Обхват на ипотеката при преустройство на имот и иск за защита от изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

50102/2022 г.

гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 123/2022 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника адвокат В. В., срещу въззивно решение № 260162/29.07.2021г. по гр. дело № 117/2021г. на ОС-Кюстендил.

С определение № 335/14.07.2022 г. по настоящето дело е допусната касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по въпросите за дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество и задълженията й да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните. Прието е че въпросите са относими към поддържаните от касатора доводи и възражения, че цехът за денсифициране на растителна биомаса не е нов обект на собственост, че върху него се разпростира учредената ипотека /идентични постройки, с единствена разлика в разпределението/ и че ипотечното право в полза на банката съществува. В тази връзка и доколкото съдът следи служебно за допустимостта на иска, следва да се извърши преценка, налице ли е правен интерес от предявяването на иска по чл.440 ГПК за ищеца и легитимира ли се той като трето на изпълнението лице.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е дал отговор на защитните възражения и доводите на касатора,вкл. за индивидуализацията на процесната сграда като обект на правото на собственост - метален навес със застроена площ 924 кв.м., на който е започнало преустройство в „цех за денсифициране на растителна биомаса“ и като предмет на иск по чл.440 ГПК, предявен от трето лице за засегнато от изпълнението негово имущество, каквото твърди, че е ищецът.

Ответниците по касационната жалба „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД, [населено място], К. И. К. в качеството й на ЕТ“К. К. – Кредо К“ и И. Г. П., [населено място], не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №260071/28.10.2020г. по гр.д.№969/2020г. на Районен съд - Дупница, с което е признато за установено по реда на чл. 440 ГПК в отношенията между ищеца „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД и ответниците „Първа Инвестиционна Банка“ АД /правоприемник на ТБ„МКБ Юнионбан“ АД/, К. И. К., в качеството й на ЕТ „К. К. Кредо-К“ и И. Г. П.- двамата длъжници по изпълнително дело № 20137430400699 по описа на ЧСИ Е. Х., че имотът, върху който е насочено изпълнението - сграда с масивна конструкция — метален навес със застроена площ от 924 кв. м., на който е започнало преустройство в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно договор за учредяване на право на строеж, вписан под № 76, том Х, вх. рег. № 2495/25.08.2010 г. на СВ гр. Дупница и същото е реализирано на етап „груб строеж" от суперфициарното дружество /ищец/, не принадлежи на длъжниците - ответници в процеса ЕТ “К. К. Кредо-К“ и И. Г. П..

Въззивният съд е приел, че е образувано изп.д.№388/2015г. при ЧСИ по молба да Р.Б. срещу „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1253/2015г., предприети са действия за принудително удовлетворяване на вземането, в това число наложена е възбрана по отношение на поземлен имот с кадастрален номер *, находящ се в м.“А.“ по картата на землището на [населено място], целият с площ 2.354 дка, стопански двор, принадлежащ на И. П. и К. П.,върху който те са учредили на „Еко Пелет Индъстри“ ЕООД правото да извърши строеж и да стане изключителен собственик на преустройство на „сграда – метален навес – сеновал“ в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж, вписан в СВ с вх.№2496/25.08.2010г., акт №76/2010г. От удостоверение на [община] л е установено, че цехът за денсифициране на растителна биомаса в [населено място], м.“А.“ ПИ *, масив 200, е изграден на етап груб строеж. Предприети са действия по изнасяне на сградата – метален навес, преустроена в сграда -цех за денсифициране на растителна биомаса на публична продан. По отношение на същия имот са предприети изпълнителни действия по изп.д.№699/2013г. на ЧСИ, а с определение от 14.12.2017г. по гр.д.№549/2017г. на ОС –Кюстендил е допуснато „спиране на изпълнителните действия“. Посоченото изп.д.№699/2013г. е със страни „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като кредитор – правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, и длъжници И. П. и ЕТ“К. К. –Кредо К“. Предприетите действия са по отношение на същия недвижим имот – поземлен имот № *, в землището на [населено място], с площ 2.354 кв.м., находящ се в м.“А.“, с начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 924.00 кв.м, на който е започнало преустройство в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“. Ответникът П. и ЕТ „К. К. –Кредо-К“ са собственици на основание нотариален акт за покупко – продажба №23/2008г. на поземлен имот №*, в землището на [населено място], с площ 2.354 дка, находящ се в м.“А.“, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ 924 кв.м. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №198/2008г. К. П., действаща лично и като ЕТ„К. Кредо -К“, и И. П. са учредили в полза на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД ипотека по отношение на описания недвижим имот – посочен, като поземлен имот в землището на [населено място], с начин на трайно ползване – стопански двор, при граници и съседи, идентични с тези по нотариалния акт, ведно с построената в имота сграда с масивна конструкция – метален навес със застроена площ от 921 кв.м, за обезпечаване вземане на Банката в размер на 98 000.00 лева. През 2010г. с нотариален акт №195/2010г. И. П. и К. П. са учредили на „Еко Пелет Индъстри“ ООД право да извърши строеж и стане изключителен собственик на : “Преустройство на сграда – метален навес – сеновал в „Цех за денсифициране на растителна биомаса“ , като извърши строителството със свои средства, труд и материали и във вид и степен на завършеност, съгласно БДС. В т.ІІ.1 от нотариалния акт е посочено, че съществуващият навес се преустройва в „цех за денсифициране на растителна биомаса“ на няколко етапа : съществуващият навес се преустройва в цех за рафиниране на растителна биомаса, като първо ще се проектира цех за производство на пелети, а впоследствие, като втори етап- производство на брикети от растителна биомаса.Описан е съществуващият навес в имота - с размери 60/150 с метална конструкция, с метални колони и метални ферми, покрит с ламарина.Посочено е, че част от производството ще бъде навън в навеса, а част от него вътре в обособеното производствено помещение, като са обособени помещения и навес. В навеса са разположени депо за дърва, дробачка „МТ-2“, лентов транспортьор „Ел-6“ с разпределителен бункер.Предвидено е част от навеса да бъде ограден с ламарина, за обособяване на помещение с технически показатели – преустроен навес с площ 371 кв.м. и навес с площ 542.60 кв.м., сграда изпълнена с метална конструкция. Представено е разрешение за строеж от 18.10.2010г. за строителство на обект – цех за денсифициране на растителна биомаса, с местонахождение в [населено място], м.“А.“, ПИ *, м.200, въз основа на одобрен със заповед №369 /02.06.2008г. ПУП – ПЗ, в съответствие със съгласуван и одобрен инвестиционен проект №26/18.08.2010г.

От съдебно-техническата експертиза е установено, че обектът е изграден на място, като са изпълнени ВиК и Ел. инсталации, обособени са описаните в обяснителната записка към част „Архитектура“ помещения, производствени помещения, работилница – главен механик, офис, битово помещение, за персонала, умивалня, тоалетна, душово помещение, помещение за главно ел. табло и навес. Постройката е масивна сграда с метални колони, бетонови ивични основи, под от пердашен бетон върху армирана бетонова плоча, ограждащи стени и покрив от LT ламарина, битови помещения изпълнени с итонг, на югозападната фасада – монтирани 3 бр.ролетни врати за изход на готова продукция. Към момента на преустройство на цеха, сградата представлява „навес с размери 60/15м. с височина 7.90м., изградена с метална конструкция с метални колони и метални ферми с покрив от LT ламарина, с предназначение – сеновал т.е без ограждащи стени. Цехът и металният навес са идентични по отношение на външни размери, но не и по съществуващо изпълнение, разпределение и предназначение. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, независимо, че мотивите му касаят действието на договора за ипотека по отношение на процесната сграда. Изложил е мотиви, че съгласно чл.440 ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. В тежест на ответника е да докаже правото си на собственост, като изчерпи всички основания за придобиването му и проведе пълно и главно доказване на правопораждащите го факти. Като собственик на обект – цех за „денсифициране на растителна биомаса“, сграда, вследствие на реализирано право на строеж, по отношение на която е наложена възбрана и насрочена публична продан за удовлетворяване вземания на „Първа Инвестиционна Банка“ АД спрямо ответниците физически лица, ищецът има правен интерес от установяване на обстоятелството, че сградата, по отношение на която е насочено принудително изпълнение, не принадлежи на ответниците- искът е допустим, налице е правен интерес от търсената с този иск съдебна защита. Паралелно с този спорен въпрос стои и въпросът за това, запазва ли действието си учредената преди сделката по учредяване право на строеж ипотека по отношение на метален навес от 924 кв.м., намиращ се в земеделски имот – поземлен имот с площ 2345кв.м. в м.“А.“, който също е ипотекиран.

За да се изключи интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, следва да е безспорно действието на ипотеката по отношение на имота, тъй като това действие се оспорва и независимо от факта, че липсва изрично искане за произнасяне от съда по този въпрос, то в крайна сметка това налага разглеждането на предявения иск по същество.Принудителни действия спрямо сградата във връзка с вземане на ответниците длъжници, биха били недопустими, както ако сградата не им принадлежи, така и ако учредената ипотека не се простира по отношение на тази сграда. Въззивният съд е посочил, че предмет на проверка е първоинстанционното решение, че сградата не принадлежи на ответниците, макар в исковата молба да е формулирано и искане за прогласяване нищожността на ипотеката в частта, в която ипотечното право засяга липсващ и/или годен обект за обезпечение.

В изготвения от първоинстанционния съд доклад това искане не е посочено, като част от спорния предмет, не е дадена правна квалификация, не е разпределена доказателствена тежест. Липсва произнасяне по това искане.

Правото си на собственост по отношение на процесната сграда, ищецът основава на договор за учредяване на право на строеж. Според чл.63, ал.1 и ал.2 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. Право на строеж за съществуваща сграда не може да бъде учредено, преустройството е допустим начин за промяна предназначението на сградата. Реализирането на учредено право на строеж и прехвърлянето на сграда са допустим начин за придобиване право на собственост по отношение на сграда. Учреденото право на строеж касае изграждане на различен по предназначение обект – различна от съществуващата до момента сграда.

Прехвърлителят би могъл да премахне съществуваща постройка върху площта, на която да учреди право на строеж за изграждане на друга сграда, на друго лице, да учреди право на строеж върху площта, заета от съществуваща постройка- в този случай би следвало да се подразбира право за премахване на съществуващата постройка. Оползотворяването на части от съществуваща постройка не обосновава извод, че учредяването на право на строеж е недопустимо. Налице е учредено право на строеж за изграждане на сграда с производствено предназначение –„цех за денсифициране на растителна биомаса“ в полза на ищцовото дружество и тази сграда е изградена на ниво „груб строеж“. Ответниците не са нейни собственици.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.

Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК , ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК , защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са поддържаните от касатора доводи за недопустимост на решението, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като процесната сграда не е индивидуализирана като обект на правото на собственост. Имотът е описан с всички свои характеристики и местонахождение, поради което не може да се приеме, че исковата молба има сочените от касатора недостатъци.

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с мотивирането на въззивното решение и обсъждането на наведените с въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи, са основателни. Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от така предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.440 ГПК, без да обсъди поддържаните от касатора – ответник по иска, доводи във връзка със съществуването на ипотечното право в негова полза. Самият ищец е поддържал искане за прогласяване нищожност на ипотеката в частта, с която ипотечното право засяга липсващ обект на обезпечение. Независимо, че не е разгледан като предявен такъв самостоятелен иск, спорният въпрос по делото е съществуването или не на ипотечното право в полза на банката. Съгласно ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС искът по чл.440,ал.1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава случаите, когато може да бъде предявен. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса от предявяването му, е засягането на твърдяното от третото лице право на собственост върху вещта. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.440, ал.1 ГПК, а само обуславят правния интерес от предявяването му. Обсъждайки само техническите изисквания при учредяването право на строеж върху процесния имот и преустройството на ипотекирания навес в склад /цех/, въззивният съд не е дал отговор на съществения за спора въпрос – разпростира ли се учредената с договор върху поземления имот и построения в него навес и вписана ипотека, и върху преустроения впоследствие навес в склад, който е предмет на изпълнението, а оттук съществува ли ипотечното право в полза на банката. Като е приел, че очертаният пред него предмет е проверка на първоинстанционното решение с предмет, че сградата не принадлежи на ответниците, въззивният съд не е съобразил цитираната задължителна практика относно дейността на въззивната инстанция и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Без да бъдат обсъдени доводите на ответната банка относно съществуването на ипотечно право в нейна полза по отношение предмета на изпълнение и да бъде разрешен този въпрос, не може да бъде направена преценка за легитимацията на ищеца като трето лице по смисъла на чл.440 ГПК по така предявения отрицателен установителен иск.

С оглед на това, обжалваното въззивно решение на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото той следва да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства и да изложи собствени мотиви за съществуването на ипотечното право на ответната банка. След обсъждане на доводите на страните и доказателствата във връзка с установяване релевантните към спора факти и обстоятелства, въззивният съд следва да посочи, кои намира за осъществени и кои за неосъществили се. Той трябва да изложи мотиви по въпроса, дали надлежно учредената с договор ипотека върху поземления имот и построения в него „навес“, се разпростира и върху преустроения склад /цех/, дали тя обхваща имота само в състоянието, в което се намира към момента на учредяването й, или се разпростира и върху последващитe подобрения и преустройства; налице ли е преминаване на част от първоначално ипотекирания имот в собственост на трето лице /нямащо качеството длъжник по обезпеченото вземане/ и има ли тази част правното положение както при учредяването на ипотеката. В тази връзка следва да се посочи дали ищецът с учредено право на строеж върху ипотекирания поземлен имот, извършил преустройство на ипотекирания навес в склад /цех/, има правата на трето лице по смисъла на чл.440 ГПК.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260162/29.07.2021г. по гр. дело № 117/2021г. на Окръжен съд - Кюстендил.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: