Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства при спор за водоем

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

София, 02.02. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1530 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№963/10.02.2020г., подадена от К. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Б. Б. от САК, срещу решение №295, постановено на 21.11.2019г. от Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д.№244/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Е. К. срещу „Серена“ ЕООД по реда на чл.109 ЗС иск дружеството да бъде осъдено да преустанови действията, с които нарушава правото му на собственост върху недвижим имот – водоем с прилежащ терен от 1918кв.м., парцел ... по плана на [населено място], представляващ имот №.... в землището на селото, с площ от 2.085 дка, образуван от ПИ .... с площ от 1056кв.м. и ПИ .... – нива с площ от 1029кв.м., като премахне метална ограда и метална врата, поставени на мястото, където се намира водоемът, да премахне трошения камък, с който е засипал водоема и да го зариби, както и да засади отрязаните плодни дръвчета – 4 бр. череши, 2 бр. кайсии, 2 бр. дюли, 4 бр. ябълки, 2 бр. круши и 1 бр. орех и за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, представляващо стойността на унищожена около 100кг. риба на стойност 500лв., 15 броя плодни дръвчета на обща стойност 300лв., метални колове, метална врата и метална ограда на стойност 200лв. и водоем на стойност 5000лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявените по реда на чл.109 ЗС искове бъдат уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав с оглед отстраняване на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила.

Според касатора въззивният съд не е взел предвид наличието на многобройни писмени доказателства, от които се установява, че той е собственик на процесния недвижим имот, като изводът, че по делото не са представени документи, че процесният водоем е бил собственост на ТКЗС не кореспондира с материалите по делото. Поддържа, че допуснатата по делото експертиза е субективна и некомпетентна, като при допускане на комплексната експертиза поставените от него въпроси не са били включени в задачата на експертизата и на тях експертизата не е отговорила. За неправилен счита извода на съда, че местоположението на процесния водоем не е установено, като поддържа, че именно за изясняване на това обстоятелство е поискано назначаване на допълнителна експертиза, което обаче не било уважено от съда. Поддържа също така, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че на праводателите на ответника е възстановена собствеността върху парцели 10 и 19 от стопанския двор, но не и върху парцел 9, както и че не е обсъдена представената по делото скица №631/2018г. и списъкът на лицата, закупили имоти от ТКЗС.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представени в това съдебно заседание писмени бележки.

Ответникът по касационна жалба „Серена“ ЕООД не изразява становище.

С определение №369/24.09.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

К. Е. К. е предявил срещу „Серена“ ЕООД иск за защита на собствеността по реда на чл.109 ЗС с твърдението, че е собственик на недвижим имот – водоем с прилежащ терен от 2.085 дка, представляващ парцел ... по плана на Стопански двор на [населено място] попадащ в ПИ ... с площ от 1056кв.м. и в ПИ ... – нива с площ от 1029кв.м., идентичен с ПИ №... с площ от 2.085кв.м. в землището на [населено място], ведно с намиращия се в имота водоем, който имот е закупил след проведен на 25.05.1994г. търг от ТКЗС „Е.“, [населено място] – в ликвидация.

Поддържа, че ответното дружество е премахнало водоема, оградата от бетонни колове и мрежа, изкоренило плодните дръвчета, унищожило рибата, заградило с метална ограда и метална врата мястото, където се намирал водоемът и изградило на мястото му паркинг.

В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове, като поддържа, че К. Е. не е собственик на процесния имот съгласно приетото в решение по гр.д.№829/2014г. на Кюстендилския районен съд, което е влязло в сила.

С молба от 04.10.2017г. ищецът е уточнил, че спорната част представлява 1.029 дка, част от ПИ №.... в землището на [населено място], ведно с находящия се в имота водоем.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение на Кюстендилския районен съд по гр.д.№829/2014г. е отречено правото на собственост на К. Е. върху водоема и имот №..., което решение е потвърдено с решение на Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№381/2015г. в частта досежно имот №.....

Взето е предвид, че с решение №378/20.11.2015г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№381/2015г. е потвърдено решение №111/13.03.2015г., постановено по гр.д.№829/2014г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.108 ЗС от К. Е. и О. К. против „Серена“ ЕООД иск за признаване правото на собственост въз основа на проведен търг и предаване на владението на ПИ №.... по КВС на землището на [населено място], който имот е заснет като част от имот пл.№... в землището на селото. В частта по предявения по реда на чл.108 ЗС иск за останалата част от имота (ПИ с пл.№ .....) решението на първоинстанционния съд е било обезсилено.

Решението е влязло в сила – с определение №268/26.04.2016г., постановено по гр.д.№1173/2014г. на Първо ГО на ВКС решение №378/20.11.2015г. по гр.д.№381/2015г. на Кюстендилския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване.

С оглед на това въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на имот №.....

По отношение имот №.... въззивният съд е приел, че по делото не е доказано предявилото иска лице да притежава правото на собственост, както и че не е установено да са извършени такива въздействия от ответника, които да касаят площта, заета от същия, респ. ограждането му, отрязването на овощни дървета и др.

Изводът, че ищецът не се легитимира като собственик на имот ... е основан на обстоятелството, че липсата на идентификация в сключения въз основа на проведен търг договор не установява надлежно придобито право на собственост.

Взето е предвид, че на 25.05.1994г. е проведен търг в канцеларията на ТКЗС „Е.“ на основание ПМС №..., Наредба за търговете и заповед №106/27.04.1994г. на председателя на ликвидационния съвет (протокол от 25.05.1994г.), като обект на търга е водоем в [населено място], като К. Е. е обявен за спечелил търга при първоначална цена от 5000лв.; че е приложена фактура №191/04.07.1994г. на ЛС на ТКЗС, според която К. Е. К. е получател на продаден водоем на стойност 5000лв., като в графата за плащане има печат на ТКЗС „Е.“; че е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.1994г. (за който въззивният съд е приел, че е вероятно сключен на 27.03.1995г.), според който ТКЗС „Е.“ продава на К. Е. К. и О. К. следния недвижим имот, за който е спечелен проведения на 25.05.1994г. търг: водоем, находящ се в бившия стопански двор на [населено място], ведно с прилежащия терен от 1918кв.м., като цената на терена е 43155лв. Взето е предвид също така, че граници и съседи на продаденото място не са посочени, но е отразено, че цената е заплатена, което е установено и от заверени ксероксни копия от вносни бележки, след което е съставен констативен нотариален акт №..., том ..., н.д.№.../1995г., с който К. К. и О. К. са признати за собственици на водоем, находящ се в бившия стопански двор на ТКЗС – С., ведно с прилежащия терен, който имот е закупен на търг, при което отново граници и съседи на имота не са посочени. Взето е предвид и обстоятелството, че К. К. фигурира под №27 в списък относно продажбите на Д. чрез търг от ЛС на ТКЗС (лист 115-123 от делото) с водоем, както и че по делото е приложена скица-проект за имот №...., на която водоемът е нанесен и в който имот са включени имот №.... – стопански двор на К. К. и имот №... – нива на „Серена“ ЕООД.

Обсъдено е заключението на в.л.В. от 23.10.2018г., според което на скица-проект за имот 12 водоемът е показан като част от границите на имот №...., а в скица на лист 16 от делото и парцеларен план, както и в скица на лист 64 от делото, по която с решение №57-32/15.01.2009г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Е. С. (праводатели на дружеството-ответник), водоемът е извън границите на имот №..... Взето е предвид, че според заключението на вещото лице имот №... е ограден, в него няма водоем, ограда и плодни дървета, теренът е покрит с трошенокаменна настилка и се ползва за паркинг и склад. Посочено е, че според заключението на вещото лице с протокол на комисията от 21.12.1993г. е приет кадастралния план на стопанския двор, а с протокол от 13.04.1994г. в изпълнение на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ са приети кадастралния и парцеларния план на стопанския двор, както и нормативно определения размер на прилежащите площи на сградите и съоръженията.

Възпроизведени са показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на св.Т. и св.В., които са заявили, че познават добре мястото в стопанския двор, закупено от К. на търг през 1994г., в което място имало водоем, чакъл и камъни, но К. го почистил, засадил около 20 дръвчета (св.В.); водоемът бил зарибен преди 2000г. (св.Т.), но от 2016г. водоема го няма (св.В.), тъй като от фирма „Серена“ били отрязани дърветата, изкарали хумуса и го застлали с чакъл и сега се ползва за паркинг, като водоемът бил запълнен с чакъл (св.Т.), изравнили имота с машини и станало площадка (св.В.).

От правна страна въззивният съд е приел, че при предявен по реда на чл.109 ЗС иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, както и че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба действие, което е противоправно и което нарушава възможността или пречи на ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение. Прието е, че ищецът не е установил правото си на собственост, тъй като по делото не е установено наличието на скица, заверена от компетентния орган съгласно чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ за определената по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ земя. Взето е предвид, че не се установява представената скица на лист 16 от делото, на която е отразен водоем, да е заверена от компетентния орган съгласно чл.48а, ал.1 ППЗСПЗЗ, а отделно от това текстът на същата не съответства на графичната част, а приложените протокол за определяне на размера на нормативно необходимата площ, прилежаща към отделните сгради в стопанския двор и разпределение на площите в стопанския двор, съхранявани в Държавен архив, не са подписани.

Изложени са и съображения, че по делото не са ангажирани доказателства за предназначението на процесния водоем, респ. за причисляването му към някой от посочените в Закона за водите /отм./: видове, за да се определи допустимостта на извършеното разпореждане със същия от ТКЗС, както и че не са представени доказателства за изграждането му със средства на ТКЗС.

За да отхвърли иска въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че по делото не е установено дружеството-ответник да е извършвало каквито и да било действия в имот №.... – изграденото от дружеството съоръжение се намира в имот №.....

Така постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.

В противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички доказателства, съдържащи данни за относими към правния спор факти и обстоятелства.

Не е взето предвид, че в представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен след проведения на 25.04.1994г., търг изрично е посочено, че предмет на търга е именно водоемът, находящ се в бившия стопански двор на [населено място], ведно с прилежащия терен, като прилежащият терен е определен по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ, при което са определени и границите на имота, за което се съдържат данни в заключението на в.л.В. от 23.10.2018г. – според това заключение с протокол на комисията от 21.12.1993г. е приет кадастралният план на стопанския двор, а с протокол от 13.04.1994г. в изпълнение на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ са приети кадастралният и парцеларният план на стопанския двор, както и нормативно определеният размер на прилежащите площи на сградите и съоръженията.

Макар тези обстоятелства да са посочени от въззивния съд при обсъждане на заключението, правното им значение не е преценено. Въпреки данните за наличието на кадастрален и парцеларен план на стопанския двор, както и за определяне на прилежащите площи към сградите, на вещото лице не е поставена задача за идентифициране на процесния водоем по тези планове и за изготвяне на скица за определената с тях по реда на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ прилежаща към него площ.

Не е взето предвид обстоятелството, че според твърденията на предявилото иска лице водоемът се е намирал в имот ...., докато вещото лице е извършвало оглед в имот ... и е посочило, че в границите на този имот (а не в имота, в който се твърди, че се намира водоемът) водоем няма. Поради тази причина неизяснено е останало обстоятелството дали водоемът, така както е обозначен на скицата на лист 64 от делото, е заграден и засипан, има ли данни за отрязани дървета, както и дали поставената от дружеството метална ограда пречи на предявилото иска лице да ползва тази част от имота, за която дружеството не е заявявало да има претенции – според изразеното от дружеството становище, то притежава правото на собственост върху имот ...., което право е признато и с влязлото в сила решение №111/13.03.2015г., постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№829/2014г., който имот е заградило и ползва.

Не е съобразено също така и обстоятелството, че вещото лице е изготвило експертизата, като е приело за меродавни данните по скици на лист 20 и 38 (лист 229 – последен абзац), но не и скицата на лист 64, по която всъщност е издадено и решението за възстановяване на правото на собственост на праводателите на ответното дружество. Не е взето предвид и анализирано обстоятелството, че според експертизата е налице одобрено частично застроително решение (ЧЗР) и издадена въз основа на него скица за парцел ... (предпоследен абзац на СТЕ на гърба на лист 229, а скицата на лист 110 от делото), нито обстоятелството, че от двата имота (... и ...) е образуван общ парцел - според заключението в имот ... по парцеларния план на селото са включени имот ..., възстановен на наследниците на Е. З. С., и имот ..., като водоемът по скицата към решение №57-32/15.01.2009г. на ОСЗ-К., е извън границите на възстановения имот .... И съответно не е извършена преценка дали извършеното от ответното дружество строителство в този общ парцел пречи на предявилото иска лице да упражнява правата си върху своята част от парцела.

По причина допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. отказът да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, необходима за изясняване на посочените по-горе обстоятелства, обжалваното решение следва да бъде отменено и по реда на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилския окръжен съд с указания за изслушване на съдебно-техническа експертиза, която при съобразяване на данните по скицата на лист 64 и скицата на лист 110 от делото, да даде заключение за състоянието на имот ..., вкл. дали при оглед се установява в чертите на тази имот да се е намирал водоем, който да е бил засипан, и дървета, които да са били отрязани, както и дали извършените от дружеството строителни и други дейности възпрепятстват достъпа до имот ....

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №295 от 21.11.2019г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по в.гр.д.№244/2019г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилския окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: