Намаляване на обезщетение по ЗОДОВ поради наложено административно наказание

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4331/2025 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) против решение № 597 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 833/2025 г. на Окръжен съд – Бургас.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта на присъденото на ищеца обезщетение на неимуществени вреди като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост.

Ответникът по жалба И. С. Т. я оспорва.

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 35 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 496/2024 г. на Районен съд – Царево, като краен резултат е уважен предявения от И. С. Т. против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до размер на сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца досъдебно производство (ДП) № 108/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура (СГП), пор. № 699/2017г. по описа на СЗА при СГП, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 3594/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), изменена с решението по ВНОХД № 1055/2019 г. на Апелативен съд - София (АС – София) досежно деянието по чл. 215, ал. 1 НК с преквалификацията му в административно нарушение на чл. 90 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), и обусловило налагането на административно наказание глоба в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2021 г. до изплащането. Въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Съставът на втората съдебна инстанция е постановил обжалвания резултат като е приел наличие на предпоставките на специалното основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ПРБ за вреди. Установил е, че ищецът е ловец и член на Сдружение на ловците и риболовците „Л.“ – [населено място], ловна дружинка [населено място], [община]. Срещу него и още четирима лица било образувано ДП № 108/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ към СГП, пор. № 699/2017 г. по описа на СЗА при СГП. Ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпления по чл. 338, ал. 1 НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. По така повдигнатото му обвинение е признат за невиновен и оправдан с присъда № 28/04.02.2019 г. по НОХД № 3594/2017 г. на СГС. Присъдата е била предмет на въззивна проверка от АС – София, който с решение № 2/06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. (влязло в сила на 22.01.2020 г.) я е изменил в частта, в която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и за извършеното от него със същото деяние административно нарушение на чл. 90 ЗЛОД на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 20, ал. 2 НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. При тези факти въззивният съд е извършил определяне размера на обезщетението на неимуществените вреди с оглед нормата на чл. 52 ЗЗД и установеният в нея принцип на справедливостта. Позовал се е декларативно на критериите, възприети в съдебната практика на ВКС при определяне на това обезщетение, а именно: видът и продължителността на мярката за неотклонение; общата продължителност и развитието на наказателното производство; броят на съдебните инстанции, които са разгледали делото и как се е отразило разследването на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, конкретните му преживявания и неговото емоционално, и психическо състояние; цялостното отражение на незаконосъобразното обвинение върху живота на ишеца, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебно минало и др. В конкретиката на случая, за да определи справедливия размер на дължимото обезщетение на нематериалните вреди, решаващият състав е съобразил, че на ищеца са повдигнати две обвинения – за престъпление по чл. 338, ал. 1 НК, което не е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което е тежко умишлено по смисъла на цитираната разпоредба от общата част на НК; отчел е общата продължителност на воденото наказателно производство – от три години (за времето от 29.01.2017 г. до 22.01.2020 г.), който срок е възприет като разумен за разглеждането и решаването му; че разследването не се е отразило на правото на незаконно обвиненото лице на свободно придвижване предвид взетата по отношение на него най - лека мярка за неотклонение „подписка“; че липсват твърдения и данни по делото за претърпени от ищеца вреди в резултат на медийното отразяване на случая в средствата за масова информация. По тези съображения е прието, че справедливото обезщетение за засегнатите нематериални блага възлиза на 10 000 лв., която сума като краен резултат е присъдена на ищеца.

С определение № 668/12.02.2026 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на въззивното решение в обжалваната с допустима касационна жалба негова част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по реда на ЗОДОВ, с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Обжалването е допуснато за проверка съответствието на атакувания съдебен акт с разрешенията, дадени с раздел ІІ от мотивите към т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и с тези по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а също и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на I г. о., решение № 29/05.03.2012 г. по гр. д. № 170/2011 г., решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., решение № 237/07.07.2011 г. по гр. д. № 1258/2010 г. и решение № 143/05.07.2011 г. по гр. д. № 1070/2010 г., всички по описа на III г. о.

По горните правни въпроси, настоящият състав на ВКС споделя трайно установената практика (вж. разясненията, дадени с т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, а също решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение № 44 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2018 г., IV г. о., решение № 60190 от 12.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 547/2021 г., III г. о. и др.), вкл. и решенията на ВКС, на които касаторът се позовава, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди от значение е вида и характера на упражнената процесуална принуда, а като критерии за преценка са въведени и дългия несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговата връзка със сферата на професионална реализация на пострадалия, засягане на доброто име и професионалната му репутация, публичното разгласяване на случая. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди - болки и страдания, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

По същество на касационната жалба.

Установено е по делото, че ищецът е ловец и членува в ловно-рибарска дружина на [населено място], [община], част от Сдружение на ловците и риболовците „Л.“ – [населено място], на която дълги години бил председател. При ловен излет на 29.01.2017 г. заедно с още четирима ловци в землището на посоченото село, били задържани и санкционирани от служители на Охрана на горите, в резултат на което срещу лицата, вкл. и ищеца било образувано наказателното производство и проведено разследване. На ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 338, ал. 1 НК (за невзети необходими мерки за сигурност при държане на огнестрелно оръжие) и за престъпление по чл. 215, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (за това, че с цел да набави за себе си укрил чужда движима вещ – месо от отстреляна дива свиня, за която знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление). Била му взета мярка за неотклонение „подписка“. По горното обвинение И. Т. бил признат за невиновен и оправдан с присъда № 28 от 04.02.2019 г. по НОХД № 3594/2017 г. на СГС. При упражнения върху присъдата инстанционен контрол от АС – София, с решение № 2 от 06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. (влязло в сила на 22.01.2020 г.) същата е изменена в частта, в която ищецът е бил признат за невиновен по обвинението за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК и за извършеното от него със същото деяние административно нарушение на чл. 90 ЗЛОД му е наложено, на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 20, ал. 2 НК, административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. В резултат на воденото срещу него наказателно производство ищецът понесъл неимуществени вреди – затворил се в себе си и спрял да дружи и общува с хората, защото се срамувал от тях, страхувал се от възможността да бъде наказан с ефективна осъдителна присъда на неговата възраст, засегнати били честта и достойнството му пред обществеността в [населено място] като дългогодишен ловец, вкл. председател на ловната дружинка, тъй като не се занимавал с бракониерство, страдал от факта, че не може да упражнява и любимото си хоби – да ходи на лов.

Предвид на така установените по делото факти правилно е прието от въззивния съд, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника Прокуратурата на РБ, тъй като по повдигнатото му обвинение - за извършено престъпление по чл. 338, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК, ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Правилно е и съждението в обжалваното решение, че процесното наказателно производство е протекло в разумен срок (тригодишен, за времето от 29.01.2017 г. до 22.01.2020 г.), че разследването не се е отразило на правото на незаконно обвиненото лице на свободно придвижване, предвид взетата по отношение на него най - лека мярка за неотклонение „подписка“, както и че интензитетът на упражнената в случая процесуална принуда не е висок - предвид и на факта, че липсват твърдения и данни по делото за медийно разгласяване на случая. Неправилно обаче втората съдебна инстанция е приложила материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди. Основателен в тази насока е касационния довод на прокуратурата за нарушение на чл. 52 ЗЗД при приложение на критерия за справедливост, довело до определяне на обезщетение в размер на 10 000 лв., който е завишен. Решаващият състав не е отчел факта, че по второто обвинение в престъпление – по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът (в лицето на АС – София при упражнения инстанционен контрол върху оправдателната присъда на СГС) с решение № 2/06.01.2020 г. по ВНОХД № 1055/2019 г. е намерил, че с това деяние ищецът е осъществил състава на административно нарушение по чл. 90 ЗЛОД – укрил в съучастие с още две лица като съизвършители незаконно придобит от другиго – В. Д. дивеч – месо от дива свиня, поради което изменяйки първоинстанционната присъда в тази й част, е наложил на основание чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 20, ал. 2 НК на дееца (ищеца Т.) административно наказание глоба в размер на 500 лв. Така, макар да е несъставомерно по чл. 215, ал. 1 НК, деянието на ищеца е признато да нарушава виновно установения ред на държавно управление в сферата на опазването и стопанисването на дивеча, организацията на ловното стопанство, правото на лов и търговията с дивеч и дивечови продукти, за което е наказан с предвиденото за това административно наказание (чл. 6 ЗАНН). Неговото поведение е противоправно (в отклонение с разписаните правила за поведение при упражняване правото на лов, по опазване и стопанисване на дивеча), виновно – съзнал е, че укрива части от месо на дивеч, незаконно придобито от другиго, съзнавайки незаконното придобиване (съгласно мотивите на решението на АС – София по ВНОХД № 1055/2019 г.), с което е изпълнен състава на чл. 90 ЗЛОД, ангажиращ административно-наказателната му отговорност. Ето защо, това обстоятелство е необходимо да бъде взето предвид при определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД на размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди от процесното незаконосъобразно обвинение. Същото следва да е справедлива обезвреда на засегнатите нематериални блага на ищеца, но не може да служи като източник за неоснователно обогатяване – то трябва да е съобразено с обществения критерий за справедливост, което се основава винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В разглеждания случай при определяне размера на обезщетението е от значение обстоятелството, че при процесния ловен излет, когато се сочи да е осъществена престъпната дейност по чл. 338, ал. 1 и по чл. 215, ал. 1 НК, предмет на обвинението, ищецът е извършил административно нарушение (с деянието, изпълняващо състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 НК), установено по надлежния ред и за което му е наложено наказание – „глоба“. Това несъмнено се отразява при преценката на личността на пострадалия и намалява интензитета на понесените негативни изживявания от неоснователно предприетото срещу него наказателно преследване по посоченото обвинение.

С оглед на изложеното, решението на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 235, ал. 2 ГПК. Същото следва да се отмени и спорът се разреши от касационната инстанция, доколкото не е необходимо повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия – арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК.

Като съобрази установените по - горе обстоятелства в тяхната съвкупност и отчете, че произтеклите от незаконното обвинение негативни емоционални и психически преживявания на ищеца се обуславят и от деянието по чл. 215, ал. 1 НК, което макар и несъставомерно по посочения текст от особената част на НК, осъществява административно нарушение и ангажира административно-наказателната му отговорност, този съдебен състав приема, че сумата в размер на 511. 29 евро (превалутирана по чл. 12 и закръглена по чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сума от 1 000 лв.) справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в причинна връзка с процесното разследване. Осъществените от ищеца действия по укриване на месото от отстреляния дивеч, незаконно придобит от другиго чрез престъпление и при съзнаването на този факт, безспорно се явяват обществено укорими, с установена по надлежния ред тяхна противоправност и като такива са от значение при определяне размера на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от разглеждания деликт. Горното обстоятелство е несъмнено релевантно към прилагането в случая на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезвредата за засегнатите нематериални блага, с отчитане и на съществуващите в страната обществено - икономически условия и стандарт на живот. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по - висок размер и с по - силен интензитет от обичайните. Искът за разликата над сумата от 511. 29 евро (равностойност на 1 000 лв.) до присъдените 10 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Изложеното налага въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат отменени в уважената част на иска за обезщетение на неимуществени вреди, за разликата над 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв.) до 10 000 лв. и се постанови решение за отхвърляне на иска срещу ПРБ за обезщетяване на тези вреди над 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв.) до 10 000 лв. В останалата му обжалвана част – относно присъденото обезщетение за нематериални вреди в размер на 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв.), въззивното решение е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 597 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 833/2025 г. на Окръжен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 35 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 496/2024 г. на Районен съд – Царево в частта им, в която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на И. С. Т. разликата над 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв. съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ) до 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 338, ал. 1 НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.11.2021 г. до изплащането и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. Т. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв. съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ) до 10 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 338, ал. 1 НК и по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.11.2021 г. до изплащането.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 597 от 17.07.2025 г. по гр. д. № 833/2025 г. на Окръжен съд – Бургас в останалата обжалвана част – в която е уважен предявения от И. С. Т. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до размер на сумата от 511. 29 евро (равностойни на 1 000 лв. съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ) – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2021 г. до изплащането.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.