимите за предмета на делото факти, касаещи всички травматични увреждания на пострадалата, последващите действия на подсъдимия и психичното му отношение към извършеното. Относно наложеното наказание отново се преповтарят доводите за неправилна индивидуализация при отдаден превес на генералната му превенция. В предоставената му последна дума наред с изразеното съжаление за стореното, подсъдимият моли за намаляване на наказанието, тъй като макар да е нанесъл удар в корема на пострадалата, не е желаел смъртта й.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и моли за оставянето им без уважение, тъй като фактите по делото са били установени коректно, а законът - правилно приложен с прецизно изясняване на субективната страна на деянието. При определяне на наказанието според прокурора са били отчетени множество отегчаващи отговорността обстоятелства, чиято относителна тежест не може да се преодолее от чистото съдебно минало на подсъдимия.

Частните обвинители и граждански ищци В. Ц. и М. Б. заявяват становище за правилност на въззивното решение, чието потвърждаване желаят. Считат наложеното наказание за справедливо при упражненото домашно насилие спрямо дъщеря им и жестокия начин на убийството й.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 8 от 12.08.2024 г. по нохд № 151/2024 г. Окръжен съд- Търговище е признал подсъдимия С. А. К., [дата на раждане] , за виновен в това, че на 29.08.2023 г. в гр. Омуртаг умишлено умъртвил М. М. Х., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата, с особена жестокост и в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и пр.3 и т.6а, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 29.08.2023 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият К. е осъден да заплати на всеки от ищците В. М. Ц. и М. Х. Б. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното плащане.

Въззивен контрол върху постановената присъда е упражнен от АС – Варна по внохд № 306/24 г. въз основа единствено на протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Търговище с искане за увеличаване на наказанието и налагането на доживотен затвор без замяна. С атакуваното понастоящем решение № 136 от 26.11.2024 г. присъдата на ОС- Търговище е изменена, като е наложено наказание доживотен затвор, което да се изтърпи при първоначален специален режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

Депозираните жалби от защитниците на подсъдимия са процесуално допустими, като изложените в тях аргументи, поддържани и в съдебно заседание позволяват общото им обсъждане.

На първо място в отговор на формулираното оплакване в жалбите за допуснати нарушения при изясняване на фактите следва да се посочи, че в дейността на въззивния съд не се констатира пропуск от обсъжданата категория. Избраният процесуален ред за провеждане на съдебното следствие – по чл.371, т.1 от НПК е изрично обсъден съобразно правомощията на втората инстанция, която аргументирано и по същество вярно е счела, че същият не е попречил за изясняване на фактите по делото. Липсата на изрично протоколирано съгласие за това от страна на гражданските ищци и частни обвинители не представлява съществено процесуално нарушение при заявената им процесуална позиция на удовлетворение от начина на протичане на производството, в което доказателствените им искания са били уважени и така не са били нарушени правата им в процеса. Независимо от това в принципен план понастоящем защитата не би могла да се позовава на евентуално нарушени техни (на частните обвинители) права, доколкото от страна на тези участници в процеса присъдата не е била атакувана пред втората инстанция, а с така сочения довод в жалбата очевидно се цели постигането на крайния желан ефект на отмяна на въззивното решение.

За приетата фактическа обстановка, която само е допълнил и прецизирал, въззивният съд е извършил задълбочена и пълна оценка на доказателствения материал, след което ясно е обосновал изводите си, без да се разграничава съществено от тези на първата инстанция.Значимата според съдебните състави фактология по делото се свежда до умъртвяването на пострадалата от съжителстващия с нея подс. К. чрез нанасянето на побой на инкриминираната дата с причиняването на вътрешни травми и масивна кръвозагуба, в резултат на което изпаднала в безсъзнание, а впоследствие настъпила смъртта й. Прието е също за установено и упражняваното физическо и психическо насилие над нея по време на съжителството й с подсъдимия, което и двете инстанции са извели въз основа на посочените свидетелски показания и експертните заключения на съдебномедицинската експертиза (основно и допълнително назначеното в съдебното следствие) относно давността на констатираната травма на подезичната кост, на кръгловатите кръвонасядания по брадичката и уврежданията в лявата лицева половина и горната повърхност на гръдния кош. Относно последващото поведение на дееца по същество също не са налице сочените в жалбата различия във фактическите констатации на двете инстанции. Най-напред окръжният съд е обобщил извършените от подсъдимия действия след упражненото насилие като активни такива с цел оневиняването му (л.3 от мотивите към присъдата). В този смисъл е оценено не само извикването на помощ от свидетелите А., И. и Ю., но и пръскането на пострадалата с вода, предприетото изкуствено дишане, както и поддържането на версия за прилошаването й и падане на земята. Становището на въззивната инстанция по този въпрос, макар и значително по-подробно обсъдено и допълнително аргументирано със счетеното за предприето почистване на стаята и отнасяне на блузата на пострадалата в пералнята, практически не е различно и не надгражда съществено приетата фактология, независимо от заявеното в обратната насока. Това е така, защото е отчетено за ново фактическо положение (на л.18 от решението), а впоследствие и преценено за особено значимо при индивидуализиране на отговорността обмисляното от подс. К. оневиняване и предпазване от негативни последици, което по същността си кореспондира с оценката и на първата инстанция, макар и направена въз основа на по-пестелив доказателствен анализ. Действително сам въззивният съд е посочил, че установените чрез огледния протокол следи от деянието не са могли да бъдат заличени, както сочи и защитата (разчела повече обърканост и хаотичност в обсъжданите действия), но това не препятства направата на фактически извод за опити на дееца в тази насока. Същият е основан на цялостно дадената оценка на последващото му поведение, несъгласието с която не касае пропуск при изясняването на фактите. В крайна сметка именно в правомощията на въззивния съд е извършването на пълноценен контрол върху атакуваната присъда чрез собствена преценка на събраните доказателства и оценката им с излагане на ясни аргументи за вътрешното му убеждение. В процесния случай пътят за формиране на последното е проследим въз основа на обсъдените доказателствени източници, като убедително са изложени и мотивите на съдебния състав в съответствие с изискването на чл.339, ал.1 от НПК, поради което не е допуснато процесуално нарушение, както се твърди в жалбите от защитниците на подсъдимия.

Неоснователни са и доводите за недостатъчно изясняване на механизма за причинените увреждания на пострадалата и конкретно на обстоятелството дали е изпаднала в безсъзнание вследствие на падане и удряне на главата. Посоченото увреждане в областта на тила не е игнорирано от съда, а изрично обсъдено като възможно за получаване чрез удар в ръб на шкаф в помещението въз основа на приетите и счетени за компетентно дадени експертни заключения по делото, които са подробно обсъдени. Съобразно тях и разясненията на експерта са направени и изводите за изпадането на пострадалата в посоченото състояние едва след получаването на останалите описани тежки травми в различни части на тялото и в различни негови положения, довели до масивна кръвозагуба, причинена от кръвоизлив в коремната кухина, обусловил непосредствено смъртта (допълнителна СМЕ на л.95 от нохд № 151/24 на ОС - Търговище ). Изпитваните изключителни болки и страдания са изрично посочени от вещото лице като предхождащи изпадането й в безсъзнание, и са счетени за несъмнени от съда въз основа на многобройните травми, ограничили възможността за съпротива и самостоятелно движение, поради което също без основание се твърди неясна фактическа основа за така приетия като наличен квалифициращ белег на деянието.

Касационният съд не констатира пропуск да се изследва поставения от защитника въпрос дали към момента на деянието подсъдимият се е намирал в силно раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да взема правилни решения и да ръководи постъпките си, без същата да е изгубена. В частично кредитираните обяснения на подс. К. се съдържат данни за възникнал конфликт с пострадалата на инкриминираната дата, които са били анализирани от съда на основата на експертното становище по приетата СППЕ, но те не съдържат данни за негови специфични емоционални преживявания, които да са индикирали за евентуалното наличие на такова особено психично състояние. Поради това и с основание не е била съзряна необходимост от подробното му изследване с поставяне на допълнителна задача към вещите лица.

На следващо място в отговор на изричното оплакване за прието от въззивния съд извикване на линейка четири часа след смъртта на пострадалата, (независимо от оспорената по този начин обоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание) е необходимо да се отбележи, че липсва такава констатация на съда, която да влиза в противоречие с извършените от дошлия медицински екип реанимационни действия. Коректният прочит на изложените съображения сочи за обсъждането на такъв времеви период главно във връзка с преценката за недостоверност на дадените обяснения от подсъдимия за падането на пострадалата към 10 ч., опровергани според съда от давността на установените увреждания при идването на медицинския екип по-късно (на л.9 и на л.20 от решението).

С оглед констатацията за липсата на сочените пропуски в доказателствената дейност на съда, касационният състав счете за правилна и преценката относно реализирането на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, пр.3 и т.6а, вр. чл.115 НК. Оплакването за неправилно приложение на закона се свежда само до оспорената форма на вината, по отношение на която въззивният съд се е разграничил от приетото от първата инстанция причиняване на смъртта при евентуален умисъл и е счел за наличен пряк такъв в процесния случай. Изложените по този въпрос подробни съображения (на л.22-24 от решението) са верни и не позволяват споделяне на защитните доводи, основани на експертните заключения за причинените увреждания, довели до вътрешен кръвоизлив, който не е могъл да се възприеме от подсъдимия, както и за психо-емоционалното му състояние към момента на деянието. Въззивният съд не е пренебрегнал изводите на вещите лица в посочената им част и е дал дължимия аргументиран правен отговор по въпроса съобразно утвърдената съдебната практика. Наред с обсъденото предхождащо поведение и отношение на подсъдимия към пострадалата /л.23 от решението/, в изложените съображения е наличен обстоен анализ на всички останали значими за преценката на субективното му отношение обстоятелства, свързани с многобройните причинени увреждания, интензивността на въздействие чрез нанасяне на силни удари с ръце и крака, конкретните причинени тежки травми и локализацията им, както и ирелевантността на липсващото в конкретния случай друго използвано средство с поразяващ ефект. Посочените факти не са спорни да са налични и обосноват верността на направения краен извод за пряко целен от подсъдимия настъпил съставомерен резултат. При нанасянето на процесните многобройни удари, насочени към уязвими части от тялото на пострадалата и със сила, позволяваща изваждането й от равновесие и засягане на жизнено важни органи (корем и глава), несъмнено следва да се приеме, че той е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Така направеният извод е в съответствие с критериите, заложени в задължителната съдебна практика /т.3 от ППВС № 2/1957 г., изм. и доп. с ТП № 7/1987 г./ и поради това касационната инстанция счете за неоснователно оспорена от подсъдимия и защитника му правилността на преценката относно приетия пряк умисъл за реализиране на деянието. Съвсем отделен е въпросът, че с двете разновидности на умисъла не биха могли в пълнота да се отчетат всички субективни моменти, каквито са мотивите, чувствата и преживяванията на дееца. Тяхното значение в случаите, когато не са определящи за квалификацията на извършеното следва да се вземе предвид при индивидуализиране на отговорността.

По оплакването за явна несправедливост на наказанието, касационният съдебен състав счете жалбата за основателна. Несъмнено е налице възможност въз основа на сезиращия протест на прокурора съдът да увеличи наложеното с присъдата наказание, като в преценката си не е обвързан както от исканото по-тежко наказание (доживотен затвор без замяна), така и от различно заявената от тази страна позиция по същество (за доживотен затвор), поради което така сочения довод в жалбата, макар и в подкрепа на касационното основание по т.2 на чл.348, ал.1 НПК, е неоснователен.

Оплакването за несправедливост на наказанието касационният съдът прие за основателно, тъй като не сподели изводите на възивната инстанция за необходимостта от санкционирането на подсъдимия с доживотен затвор и конкретно, че са налице изискуемите за това предпоставки по чл.38а, ал.2 от НК, за открояването на които в процесната хипотеза в решението е направено позоваване на цитирана практика на върховната инстанция, но относима за всеки отделен случай.

За да приеме престъплението за изключително тежко и наложи по-тежкото алтернативно предвидено наказание доживотен затвор, апелативният съд подробно е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, като се е разграничил от преценката на определени факти като смекчаващи отговорността такива. В пространно изложените съображения в тази насока очевидно са надценени наличните отегчаващи отговорността обстоятелства и са омаловажени противостоящите им такива, чиято значимост практически е отречена. Така несъмнено вярно тежкото посегателство спрямо 21 - годишната пострадала при едновременното реализиране на три квалифициращи деянието признака е прието за увеличаващ укоримостта на деянието фактор. Напълно ненужно, обаче при обосноваване на избраното наказание е анализиран отново всеки отделен квалифициращ белег на престъплението и декларативно е счетено, че са налице факти, надхвърлящи необходимото за изпълване на съдържанието му. Понесените от жертвата значителни страдания аргументират извода за умъртвяването й по особено мъчителен начин. Наличието на упражнявано спрямо нея физическо и психическо насилие и произтеклите от това болки в по-ранен етап от съжителството й с подсъдимия обуславят реализирането на деянието при условията на домашно насилие, а броят на ударите и естеството на причинените травми са основанието да се приеме и особена жестокост на убийството. Доколкото се касае все за елементи от състава на престъплението, чието реализиране не се установява да е в степен над необходимото за наличието на който и да е от тях, то единствено броят им би могъл да се цени в посочената светлина при индивидуализиране на отговорността.

На следващо място част от личностовите черти на дееца, оценен като склонен към агресия, емоционални изблици в резултат на ниска самооценка, хедонистични нагласи, безразличие към последиците от насилие, проявявано и спрямо други негови близки, също с основание са оценени като отегчаващи обстоятелства, но им е придадена значимостта на изключителни такива, като са омаловажени сравнително младата възраст и чистото му съдебно минало. Оценката на личността е изградена едностранчиво с ненужно поставен акцент върху криминалистична регистрация и издирване на подс. К. в ШИС с въвеждането му за „дискретно наблюдение“ във Франция, информация за които е постъпила по делото с докладна записка на инспектор при МВР, като приложеният формуляр е с изрично отбелязване, че се предоставя на правоохранителните органи за оперативни нужди (на л.26-29, т.2 досъд. пр-во). Прекомерно е придадено значение и на обстоятелства, чието изследване не е било предмет на делото и поради това не е пълноценно и в пълен обем извършено, което и не позволява категоричност в направените изводи за негови други неправомерни действия като контрабандно пренасяне на цигари, съхранение на регистрационни табели за МПС след изтекъл срок за предаването им, слабост към казина, алкохол и балони с газ.

Относно личностовите характеристики на подсъдимия приетото експертно заключение е счетено за непълно, доколкото не е разкрило негативни негови черти, откроени от съда за проявени по време на деянието, а именно – „необуздано гневно напрежение, агресивна нагласа, готовност и изблици, неефективен самоконтрол, демонстрация на надмощие, крайна жестокост, перверзност, безчувственост, безчовечност, липса на състрадание, определящи носените от личността рискове във връзка със социалното й функциониране“. Така изведените качества, открити главно чрез инкриминираната проява на подсъдимия и само декларативно основаващи се на поведението му извън времевите рамки на деянието (което е и недостатъчно пълно изследвано по делото и съпоставено с младата възраст и чистото съдебно минало на лицето), са относими към всеки извършител на престъпление от процесния вид и най-вече при проявените квалифицирани форми на същото. Поради това практически е извършено недопустимо повторно отчитане на посочените негативни характеристики, макар и отнесени към дееца. Не без основание в тази връзка се възразява от страна на защитата и че дадената оценка за личността понастоящем не съвпада напълно с направената експертна такава, според която при освидетелстваното лице се отчита липса на дълбочина и колорит на емоции, но без склонност към крайни и необмислени постъпки по принцип.

В сериозна степен преценката на съда за завишена степен на обществена опасност на дееца е основана и на констатираните опити за оневиняване – чрез викове за помощ, симулираното оказване на такава, както и първоначално поддържаната версия за самостоятелното нараняване на пострадалата. Независимо от така приетото от фактическа страна негово поведение на инкриминираната дата, според касационния състав дадената му от въззивния съд оценка е недостатъчно обективна и без основание е послужила за утежняване на положението му. Посочените действия несъмнено са израз на желание за оневиняване чрез отричане и омаловажаване на извършеното, поради което имат защитен характер и не биха могли да се приемат както в подкрепа на твърдяната от подсъдимия липса на умисъл за умъртвяване, така и за смекчаване на отговорността му за стореното. Независимо от това, обаче чрез същите не може да се счете, че в конкретния случай е започнал да променя, заличава и унищожава реални следи от действията си, както е счел съдът, нито да се отрече оказаното впоследствие съдействие на разследването чрез дадените още в досъдебното производство обяснения и избрания ред за провеждане на съдебното следствие.

Без основание е прието като декларативно и със защитен характер и изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и настъпило след деянието разкаяние. Обстоятелствата по делото не позволяват да се счете за опровергано заявеното преосмисляне за извършеното, като първоначалните действия за оневиняване не препятстват демонстрираното от лицето разкаяние, макар и настъпило впоследствие. В процесния случай именно по този начин от страна на първоинстанционния съд са били оценени изричните изявления на подсъдимия в тази насока, истинността на които не би могла да се отрече без категорично установяване на обратното. В експертното заключение по КСППЕ е налице недопустим правен извод на вещите лица по въпроса за липсата на цел за убийство в инкриминираната постъпка (л.37 от заключението, л.43, т.3 от досъд. пр-во), но следва да се отчете, че същият е направен в резултат на задълбочено изследване на отношенията между жертвата и подсъдимия, макар и главно въз основа на негови обяснения. Коректно на тази база компетентно е изведено предположение за провокиране на агресивната му реакция в комплицирана ситуация от натрупани негативни емоции от нарушени взаимоотношения и неосъзнато чувство за малоценност у изследваното лице, както и неспособността му твърдо да отстоява позицията си. С други думи извън конкретното тежко посегателство в условията на домашно насилие, съпътствало съжителството на дееца и жертвата, липсва експертна обосновка за краен извод относно непоправима агресивност у подсъдимия.

Проведеното съкратено съдебно следствие по делото действително не отразява отношението на дееца към извършеното, нито е самостоятелен израз на изявлението му за изпитвано понастоящем съжаление. В процесната му форма по т.1 на чл.371 от НПК то не води автоматично до смекчаване на отговорността (т.е. не е направено заради очаквано по-леко наказание), но пък спестява процесуални усилия за разглеждане на делото, както и допълнителни негативни преживявания за близките на пострадалата от евентуално протичащо по общия ред следствие, изискващо най-малкото по-дълъг времеви период, а и не на последно място сочи за готовността на лицето да понесе отговорността си при вече установеното въз основа на събраните в досъдебната фаза доказателства.

С оглед на тези съображения, не би могло да се сподели становището на въззивната инстанция за неправилно дадена от първия съд оценка на посочените обстоятелства – изразеното съжаление и оказаното съдействие чрез проведеното съкратено съдебно следствие като смекчаващи отговорността, а още по-малко същата да се приеме като целенасочено търсене на аргументи за защита на становище за преобладаващото им наличие. В по-голяма степен такъв израз, но с обратна насоченост (в полза на крайното решение за оценка на престъплението като изключително тежко) са именно допълнително посочените от въззивния съд фактори като отегчаващи такива – трайно упражненото насилие, липсата на съпричастност към пострадалата чрез своевременно потърсена помощ, лошите характеристични данни, изведени от криминални регистрации и престъпни нагласи.

За да се счете престъплението за изключително тежко е изискуема констатация не просто за превес на отегчаващи отговорността фактори, но и проявата им в степен и количество над обичайното, а данните за личността на извършителя да го разкриват като непоправим и със съществуваща висока степен на опасност от рецидив (Р 156/29.08.2018 г. нд № 459/18 ВКС, ІІ НО). В процесния случай по вече изложените съображения такъв категоричен извод не може да бъде направен и поради това е налице основателност на защитните доводи за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор.

При обсъдените значими за отговорността обстоятелства, касационната инстанция прие, че извършеното престъпление според начина на осъществяване действително е много тежък случай на квалифицирано убийство (предимно с оглед интензивното въздействие спрямо пострадалата, реализирано при обсъдените три квалифициращи го признака), но то няма изискуемата изключителна тежест по смисъла на чл.38а, ал.2 НК. Чистото съдебно минало на подсъдимия, който е в сравнително млада възраст и с изградено понастоящем критично отношение към стореното позволяват постигането на целите по чл.36 от НК с алтернативно предвиденото по-леко наказание „лишаване от свобода“ вместо наложеното „доживотен затвор“. От друга страна отчитането на тежестта на деянието с посочените обстоятелства, допълнително завишаващи укоримостта му и със значителен превес над смекчаващите отговорността такива в съвкупност с негативните личностови черти на конкретния деец и необходимите усилия занапред успешно да се въздейства поправително върху него, налага отмерването на максималния срок на изолиране от обществото, а именно – двадесет години. Така би се осигурило постигане и на генералната превенция на наказанието.

Вследствие на промененото наказание се налага внасяне на изменение във въззивното решение и в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС същият следва да е строг вместо определения специален такъв, а по реда на чл.59, ал.1 от НК е необходимо да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия, считано от 29.08.2023г. до влизане в сила на присъдата.

Приетата основателност на жалбата в частта й относно справедливостта на наказанието за престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, пр.3 и пр.6а, вр. чл.115 НК налага изменение на въззивното решение в посочения смисъл. Извън това при липсата на основание за внасяне на други промени в съдебния акт, в останалата му част същият следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 136 от 26.11.2024 г.по внохд № 306/2024 по описа на АС- Варна по отношение на наложеното наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.6а, вр. чл.115 от НК, като вместо “доживотен затвор“ налага „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване, като приспада на основание чл.59, ал.1 от НК предварителното задържане на подсъдимия, считано от 29.08.2023 г. до влизане в сила на присъдата.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.