Редовност на искова молба за собственост по давност и прекратяване на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София, 04.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 140/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 472/26.07.2023 г. по гр. д. № 121/2023 г. Разградският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от А. Х. А. срещу Община - Разград положителен установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], съставляващ нива, находяща се в м. «Каршикору», с площ 8 388 кв. м.

С решение № 146/05.10.2023 г. по в. гр. д. № 241/2023 г. Разградският окръжен съд е обезсилил на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното решение като недопустимо, прекратил е производството по делото и съгласно чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК е върнал исковата молба. Съдът е изложил е съображения, че когато се позовава на придобивна давност, ищецът следва изрично да посочи началния и крайния момент на давностното владение, и ако не е посочен периодът на упражняваната фактическа власт, е налице нередовност на исковата молба. В случая ищецът не е посочил периода от време, през който твърди, че е владял имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност. Приел е, че и след уточнението с молба вх. № 3734/11.09.2023 г., подадена в изпълнение на указанията, дадени с определение № 361/01.09.2023 г. по чл. 267 ГПК, исковата молба е останала нередовна поради това, че не е посочен периодът на осъщественото давностно владение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 4743/22.10.2024 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка налице ли е очевидна неправилност на решаващия извод, че указанията за отстраняване на констатираната от въззивния съд нередовност на исковата молба не са изпълнени, без изложеното в молбата-уточнение да е съпоставено с изложените в исковата молба обстоятелства по твърдението за периода на упражняваното владение и с процесуалната позиция на ответника по иска.

Ответникът по иска Община - Разград не е взел становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и данните по делото, и за да се произнесе, взе предвид следното:

За да е редовна, исковата молба следва да отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а неспазването им съставлява процесуална пречка за извършване на следващи съдопроизводствени действия по спора. Поради това, когато исковата молба не отговаря на тези изисквания, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. При неизпълнение в срок на дадените указания съдът е длъжен съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 1-во ГПК да върне исковата молба. Съдебната практика приема, че неизпълнението на указанията на съда не влече неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение, когато същите са неправилни или неясни (решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 280 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ВКС, I-во г. о.). Такава последица не може да настъпи и когато указанията са изпълнени пълно и точно в дадения от съда преклузивен срок.

Приема се в практиката на ВКС, че когато едно лице поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху недвижим имот, владяло го е в продължение на 10 години и е придобило правото на собственост по давност, то следва да докаже по делото кога и как е установило фактическата власт върху имота. Ако се твърди, че правото на собственост е придобито по давност към определена дата, доказването на момента, в който е установена самостоятелната фактическа власт е необходимо с цел извършването на преценка дали придобивната давност е изтекла към твърдяния момент (решение № 61/07.07.2022 г. по гр. д. № 1659/2020 г. на ВКС, І-во г. о.). Оттук следва, че когато се позовава на придобивна давност, ищецът следва да изложи обстоятелствата относно началния и крайния момент, т. е. периода на упражняваното владение, като част от изискванията за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Приема се в практиката на ВКС също така, че при установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид и процесуалните позиции на страните (решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ВКС, II-ро т. о.).

Обстоятелствата по настоящото дело са следните:

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], съставляващ нива, находяща се в м. «Каршикору», с площ 8 388 кв. м., по наследство от своя възходящ Х. С. А. - негов прадядо, който го е декларирал като собствен и на чието име е записан в разписния лист на селото, както и по давност, като го обработвал повече от 20 години, без да има спорове с никого; имотът, макар и земеделска земя, не бил отнеман фактически или юридически, владението върху него било запазено в реалните му граници, поради което и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като в последните две-три години имотът се обработвал от лице, получило ползването му от общината, а последната съставила акт за общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, ищецът моли правото му на собственост да бъде установено по отношение на община - Разград.

След като районният съд се е произнесъл по предявения иск, намирайки го за неоснователен поради прекъсване на придобивната давност с оглед изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца (чл. 81 ЗС), въззивният съд е намерил исковата молба за нередовна и с определение № 361/01.09.2023 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, е указал на ищеца да я впише в едноседмичен срок от получаване на съобщението, както и да депозира в същия срок в регистратурата на съда писмена молба с препис за насрещната страна, в която да конкретизира периода на осъщественото владение върху имота; предупредил е ищеца за неблагоприятната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК в случай на неизпълнение на указанията.

С молба вх. № 3734/11.09.2023 г., подадена в указания от въззивния съд срок, ищецът е заявил, че от 1927 г. имотът е записан в разписния лист на лице, което е негов непряк наследодател, че го е владял чрез непрекъснатото му обработване повече от 20 години, а преди него единствено неговият баща е обработвал имота като собственик, поради което във въззивната жалба е посочил период на владение 40-50 години.

Обжалваното решение е очевидно неправилно.

Правилно въззивният съд е приел, че едно от обстоятелствата, на които се основава искът за собственост в случая, е това за началния и крайния момент, т. е. за периода на упражняваното владение като условие за редовност на исковата молба. Правилно е поради това и даденото в тази насока указание (както е правилно и указанието за вписване на исковата молба съгласно ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС). Неправилен обаче е изводът, че указанието за отстраняване на посочената нередовност не е изпълнено. Същият е формиран, без да са съпоставени твърденията в исковата молба и в молбата-уточнение, според които установяването на фактическата власт се свързва със записването на имота в разписния лист на името на Х. С. А. през 1927 г., а периодът на упражняваното владение е 40-50 години, като само през последните две-три години имало нарушение на владението. Не е съобразена и процесуалната позиция на ответника по иска, който в отговора на исковата молба не е оспорил твърдението за началото на упражняваното владение, а е изразил становище относно правните последици на записването в разписния лист, както и становището си в защитата по същество по предявения срещу него иск.

С оглед изложеното, като е обезсилил първоинстанционното решение поради неправилната преценка за неизпълнение на едно от указанията за отстраняване нередовност на исковата молба и е върнал същата, след като е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил неправилно решение, тъй като не е било налице основание за прилагане на установената в чл. 129, ал. 3, изр. 1-во ГПК санкция. Ето защо то следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се обсъди и твърдението, че давността е изтекла преди нарушаване на владението на ищеца върху имота от трето лице (вж. въззивната жалба). В случая Върховният касационен съд не може да постанови решение по съществото на правния спор, тъй като липсва такова решение на въззивната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 146/05.10.2023 г. по в. гр. д. № 241/2023 г. на Разградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: