Обезщетение за клевета и обида на политик в медийно изказване

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50118

София, 10.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 4883 по описа за 2021 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С решение № 263740 от 08. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 8346/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, е потвърдено решение № 75983 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 75129/2018 г. на СРС, I ГО, 51 с-в, с което предявеният от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца в предаването „Опорни хора“, по телевизия „Bulgaria on air“, излъчено на 18. 08. 2018 г., е уважен за сумата 500 лв., ведно със законната лихва от 27. 11. 2018 г. до окончателното й изплащане, и отхвърлен над сумата 500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.

Срещу въззивното решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските е подадена касационна жалба от ищеца В. Н. С., чрез адв. Р. В. И.. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на чл. 39, 40, 41 КРБ, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и поради необоснованост на изводите на въззивния съд. Иска се отмяната му в същата и уважаване на иска за пълния предявен размер. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции.

С писмен отговор, подаден от ответника Н. Н. Н., чрез адв. М. П. М., се развиват съображения за правилност на въззивното решение в отхвърлителната му част и се иска потвърждаването му в същата. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Въззивното решение е обжалвано и в осъдителната част, от ответника по иска Н. Н. Н., чрез пълномощника му адв. М. П. М., като неправилно, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност), поради необоснованост (несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства) и в противоречие с материалния закон (чл. 32 и чл. 39, ал. 1 КРБ, чл. 45 ЗЗД,).

С определение № 239 от 31. 05. 2022 г. по гр. д. № 4583/2021 г. на ВКС, 1 г.о., не е допуснато, по касационната жалба на Н. Н. Н., касационно обжалване на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 500 лв., и в тази част същото е влязло в сила на 31. 05. 2022 г.

Със същото определение е допуснато, по касационната жалба на В. Н. С., касационно обжалване на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 500 лв. до сумата 10000 лв., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1. надхвърлени ли са пределите на допустимата критика спрямо публична личност, когато дадено изказване не допринася за информирането на обществото и същевременно засяга честта и достойнството на адресата или го опозорява; 2. представлява ли негативно оценъчно съждение или клевета изказване, което съдържа неверни твърдения за осъществено от дадено лице поведение, покриващо състава на престъпление от общ характер; 3. дали броят на нанесените обиди и/или отправени клевети в изказване е от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По поставените въпроси:

По първия въпрос настоящият състав споделя формираното в решение № 110 от 25. 05. 2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г. на ВКС, 4 г.о. и в определение № 183 от 06. 03. 2018 г. по гр. д. № 3420/2017 г., 4 г.о., становище, според което съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий при преценката дали с дадено изказване са надхвърлени пределите на допустимата критика спрямо публична личност е доколко излагането на конкретни факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо или се използва целенасочено за накърняване правата и доброто име на дадено лице. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида.

По втория въпрос се споделя становището, изразено в решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о., според което публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото.

По третия въпрос се споделя становището, изразено в решение № 710 от 19. 01. 2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, 4 г.о., в което е прието, че когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца, в интервю в предаването „Опорни хора“, излъчено на 18. 08. 2018 г., по телевизия „Bulgaria on air“. По-конкретно, твърди се в исковата и уточняваща молби, че в телевизионното интервю ответникът отправил към ищеца следните клеветнически твърдения:

а/ В. С. „ходил в очевидно нетрезво състояние да бие студенти“,

б/. „безчинстваше по софийските улици“;

в/. „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“;

г/. „Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“;

д/. „В. С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос“,

както и следните обиди:

е/. В. С. е „най-компрометираният политик в България“;

ж/. „ В. С., той получи управлението на София…..не може „Атака“ да управлява София. Всъщност областният управител на Атака управлява и София, и София област. Това ми се струва, че е една подигравка.“;

з/. „в резултат на неговия глас, на неговата подкрепа беше избран премиерът О.,…..с неговия глас и с неговата подкрепа беше избран господин П. за шеф на ДАНС“;

и/. „В този тип държави, когато мафията е обсебила не само икономиката, но в голяма част и политическата власт, се случват такива неща“ – казано във връзка с реплика на водещия: “Ама чакайте малко, „Атака“ са част от управляващите, а БСП са опозиция, АБВ – извън парламента“.

й/. цели „да отклони от общественото внимание истинските проблеми, които стоят пред обществото“.

Твърди се, че В. С. е публична личност, сред най-известните и изтъкнати български общественици, журналисти и политически лидери, ангажиран с политика и обществено присъствие повече от тридесет години (бил член на „Комитет 273“, на „Екогласност“, главен редактор на вестник „Демокрация“, зам. главен редактор на вестник „Монитор“, носител на редица журналистически награди, завършил висше образование по теология и силно православно ангажиран, автор на редица книги, основател на вестник „Атака“ и на телевизия „Алфа“, автор на стотици статии и авторски телевизионни предавания по обществено значими теми, инициатор и дарител в кампанията „Православна солидарност“, чрез която са подпомогнати храмове, болници, социално слаби семейства, пенсионери, студенти, награждаван за принос в развитие на отношенията между България и Русия и т.н.), председател на ПП „Атака“, която е била представител на 200000 български граждани в Народното събрание. Клеветническите твърдения и обиди в интервюто на Н. Н. от 18. 08. 2018 г. го опозорили, засегнали честта и достойнството му, обществената и собствената му самооценка за личността му, накърнили доброто му име и репутацията му в обществото, подронили авторитета му на политик и общественик – резултат на дългогодишни усилия и труд. Ищецът се почувствал изключително засегнат, изпитал чувство на възмущение, гняв, раздразнение, неудобство и силно притеснение от факта, че обидите и клеветите са нанесени публично и са станали достояние на множество хора. Иска се присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска (27. 11. 2018 г.) до окончателното й изплащане. Не се претендират лихви от деликта до предявяване на иска. Горното видно от исковата и уточняваща молба.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни. За изявленията по точка „а“ и „б“ твърди, че е доказана истинността им, предвид наличието на одобрени споразумения между ищеца и прокуратурата, с които ищецът се признава за виновен в извършени престъпления за коментираните деяния. За изявленията по точки „г“ и „д“ – че не съдържат обидни и клеветнически изявления, тъй като не сочат осъществяването на конкретни факти от действителността, а са направени при упражняване правото на мнение и оценка. За изявленията по точка „в“ – че съставляват коментар на публично известни и отразени в медиите действия, при доказана истинност на изложените факти. За изявленията по точки „е“, „ж“, „з“, „и“, „й“ - че не съдържат обидни или позорящи твърдения, а изразяват лично мнение на ответника, а част от тях нямат никаква връзка с ищеца В. С..

Въззивният съд е приел, че изявленията по точки „а“ и „б“ (В. С. „ходил в очевидно нетрезво състояние да бие студенти“ и „безчинстваше по софийските улици“) не са клеветнически, тъй като с одобрени споразумения по НОХД № 1038/16 г. , НОХД № 1282/2016 г., НОХД № 193/2016 г. и НОХД № 1038/16 г. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 1 НК, по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 325, ал. 2 НК, във връзка с коментираните деяния. Изявленията по точки „г“ и „д“ („Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“ и „В. С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос“) не са клеветнически или обидни, а представляват политически анализ на събитията в държавата през последните 29 години и съдържат оценка и мнение на ответника за дейността на ищеца като политик и лидер на партия, част от тях не са адресирани до В. С., а част са се осъществили действително. Изявлението по точка „в“ („ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“) e прието за клеветническо, тъй като е опозоряващо и не съответства на истината - самият ответник признава, че досъдебното производство във връзка със случая не е приключило. Обстоятелството, че в медиите се тиражира информация за участие на ищеца в този инцидент не освобождава ответника от отговорност за обезвреда, предвид законовата презумпция за невинност до доказване на противното. Изявлението по т. „е“ (В. С. е „най-компрометираният политик в България“) e определено като обидно. Прилагателното „компрометиран“ е обидно, тъй като означава злепоставен, изложен, развален, деморализиран, опозорен, посрамен, опетнен, а изказано за политик свърза името му с неморални, безпринципни и незаконни действия. Относно изявленията по т. „ж“, „з“, „и“, „й“ е прието, че същите не са обидни, нито клеветнически и не превишават пределите на правото да се изразява мнение, на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им, на правото обществото да бъде информирано за действията и постъпките на публични личности и политици. Изказването на мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, не е противоправно.

В обобщение, въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника във връзка с изявлението: „ходеше да бие невинни хора пред софийската джамия“, представляващо клевета, и във връзка с изявлението: „най-компрометираният политик в България“. При определяне размера на обезщетението е съобразил, че след като узнал за интервюто, ищецът се ядосал и разстроил, но това състояние продължило няколко дни, не повече от една седмица. Няма данни интервюто да е оказало негативно влияние върху общественото мнение за личността и авторитета на ищеца. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са резултат не само от коментираните две изявления на ответника, а и във връзка с други обидни и клеветнически твърдения от други лица, които не са предмет на настоящото дело. Съобразявайки тези обстоятелства и критериите на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение от 500 лв. е достатъчно, за да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Основателни са оплакванията на касатора за постановяването му в нарушение на чл. 39, 40, 41 КРБ, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че изявленията по точки „г“ и „д“ („Той се е поставил в услуга на една чужда държава. Той се е поставил в услуга на чужди интереси. В ущърб на българския национален интерес.“ и „В. С. се опитва и прави всичко възможно да разруши стабилността в държавата, да предизвика хаос“), както и изявлението по точка „и“ („В този тип държави, когато мафията е обсебила не само икономиката, но в голяма част и политическата власт, се случват такива неща“ – казано във връзка с реплика на водещия: “Ама чакайте малко, „Атака“ са част от управляващите, а БСП са опозиция, АБВ – извън парламента), не са клеветнически, а изявлението по точка „ж“ („В. С., той получи управлението на София…..не може „Атака“ да управлява София. Всъщност областният управител на Атака управлява и София, и София област. Това ми се струва, че е една подигравка.“) не е обидно. Изявленията по точки „г“, „д“, „и“ са клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпления, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината. Изявлението по точка „ж“ е обидно – по характера си е такова, че би могло да унизи ищеца и да накърни достойнството му, тъй като засяга собствената му оценка за притежавани качества – със същото се внушава пълна неспособност за ищеца да участва в управлението на София и абсолютна липса на необходимите за това нравствени качества, до степен, че би било подигравка за жителите, ако би се случило.

Неправилен е и изводът, че посочените изявления са направени при упражняване на правото на мнение и оценка за публични личности и дейността им, както и на правото на информация за дейността на публични личности и политици. Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация. Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида.

В нарушение на чл. 52 ЗЗД, съдът не е обсъдил всички обстоятелства, релевантни при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: а/. характер на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност, както и на обидата – в случая същите сочат на проява на изключително укоримо от гледна точка на обществения морал поведение; б/. общественото положение и личността на ищеца – касае се за публична личност, с широка известност в обществото; в/. фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица; г/. броят на клеветническите твърдения и на отправените обиди – както бе посочено по-горе, когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази по едно и също време и място, броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от значение при определяне размера на обезщетението; д/. обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта; е/. обстоятелството, че участието на ищеца в политическия и обществен живот поражда необходимост същият да има по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и дейността му; ж/ интензитета и продължителността на конкретно претърпените негативни психични изживявания – след като узнал за интервюто ищецът се ядосал и разстроил, бил възмутен от изнесените за него твърдения, в продължение на няколко дни, до седмица, бил под влияние на интервюто. Преценявайки посочените обстоятелства, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 4000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Като е приел, че искът по чл. 45 ЗЗД е неоснователен над сумата 500 лв. до сумата 4000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта отхвърляща иска за разликата между двете суми от 3500 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и посочената разлика следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от 27. 11. 2018 г. до окончателното й изплащане.

В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта отхвърляща иска по чл. 45 ЗЗД над сумата 4000 лв. до сумата 10000 лв. въззивното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на 40 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, а ищецът следва да поеме отговорността за 60 % от разноските, направени от ответника при разглеждане на делото пред трите инстанции. Следователно, ответникът ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца допълнително сумата 710, 50 лв. (над присъдените 101, 50 лв.). – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред районния съд, сумата 408 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред градския съд и сумата 92 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, които части са съответни на уважената част от исковете. Въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която ищецът е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника разноски за първата инстанция над сумата 1095 лв. до сумата 1733, 45 лв. В полза на ответника ще следва да бъдат присъдена допълнително сумата 69, 75 лв. – част от разноските за въззивната инстанция, съответна на отхвърлената част от исковете. Ответникът по иска претендира присъждане на разноски и за касационната инстанция, но не представя доказателства такива да са направени.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 263740 от 08. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 8346/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, в частта потвърждаваща решение № 75983 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 75129/2018 г. на СРС, I ГО, 51 с-в, в частта, с която предявеният от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца в предаването „Опорни хора“, по телевизия „Bulgaria on air“, излъчено на 18. 08. 2018 г., е отхвърлен над сумата 500 лв. до сумата 4000 лв. и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която В. Н. С. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Н. Н. разноски за първоинстанционното производство над сумата 1095 лв. до сумата 1733, 75 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н. Н. Н., на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на В. Н. С. допълнително сумата 3500 лв. (над присъдените 500 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесени обиди и отправени клевети от ответника към ищеца в предаването „Опорни хора“, по телевизия „Bulgaria on air“, излъчено на 18. 08. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27. 11. 2018 г. до окончателното й плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263740 от 08. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 8346/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав в частта потвърждаваща решение № 75983 от 24. 04. 2020 г. по гр. д. № 75129/2018 г. на СРС, I ГО, 51 с-в, в частта, с която предявеният от В. Н. С. против Н. Н. Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над сумата 4000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. и в частта, с която Н. Н. Н. е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Н. С. сумата 101, 50 лв. разноски за първоинстанционното производство, а В. Н. С. е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Н. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1095 лв. разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Н. Н. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Н. С. допълнително сумата 710, 50 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред първата инстанция, сумата 408 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция и сумата 92 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съответно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА В. Н. С., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Н. Н. сумата 69, 75 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, съответна на отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: